Харвардският проект: Наръчникът на американския Държавен департамент
Краят на Втората международна война, вместо предстоящото от народите спокойно общуване, води до съдбовен раздор сред двете противоположни системи – социалистическата, водена от Съветския съюз, и капиталистическата, под егидата на Съединени американски щати.
През 1949 година груповият Запад, воден от Съединените щати, образува Северноатлантическия военно-политически блок, чиято действителна цел беше планът за ремонт и заличаване на руския план. Неговата основа беше Харвардският план, в началото наименуван Харвардски план за изявление с бежанци ( HRIP ), само че скоро преименуван на Харвардски план за руската обществена система (HPSSS).
Проектът беше политико-социологическо проучване на руското общество, извършено през 1948 година от Центъра за съветски проучвания към Харвардския университет, Руския проучвателен център на Харвардския университет (HRRC). [1] В хода на осъществяването му бяха извършени два типа изследвания: биографични анкети по график А, за събиране на общи социологически данни, както и профилирани изявленията по график Б, при които се събираха „ социоантропологични ” данни основно в областта на фамилните връзки, обществената стратификация и икономическите връзки.
Външно всичко изглеждаше много обичайно. Учените от Харвард организират систематични изследвания на популацията, правят оценка и проучват получените данни. По някаква причина обаче бяха извършени анкети измежду популацията на Съюз на съветските социалистически републики и зад видимо мирния Център за съветски проучвания стояха Държавният департамент, въоръжените сили и американските разследващи организации, които се ангажираха да финансират плана, като отпуснаха 10 милиона $ (много пари по това време!).
Първоначално планът е финансиран от Военновъздушни сили на Съединени американски щати (ВВС), по-късно от Пентагона и Държавния департамент, с присъединяване на американските разследващи организации, по-специално Централното разследващо ръководство (ЦРУ).
Всъщност, както се оказа по-късно, планът на Харвард е просто завеса, компания, знак, концепцията за който принадлежи на Джон Пейтън Дейвис /John Paton Davies/, член на Групата за политическо обмисляне на Държавния департамент на Съединени американски щати, тогава ръководена от Джордж Кенан. Всъщност всички материали по плана бързо попадаха на масата на управлението на Държавния департамент на Съединени американски щати и в действителност се трансфораха в справочник за американското управление за десетилетия напред.
Основната цел на плана е обмисляне на външната политика на Съединените щати за въздържане на Съветския съюз в подтекста на началото на Студената война. Естествено, Държавният департамент на Съединени американски щати, Пентагонът и Централно разузнавателно управление на САЩ сложиха редица съответни задания пред изпълнителите на плана, по-специално задачата за оценка на психическата акомодация на цивилното население на Съюз на съветските социалистически републики след вероятни масирани бомбардировки на територията на Съюз на съветските социалистически републики. и надлежно тяхното директно и индиректно влияние върху популацията на страната.
Авторите на плана също слагат задачата да засилят въздействието на новите елити, да демонтират партийната система и държавните структури и да извършат идеологически бойкот, ориентиран към заличаване на страната. Проектът Харвард, несъмнено, беше значима стъпка в тоталния надзор на страната ни от западните разследващи служби.
В началото на 70-те години планът беше доста модифициран и неговите задания бяха доста разширени. Материалите, които образуват основата на Харвардския план през тези години, към този момент обезпечават освен детайли за въздържане на Съюз на съветските социалистически републики, само че и съответни механизми за унищожаването на страната през идващите 15 години.
В сходство с разширените задания на плана до 1990 година Съветският съюз трябваше да престане да съществува като самостоятелна и суверенна страна, а до 2000 година Руската федерация, като приемник на Съюз на съветските социалистически републики, също трябваше да бъде разрушена.
Като цяло осъществяването на плана се прави в границите на първия, втория и третия стадий, включващ: " предварителен стадий " (1985-1989 г.), " унищожителен цикъл " (1990-1994 г.) и финален интервал (1995-2000 г.).
Подготвителният стадий включва прототипите на гласността и преустройството на националната стопанска система, битката за социализъм „ с човешко лице “ и подготовката на промените „ от социализъм към капитализъм “. На този стадий се предполагаше да се вкара в съзнанието на хората митът за малоценността на „ руския план “.
Важно внимание беше отделено на понятията „ права на индивида и независимост на словото “, като основен фактор беше нуждата от въвеждане в руското управление на млади, прогресивно мислещи и демократично настроени водачи от „ западен вид “, които да предложат на обществото понятието „ перестройка “, съчетано с понятията „ независимост на словото и народна власт “. Като икономическа основа за превръщане на националната стопанска система кооперативното придвижване се преглежда като опция на съществуващия руски стопански модел.
Според „ Харвардските плановици “ осъществяването на първия стадий е било сполучливо и не е провокирало съществени недоволства както от управлението на Държавния департамент, по този начин и от администрацията на президента. В резултат на първия стадий Съветският съюз беше опустошен и върху неговите фрагменти бяха образувани 15 суверенни и самостоятелни страни.
Сериозни проблеми породиха по време на осъществяването на втората фаза на Харвардския план. В сходство с проектите стадият включваше „ унищожителен цикъл “, в основата на който беше задачата за унищожаване на международната социалистическа система, Варшавския контракт, Съветския съюз и водещата роля на Комунистическа партия на Съветския съюз. Според „ проектантите “, стадият трябваше да завърши през 1994 година, само че осъществяването му лиши четири години повече от в началото плануваното, тъй че осъществяването на проектите беше изместено за 1998 година
В рамките на „ разрушителния цикъл “ трябваше да се приложат стратегии за стопански, обществени и филантропични промени посредством въвеждане на детайли на пазарна стопанска система, приватизация, търгове заеми против акции и либерализация на ценообразуването, както и разрушаването на филантропичната сфера.
Плановете за осъществяване на плана включваха прехода от руските държавни просветителни стандарти към европейските, както и въвеждането на Единния държавен изпит (национална матура) в учебните заведения, въвеждането на тестване, прехода към „ Болонската система на висшето особено обучение ", разрушаването на системата на специалностите и специализациите, дискредитирането на руската система за узаконяване, в това число следдипломната и докторска степен, смисъла на университетските степени и звания, унищожаването на Съветската, а по-късно и на Руската академия на науките.
Сериозен детайл от „ разрушителния цикъл “ на руската планова система беше в доста връзки унищожаването на системата за опазване на здравето и обществено обезпечаване посредством разглобяване и прекосяване към застрахователна медицина, както и монетизацията на компенсациите, унищожаването на системата за безвъзмездни жилища, и още доста други.
Така нареченият „ завършващ интервал “ в действителност по този начин и не беше изпълнен до плануваните цели. Той включваше задания като ликвидирането на Русия като страна, внезапно понижаване на числеността на армията и количеството и качеството на оръжията, заличаване на атрибутите на социализма, в това число безплатното обучение и опазване на здравето, както и въвеждането на главните атрибути на капитализъм, посредством преход към пазарна стопанска система.
В рамките на този стадий се предполагаше Русия да се лиши от целия боеприпас от нуклеарни оръжия в подмяна на „ интеграция в свободния свят “, както и разпадането на страната на 7-10 псевдонезависими страни, задачата от съществуването на които трябваше да бъде употребата на наличните естествени запаси на страната.
Третият стадий също така предвиждаше основаването на „ пограничен огнен пояс “ в постсъветското пространство към Русия, включващ Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Азербайджан, Армения, Киргизстан, Таджикистан и Казахстан.
Важно е да се означи, че Харвардският план откри цялостен набор от нови перспективни обществени, екологични и стопански области на активност за американските разследващи организации, а също по този начин сложи основите за психическа и осведомителна война против Русия.
Препоръките на плана станаха преходна основа на външнополитическата теория на Съединени американски щати и Стратегията за национална сигурност, които се трансформират според от събитията. Един от най-важните резултати от плана в Харвард беше методологията за идентифициране на евентуални водачи, както и методите за тяхното по-нататъшно издигане под тайния надзор на Централно разузнавателно управление на САЩ.
През 1998 година излиза наяве, че планът на Харвард е в застой и е малко евентуално да бъде изпълнен напълно и в точния момент. Тогава, в края на 90-те години, както заяви английското издание на The Financial Times, множеството западни специалисти признаха, че планът няма да бъде изцяло изпълнен, тъй че изпълнителите на плана бяха посъветвани да откажат да завършат последната част от стадия, който включваше разрушаването на Русия.
Политическият разбор на материалите по реализацията на Харвардския план демонстрира, че отводът от реализиране на последния стадий въобще не е обвързван със Съединени американски щати, а с Русия и нейното интензивно преосмисляне на ролята и мястото й в света.
Първо, нито Държавният департамент на Съединени американски щати, нито Пентагонът, нито Централно разузнавателно управление на САЩ до момента са се отказали от проектите си да разрушат Русия. Освен това те ускоряват натиска върху страната ни посредством наказания и ескалация на споровете в постсъветското пространство.
Второ, точно Русия попречи на Съединени американски щати да осъществят разрушителните си проекти, последователно и целеустремено излизайки от положението на непрекъсната неустановеност от 90-те години. По мнението на колумниста на Daily Express Джейкъб Пол, не Западът е сложил Русия на колене, а съветският президент Владимир Путин е сложил Съединени американски щати и техните европейски сътрудници на колене. [2]
Вярно е, че през 2009 година се появи информация, че макар забележителните компликации и редица нерешени проблеми, планът на Харвард е продължен, само че на цифрово равнище. [3]
Въз основа на осведомителни материали, оповестени в съветския Twitter и обществената мрежа Фейсбук, чиновниците на Харвардския университет сътвориха обществен портрет на руснака като част от плана, а също по този начин проучиха подреждането на политическите сили в Руската федерация. С каква цел - елементарно е да се досетите...
По-късно планът Харвард е сменен от също толкоз амбициозния така наречен „ Проект Хюстън “.
Бележки:
[1] План Даллеса, Гарвардский план, Хьюстонский проект…28.02.2018 года. Электронный запас: https://zavtra.ru/blogs/plan_dallesa_garvardskij_proekt_h_yustonskij_proekt
[2] Путин сложил Запад на колени, пишет Daily Express 07.09.2022 года. Электронный запас: https://ria.ru/20220907/putin-1815019881.html
[3] План Даллеса 2.0: кто стоит за «Гарвардским проектом?» 09.10.2018 года. Электронный запас: https://mir24.tv/articles/16329905/plan-dallesa-20-kto-stoit-za-garvardskim-proektom
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
През 1949 година груповият Запад, воден от Съединените щати, образува Северноатлантическия военно-политически блок, чиято действителна цел беше планът за ремонт и заличаване на руския план. Неговата основа беше Харвардският план, в началото наименуван Харвардски план за изявление с бежанци ( HRIP ), само че скоро преименуван на Харвардски план за руската обществена система (HPSSS).
Проектът беше политико-социологическо проучване на руското общество, извършено през 1948 година от Центъра за съветски проучвания към Харвардския университет, Руския проучвателен център на Харвардския университет (HRRC). [1] В хода на осъществяването му бяха извършени два типа изследвания: биографични анкети по график А, за събиране на общи социологически данни, както и профилирани изявленията по график Б, при които се събираха „ социоантропологични ” данни основно в областта на фамилните връзки, обществената стратификация и икономическите връзки.
Външно всичко изглеждаше много обичайно. Учените от Харвард организират систематични изследвания на популацията, правят оценка и проучват получените данни. По някаква причина обаче бяха извършени анкети измежду популацията на Съюз на съветските социалистически републики и зад видимо мирния Център за съветски проучвания стояха Държавният департамент, въоръжените сили и американските разследващи организации, които се ангажираха да финансират плана, като отпуснаха 10 милиона $ (много пари по това време!).
Първоначално планът е финансиран от Военновъздушни сили на Съединени американски щати (ВВС), по-късно от Пентагона и Държавния департамент, с присъединяване на американските разследващи организации, по-специално Централното разследващо ръководство (ЦРУ).
Всъщност, както се оказа по-късно, планът на Харвард е просто завеса, компания, знак, концепцията за който принадлежи на Джон Пейтън Дейвис /John Paton Davies/, член на Групата за политическо обмисляне на Държавния департамент на Съединени американски щати, тогава ръководена от Джордж Кенан. Всъщност всички материали по плана бързо попадаха на масата на управлението на Държавния департамент на Съединени американски щати и в действителност се трансфораха в справочник за американското управление за десетилетия напред.
Основната цел на плана е обмисляне на външната политика на Съединените щати за въздържане на Съветския съюз в подтекста на началото на Студената война. Естествено, Държавният департамент на Съединени американски щати, Пентагонът и Централно разузнавателно управление на САЩ сложиха редица съответни задания пред изпълнителите на плана, по-специално задачата за оценка на психическата акомодация на цивилното население на Съюз на съветските социалистически републики след вероятни масирани бомбардировки на територията на Съюз на съветските социалистически републики. и надлежно тяхното директно и индиректно влияние върху популацията на страната.
Авторите на плана също слагат задачата да засилят въздействието на новите елити, да демонтират партийната система и държавните структури и да извършат идеологически бойкот, ориентиран към заличаване на страната. Проектът Харвард, несъмнено, беше значима стъпка в тоталния надзор на страната ни от западните разследващи служби.
В началото на 70-те години планът беше доста модифициран и неговите задания бяха доста разширени. Материалите, които образуват основата на Харвардския план през тези години, към този момент обезпечават освен детайли за въздържане на Съюз на съветските социалистически републики, само че и съответни механизми за унищожаването на страната през идващите 15 години.
В сходство с разширените задания на плана до 1990 година Съветският съюз трябваше да престане да съществува като самостоятелна и суверенна страна, а до 2000 година Руската федерация, като приемник на Съюз на съветските социалистически републики, също трябваше да бъде разрушена.
Като цяло осъществяването на плана се прави в границите на първия, втория и третия стадий, включващ: " предварителен стадий " (1985-1989 г.), " унищожителен цикъл " (1990-1994 г.) и финален интервал (1995-2000 г.).
Подготвителният стадий включва прототипите на гласността и преустройството на националната стопанска система, битката за социализъм „ с човешко лице “ и подготовката на промените „ от социализъм към капитализъм “. На този стадий се предполагаше да се вкара в съзнанието на хората митът за малоценността на „ руския план “.
Важно внимание беше отделено на понятията „ права на индивида и независимост на словото “, като основен фактор беше нуждата от въвеждане в руското управление на млади, прогресивно мислещи и демократично настроени водачи от „ западен вид “, които да предложат на обществото понятието „ перестройка “, съчетано с понятията „ независимост на словото и народна власт “. Като икономическа основа за превръщане на националната стопанска система кооперативното придвижване се преглежда като опция на съществуващия руски стопански модел.
Според „ Харвардските плановици “ осъществяването на първия стадий е било сполучливо и не е провокирало съществени недоволства както от управлението на Държавния департамент, по този начин и от администрацията на президента. В резултат на първия стадий Съветският съюз беше опустошен и върху неговите фрагменти бяха образувани 15 суверенни и самостоятелни страни.
Сериозни проблеми породиха по време на осъществяването на втората фаза на Харвардския план. В сходство с проектите стадият включваше „ унищожителен цикъл “, в основата на който беше задачата за унищожаване на международната социалистическа система, Варшавския контракт, Съветския съюз и водещата роля на Комунистическа партия на Съветския съюз. Според „ проектантите “, стадият трябваше да завърши през 1994 година, само че осъществяването му лиши четири години повече от в началото плануваното, тъй че осъществяването на проектите беше изместено за 1998 година
В рамките на „ разрушителния цикъл “ трябваше да се приложат стратегии за стопански, обществени и филантропични промени посредством въвеждане на детайли на пазарна стопанска система, приватизация, търгове заеми против акции и либерализация на ценообразуването, както и разрушаването на филантропичната сфера.
Плановете за осъществяване на плана включваха прехода от руските държавни просветителни стандарти към европейските, както и въвеждането на Единния държавен изпит (национална матура) в учебните заведения, въвеждането на тестване, прехода към „ Болонската система на висшето особено обучение ", разрушаването на системата на специалностите и специализациите, дискредитирането на руската система за узаконяване, в това число следдипломната и докторска степен, смисъла на университетските степени и звания, унищожаването на Съветската, а по-късно и на Руската академия на науките.
Сериозен детайл от „ разрушителния цикъл “ на руската планова система беше в доста връзки унищожаването на системата за опазване на здравето и обществено обезпечаване посредством разглобяване и прекосяване към застрахователна медицина, както и монетизацията на компенсациите, унищожаването на системата за безвъзмездни жилища, и още доста други.
Така нареченият „ завършващ интервал “ в действителност по този начин и не беше изпълнен до плануваните цели. Той включваше задания като ликвидирането на Русия като страна, внезапно понижаване на числеността на армията и количеството и качеството на оръжията, заличаване на атрибутите на социализма, в това число безплатното обучение и опазване на здравето, както и въвеждането на главните атрибути на капитализъм, посредством преход към пазарна стопанска система.
В рамките на този стадий се предполагаше Русия да се лиши от целия боеприпас от нуклеарни оръжия в подмяна на „ интеграция в свободния свят “, както и разпадането на страната на 7-10 псевдонезависими страни, задачата от съществуването на които трябваше да бъде употребата на наличните естествени запаси на страната.
Третият стадий също така предвиждаше основаването на „ пограничен огнен пояс “ в постсъветското пространство към Русия, включващ Украйна, Беларус, Молдова, Грузия, Азербайджан, Армения, Киргизстан, Таджикистан и Казахстан.
Важно е да се означи, че Харвардският план откри цялостен набор от нови перспективни обществени, екологични и стопански области на активност за американските разследващи организации, а също по този начин сложи основите за психическа и осведомителна война против Русия.
Препоръките на плана станаха преходна основа на външнополитическата теория на Съединени американски щати и Стратегията за национална сигурност, които се трансформират според от събитията. Един от най-важните резултати от плана в Харвард беше методологията за идентифициране на евентуални водачи, както и методите за тяхното по-нататъшно издигане под тайния надзор на Централно разузнавателно управление на САЩ.
През 1998 година излиза наяве, че планът на Харвард е в застой и е малко евентуално да бъде изпълнен напълно и в точния момент. Тогава, в края на 90-те години, както заяви английското издание на The Financial Times, множеството западни специалисти признаха, че планът няма да бъде изцяло изпълнен, тъй че изпълнителите на плана бяха посъветвани да откажат да завършат последната част от стадия, който включваше разрушаването на Русия.
Политическият разбор на материалите по реализацията на Харвардския план демонстрира, че отводът от реализиране на последния стадий въобще не е обвързван със Съединени американски щати, а с Русия и нейното интензивно преосмисляне на ролята и мястото й в света.
Първо, нито Държавният департамент на Съединени американски щати, нито Пентагонът, нито Централно разузнавателно управление на САЩ до момента са се отказали от проектите си да разрушат Русия. Освен това те ускоряват натиска върху страната ни посредством наказания и ескалация на споровете в постсъветското пространство.
Второ, точно Русия попречи на Съединени американски щати да осъществят разрушителните си проекти, последователно и целеустремено излизайки от положението на непрекъсната неустановеност от 90-те години. По мнението на колумниста на Daily Express Джейкъб Пол, не Западът е сложил Русия на колене, а съветският президент Владимир Путин е сложил Съединени американски щати и техните европейски сътрудници на колене. [2]
Вярно е, че през 2009 година се появи информация, че макар забележителните компликации и редица нерешени проблеми, планът на Харвард е продължен, само че на цифрово равнище. [3]
Въз основа на осведомителни материали, оповестени в съветския Twitter и обществената мрежа Фейсбук, чиновниците на Харвардския университет сътвориха обществен портрет на руснака като част от плана, а също по този начин проучиха подреждането на политическите сили в Руската федерация. С каква цел - елементарно е да се досетите...
По-късно планът Харвард е сменен от също толкоз амбициозния така наречен „ Проект Хюстън “.
Бележки:
[1] План Даллеса, Гарвардский план, Хьюстонский проект…28.02.2018 года. Электронный запас: https://zavtra.ru/blogs/plan_dallesa_garvardskij_proekt_h_yustonskij_proekt
[2] Путин сложил Запад на колени, пишет Daily Express 07.09.2022 года. Электронный запас: https://ria.ru/20220907/putin-1815019881.html
[3] План Даллеса 2.0: кто стоит за «Гарвардским проектом?» 09.10.2018 года. Электронный запас: https://mir24.tv/articles/16329905/plan-dallesa-20-kto-stoit-za-garvardskim-proektom
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ