Краят на петъчния ден ми поднесе една от най-големите политически

Краят на петъчния ден ми сервира една от най-големите политически изненади в живота. Видях, че партия ГЕРБ популяризира посредством своя пресцентър декларация (не им стигнаха куражът и цинизмът да я произнесат в пленарна зала) против провеждането на Луковмарш. Няма да ви възпроизвеждам патетичните думи, тъй като, в случай че се абстрахираме от създателя им, те са правилни - холокостът е една от най-мрачните страници в историята на човечеството и годишното шествие в памет на една не просто противоречива, а кошмарна, фигура като ген. Луков е насмешка и предизвикателство пред нас като общество.

Но го споделят ГЕРБ! ГЕРБ, чиято кметица в София всяка година през последното десетилетие се правеше, че такова шествие няма и го позволяваше с настойчивостта на проклинание. Всяка година Българска социалистическа партия, доста цивилен организации, свободни жители, проведени и неорганизирани антифашисти призоваваха за прекъсването на това позорно събитие, за законовата интервенция на страната. И всяка година Столичната община стоеше с необятно затворени очи и се държеше като аутист, потопен в своя свят.

Всъщност, едвам от няколко години действителността стигна до Йорданка Фандъкова, а (вероятно) и до ГЕРБ, и то откогато американското посолство също стартира да излиза с позиция против провеждането на това шествие. Вече беше доста късно да се не разрешава шествието, тъй като цяло потомство от млади лумпени, водени от още по-странни водачи, към този момент счита, че това шествие им е право и го организират, макар възбраните и публичното отвращение.

Едва ли има смисъл да си приказваме за историческите измерения на фигура като ген. Луков - човек, съумял да досади даже и на германците с непрекъснатото си мрънкане да оглави българска част на Източния фронт. Разказите и митовете за неговия подвиг от Първата международна война са днешно политическо инженерство. Опит да ни опаковат в красива опаковка един нацист и да го продадат като родолюбец на младото потомство.

И тъкмо тук казусът " Луковмарш " отива стъпка по-далече и навлиза в територията на отговорното настояще. Много е хубаво, че този път много партии излязоха с позиции (но и много премълчаха). Големият въпрос е за какво стигнахме дотук. Защо България се трансформира в общество, в което нарушителите от предишното се възкресяват с ореола на ангели? Защо тези, които пренаписваха учебниците по история, с цел да измият днешните си биографии, не си дадоха сметка, че по този начин оправдават чудовището на фашизма и е въпрос на време фигури като Луков да изплуват от това тресавище. И по какъв начин може да си против Луковмарш, а в същото време да лееш сълзи пред така наречен Паметник на жертвите на комунизма, където името на Луков незабавно се вижда. Където дружно с него стоят не по-малки психопати и чудовища, през днешния ден получили ореол на светци.

Именно това перверзно извращаване на историята през днешния ден ражда още веднъж и още веднъж с отровния си мирис всевъзможни шествия, странни сили и непрекъснат фашизъм. И ще ни трябват доста старания да върнем тези демони назад там, където им е мястото. И не съм сигурен, че единствено декларациите ще свършат работа.