Крайъгълен камък за декарбонизацията на България и Плана за възстановяване

Крайъгълен камък за декарбонизацията на България и Плана за възобновяване и резистентност. Така най-кратко може да се дефинира политическата обосновка претекст, на която стъпват Териториалните проекти за обективен преход на въглищните райони в страната, отразявайки задачите, заложени в Интегрирания проект за енергетика и климат, по чийто вид след инспектиране би трябвало да се произнесе Европейската комисия. Вероятно е нови разяснения да настъпят и по Плана за възобновяване и резистентност, който по този начин и не беше приключен като цялостна рамка за зеления преход на българската стопанска система. На базата на всички изредени документи и с претекста „ улеснение на политическото решение “ създателите на териториалните проекти се базират на прогнозата за търсенето на електрическа енергия, за мощностите за производството й, намаляването на разноските за СО2 и разноските за електроенергийната система. Няма по какъв начин да пропуснем от тази верига процеса на либерализация на електроенергийния пазар. Не може да не се регистрира попадането в един и същи интервал на всички тези дейни мероприятия с  промените и допълненията на Закона за енергетиката. Само преди дни приключи един от стадиите на публичните разисквания по териториалните проекти за обективен преход. Ако се съди по публичните реакции на място – с отрицателно отношение, мощно неодобрение и противоречие на синдикатите. Такова е и отношението на експертните организации по промените и допълненията на Закона за енергетиката. От енергийното министерство опазиха териториалните проекти за обективен преход с аргумента, че те единствено обрисуват енергийния преход на страната. По отношение на цената на електрическата енергия за семействата пък чухме персонално министър председателят да се ангажира, че няма да има нарастване на цената на тока. Разбира се, пропусната е една дребна детайлност – цената на електрическата енергия за бита след либерализацията се дефинира не от регулатора, а от пазара. Общо казано, това са сложни промени в енергийния бранш на България с тежки обществени последствия, които ще продължат и след 2030 година и ще се отразят на така и така неприятната демографска обстановка. Териториалните проекти за обективен преход акцентират мощното обезлюдяване на въглищните райони и не крият предстоящите последици от решението за затваряне на въгледобива в интервала до 2030 г.  Ако се върнем към публичните разисквания през миналите дни, един от главните заключения не е толкоз за безработицата, колкото в недоверието, че българските държавни управления могат да се оправят с гарантирането на бъдещия занаят на хората. Липсата на действителни дейности и на защитни механизми са проблеем, поради който хората  имат вяра, че този така наречен крайъгълен камък за декарбонизация е по-скоро камък в прашката, ориентирана към тях. Като цяло териториалните проекти за обективен преход обгръщат трите въглищни района – Стара Загора, Перник и Кюстендил. Те дефинират териториите, които се чака да бъдат наранени най-съществено, като се прави оценка на въздействието върху заетостта на всички околни общини. На тази база се предвиждат предстоящите загуби на работни места, нуждата от преквалификация въз основа на уменията и се обрисуват опциите за развиване. Стъпвайки на тази база, всеки от териториалните проекти е разпрострат върху желанията, визирани главно в Плана за възобновяване и развиване. Старозагорски район Сред опциите за развиване за район Стара Загора, който е категоризиран като най-засегнат,  преди всичко се слагат ограниченията за възобновяване и рекултивация във въгледобивния комплекс „ Марица-изток ”, които, както е посочено,  следват най-хубавите софтуерни практики във всеки стадий от дейностите. „ Периодът до 2027 година ще се употребява за обмисляне преди закриване на мината, само че и за подготвителни действия в минните сектори, планувани за ранно закриване. Дейностите включват действия по рандеман на въглища, тъй че наклонът на откосите да стане безвреден за възобновяване, както и внедряване на подобаваща система за дренаж и мониторинг на водата. Тези действия са съществена отговорност на минната компания. В интервала след 2027 година добивът на въглища ще се прави паралелно с действия по възобновяване и рекултивация на земите “, се показва в плана за района. На второ място се залага работата на нужните мощности. „ Стабилната работа на електроенергийната система ще бъде обезпечена посредством поддържане на най-малък брой генериращи блокове от ТЕЦ-овете в употреба, изключително с възходящото нахлуване на ВЕИ. В допълнение, тези мощности ще продължат да способстват за облекчаване на по-високото търсене през зимния и летния интервал. Настоящите модели поддържат оценката за нужната наличност от към 1 GW конфигурирани мощности след 2030 година, което ще подсигурява надеждност на системата и сигурност на доставките по време на интервали на огромно търсене, само че също и при положение на рецесия. Тази оценка е отразена в настоящия ИНПЕК от 2019 година и ще бъде подкрепена в обновената версия през 2023 г. В точката визираща „ Необходимият интервал за развиване на нови мощности за поддържане на чистото нулево произвеждане на електрическа енергия “, се прецизират трите вероятни сюжета за произвеждане на електрическа енергия - нови ВЕИ мощности и системи за предпазване, междусистемни връзки и нови нуклеарни мощности. Намаляването на производството на електрическа енергия от въглища се чака да бъде съпроводено със заменяне с нови мощности “. „ Предназначените за рандеман земи и други активи ще бъдат част от процеса за развиване на нови енергийни мощности. Един от главните набори от ограничения при преустройството на минните земи е ориентиран към развиването на нови огромни ВЕИ – най-вече фотоволтаични мощности, в това число отвън мрежата, съчетани с електролизьори, както и развиване на системи за предпазване. Като се имат поради настоящите прогнози на ЕСО за новите ВЕИ мощности до 2030 година, излиза наяве, че при цялостно осъществяване на този капацитет ще се обезпечи главният дял от националните цели за нови ВЕИ до 2030 година Това развиване ще има позитивна систематична роля, като се вземе поради съществуването на връзки към националната мрежа, само че също по този начин ще има позитивна обществена роля при основаването на устойчиви работни места в стадия на строителство, както и по време на употребата на тези активи. Финансирането на този детайл от проекта за обективен преход ще даде опция за най-ефективни и софтуерно обосновани интервенции в регионите на въгледобив. Финансирането посредством ПВУ и трите стълба на Механизма за обективен преход следва правилата за открит и конкурентен асортимент. Също по този начин се признава, че се чака огромните предприятия да играят значима роля в процеса на енергиен преход и индустриализация дружно с (малки и междинни предприятия) МСП “. Част от дейностите, които ще се правят, са трансферирани върху особено държавно дружество „ Конверсия на въглищни райони “ (КВР). „ Планираното основаване на особено държавно дружество „ Конверсия на въглищни райони “  (КВР) е част от общата идея, основана на активи за превръщане на въгледобивния район, употребявайки земя, инфраструктура и умения. КВР ще предприеме дейностите по рекултивация и пренасочване в границите на въглищните мини след 2026 година и ще играе основна роля в обезпечаването на инфраструктура за нови промишлени действия. Една значима задача на КВР е дълготрайното възобновяване на изоставени индустриални зони и справяне с всички съответни опасности и бариери за развиването на общините и общностите – без значение дали посредством киселинен дренаж, други токсични течове, самозапалване на оставащи въглищни пластове и други. Планираното заменяне на производството на електрическа енергия от въглища с ВЕИ и други промишлени действия ще повлияе доста на системата за ръководство на добива, което включва ограничение и затваряне на оперативни блокове за по-кратки от плануваните интервали на работа. Такова ранно ограничение на проектите за рандеман изисква вярно ръководство на дейностите по преоборудване и след закриване, които би трябвало да бъдат обезпечени от дипломиран личен състав и с финансова поддръжка, с цел да се избегнат неподходящи въздействия върху околната среда. Във връзка с гореизложеното, район Стара Загора има голям капацитет за преход, учреден на интегрирана промяна на активи, което би разрешило запазването на енергийния профил на района, качество на заетостта и добавена стойност на районен принцип посредством осъществяване на широкомащабни вложения и нови промишлености с висока добавена стойност в региона на чистите технологии, употребяващи капацитета на наличната инфраструктура, човешки капитал и земя. Освен това съществуването на развита просветителна инфраструктура, в това число Тракийския университет, и районен потенциал (Институт за резистентен преход и развиване, Агенция за районно икономическо развиване и др.) вършат Стара Загора извънредно перспективен район за научноизследователска и развойна активност и нововъведения в региона на новите чисти технологии, както и за създаване на модел на интензивно присъединяване на локалните заинтригувани страни в процеса на ръководство и реализиране на прехода. Въгледобивните мини (откритите находища) и прилежащата земя ще се нуждаят от голяма рекултивация в мащаб, невъобразим до момента в България, която има голям капацитет да обезпечи основа за промяна и обективен преход в района “, е записано в териториалния проект за Стара Загора. На процедура, по този начин обрисуван териториалният проект дава визия за бъдещето. Така се стига досега на финансирането на всички действия. Точно тук се настанява и недоверието, че всичко дадено ще се случи. Твърдението, че хората ще получат преквалификация и работа, а районът ще наподобява по-чист, захвърлено във фразите „ Фонд за обективен преход “ и „ Модернизационен фонд “, значи неустановеност и струпване на финансови задължения за идващите генерации. Въпреки изказванията за равнопоставеност, няма по какъв начин да убегне желанието за ориентиране на вложенията в огромните предприятия. „ Подкрепата за МСП би трябвало да бъде ориентирана към сдружения, които имат капацитет да разпространят своя напредък измежду други локални сдружения въз основа на отвесни и хоризонтални връзки (интеграция). Това ще бъде главният мотор за основаване на работни места, което се смята за евентуален фактор. Въпреки това евентуалната разлика в заетостта е забележителна и поддръжката единствено за МСП няма да е задоволителна, с цел да размени загубата на работни места вследствие на прехода, затова за област Стара Загора ще е нужна и поддръжка за огромните предприятия. Инвестициите в огромните предприятия следва да се съсредоточат върху действия, които подсигуряват бързото основаване на нови работни места в браншове, подкрепящи цялостния преход към нисковъглеродна стопанска система и ориентирани към нови енергийни технологии. В сходство с горния разбор и поради съществуващите умения, фокусът ще бъде върху индустриалния бранш, а точно производството на уреди за предпазване на сила и промишлени артикули с чисти технологии, както и съставни елементи за новите чисти технологии. По този метод крайъгълен камък на Плана за обективен преход за Стара Загора ще бъде даването на тласъци за привличане и основаване на огромни предприятия, които да заместят икономическите действия в района, учредени на въглищата “, се показва в документа. Завладяващо като визия е обещанието за ВЕИ, вятър, зелен водород, геотермална сила, акумулатори за предпазване, „ което ще способства за широкомащабния енергиен преход в България като обезпечи инфраструктура  за предпазване и потенциал за чиста сила “. В частта „ Индустрия за устойчиви енергийни решения “ се преглеждат дейностите по рекултивация на кариерите за лигнитни въглища, изискващи специфични умения. Дейността по тази част ще попадне в идното да се сътвори сдружение „ Конверсия за въглищни райони “. „ То е планувано като огромно държавно дружество, което да поеме рекултивацията на въглищни мини и да приготви инфраструктура за нови промишлени действия. То ще употребява насъбраните до момента средства за рекултивация на земя. То също по този начин ще бъде бенефициент за подпомагащо финансиране, което ще обгръща пропуските при нормален сюжет и при ускорения сюжет “, се показва в документа. Тук е включена и така наречен „ Схема за подкрепяне на основаването на вериги на добавена стойност, основани на водород “, където се развива и тезата за построяването на огромен парк от ВЕИ, главно слънчеви централи.  Някои от ограниченията, като подкрепяне построяването на фотоволтаични паркове, биометан, произвеждане на сила от вятърни мощности и други, се припокриват. Предвижда се също по този начин и „ Подкрепа за основаването на индустриални паркове за чисти технологии (с нулеви емисии) “. Припомняме, че при последното разискване още веднъж бе дадено скорошна подготвеност на индустриалната зона в Стара Загора. Социалната поддръжка залага главно на преквалификация и на финансиране от Фонда за обективен преход, както и на ограничения за енергийна успеваемост и ВЕИ с фокус върху енергийната беднотия. В така наречен трети дирек се разискват опциите за нашарване на локалната стопанска система, а в четвъртия нужната техническа помощ.  Любопитен е анализът на пропуските.Уточнява се, че се подготвя  „ Списък на предприятията, които се чака да бъдат подкрепени (само за дейности/проекти отвън съдебна техническа експертиза, въз основа на деклариран интерес и/или със благосъстоятелност върху активи, подлежащи на промяна “. Регион Кюстендил В териториалния проект за обективен преход за Кюстендил региона е избрана като „ с най-неблагоприятните социално-икономически индикатори в Югозападния район “, а една от характерностите е ниското равнище на директните непознати вложения. В документа се натъртва на придобиването на нови умения от работещите и чиновниците в региона на чистата сила и енергийната успеваемост. „ Преходът към неутрална във връзка с климата стопанска система ще се отрази на териториите в разнообразни аспекти: Мините ще се нуждаят от огромна рекултивация, каквато до момента не е имало в България. Обикновено дейностите по рекултивация изискват присъединяване на огромен брой служащи и лишават дълъг интервал от време, като по този метод се основава различно потребление на наличния трудов запас от мините. Въглищните мини (открити или подземни) и прилежащите им терени са обществена държавна благосъстоятелност. Дружествата, които ги експлоатират, имат концесионни контракти, само че не имат благосъстоятелност върху земята. Рекултивираните терени биха били уместно място за различни вложения - да вземем за пример фотоволтаици или кафяви площи, а не за аграрни площи/земя; ПРОЕКТ! 15 - Топлоелектрическа централа " Бобов дол " ще се нуждае от промишлена реорганизация и софтуерно прекосяване към нулеви въглеродни източници на сила, с цел да се понижат въглеродните излъчвания, с цел да продължи да действа или да бъде спряна през 2026 г. ВЕИ, които би трябвало да заменят Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", потенциалът е изчислен на 630 MW - фотоволтаични, зелен водород, геотермални, вятърни турбини или биометан. Настоящата конструкция на работната мощ, наета в секторите B и D на NACE, дава опция за вероятно пренасочване към нови промишлени действия (изискващи най-вече приблизително квалифицирана работна сила). Създаването на съответна организация за осъществяване на екологосъобразно териториално ръководство, поетапният трансфер на чиновници към нови промишлености и действия и вероятно поддържане на демографския баланс във въглищните райони изисква стабилно обмисляне и осъществяване в целия интервал до 2030 г. Планираното основаване на специфична компания „ Конверсия на въглищни райони “ е част от общата Концепция, основана на активи, за преструктуриране на въглищния район, употребявайки земя, инфраструктура и умения. Дружеството „ Конверсия на въглищни райони “ ще предприеме дейностите по рекултивация и промяна на предназначението в границите на въглищните мини след 2026 година и ще играе основна роля в обезпечаването на съществуването на инфраструктура за нови промишлени действия. Една значима задача на компанията е дълготрайното възобновяване на изоставени индустриални зони и справяне с всички съответни опасности и бариери за развиването на общините и общностите, като киселинен дренаж, други токсични течове, самозапалване на оставащи въглищни пластове и др. Планираното заменяне на производството на електрическа енергия от въглища с ВЕИ и други промишлени действия ще повлияе доста на системата за ръководство на добива, в това число ограничение и затваряне на работещи блокове в по-кратки от плануваните периоди за работа. Такъв тип ранно ограничение на проектите за рандеман изисква вярно ръководство на дейностите, свързани с преоборудване и интервала на прекратяване на употребата, които би трябвало да бъдат осъществени от дипломиран личен състав и с финансова поддръжка, с цел да се избегнат неподходящи въздействия върху околната среда “, се показва в документа. В него обаче не се регистрират към този момент подхванатите действия, в частност от управлението на Топлоелектрическа централа „ Бобов дол “ за създаване на обекти за произвеждане на екологично чиста сила – в частност фотоволтаични мощности и упоритостите за зелен водород. И за този район в териториални проект за обективен преход са заложени три стълба за осъществяване на самодейностите - промишленост за устойчиви енергийни решения,  социална поддръжка и поддръжка за заетостта и нашарване на локалната стопанска система. Хоризонталният приоритет е ориентиран към повишение на техническия потенциал на бенефициентите, с цел да се усъвършенства качеството и процентът на утвърждение на плановете за кандидатстване. По отношение на Индустрията за устойчиви решение още веднъж акцентът е върху рекултивацията на въглищните мини. Дейността още веднъж е част от бъдещото дружество „ Конверсия на въглищните райони “. Подкрепата за подпомагането на дребни и междинни дружество (МСП) цели привличането на вложения „ в  областта на производството, да се обезпечи различна претовареност и да се подсигурява енергийният преход на България. Очаква се вложителите да основат локални индустриални мощности. Такива уреди могат да работят като привличащи други вложители за останалата част от района и да генерират както директни, по този начин и непреки изгоди за заетостта. Очаква се те да изискват умения, тясно свързани с уменията на най-пряко засегнатите от прехода служащи. Подкрепата ще се дава на открита и конкурентна основа. Тя може да включва както поддръжка за оперативни, по този начин и за финансови разноски. Предвижда се оперативните разноски да включват разноски за хонорари за покриване на разликата във възнагражденията за служащите, идващи от затихващите браншове, както и целево образование за преквалификация и повишение на квалификацията на служащи, които преди този момент са били ангажирани във въглищни и добивни действия. Нови или съществуващи МСП ще ползват ограничения за НИРД, планиране и произвеждане на съоръжения за геотермална сила и други типове уреди за сила, в това число водород “, се показва в документа за район Кюстендил. На последващо място се подчертава върху поддръжка на промишлен парк за чисти технологии. „ Ще бъде обезпечена и насърчавана профилирана поддръжка в подсектори с максимален локален капацитет, като селско стопанство и произвеждане на хранителни артикули и питиета, лека индустрия, туризъм и чиста сила. Подкрепата ще бъде ориентирана към МСП и започващи компании “, дава обещание тази част от проекта. Както и в териториалния проект за Стара Загора и тук се залага скица за подкрепяне на фотоволтаични паркове и произвеждане и потребление на зелен водород, в това число предпазване на сила, потреблението на геотермална сила за търговски цели и централно отопление. Разглеждат се опциите за нашарване на локалната стопанска система, в това число посредством „ адаптиране на предприятията към икономическия преход “, което значи поддръжка на заетостта, в това число посредством ново съоръжение, образование на личния състав и прочие, както и основаване на център за научни проучвания и нововъведения.  За всичко това териториалният проект за обективен преход предлага техническа помощ, а що се отнася до финансирането, то още веднъж е по Фонда за обективен преход, който да добави вложенията само че Плана за възобновяване и резистентност. Практически проектът за Кюстендил предлага кандидатстване по всички вероятни стратегии за средства от Европейски Съюз, в това число стратегиите LIFE и Подкрепата за България от Фонд за модернизиране на търговията с излъчвания на Европейска комисия. Амбициите за Перник – най-скромни Що се отнася до Перник, в териториалния проект за обективен преход той е избран като район „ с минимум засегнатата област заради прехода, само че въпреки всичко е налице доста влияние. В това отношение през 2025 година ще бъдат наранени общо 500 работни места, през 2026 година - 1,6 хиляди и през 2027 година - още 500. Освен това концентрацията на индикативния стопански резултат ще докара до загуба на БДС в размер на 91 млн. лева на годишна база “. Според създателите на документа,  осъществяването на ограниченията по териториалния проект за обективен преход, „ докара до следните резултати: - Масивна рекултивация на минните сектори с присъединяване на огромен брой служащи, като по този метод се основава опция за различно потребление на наличния трудов запас от мините;  Осигуряване на подобаващи места посредством рекултивация на минните сектори за различни вложения - фотоволтаични съоръжения или места за оползотворяване на отпадъци; - Преминаване към други енергийни източници за понижаване на въглеродните излъчвания и цялостно заменяне на потенциала на Топлоелектрическа централа " Република " - 105 MW електрическа енергия и 502 MW топлинна сила - с фотоволтаични системи, слънчеви системи за централно отопление като комбинирана система за произвеждане на топлинна сила и сила за изстудяване, зелен водород, геотермална сила, вятърна сила и биометан; Прехвърляне на работни места към нови промишлени действия в браншове в преход и такива с висок капацитет за основаване на БДС.   Може да се запознаете с препоръчаният териториалния проект за обективен преход в района на Стара Загора в прикачения документ.