Известни българи, които си отидоха през 2025 г.
Краят на 2025 година ни подтиква да спрем за момент и да си спомним за персони, които с гения, делото и отдадеността си оставиха трайна диря в българската просвета, просвета, спорт, музика и публичен живот. През миналите месеци България се елементарни с редица забележителни хора - създатели, учени, спортисти, реализатори и публични фигури, чиито имена бяха добре познати както у нас, по този начин и отвън границите на страната.
Някои от тях прекараха десетилетия на сцена, в зала, на терена или зад кулисите, други посветиха живота си на знанието, словото и публичната идея. Всеки от тях остави след себе си завещание, което продължава да живее посредством достиженията, образците и вдъхновението, което са давали на генерации българи. Макар и мъчителни, тези загуби ни припомнят какъв брой важен е приносът на хората, които с труда си построяват духовния и публичен образ на страната.
В този преглед си припомняме част от известните българи, които си отидоха през 2025 година - лист, който не претендира за цялост, само че отдава респект към персони, оставили ярка диря в националната памет:
Проф. Иван Харалампиев
Един от най-видните лингвисти и езиковеди в България, проф. Харалампиев умря на 29 януари 2025 година Той бе водещ експерт по история и периодизация на българския език, създател на над 150 научни изявления и учебници, които дълги години бяха основа за образованието по български език и литература.
Кирил Кадийски
Поетът, есеист и преводач Кирил Кадийски ни напусна на 31 август 2025 година Творец с интернационална известност, той бе почитан както у нас, по този начин и във Франция, където работеше и беше шеф на Българския културен институт.
Проф. Милена Цанева
Една от водещите литературни историци и критици, проф. Милена Цанева умря през юни 2025 година Тя беше почитан учител и създател на голям брой книги и публикации, отдадени на българската литература и просвета.
Елена Жандова и Румена Трифонова
Две забележителни български актриси - Елена Жандова и Румена Трифонова - също си отидоха през 2025 година, оставяйки след себе си богати артистични наследства в театъра и киното.
Даниела Кънева
Емблематична журналистка и интернационален сътрудник, Даниела Кънева умря през април 2025 година Тя отразяваше основни събития по света и бе почитан глас в българските медии.
Иван Тенев
Културен критик, публицист и артистична фигура, Иван Тенев също ни напусна през 2025 година, оставяйки след себе си значимо медийно и културно завещание.
Магдалена Ташева
Журналист и политик, някогашен народен представител, Магдалена Ташева умря на 19 октомври 2025 година След дълга кариера в медийното и политическото пространство тя остава приета фигура у нас.
Георги Йорданов
През тази година от този свят си отиде и Георги Йорданов - някогашен министър на културата. В началото на тази година Георги Йорданов бе отличен от президента Румен Радев с медал " Стара планина " (първа степен) за извънредно огромни заслуги в региона на българската просвета и изкуство. През 2023 година получи " Златен век – огърлие " от министъра на културата Найден Тодоров.
Стефка Евстатиева
Една от най-известните български оперни сопрани, Стефка Евстатиева умря на 9 ноември 2025 година Тя имаше блестяща интернационална кариера и бе солистка на Софийската национална опера, както и на огромни театрални подиуми в Европа и Съединени американски щати.
Верка Сидерова
Легендарна фолклорна певица, известна със своя богат репертоар и участия с отбор „ Филип Кутев “ в над 29 страни по света, Верка Сидерова умря на 2 юли 2025 година на 100-годишна възраст.
Иван Милев
На 81 години умря една от най-големите митове на рока в България Иван Милев - Вачо Бъндарака. Заедно с брат си Димитър Милев (Бънди) основават първата рок група, носеща името на британския представител в Съюзническата тристранна комисия в България след 9 септември 1944 година лорд Бънди – „ Бъндараците “.
Найден Вълчев
На 98 години умря поетът Найден Вълчев. Той е създател на известната през 70-те години на 20-и век ария „ Една българска розa ". Българският стихотворец, публицист и преводач Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 година в с. Брестница, община Ябланица, в семейство на преподавател. Съюзът на българските писатели го назовава доайенът на поетите през днешния ден.
Шинка Куцинова
Легенда на българските зимни спортове - рекордьорка по републикански трофеи в ски, Шинка Куцинова умря на 9 януари 2025 година на 89-годишна възраст.
Маргарита Щъркелова
Бивша национална баскетболистка, бронзова медалистка от Олимпийските игри през 1976 година, Маргарита Щъркелова си отиде на 16 януари 2025 година
Иван Сотиров
Легендарният футболист Иван Сотиров, прочут с сполучливата си кариера във „ Ботев “ Пловдив, умря на 24 април 2025 година Той е измежду най-големите имена в българския футбол през средата на XX век.
Сашо Паргов
Централен нападател и футболна икона на „ Марек “ Дупница, Сашо Паргов си отиде на 20 юли 2025 година, оставяйки след себе си паметни мачове и голям брой голове.
Иван Зафиров
Известен бранител на ЦСКА София и националния тим, Иван Зафиров умря на 15 октомври 2025 година Той бе част от сполучливите акции на „ алените “ и българския футбол през 70-те години на XX век.
Камен Атов
Българското плуване понесе нова тежка загуба, откакто ни напусна Камен Атов. Възпитаникът на Ели Тренева и „ Левски-Спартак “ е рекордьор и първенец в спринтовия кроул. Роденият през 1966 година Атов е четвърти в Европа с мъжката щафета 4 по 200 м св. жанр от шампионата в София през 1985-а. Пучата е някогашен държавен и балкански отличник на 100 м св. жанр. Направи сполучлива кариера в ресторантьорския отрасъл.
Стоян Йорданов
Легендарният вратар на ЦСКА - Стоян Йорданов умря на 81-годишна възраст. Йорданов се причислява към " армейския “ отбор през 1961 година и в продължение на 16 години е неизменима част от първия състав на ЦСКА. Стоян Йорданов печели 8 пъти шампионската купа на България като футболист и 5 пъти Купата на Съветската войска.
Боян Радев
На 83-годишна възраст умря двукратният олимпийски първенец по класическа битка Боян Радев. Сред най-големите му достижения са двете олимпийски трофеи от Игрите в Токио през 1964 година и в Мексико Сити през 1968 година Радев е и международен първенец от Толедо през 1966 година, повторен международен вицешампион (1962 и 1967 г.), както и европейски вицешампион през 1968 година Три пъти е избиран за Спортист №1 на България – през 1964, 1967 и 1968 година.
Загубата на тези персони през 2025 година остави празнина, която мъчно може да бъде запълнена. Но техният принос - без значение дали в изкуството, науката, спорта или публичния живот - остава жив посредством делото им, спомените и вдъхновението, което не престават да дават.
Някои от тях прекараха десетилетия на сцена, в зала, на терена или зад кулисите, други посветиха живота си на знанието, словото и публичната идея. Всеки от тях остави след себе си завещание, което продължава да живее посредством достиженията, образците и вдъхновението, което са давали на генерации българи. Макар и мъчителни, тези загуби ни припомнят какъв брой важен е приносът на хората, които с труда си построяват духовния и публичен образ на страната.
В този преглед си припомняме част от известните българи, които си отидоха през 2025 година - лист, който не претендира за цялост, само че отдава респект към персони, оставили ярка диря в националната памет:
Проф. Иван Харалампиев
Един от най-видните лингвисти и езиковеди в България, проф. Харалампиев умря на 29 януари 2025 година Той бе водещ експерт по история и периодизация на българския език, създател на над 150 научни изявления и учебници, които дълги години бяха основа за образованието по български език и литература.
Кирил Кадийски
Поетът, есеист и преводач Кирил Кадийски ни напусна на 31 август 2025 година Творец с интернационална известност, той бе почитан както у нас, по този начин и във Франция, където работеше и беше шеф на Българския културен институт.
Проф. Милена Цанева
Една от водещите литературни историци и критици, проф. Милена Цанева умря през юни 2025 година Тя беше почитан учител и създател на голям брой книги и публикации, отдадени на българската литература и просвета.
Елена Жандова и Румена Трифонова
Две забележителни български актриси - Елена Жандова и Румена Трифонова - също си отидоха през 2025 година, оставяйки след себе си богати артистични наследства в театъра и киното.
Даниела Кънева
Емблематична журналистка и интернационален сътрудник, Даниела Кънева умря през април 2025 година Тя отразяваше основни събития по света и бе почитан глас в българските медии.
Иван Тенев
Културен критик, публицист и артистична фигура, Иван Тенев също ни напусна през 2025 година, оставяйки след себе си значимо медийно и културно завещание.
Магдалена Ташева
Журналист и политик, някогашен народен представител, Магдалена Ташева умря на 19 октомври 2025 година След дълга кариера в медийното и политическото пространство тя остава приета фигура у нас.
Георги Йорданов
През тази година от този свят си отиде и Георги Йорданов - някогашен министър на културата. В началото на тази година Георги Йорданов бе отличен от президента Румен Радев с медал " Стара планина " (първа степен) за извънредно огромни заслуги в региона на българската просвета и изкуство. През 2023 година получи " Златен век – огърлие " от министъра на културата Найден Тодоров.
Стефка Евстатиева
Една от най-известните български оперни сопрани, Стефка Евстатиева умря на 9 ноември 2025 година Тя имаше блестяща интернационална кариера и бе солистка на Софийската национална опера, както и на огромни театрални подиуми в Европа и Съединени американски щати.
Верка Сидерова
Легендарна фолклорна певица, известна със своя богат репертоар и участия с отбор „ Филип Кутев “ в над 29 страни по света, Верка Сидерова умря на 2 юли 2025 година на 100-годишна възраст.
Иван Милев
На 81 години умря една от най-големите митове на рока в България Иван Милев - Вачо Бъндарака. Заедно с брат си Димитър Милев (Бънди) основават първата рок група, носеща името на британския представител в Съюзническата тристранна комисия в България след 9 септември 1944 година лорд Бънди – „ Бъндараците “.
Найден Вълчев
На 98 години умря поетът Найден Вълчев. Той е създател на известната през 70-те години на 20-и век ария „ Една българска розa ". Българският стихотворец, публицист и преводач Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 година в с. Брестница, община Ябланица, в семейство на преподавател. Съюзът на българските писатели го назовава доайенът на поетите през днешния ден.
Шинка Куцинова
Легенда на българските зимни спортове - рекордьорка по републикански трофеи в ски, Шинка Куцинова умря на 9 януари 2025 година на 89-годишна възраст.
Маргарита Щъркелова
Бивша национална баскетболистка, бронзова медалистка от Олимпийските игри през 1976 година, Маргарита Щъркелова си отиде на 16 януари 2025 година
Иван Сотиров
Легендарният футболист Иван Сотиров, прочут с сполучливата си кариера във „ Ботев “ Пловдив, умря на 24 април 2025 година Той е измежду най-големите имена в българския футбол през средата на XX век.
Сашо Паргов
Централен нападател и футболна икона на „ Марек “ Дупница, Сашо Паргов си отиде на 20 юли 2025 година, оставяйки след себе си паметни мачове и голям брой голове.
Иван Зафиров
Известен бранител на ЦСКА София и националния тим, Иван Зафиров умря на 15 октомври 2025 година Той бе част от сполучливите акции на „ алените “ и българския футбол през 70-те години на XX век.
Камен Атов
Българското плуване понесе нова тежка загуба, откакто ни напусна Камен Атов. Възпитаникът на Ели Тренева и „ Левски-Спартак “ е рекордьор и първенец в спринтовия кроул. Роденият през 1966 година Атов е четвърти в Европа с мъжката щафета 4 по 200 м св. жанр от шампионата в София през 1985-а. Пучата е някогашен държавен и балкански отличник на 100 м св. жанр. Направи сполучлива кариера в ресторантьорския отрасъл.
Стоян Йорданов
Легендарният вратар на ЦСКА - Стоян Йорданов умря на 81-годишна възраст. Йорданов се причислява към " армейския “ отбор през 1961 година и в продължение на 16 години е неизменима част от първия състав на ЦСКА. Стоян Йорданов печели 8 пъти шампионската купа на България като футболист и 5 пъти Купата на Съветската войска.
Боян Радев
На 83-годишна възраст умря двукратният олимпийски първенец по класическа битка Боян Радев. Сред най-големите му достижения са двете олимпийски трофеи от Игрите в Токио през 1964 година и в Мексико Сити през 1968 година Радев е и международен първенец от Толедо през 1966 година, повторен международен вицешампион (1962 и 1967 г.), както и европейски вицешампион през 1968 година Три пъти е избиран за Спортист №1 на България – през 1964, 1967 и 1968 година.
Загубата на тези персони през 2025 година остави празнина, която мъчно може да бъде запълнена. Но техният принос - без значение дали в изкуството, науката, спорта или публичния живот - остава жив посредством делото им, спомените и вдъхновението, което не престават да дават.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ