България и Румъния са с най-ниската продължителност на живота в Европа
Краят на 2021 година донесе неприятни вести за българите и румънците, съгласно последният здравен отчет на Европейската комисия, който слага двете страни от Югоизточна Европа на последните места по дълготрайност на живота, оповестява Еuobserver.
Според данните от отчета поради Covid-19 румънците и българите към този момент умират даже още по-млади от преди . Продължителността на живота както в България, по този начин и в Румъния е намаляла надлежно с 1,5 и с 1,4 години през 2020 година, което е двойно над междинното за Европа ( 0,7 години).
Коронавирусът редуцира фрапантно междинната дълготрайност на живота
В хода на пандемията в редица страни междинната дълготрайност на живота внезапно се е намалила. В западноевропейските страни тя е понижен...
Прочети повече
Европейските страни с най-висока дълготрайност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), до момента в който Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) заемат последните места.
В България, сходно на Румъния, „ пандемията от Covid-19 " краткотрайно прекатурна години на прогрес в продължителността на живота, която още през 2019 година към този момент бе най-ниската в Европейски Съюз “, се споделя в отчета. Там се показва още, че макар подобренията на здравната система през последното десетилетие, данните не престават да бъдат доста тревожни.
Продължителността на живота в Румъния и България се е нараснала надлежно с четири и две години през интервала 2000-2019 година, само че към момента остава под междинната за Европейски Съюз с невероятните шест и осем години.
Отбелязва се и друга отрицателна наклонност - в Румъния дамите живеят приблизително с осем години по-дълго от мъжете (78,4 години по отношение на 70,5), което е една от най-значителните разлики сред половете във връзка с продължителността на живота в Европейски Съюз.
Сред главните фактори, които водят до редуциране на живота на доста българи и румънци, е болната здравна система, написа изданието. Разходите на глава от популацията за предварителна защита и в двете страни са най-ниските в Европейски Съюз, се споделя в документа. Здравната система е с незадоволителни запаси и се показва едва.
Очакваната дълготрайност на живота у нас спада с година и половина през 2020 година
Продължителността на живота в България е спаднала с година и половина през 2020 година Това стана ясно от формалните данни, оповестени на...
Прочети повече
Въпреки неотдавнашните нараствания на разноските, финансирането на първичната здравна помощ в двете балкански страни е най-ниското измежду страните от Европейски Съюз. Това може да изясни високите равнища на смъртност в тях както от предотвратими, по този начин и от лечими болести. В отчета се споделя още, че в България „ се счита, че до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната здравна помощ, като отиват непосредствено в незабавните отделения на лечебните заведения “.
През последните години опазването на здравето и в двете страни непроменяемо се класира на последните места в Европейски Съюз съгласно Euro Health Consumer Index. Румъния (с 661 евро на жител) и България (с 626 евро на жител) харчат по-малко за здравната си система от която и да е друга страна членка, съгласно Евростат, и надлежно са много зад първите в листата - Люксембург, Швеция и Дания, с над 5500 евро разноски за опазване на здравето на гражданин годишно.
Друг проблем, посочен в отчета, е неналичието на медицински личен състав.
За Румъния " миграцията на медицински личен състав е съдействала за дефицита на здравни служащи в страната, а броят на лекарите и медицинските сестри на глава от популацията е много под междинния за Европейски Съюз. Това се отразява отрицателно на достъпа до грижи и усилва времето за очакване ".
В България „ няколко фактора способстват за дефицита на медицински сестри, в това число ниският брой приключили медицински сестри, загубата на подготвени медицински сестри заради емиграция, застаряващата работна мощ (средната възраст на медицинските сестри е над 50 години) и недоволството от заплатите и изискванията на труд “.
Национален статистически институт: Българите са с най-ниска дълготрайност на живота в Европа
България, дружно с Латвия (74.9 години), е измежду страните с най-ниска междинна дълготрайност на живота на популацията в Европейския съюз...
Прочети повече
Освен неприятната здравна система, отчетът на Европейската комисия акцентира и че нездравословните привички също способстват за съвсем половината от всички смъртни случаи в България и Румъния. " Тютюнопушенето, нездравословното хранене, потреблението на алкохол и ниската физическа интензивност са виновни за близо половината от всички смъртни случаи в България. Процентът на пушенето при възрастни и юноши е най-голям в Европейски Съюз. "
Още от ЕВРОПА:
Според данните от отчета поради Covid-19 румънците и българите към този момент умират даже още по-млади от преди . Продължителността на живота както в България, по този начин и в Румъния е намаляла надлежно с 1,5 и с 1,4 години през 2020 година, което е двойно над междинното за Европа ( 0,7 години).
Коронавирусът редуцира фрапантно междинната дълготрайност на живота
В хода на пандемията в редица страни междинната дълготрайност на живота внезапно се е намалила. В западноевропейските страни тя е понижен...
Прочети повече
Европейските страни с най-висока дълготрайност на живота са Норвегия (83,3 години), Исландия (83,1 години) и Ирландия (82,8 години), до момента в който Румъния (74,2 години) и България (73,6 години) заемат последните места.
В България, сходно на Румъния, „ пандемията от Covid-19 " краткотрайно прекатурна години на прогрес в продължителността на живота, която още през 2019 година към този момент бе най-ниската в Европейски Съюз “, се споделя в отчета. Там се показва още, че макар подобренията на здравната система през последното десетилетие, данните не престават да бъдат доста тревожни.
Продължителността на живота в Румъния и България се е нараснала надлежно с четири и две години през интервала 2000-2019 година, само че към момента остава под междинната за Европейски Съюз с невероятните шест и осем години.
Отбелязва се и друга отрицателна наклонност - в Румъния дамите живеят приблизително с осем години по-дълго от мъжете (78,4 години по отношение на 70,5), което е една от най-значителните разлики сред половете във връзка с продължителността на живота в Европейски Съюз.
Сред главните фактори, които водят до редуциране на живота на доста българи и румънци, е болната здравна система, написа изданието. Разходите на глава от популацията за предварителна защита и в двете страни са най-ниските в Европейски Съюз, се споделя в документа. Здравната система е с незадоволителни запаси и се показва едва.
Очакваната дълготрайност на живота у нас спада с година и половина през 2020 година
Продължителността на живота в България е спаднала с година и половина през 2020 година Това стана ясно от формалните данни, оповестени на...
Прочети повече
Въпреки неотдавнашните нараствания на разноските, финансирането на първичната здравна помощ в двете балкански страни е най-ниското измежду страните от Европейски Съюз. Това може да изясни високите равнища на смъртност в тях както от предотвратими, по този начин и от лечими болести. В отчета се споделя още, че в България „ се счита, че до една трета от всички пациенти заобикалят лекарите от първичната здравна помощ, като отиват непосредствено в незабавните отделения на лечебните заведения “.
През последните години опазването на здравето и в двете страни непроменяемо се класира на последните места в Европейски Съюз съгласно Euro Health Consumer Index. Румъния (с 661 евро на жител) и България (с 626 евро на жител) харчат по-малко за здравната си система от която и да е друга страна членка, съгласно Евростат, и надлежно са много зад първите в листата - Люксембург, Швеция и Дания, с над 5500 евро разноски за опазване на здравето на гражданин годишно.
Друг проблем, посочен в отчета, е неналичието на медицински личен състав.
За Румъния " миграцията на медицински личен състав е съдействала за дефицита на здравни служащи в страната, а броят на лекарите и медицинските сестри на глава от популацията е много под междинния за Европейски Съюз. Това се отразява отрицателно на достъпа до грижи и усилва времето за очакване ".
В България „ няколко фактора способстват за дефицита на медицински сестри, в това число ниският брой приключили медицински сестри, загубата на подготвени медицински сестри заради емиграция, застаряващата работна мощ (средната възраст на медицинските сестри е над 50 години) и недоволството от заплатите и изискванията на труд “.
Национален статистически институт: Българите са с най-ниска дълготрайност на живота в Европа
България, дружно с Латвия (74.9 години), е измежду страните с най-ниска междинна дълготрайност на живота на популацията в Европейския съюз...
Прочети повече
Освен неприятната здравна система, отчетът на Европейската комисия акцентира и че нездравословните привички също способстват за съвсем половината от всички смъртни случаи в България и Румъния. " Тютюнопушенето, нездравословното хранене, потреблението на алкохол и ниската физическа интензивност са виновни за близо половината от всички смъртни случаи в България. Процентът на пушенето при възрастни и юноши е най-голям в Европейски Съюз. "
Още от ЕВРОПА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ