Крайната стратегическа цел на Реджеп Тайип Ердоган е преразглеждане на

Крайната стратегическа цел на Реджеп Тайип Ердоган е преразглеждане на интернационалните контракти, които съгласно него незаслужено държат Турция в окови. Силният президент на Турция се базира на „ Синята татковина “ и „ границите на сърцето “, които явно към този момент не съответстват с границите на актуалните страни.

Ердоган няма да слуша никого. Понякога ще наскърбява държавните водачи, в това число и водещите, както неотдавна направи с френския президент Еманюел Макрон. Единственият задграничен водач, който ще слуша, е Доналд Тръмп. Това не е тъй като двете страни имат толкоз доста общи неща или поради специфичния интерес на американския президент към Турция. По-скоро това е по този начин, тъй като той работи от позицията на силата. И този въпрос не се отнася единствено до военното измерение.

Ердоган е уверен, че американският президент в действителност може да унищожи турската стопанска система, както е заплашвал в предишното. Стана му ясно преди година със случая на американския свещеник Андрю Брансън; и той работи в сходство с тази опасност. Брансън беше освободен.

По време на срещата си с Тръмп в Овалния кабинет, гръцкият министър председател Кириакос Мицотакис сподели каквото трябваше да каже; той даже прекъсна Тръмп, с цел да подчертае гръцките възражения и терзания. Неизбежният въпрос е, в действителност ли Тръмп е обърнал внимание на казаното от Мицотакис? И в случай че го е направил, какво счита да направи?

Гърция е стратегически съдружник на Съединени американски щати (двустранното съдействие в региона на защитата се ускорява с всеки минал ден). В същото време тя е построила подобаващите съюзи, работейки с двете страни, които са стълбовете на американската политика в Източното Средиземноморие, а точно (и преди всичко) Израел и Египет, което има особена символика и въздействие в арабския свят.

Съединени американски щати наблюдават развиването в по-широк районен подтекст и показват своята угриженост и подготвеност да спомагат за понижаване на напрежението. Това е единствената мощ, която може да повлияе на гръцко-турското уравнение и да реализира резултати, при изискване, че намесата им е в вярната посока. Но с цел да бъде ефикасна, всяка ангажираност би трябвало да идва от президента.

Далеч не е несъмнено, че даже държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпео или вицепрезидентът Майк Пенс могат да окажат значимо въздействие върху Ердоган. Само Тръмп, главнокомандващият на най-мощната военна машина и водачът на най-голямата стопанска система в света, който никой не може да си разреши да пренебрегва, може да го направи. Тоест, в случай че реши да бъде себе си. /БГНЕС