Легенда за пиратско съкровище в пещера подлудява иманяри
Край парчето земя в Черно море ври от паламуд
Созопол се е притаил до есенното море. Само един екипаж от риболовци на пристанището кърпи мрежите си, само че съвсем тихо. Морските работят в синхрон и без даже да си приказват, поправят мрежата за трала на кораба, който чака да влезе в дълбоки води- да запърпори за чернокоп и паламуд. Тук- там в Стария град някой локален гражданин седи на скамейка пред дома си и се припича на приятното ноемврийско слънце.
Напоследък всички разискват една вест. Идното лято лудницата от курортисти ще е още по- огромна. Очаква се всеки миг отсрещният остров Свети Иван да стане туристическа атракция.
Няма кой по-добре да го стопанисва от нас, счита кметът на Созопол Панайот Рейзи. Той от дълго време желае Свети Иван да бъде трансфериран на общината. Да се изградят два кея, където да пристават корабите и да се пусне морска линия за туристите.
Тя изцяло заслужава името “Островна ”, тъй като маршрутът ще бъде от Созопол до остров Свети Иван,после до Бургас, а оттова до остров Света Анастасия и назад.
Пирати заровили богатство в пещера
За остров Свети Иван измежду риболовците се носят митове – че тук е прикрито огромно пиратско богатство. На острова имало пещера, само че по време на страшна стихия, от горната страна и се струпали камъни и по този начин достъпът до вътрешността и станал неосъществим. Всички били уверени, че точно вътре е прикрито съкровището, което най-вероятно било прикрито от пирати.
Черно море в миналото е било кръстосвано от пиратски кораби надлъж и простор. Освен това, остаряла истина е, че те закопавали съкровищата си точно на острови, и то необитаеми, какъвто е созополският Свети Иван. Иманярите до ден сегашен си разменят карти и са подготвени да се впуснат в премеждие, с цел да търсят съкровището, описват локалните поданици.
Сега до острова се стига мъчно – няма кей и корабите мъчно дебаркират поради вълнението. Освен разкопките на манастира, на късчето земя измежду вълните има единствено шубраци, от които изскачат зайци. През летните месеци туристи наемат риболовен лодки и морските ги карат на мидения плаж на Свети Иван – да се насладят на романтиката и самотата. Островитяните наложително си уговарят прецизен час с лодкаря, в който той да пристигна да ги вземе назад към брега.
Тази есен обаче късчето земя измежду морето се популяризира и с още нещо. Нарекоха Свети Иван “паламуден ”, тъй като край него безусловно завря от паламуд. Рибари от цялото крайбрежие пристигаха с лодките в близост си да риболуват през нощта най- чаканата риба. Обясняваха феномена с това, че около острова има удобни течения, които носят пасажите и безусловно ги вкарват в рибарските мрежи.
Мощите на Св. Йоан Кръстител бяха открити на острова
Но нито паламудът, нито тайнствено богатство ще трансфорат Свети Иван в туристическа атракция. Според концепцията на локалната власт в Созопол, на острова за туристите няма да има и заведения за хранене. Ще заложат на културно- историческия туризъм. Засега се планува да има единствено една атракция- манастирът, който ще бъде реставриран и ще отвори порти за гости.
През 2010- та година, проф. Казимир Попконстантинов откри измежду руините на манастира частици от мощите на Свети Йоан Кръстител, а пет години по – късно и антична гробница.
Професорът споделя, че гробницата е била построена през IV век сл. Хр. Гробницата е била за височайши особи, за което приказва нейната архитектура- характерен строеж, рядко срещан по нашите земи. Предполага се че създателят на манастира е Тома чието име е маркирано в надписа върху кутийката, в която са били пренесена мощите и че той е донесъл реликвите и е заровен в тази гробница.
Манастирският комплекс на острова e най-добре документираният феодален манастир по Западния черноморски бряг, както в писмените извори, по този начин и вследствие на систематични археологически разкопки. Манастирът “Св. Йоан Продром ” е ситуиран в южната част на остров Св. Иван на 1 морска миля северозападно от Созопол. Самият остров е прочут като Sangioanne в каталански портулан от ХIV в. и Hagios Ioannes в гръцки дубликат от ХVI в. на италиански портулан от ХV в.
Две императорски грамоти, от 1363 и 1437 година, и 10 патриаршески грамоти, формирани сред 1482 и 1626 година удостоверяват привилегиите на островния манастир “Св. Йоан Продром ” като ставропигиален и го показват като един от най-богатите черноморски манастири с църковни и всемирски парцели в Созопол и неговата местност. Разрушен е от османските турци в 1629 година, защото в продължение на няколко години е служел за леговище на пирати-казаци. Монасите се реалокират в манастира на остров Халки до Константинопол като съхраняват забележителна част от манастирската библиотека. До през днешния ден са непокътнати над 60 кодекса от нея, като 40 от тях се намират точно в патриаршеската библиотека на остров Халки. Част от книгите, които датират от средата на ХV до началото на ХVII в. са били копирани в самия манастир.
В резултат на две археологически акции, през 1985-1994 година и от 2008 година до в този момент, е оголен архитектурен комплекс, който обгръща повърхност от 0,5 ха на тераса в южната част на остров Св. Иван, обърната към Созополския залив. В резултат на археологическите разкопки през 1985-1994 година, извършени под управлението на В. Димова са проучени триконхална средновековна черква, трикорабна едноапсидна базилика с дълга строителна история, и няколко здания южно от нея, измежду които могат да се разпознават трапезарията, магерницата, огромна готварска пещ, представителна постройка и аязмо (свещен извор) и оградна стена от запад с долепени до нея верижни пространства. Всички тези здания от манастирския комплекс принадлежат на последния стадий от съществуването на манастира сред ХV и първата четвърт на ХVII в.
Последната находка: указ за търговия сред Аполония и Хераклея Понтика
Мощите на Свети Йоан може да се окажат конфликтна точка сред кмета на града Панайот Рейзи и проф. Попконстантинов. Идеята на кмета е те да бъдат пренесени в манастира, когато островът се отвори за туристи.
Професорът не е на това мнение. Мощите не могат да са изложени в манастира, тъй като е извънредно рисковано, споделя техният изобретател и напомня, че костица от тях бе открадната в Сливен, където бяха изложени за поклонение. Той обаче разяснява, че поддържа концепцията островът да се отвори за културно-исторически туризъм.
“Това е естествен резерват, и в този момент туристите могат да преглеждат острова, само че е нужно на входа на Созопол или на пристанището да бъдат сложени табели, указващи, че може да бъде посетен ”, споделя ученият.
Проф. Попконстантинов разкри още, че има план за реституция и консервация на манастира, като това не значи цялостна реституция и експониране. Ще бъде в жанр “руината да влияе ”. Архитект Юлий Фърков е направил планът, добави той. Ще има зала за експониране на археологически материали и 3 D показване на изследванията и на реставрираните два храма, които са там. Проектът ще стартира да се извършва 2019- 2020 година.
За пръв път пред “Труд ” проф. Казимир Попконстантинов разгласи и последното си изобретение на острова от това лято.
Манастирът и базиликата са издигнати върху основи на езическия храм, отдаден на божеството Аполон. В предпоследния ден от разкопките бе открита част от текст на указ, изписан върху мраморна плоча, разкри професорът. От този текст са непокътнати седем реда от началото на декрета.
Става ясно, че Народното събрание на Аполония е сключило най-вероятно търговски контракт с Хераклея Понтика. Видно от упоменатите имена на пратениците, пристигнали за подписване на контракта е, че измежду тях е синът на Аполофан и други
Това е писмен извор който удостоверява мнението ми че тук е имало езически храм на божеството Аполон, заключава проф. Попконстантинов.
Созопол се е притаил до есенното море. Само един екипаж от риболовци на пристанището кърпи мрежите си, само че съвсем тихо. Морските работят в синхрон и без даже да си приказват, поправят мрежата за трала на кораба, който чака да влезе в дълбоки води- да запърпори за чернокоп и паламуд. Тук- там в Стария град някой локален гражданин седи на скамейка пред дома си и се припича на приятното ноемврийско слънце.
Напоследък всички разискват една вест. Идното лято лудницата от курортисти ще е още по- огромна. Очаква се всеки миг отсрещният остров Свети Иван да стане туристическа атракция.
Няма кой по-добре да го стопанисва от нас, счита кметът на Созопол Панайот Рейзи. Той от дълго време желае Свети Иван да бъде трансфериран на общината. Да се изградят два кея, където да пристават корабите и да се пусне морска линия за туристите.
Тя изцяло заслужава името “Островна ”, тъй като маршрутът ще бъде от Созопол до остров Свети Иван,после до Бургас, а оттова до остров Света Анастасия и назад.
Пирати заровили богатство в пещера
За остров Свети Иван измежду риболовците се носят митове – че тук е прикрито огромно пиратско богатство. На острова имало пещера, само че по време на страшна стихия, от горната страна и се струпали камъни и по този начин достъпът до вътрешността и станал неосъществим. Всички били уверени, че точно вътре е прикрито съкровището, което най-вероятно било прикрито от пирати.
Черно море в миналото е било кръстосвано от пиратски кораби надлъж и простор. Освен това, остаряла истина е, че те закопавали съкровищата си точно на острови, и то необитаеми, какъвто е созополският Свети Иван. Иманярите до ден сегашен си разменят карти и са подготвени да се впуснат в премеждие, с цел да търсят съкровището, описват локалните поданици.
Сега до острова се стига мъчно – няма кей и корабите мъчно дебаркират поради вълнението. Освен разкопките на манастира, на късчето земя измежду вълните има единствено шубраци, от които изскачат зайци. През летните месеци туристи наемат риболовен лодки и морските ги карат на мидения плаж на Свети Иван – да се насладят на романтиката и самотата. Островитяните наложително си уговарят прецизен час с лодкаря, в който той да пристигна да ги вземе назад към брега.
Тази есен обаче късчето земя измежду морето се популяризира и с още нещо. Нарекоха Свети Иван “паламуден ”, тъй като край него безусловно завря от паламуд. Рибари от цялото крайбрежие пристигаха с лодките в близост си да риболуват през нощта най- чаканата риба. Обясняваха феномена с това, че около острова има удобни течения, които носят пасажите и безусловно ги вкарват в рибарските мрежи.
Мощите на Св. Йоан Кръстител бяха открити на острова
Но нито паламудът, нито тайнствено богатство ще трансфорат Свети Иван в туристическа атракция. Според концепцията на локалната власт в Созопол, на острова за туристите няма да има и заведения за хранене. Ще заложат на културно- историческия туризъм. Засега се планува да има единствено една атракция- манастирът, който ще бъде реставриран и ще отвори порти за гости.
През 2010- та година, проф. Казимир Попконстантинов откри измежду руините на манастира частици от мощите на Свети Йоан Кръстител, а пет години по – късно и антична гробница.
Професорът споделя, че гробницата е била построена през IV век сл. Хр. Гробницата е била за височайши особи, за което приказва нейната архитектура- характерен строеж, рядко срещан по нашите земи. Предполага се че създателят на манастира е Тома чието име е маркирано в надписа върху кутийката, в която са били пренесена мощите и че той е донесъл реликвите и е заровен в тази гробница.
Манастирският комплекс на острова e най-добре документираният феодален манастир по Западния черноморски бряг, както в писмените извори, по този начин и вследствие на систематични археологически разкопки. Манастирът “Св. Йоан Продром ” е ситуиран в южната част на остров Св. Иван на 1 морска миля северозападно от Созопол. Самият остров е прочут като Sangioanne в каталански портулан от ХIV в. и Hagios Ioannes в гръцки дубликат от ХVI в. на италиански портулан от ХV в.
Две императорски грамоти, от 1363 и 1437 година, и 10 патриаршески грамоти, формирани сред 1482 и 1626 година удостоверяват привилегиите на островния манастир “Св. Йоан Продром ” като ставропигиален и го показват като един от най-богатите черноморски манастири с църковни и всемирски парцели в Созопол и неговата местност. Разрушен е от османските турци в 1629 година, защото в продължение на няколко години е служел за леговище на пирати-казаци. Монасите се реалокират в манастира на остров Халки до Константинопол като съхраняват забележителна част от манастирската библиотека. До през днешния ден са непокътнати над 60 кодекса от нея, като 40 от тях се намират точно в патриаршеската библиотека на остров Халки. Част от книгите, които датират от средата на ХV до началото на ХVII в. са били копирани в самия манастир.
В резултат на две археологически акции, през 1985-1994 година и от 2008 година до в този момент, е оголен архитектурен комплекс, който обгръща повърхност от 0,5 ха на тераса в южната част на остров Св. Иван, обърната към Созополския залив. В резултат на археологическите разкопки през 1985-1994 година, извършени под управлението на В. Димова са проучени триконхална средновековна черква, трикорабна едноапсидна базилика с дълга строителна история, и няколко здания южно от нея, измежду които могат да се разпознават трапезарията, магерницата, огромна готварска пещ, представителна постройка и аязмо (свещен извор) и оградна стена от запад с долепени до нея верижни пространства. Всички тези здания от манастирския комплекс принадлежат на последния стадий от съществуването на манастира сред ХV и първата четвърт на ХVII в.
Последната находка: указ за търговия сред Аполония и Хераклея Понтика
Мощите на Свети Йоан може да се окажат конфликтна точка сред кмета на града Панайот Рейзи и проф. Попконстантинов. Идеята на кмета е те да бъдат пренесени в манастира, когато островът се отвори за туристи.
Професорът не е на това мнение. Мощите не могат да са изложени в манастира, тъй като е извънредно рисковано, споделя техният изобретател и напомня, че костица от тях бе открадната в Сливен, където бяха изложени за поклонение. Той обаче разяснява, че поддържа концепцията островът да се отвори за културно-исторически туризъм.
“Това е естествен резерват, и в този момент туристите могат да преглеждат острова, само че е нужно на входа на Созопол или на пристанището да бъдат сложени табели, указващи, че може да бъде посетен ”, споделя ученият.
Проф. Попконстантинов разкри още, че има план за реституция и консервация на манастира, като това не значи цялостна реституция и експониране. Ще бъде в жанр “руината да влияе ”. Архитект Юлий Фърков е направил планът, добави той. Ще има зала за експониране на археологически материали и 3 D показване на изследванията и на реставрираните два храма, които са там. Проектът ще стартира да се извършва 2019- 2020 година.
За пръв път пред “Труд ” проф. Казимир Попконстантинов разгласи и последното си изобретение на острова от това лято.
Манастирът и базиликата са издигнати върху основи на езическия храм, отдаден на божеството Аполон. В предпоследния ден от разкопките бе открита част от текст на указ, изписан върху мраморна плоча, разкри професорът. От този текст са непокътнати седем реда от началото на декрета.
Става ясно, че Народното събрание на Аполония е сключило най-вероятно търговски контракт с Хераклея Понтика. Видно от упоменатите имена на пратениците, пристигнали за подписване на контракта е, че измежду тях е синът на Аполофан и други
Това е писмен извор който удостоверява мнението ми че тук е имало езически храм на божеството Аполон, заключава проф. Попконстантинов.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ