Идва краят на зеления рекет
Краят на зеления рекет в България е все по-близо, откакто състав на Върховния административен съд (ВАС) сезира Конституционния съд (КС) за наредба в Закона за биологичното многообразие (ЗБР), написа
Членовете на Конституционен съд би трябвало да кажат дали алинея 7 от член 12 в в този момент настоящия Закон за биологичното разнообразие нарушава Конституцията.
В този законов текст е записано, че никой не може да апелира заповедите на министъра на околната среда и водите за установяване на предпазените зони от европейската екологична мрежа Натура 2000.
Както „ Труд “ е писал доста пъти, страната ни е на челните места в Европейския съюз по повърхност на Натура 2000 - близо 35 % от територията на България попада в предпазени зони. Засегнати са над 1 милион притежатели на частни парцели. В момента тези хора даже не могат да подадат правосъден иск против обстоятелството, че земята им е включена от страната в предпазени зони без никой да ги пита или компенсира за ограничение правото върху собствеността им.
Върховен административен съд се обръща към Конституционен съд точно поради тъжби от притежатели, които не могат да употребяват по предопределение парцелите си, вкарани в Натура 2000. А това е нарушаване на член 17, алинея 3 от Конституцията, където е записано, че частната благосъстоятелност е неприкосновена. Според съдиите от Върховен административен съд е допустимо да е нарушен и член 120, алинея 2 от главния закон. В този параграф е указано, че жителите и юридическите лица могат да апелират всички административни актове, които ги засягат, с изключение на категорично посочените със закон.
„ Еколозите “ организират национализация.
Още през 2019 година „ Труд “ разгласява следствие по какъв начин са обрисувани предпазените зони у нас - на процедура „ зелените “ правят национализация на една трета от територията на страната без да се обезвъзмездят притежателите на земи и гори, включени в Натура 2000. Така България става единствената страна в Европейски Съюз, която не компенсира своите ощетени жители.
За разлика от европейската процедура, където Натура 2000 е предоставена на научните институти на страните-членки, в България в интервала 2005-2007 година кабинетът на тройната коалиция дава картирането на предпазените зони на „ зелени “ неправителствени организации. За тази активност „ еколозите “ получават 9 милиона лв. от държавния бюджет. Въпреки голямата сума, с цел да инкасират оптималната облага, „ еколозите “ подменят европейската методология - по този начин не е спазено главно условие, като с изключение на с екологични, да се съобразят с културни, обществени и стопански фактори и да създадат необятна разяснителна акция измежду българското население.
Методологията
Европейските правила изискват действителни данни за разпространяването на растителни и скотски типове, доказани с теренни изследвания, фотоси, GPS-точки, попълнени формуляри и тракери (запис на маршрутите, по които минават екипите). Тоест документи, които неоспоримо потвърждават съществуването на типа в съответната зона. Нищо от това не е изпълнено. Вместо това „ еколозите “ работят по планирани данни, т.е. по догатки къде вероятно растителният или животинският тип би могъл да участва.
Разказите, догатките и теоретичните модели, които са употребявани от „ зелените “, не са научни обстоятелства. Заради тази машинация и манипулиране на данни, постоянно против страната ни ще има наказателни процедури от Брюксел. Защото Натура 2000 не е правена въз основата на научни данни, а посредством фалшификации.
Поради тези аргументи в българската Натура 2000 са включени зони за запазване, в които има фабрики, заводи, мини, кариери, гробищни паркове, индустриални терени и сметища. Целта е колкото се може повече територии да бъдат включени в европейската мрежа. По този метод „ зелените “ си обезпечават бизнес за десетилетия напред. Този бизнес е обвързван с правене на отчети по Оценки за влияние върху околната среда (ОВОС) и Оценки за съгласуемост, където те са монополисти.
Лъжите за биоразнообразието
Непрекъснато налаганите внушения от „ еколозите “, че в България биоразнообразието е застрашено в резултат на човешката активност, не дават отговор на истината. Страната ни няма по какъв начин да е с влошено положение на растителните и скотски типове, тъй като ние, в границите на Европейски Съюз, сме с най-сериозната демографска рецесия. За 30 години популацията е намаляло с над 2 милиона души, обезлюдени са цели райони, заличени са стотици села. Това значи, че огромни територии са без каквато и да е икономическа интензивност и нищо не пречи на биоразнообразието да се развива.
Същевременно поради огромния % на Натура 2000 и умишлените неточности в нея, против доста пари се прави запазване на несъществуващи растителни и скотски типове и техните местообитания. Отделно заради налагания екологичен рекет сякаш за отбраната им, са спрени или бавени десетки капиталови планове за стотици милиони лв..
Умишлено са определяни зони за запазване тъкмо там, където е имало капиталови планове за екорекет.
Въпросът на Върховен административен съд към Конституционен съд
Делото, поради което е сезиран Конституционен съд, е по тъжби на ощетени жители и компании против заповедта на екоминистъра от 12 декември 2017 година, с която е оповестена предпазена зона „ Комплекс Калиакра “. Зоната е в землищата на Каварна, Балчик и на селата Тюленово, Камен бряг, Свети Никола, Българево, Божурец и Топола и обгръща 483,363 кв. км, от които 473,272 кв. км морски пространства. Но сходни проблеми има в цялата страна.
Според Върховен административен съд член 12, алинея 7 от Закон за биологичното разнообразие изцяло лимитира отбрана на правото на благосъстоятелност.
„ Категоричната възбрана за обжалване на заповедта по член 12, алинея 7 Закон за биологичното разнообразие води до невъзможността да бъде преценено дали наложените ограничаващи ограничения опонират на правилото на пропорция, явяващ се измерение на правовата страна “, пишат висшите съдии.
И декларират, че тя опонира и на член 120, алинея 2 от Конституцията, като лишава притежателите от правосъден надзор върху административния акт, който визира техни права и ползи.
„ Това засягане е директно и директно, поради събитието, че наложените ограничаващи ограничения произтичат от самата заповед. Забраната за обжалване на заповедта не дава опция да се извърши инспекция за съблюдаване на процедурата по правене, обявяване и издаване на заповедта за оповестяване на предпазена зона.
Ограничаването на достъпа до правосъдна отбрана не може да визира реализацията на съществени права и свободи на жителите, с изключение на когато не е обусловено от висша конституционна полезност, каквато съдът смята, че в тази ситуация не е налице. При изключване на избрани административни актове от правосъдно обжалване законодателят остава стеснен от общите конституционни правила, като не могат да бъдат изключени от правосъдно обжалване административни актове, които засягат съществени конституционни права, каквото несъмнено е и правото на благосъстоятелност “, написа правосъдният състав на Върховен административен съд.
Тази година Конституционният съд излезе с решение, с което анулира необжалваемостта на Общите устройствени проекти (ОУП), като позволи засегнатите страни, т.е. притежателите на парцели, да търсят своите права по правосъден ред.
Необжалваемостта на заповедите по Закона за биологичното многообразие е изцяло подобен случай. И в случай че Конституционен съд следва своята процедура, се чака сходно решение с това за Общ устройствен план.
А по този начин ще се постави завършек на продължаващия десетилетия „ зелен рекет “, който упражняват „ екологични “ неправителствени организации посредством чертаната и раздута от тях Натура 2000.
Членовете на Конституционен съд би трябвало да кажат дали алинея 7 от член 12 в в този момент настоящия Закон за биологичното разнообразие нарушава Конституцията.
В този законов текст е записано, че никой не може да апелира заповедите на министъра на околната среда и водите за установяване на предпазените зони от европейската екологична мрежа Натура 2000.
Както „ Труд “ е писал доста пъти, страната ни е на челните места в Европейския съюз по повърхност на Натура 2000 - близо 35 % от територията на България попада в предпазени зони. Засегнати са над 1 милион притежатели на частни парцели. В момента тези хора даже не могат да подадат правосъден иск против обстоятелството, че земята им е включена от страната в предпазени зони без никой да ги пита или компенсира за ограничение правото върху собствеността им.
Върховен административен съд се обръща към Конституционен съд точно поради тъжби от притежатели, които не могат да употребяват по предопределение парцелите си, вкарани в Натура 2000. А това е нарушаване на член 17, алинея 3 от Конституцията, където е записано, че частната благосъстоятелност е неприкосновена. Според съдиите от Върховен административен съд е допустимо да е нарушен и член 120, алинея 2 от главния закон. В този параграф е указано, че жителите и юридическите лица могат да апелират всички административни актове, които ги засягат, с изключение на категорично посочените със закон.
„ Еколозите “ организират национализация.
Още през 2019 година „ Труд “ разгласява следствие по какъв начин са обрисувани предпазените зони у нас - на процедура „ зелените “ правят национализация на една трета от територията на страната без да се обезвъзмездят притежателите на земи и гори, включени в Натура 2000. Така България става единствената страна в Европейски Съюз, която не компенсира своите ощетени жители.
За разлика от европейската процедура, където Натура 2000 е предоставена на научните институти на страните-членки, в България в интервала 2005-2007 година кабинетът на тройната коалиция дава картирането на предпазените зони на „ зелени “ неправителствени организации. За тази активност „ еколозите “ получават 9 милиона лв. от държавния бюджет. Въпреки голямата сума, с цел да инкасират оптималната облага, „ еколозите “ подменят европейската методология - по този начин не е спазено главно условие, като с изключение на с екологични, да се съобразят с културни, обществени и стопански фактори и да създадат необятна разяснителна акция измежду българското население.
Методологията
Европейските правила изискват действителни данни за разпространяването на растителни и скотски типове, доказани с теренни изследвания, фотоси, GPS-точки, попълнени формуляри и тракери (запис на маршрутите, по които минават екипите). Тоест документи, които неоспоримо потвърждават съществуването на типа в съответната зона. Нищо от това не е изпълнено. Вместо това „ еколозите “ работят по планирани данни, т.е. по догатки къде вероятно растителният или животинският тип би могъл да участва.
Разказите, догатките и теоретичните модели, които са употребявани от „ зелените “, не са научни обстоятелства. Заради тази машинация и манипулиране на данни, постоянно против страната ни ще има наказателни процедури от Брюксел. Защото Натура 2000 не е правена въз основата на научни данни, а посредством фалшификации.
Поради тези аргументи в българската Натура 2000 са включени зони за запазване, в които има фабрики, заводи, мини, кариери, гробищни паркове, индустриални терени и сметища. Целта е колкото се може повече територии да бъдат включени в европейската мрежа. По този метод „ зелените “ си обезпечават бизнес за десетилетия напред. Този бизнес е обвързван с правене на отчети по Оценки за влияние върху околната среда (ОВОС) и Оценки за съгласуемост, където те са монополисти.
Лъжите за биоразнообразието
Непрекъснато налаганите внушения от „ еколозите “, че в България биоразнообразието е застрашено в резултат на човешката активност, не дават отговор на истината. Страната ни няма по какъв начин да е с влошено положение на растителните и скотски типове, тъй като ние, в границите на Европейски Съюз, сме с най-сериозната демографска рецесия. За 30 години популацията е намаляло с над 2 милиона души, обезлюдени са цели райони, заличени са стотици села. Това значи, че огромни територии са без каквато и да е икономическа интензивност и нищо не пречи на биоразнообразието да се развива.
Същевременно поради огромния % на Натура 2000 и умишлените неточности в нея, против доста пари се прави запазване на несъществуващи растителни и скотски типове и техните местообитания. Отделно заради налагания екологичен рекет сякаш за отбраната им, са спрени или бавени десетки капиталови планове за стотици милиони лв..
Умишлено са определяни зони за запазване тъкмо там, където е имало капиталови планове за екорекет.
Въпросът на Върховен административен съд към Конституционен съд
Делото, поради което е сезиран Конституционен съд, е по тъжби на ощетени жители и компании против заповедта на екоминистъра от 12 декември 2017 година, с която е оповестена предпазена зона „ Комплекс Калиакра “. Зоната е в землищата на Каварна, Балчик и на селата Тюленово, Камен бряг, Свети Никола, Българево, Божурец и Топола и обгръща 483,363 кв. км, от които 473,272 кв. км морски пространства. Но сходни проблеми има в цялата страна.
Според Върховен административен съд член 12, алинея 7 от Закон за биологичното разнообразие изцяло лимитира отбрана на правото на благосъстоятелност.
„ Категоричната възбрана за обжалване на заповедта по член 12, алинея 7 Закон за биологичното разнообразие води до невъзможността да бъде преценено дали наложените ограничаващи ограничения опонират на правилото на пропорция, явяващ се измерение на правовата страна “, пишат висшите съдии.
И декларират, че тя опонира и на член 120, алинея 2 от Конституцията, като лишава притежателите от правосъден надзор върху административния акт, който визира техни права и ползи.
„ Това засягане е директно и директно, поради събитието, че наложените ограничаващи ограничения произтичат от самата заповед. Забраната за обжалване на заповедта не дава опция да се извърши инспекция за съблюдаване на процедурата по правене, обявяване и издаване на заповедта за оповестяване на предпазена зона.
Ограничаването на достъпа до правосъдна отбрана не може да визира реализацията на съществени права и свободи на жителите, с изключение на когато не е обусловено от висша конституционна полезност, каквато съдът смята, че в тази ситуация не е налице. При изключване на избрани административни актове от правосъдно обжалване законодателят остава стеснен от общите конституционни правила, като не могат да бъдат изключени от правосъдно обжалване административни актове, които засягат съществени конституционни права, каквото несъмнено е и правото на благосъстоятелност “, написа правосъдният състав на Върховен административен съд.
Тази година Конституционният съд излезе с решение, с което анулира необжалваемостта на Общите устройствени проекти (ОУП), като позволи засегнатите страни, т.е. притежателите на парцели, да търсят своите права по правосъден ред.
Необжалваемостта на заповедите по Закона за биологичното многообразие е изцяло подобен случай. И в случай че Конституционен съд следва своята процедура, се чака сходно решение с това за Общ устройствен план.
А по този начин ще се постави завършек на продължаващия десетилетия „ зелен рекет “, който упражняват „ екологични “ неправителствени организации посредством чертаната и раздута от тях Натура 2000.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ