Крайнодесните борци за свободата на Източна Германия
Крайната десница проповядва, че мирната гражданска война, съборила Берлинската стена през 1989-а, е незавършена, тъй като вместо независимост е донесла на източногерманците друга робия - тази на Западна Германия, написа Пол Хокенос за "Форин Полиси ".
Съвсем допустимо е крайнодясната партия Алтернатива за Германия да завоюва районните избори в Бранденбург и Саксония на 1 септември, както и тези в Тюрингия през октомври. Проучванията демонстрират, че АзГ, която е най-популярната партия в доста региони на петте източни провинции на Германия, значително за сметка на ръководещия Християндемократичен съюз на Ангела Меркел, е напът да събере рекорден брой гласове в идните избори.
Още по-изненадващо от възхода на АзГ е това, което го подхранва. Противно на всички упования, АзГ не е съсредоточила акцията си извънредно върху миграцията и бежанците - тематиката, който ги изстреля нагоре в немската политика преди четири години. Вместо това, в едно спираловидно извъртане на историята, крайнодясната партия се залови за раздразнението, изпитвано от по-възрастните източни германци във връзка със събитията отпреди 30 години: рухването на Берлинската стена, събарянето на комунизма и прехода към демократична народна власт.
АзГ набира поддръжници на изток с изказванието, че е същинската наследница на демократичната гражданска война от 1989-1990 година, когато милиони източногерманци излязоха на улиците, с цел да съборят руската комунистическа система в Германската демократична република.
Работата е едвам на половина свършена,
твърди АзГ, и тайфа западногермански партии са останали отпред на един подкупен, недемократичен, колониален режим отпред с Меркел (самата тя източногерманка и обичан изверг на АзГ). Самата АзГ твърди, че има желание да довърши Мирната гражданска война от 1989-1990 година - което значи събаряне на Меркел, котерията от сговорили се парламентарни партии и демократичната народна власт като такава.
В Бранденбург, най-вече земеделската провинция, заобикаляща Берлин, лозунгите, изразяващи сърцевината на акцията на АзГ, са съвсем на всички места. "Ние сме народът! ", "Да довършим революцията - Мирна гражданска война пред изборната урна ", "Преход 2.0 ", написа върху синьо-червените плакати, разлепени по дървета и телефонни стълбове на всички места чак до полската граница.
Словосъчетанията са грижливо подбрани стрели, ориентирани към груповото неодобрение на доста източни германци на междинна и по-напреднала възраст, които са огорчени от отношението към тях в обединена Германия. В плакатите става дума за източногерманската мирна гражданска война от 1989-1990 година, когато първо в Лайпциг и след това в цялата Германска демократична република източногерманците се провикнаха "Wir sind das Volk! " ( "Ние сме народът ") - обръщение към подкрепяния от Съюз на съветските социалистически републики ръководещ хайлайф, че те, народът, поемат в свои ръце живота си и страната си след 41 години тирания. Die Wende, превеждано като "повратната точка " или като "прехода ", се отнася до рухването на комунизма и прекосяването към нова система, чиято кулминационна точка е обединяването на Германия и установяването на народна власт от западен вид. Сайтът на акцията на АзГ е wende2019.de.
На предизборните събирания политиците от АзГ непрекъснато повтарят на ядрото от последователите си посланието, че са били предадени от Федералната република, която им обещавала разцвет, а им осигурила висока безработица в продължение на 20 години: "Не поради това направихме Мирната гражданска война. Не желаеме в никакъв случай повече да претърпяваме нещо сходно! ", съобщи Бьорн Хьоке, водач на АзГ в Тюрингия и бележит представител на хардлайнерите в самата партия.
От позиция на АзГ и нейните последователи
в този момент те са дисидентите:
храбри, със обективни претенции, далновидни и преследвани. "Демократичният " политически хайлайф им е наложил нова тирания на мястото на руския комунизъм, заключават те. Той се отнася към източните поданици като към жители и им споделя какво могат и какво не могат да вършат, твърди АзГ.
"Никой от нас не излезе на улицата през 1989-а, с цел да би трябвало да внимава какво приказва в кухнята си от боязън децата му да не го опишат на открито ", споделя Александър Гауланд, националният водач на партията. Ако не мислиш същото като берлинската политическа класа, те глобяват или те пренебрегват, както беше с критиците в Източна Германия, твърди Гауланд. Той отива и по-далеч, като посочва огромните партии с термина Blockparteien - с който в Източна Германия бяха наричани ръководещата комунистическа партия и нейните спътници, и назовава държавното управление на Меркел "един тип Политбюро ".
АзГ твърди, че е налице диктувана от Западна Германия културна надмощие, усещана от доста източни поданици, и то освен крайнодесни, като непозната и обидна. Много източни поданици споделят, че не откриват себе си или биографиите си в културните артикули, създавани в Германия. Това чувство ненапълно е провокирано от демократичната "политическа уместност ", възприета в Западна Германия след студентските придвижвания през 70-те и 80-те години, налагаща феминизма, правата на гей общността, отбраната на околната среда и самокритичен метод към немската история и просвета. Но то е обвързвано и с живота им и положения от тях труд в Източна Германия. Голяма част от биографиите им е била или очернена, или напряко изтрита. С термина "Следвоенна Германия " се отбелязва или единствено Западна, или Западна плюс обединена Германия. Сякаш Източна Германия в никакъв случай не е съществувала или не си коства да бъде споменавана.
Кампанията е колкото дръзка, толкоз и ефикасна. От една страна, АзГ се показва като същинския представител на гражданското придвижване, което събори Берлинската стена, а от друга, Федералната република е показана като неестествен и нелегитимен режим, който управлява медиите и лъже народа си. Дръзка е, тъй като централните й фигури - като Хьоке, Гауланд и Андреас Калбиц - всичките са западногерманци и
нямат нищо общо със събитията от 1989-1990 година
А и типичните гласоподаватели на АзГ не са изявени дисиденти от тази ера, а по-скоро са били затварящи устата си Mitlaüfer-и - релативно безропотно подчиняващи се на властта до есента на 1989-а. Освен това, при всичките си дефекти Федералната република и в най-дръзките мечти не е недемократична система, сходна на Източна Германия, където арестуваха и затваряха опозиционерите. А и идеологията и задачите на АзГ са доста надалеч от полезностите на демократичната гражданска война от 1989-1990 година: приемливост, плурализъм и богато гражданско общество.
Истинските дисиденти от Източна Германия от 80-те години, измежду които Мариане Биртлер, Волфганг Темплин и Герд Попе, се намесиха във врявата, вбесени от сравненията на АзГ и поддръжниците й. В отворено писмо, озаглавено "Не с нас: срещу злоупотребата с Мирната гражданска война от 1989-а в предизборната акция ", някогашните деятели за човешки права означават, че задачата на придвижването им е била народна власт, независимост, господство на закона, отворени граници, обединена Европа и отбрана на човешките права. "Не излязохме на улиците през 1989-а поради демагозите от АзГ. АзГ се пробва да раздели страната ни, само че задоволително дълго имахме разграничена Германия ", се споделя в него.
Съвсем допустимо е крайнодясната партия Алтернатива за Германия да завоюва районните избори в Бранденбург и Саксония на 1 септември, както и тези в Тюрингия през октомври. Проучванията демонстрират, че АзГ, която е най-популярната партия в доста региони на петте източни провинции на Германия, значително за сметка на ръководещия Християндемократичен съюз на Ангела Меркел, е напът да събере рекорден брой гласове в идните избори.
Още по-изненадващо от възхода на АзГ е това, което го подхранва. Противно на всички упования, АзГ не е съсредоточила акцията си извънредно върху миграцията и бежанците - тематиката, който ги изстреля нагоре в немската политика преди четири години. Вместо това, в едно спираловидно извъртане на историята, крайнодясната партия се залови за раздразнението, изпитвано от по-възрастните източни германци във връзка със събитията отпреди 30 години: рухването на Берлинската стена, събарянето на комунизма и прехода към демократична народна власт.
АзГ набира поддръжници на изток с изказванието, че е същинската наследница на демократичната гражданска война от 1989-1990 година, когато милиони източногерманци излязоха на улиците, с цел да съборят руската комунистическа система в Германската демократична република.
Работата е едвам на половина свършена,
твърди АзГ, и тайфа западногермански партии са останали отпред на един подкупен, недемократичен, колониален режим отпред с Меркел (самата тя източногерманка и обичан изверг на АзГ). Самата АзГ твърди, че има желание да довърши Мирната гражданска война от 1989-1990 година - което значи събаряне на Меркел, котерията от сговорили се парламентарни партии и демократичната народна власт като такава.
В Бранденбург, най-вече земеделската провинция, заобикаляща Берлин, лозунгите, изразяващи сърцевината на акцията на АзГ, са съвсем на всички места. "Ние сме народът! ", "Да довършим революцията - Мирна гражданска война пред изборната урна ", "Преход 2.0 ", написа върху синьо-червените плакати, разлепени по дървета и телефонни стълбове на всички места чак до полската граница.
Словосъчетанията са грижливо подбрани стрели, ориентирани към груповото неодобрение на доста източни германци на междинна и по-напреднала възраст, които са огорчени от отношението към тях в обединена Германия. В плакатите става дума за източногерманската мирна гражданска война от 1989-1990 година, когато първо в Лайпциг и след това в цялата Германска демократична република източногерманците се провикнаха "Wir sind das Volk! " ( "Ние сме народът ") - обръщение към подкрепяния от Съюз на съветските социалистически републики ръководещ хайлайф, че те, народът, поемат в свои ръце живота си и страната си след 41 години тирания. Die Wende, превеждано като "повратната точка " или като "прехода ", се отнася до рухването на комунизма и прекосяването към нова система, чиято кулминационна точка е обединяването на Германия и установяването на народна власт от западен вид. Сайтът на акцията на АзГ е wende2019.de.
На предизборните събирания политиците от АзГ непрекъснато повтарят на ядрото от последователите си посланието, че са били предадени от Федералната република, която им обещавала разцвет, а им осигурила висока безработица в продължение на 20 години: "Не поради това направихме Мирната гражданска война. Не желаеме в никакъв случай повече да претърпяваме нещо сходно! ", съобщи Бьорн Хьоке, водач на АзГ в Тюрингия и бележит представител на хардлайнерите в самата партия.
От позиция на АзГ и нейните последователи
в този момент те са дисидентите:
храбри, със обективни претенции, далновидни и преследвани. "Демократичният " политически хайлайф им е наложил нова тирания на мястото на руския комунизъм, заключават те. Той се отнася към източните поданици като към жители и им споделя какво могат и какво не могат да вършат, твърди АзГ.
"Никой от нас не излезе на улицата през 1989-а, с цел да би трябвало да внимава какво приказва в кухнята си от боязън децата му да не го опишат на открито ", споделя Александър Гауланд, националният водач на партията. Ако не мислиш същото като берлинската политическа класа, те глобяват или те пренебрегват, както беше с критиците в Източна Германия, твърди Гауланд. Той отива и по-далеч, като посочва огромните партии с термина Blockparteien - с който в Източна Германия бяха наричани ръководещата комунистическа партия и нейните спътници, и назовава държавното управление на Меркел "един тип Политбюро ".
АзГ твърди, че е налице диктувана от Западна Германия културна надмощие, усещана от доста източни поданици, и то освен крайнодесни, като непозната и обидна. Много източни поданици споделят, че не откриват себе си или биографиите си в културните артикули, създавани в Германия. Това чувство ненапълно е провокирано от демократичната "политическа уместност ", възприета в Западна Германия след студентските придвижвания през 70-те и 80-те години, налагаща феминизма, правата на гей общността, отбраната на околната среда и самокритичен метод към немската история и просвета. Но то е обвързвано и с живота им и положения от тях труд в Източна Германия. Голяма част от биографиите им е била или очернена, или напряко изтрита. С термина "Следвоенна Германия " се отбелязва или единствено Западна, или Западна плюс обединена Германия. Сякаш Източна Германия в никакъв случай не е съществувала или не си коства да бъде споменавана.
Кампанията е колкото дръзка, толкоз и ефикасна. От една страна, АзГ се показва като същинския представител на гражданското придвижване, което събори Берлинската стена, а от друга, Федералната република е показана като неестествен и нелегитимен режим, който управлява медиите и лъже народа си. Дръзка е, тъй като централните й фигури - като Хьоке, Гауланд и Андреас Калбиц - всичките са западногерманци и
нямат нищо общо със събитията от 1989-1990 година
А и типичните гласоподаватели на АзГ не са изявени дисиденти от тази ера, а по-скоро са били затварящи устата си Mitlaüfer-и - релативно безропотно подчиняващи се на властта до есента на 1989-а. Освен това, при всичките си дефекти Федералната република и в най-дръзките мечти не е недемократична система, сходна на Източна Германия, където арестуваха и затваряха опозиционерите. А и идеологията и задачите на АзГ са доста надалеч от полезностите на демократичната гражданска война от 1989-1990 година: приемливост, плурализъм и богато гражданско общество.
Истинските дисиденти от Източна Германия от 80-те години, измежду които Мариане Биртлер, Волфганг Темплин и Герд Попе, се намесиха във врявата, вбесени от сравненията на АзГ и поддръжниците й. В отворено писмо, озаглавено "Не с нас: срещу злоупотребата с Мирната гражданска война от 1989-а в предизборната акция ", някогашните деятели за човешки права означават, че задачата на придвижването им е била народна власт, независимост, господство на закона, отворени граници, обединена Европа и отбрана на човешките права. "Не излязохме на улиците през 1989-а поради демагозите от АзГ. АзГ се пробва да раздели страната ни, само че задоволително дълго имахме разграничена Германия ", се споделя в него.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ