Метаморфозата на Ривер
„ Край на мача. Ривер е притежател на Копа Либертадорес де Америка в един исторически край. Исторически, тъй като бе сред двата гранда на аржентинския футбол. Исторически поради всичко случило се, та чак до пътешестване до Испания. Исторически, тъй като Ривер се причести против Бока в Европа.”
Така разказа края на огромния край – най-важния мач в 117-те години живот на Ривър Плейт – едно от водещите радиа на Аржентина. Далеч от Рио де ла Плата над 20 000 последователи на клуба изтриха, най-накрая, най-тъмното леке от своето другояче пречисто ДНК: съкрушителното изпадане в Насионал Б. Седем години откакто се свлече в пъкъла, Ривер стана стопанин на небесата с към този момент историческото 3:1 против безконечния си зложелател на „ Сантиаго Бернабеу” в Мадрид.
„ Дами и господа, Ривер ще играе идващия сезон в Насионал Б”, оповести публичната телевизия през юни 2011 година. Един обеднял „ милионер” тъкмо бе изгубил от Белграно и по този начин се бе подпечатало изпадането на най-успешния клуб на Аржентина – един исторически факт, който бе празнуван в Бока Хуниорс и не остави апатичен никого в страната.
На пейката на Ривер царуваше Хуан Хосе Лопес, а в кабинетите – Даниел Пасарела – две митове. „ Този клуб го повеждам с „ шестицата” на гърба си и с капитанската лента на ръката”, изпъчи се международният първенец с Аржентина от 1978 година след спечелването на противоречиви избори единствено с четири гласа разлика през декември 2009 година. Две по-късно един Ривер без футбол и без пари бе в свободно рухване. И се случи нещо невиждано в Буенос Айрес: един от двата аржентински колоси щеше да играе в Б.
Най-ценният му актив – Ерик Ламела, беше продаден на Рома за 17 млн. $. „ Клубът се нуждаеше от приходи и по този начин и не ми даде различен избор”, спомня си през днешния ден играчът на Тотнъм, който 13-годишен отхвърли предложение от Барселона поради манията си да победи в Нуньес. „ Ривер бе в доста тежко финансово състояние. Знаехме, че можем да го върнем в правия път финансово, само че в състезателен проект трябваше да се оправяме с каквото и както можем”, изяснява Родолфо Д’Онофрио, който пое президентския пост в клуба през 2013 година. Неговото първо решение бе да даде поста състезателен шеф на Енцо Франческоли.
Още с влизането си уругуайската легенда гласоподава доверие на Рамон Диас – суперуспешния треньор на 1990-те. И това сработи. Ел Пеладо остави нова шампионска купа (№36) в клубната витрина и си потегли. Тогава Франческоли се загледа в листата с приятелите си. Залогът му бе Марсело Гайярдо – треньор с взор, разпрострян се надалеч оттатък „ Монументал”, който нанесе ремонти в спортната база и академията (даде дебют на 26 играчи, последният от които – предишният през школата на Реал Мадрид Хулиан Алварес, го стори във финала за Либертадорес против Бока). Всичко изглеждаше да се връща към естествения си ход.
Липсваше обаче същинското възмездие. По време на стадия си като състезател Гайярдо виждаше по какъв начин легендата на Ривер безспирно пораства в Аржентина, до момента в който му е мъчно да се наложи в Америка. Точно противоположното на Бока с неговите 18 интернационалните титли, измежду тях шест Либертадорес. Онези, които познават Ел Муньеко от близко, описват за неговата възхита към умеенето на Карлос Бианки да убеждава играчите на Бока да се надскачат в решаващите мачове. „ Марсело знае идеално по какъв начин да влезе под кожата на играча. Отворен е, само че и умее да поддържа отдалеченост. И не е женен за никого: играе единствено оня, който е в най-хубаво състояние”, изяснява Франческоли.
Доказателство е, че Гайярдо е извел отбора си до 12 финала и е спечелил 9 от тях. Способен лидер в мачовете на директни елиминации, на Ел Муньеко му остава само да се коронова в Суперлигата. И наподобява подготвен и за това.
Анхел Лабруна е спечелил 22 трофея с клуба (16 като състезател, 6 като треньор), а Гайярдо има 17 (8+9). „ Искаме още”, споделил Ел Муньеко на Франческоли на терена на „ Бернабеу” след края на финала в неделя. Няма обаче да гони задачите със своето знаме – Пити Мартинес, който разгласи прекосяването си в Атланта в Мейджър Лийг Сокър.
Няма значение, „ милионерът” още веднъж е милионер. За седем години Ривер подпечата метеоритната си трансформация, която нямаше да се случи без Гайярдо, а още по-малко без историческата победа в неделя, поставила завършек на стигмата от изпадането в Б.
ТАКТИКАТА КАТО СТИМУЛАНТ
Марсело Гайярдо основава отдаденост. Не, не откъм физическото изпитание, а към топката. Това се появи в именития полуфинал на Либертадорес против Гремио, когато Ривер блокира, преди да сътвори изумителния късен поврат. Ел Муньеко стана от пейката и се насочи към Хуан Кинтеро, като се удряше в гърдите, като че ли му споделя: „ Отборът е твой! Искай топката!”. Показаното доверие към Кинтеро в мача на „ Бернабеу” в неделя не бе нещо непринудено. То се отработваше от месеци.
Когато нещата на терена не се получават, Гайярдо не остава на място. Търси разновидности, намесва се. Не те санкционира. Чака те. Разбира, че в играта има и една степен на хазарт. Доверява се повече от други на зародили сякаш инцидентно въпроси в мозъка. Защото какво е вертикалността? Какво е скоростта? Какво е убеждението? Да се споделя, че даден тим има игра, само че няма гол у себе си, все едно играчите вкарват голове единствено като някаква форма на чудо, е лишено от смисъл. Гайярдо сътвори точния подтекст за вкарването на голове. Фундаменталната му концепция е да господства посредством владението на топката, въодушевен, както и новото течение аржентински треньори, от Джосеп Гуардиола (работил е и с други големци като Рамон Диас, Биелса, Сабейя, Пелегрини и Дешан). Поставя се акцентиране върху играта с топка и тактиката не с цел да бъде обезвреден противникът, а с цел да се подтиква личната досетливост.
Хуан Кинтеро, Начо Фернандес, Ексекиел Паласиос и Пити Мартинес се развиха по този начин, подхранени от правилото, че в основата на футбола са халфовете. Именно те избутват Ривер към гола и разрешават превъзходството на противниковото поле със заемането на точната позиция, основаването на числени прерогативи и влизането на бековете високо. Проблемът на аржентинските тимове е в ограничаването на качеството им заради неналичието на огромни гении и водачи, защото това е футбол експортьор. Не може да се играе превъзходен футбол без чудесни футболисти.
Гайярдо извлича искра от най-изобретателните си единици. Залага високо защитната си линия с добре отварящи терена бекове и извън, и от вътрешната страна, с умели в пасовете и градежа на играта централни бранители, които употребява за основаване на обстановки 2-1 или 3-2 в центъра, с цел да пести напъните на халфовете си и да движи топката непрекъснато от фланг на фланг. Така вътрешните полузащитници могат да бъдат захранвани в зони, където имат повече офанзивна тежест.
Нещо типично за работата на Гайярдо е показваната от Прато еластичност. Той не е профилиран голмайстор и таран, а се движи към фланговете и обратно, доста е потребен поради допълнението си с халфовете. В Мадрид бе с решаваща роля, тъй като освен се бореше в наказателното поле на съперника, а и като дясно крило с по-дефанзивни функционалности – уверен и теоретичен на това от своя треньор, доскоро Муньеко, през днешния ден Наполеон, който в най-дългия край в историята завладя с порив „ Бернабеу” и целия свят.
Хуан Иригойен и Диего Латорре, „ Ел Паис”
Така разказа края на огромния край – най-важния мач в 117-те години живот на Ривър Плейт – едно от водещите радиа на Аржентина. Далеч от Рио де ла Плата над 20 000 последователи на клуба изтриха, най-накрая, най-тъмното леке от своето другояче пречисто ДНК: съкрушителното изпадане в Насионал Б. Седем години откакто се свлече в пъкъла, Ривер стана стопанин на небесата с към този момент историческото 3:1 против безконечния си зложелател на „ Сантиаго Бернабеу” в Мадрид.
„ Дами и господа, Ривер ще играе идващия сезон в Насионал Б”, оповести публичната телевизия през юни 2011 година. Един обеднял „ милионер” тъкмо бе изгубил от Белграно и по този начин се бе подпечатало изпадането на най-успешния клуб на Аржентина – един исторически факт, който бе празнуван в Бока Хуниорс и не остави апатичен никого в страната.
На пейката на Ривер царуваше Хуан Хосе Лопес, а в кабинетите – Даниел Пасарела – две митове. „ Този клуб го повеждам с „ шестицата” на гърба си и с капитанската лента на ръката”, изпъчи се международният първенец с Аржентина от 1978 година след спечелването на противоречиви избори единствено с четири гласа разлика през декември 2009 година. Две по-късно един Ривер без футбол и без пари бе в свободно рухване. И се случи нещо невиждано в Буенос Айрес: един от двата аржентински колоси щеше да играе в Б.
Най-ценният му актив – Ерик Ламела, беше продаден на Рома за 17 млн. $. „ Клубът се нуждаеше от приходи и по този начин и не ми даде различен избор”, спомня си през днешния ден играчът на Тотнъм, който 13-годишен отхвърли предложение от Барселона поради манията си да победи в Нуньес. „ Ривер бе в доста тежко финансово състояние. Знаехме, че можем да го върнем в правия път финансово, само че в състезателен проект трябваше да се оправяме с каквото и както можем”, изяснява Родолфо Д’Онофрио, който пое президентския пост в клуба през 2013 година. Неговото първо решение бе да даде поста състезателен шеф на Енцо Франческоли.
Още с влизането си уругуайската легенда гласоподава доверие на Рамон Диас – суперуспешния треньор на 1990-те. И това сработи. Ел Пеладо остави нова шампионска купа (№36) в клубната витрина и си потегли. Тогава Франческоли се загледа в листата с приятелите си. Залогът му бе Марсело Гайярдо – треньор с взор, разпрострян се надалеч оттатък „ Монументал”, който нанесе ремонти в спортната база и академията (даде дебют на 26 играчи, последният от които – предишният през школата на Реал Мадрид Хулиан Алварес, го стори във финала за Либертадорес против Бока). Всичко изглеждаше да се връща към естествения си ход.
Липсваше обаче същинското възмездие. По време на стадия си като състезател Гайярдо виждаше по какъв начин легендата на Ривер безспирно пораства в Аржентина, до момента в който му е мъчно да се наложи в Америка. Точно противоположното на Бока с неговите 18 интернационалните титли, измежду тях шест Либертадорес. Онези, които познават Ел Муньеко от близко, описват за неговата възхита към умеенето на Карлос Бианки да убеждава играчите на Бока да се надскачат в решаващите мачове. „ Марсело знае идеално по какъв начин да влезе под кожата на играча. Отворен е, само че и умее да поддържа отдалеченост. И не е женен за никого: играе единствено оня, който е в най-хубаво състояние”, изяснява Франческоли.
Доказателство е, че Гайярдо е извел отбора си до 12 финала и е спечелил 9 от тях. Способен лидер в мачовете на директни елиминации, на Ел Муньеко му остава само да се коронова в Суперлигата. И наподобява подготвен и за това.
Анхел Лабруна е спечелил 22 трофея с клуба (16 като състезател, 6 като треньор), а Гайярдо има 17 (8+9). „ Искаме още”, споделил Ел Муньеко на Франческоли на терена на „ Бернабеу” след края на финала в неделя. Няма обаче да гони задачите със своето знаме – Пити Мартинес, който разгласи прекосяването си в Атланта в Мейджър Лийг Сокър.
Няма значение, „ милионерът” още веднъж е милионер. За седем години Ривер подпечата метеоритната си трансформация, която нямаше да се случи без Гайярдо, а още по-малко без историческата победа в неделя, поставила завършек на стигмата от изпадането в Б.
ТАКТИКАТА КАТО СТИМУЛАНТ
Марсело Гайярдо основава отдаденост. Не, не откъм физическото изпитание, а към топката. Това се появи в именития полуфинал на Либертадорес против Гремио, когато Ривер блокира, преди да сътвори изумителния късен поврат. Ел Муньеко стана от пейката и се насочи към Хуан Кинтеро, като се удряше в гърдите, като че ли му споделя: „ Отборът е твой! Искай топката!”. Показаното доверие към Кинтеро в мача на „ Бернабеу” в неделя не бе нещо непринудено. То се отработваше от месеци.
Когато нещата на терена не се получават, Гайярдо не остава на място. Търси разновидности, намесва се. Не те санкционира. Чака те. Разбира, че в играта има и една степен на хазарт. Доверява се повече от други на зародили сякаш инцидентно въпроси в мозъка. Защото какво е вертикалността? Какво е скоростта? Какво е убеждението? Да се споделя, че даден тим има игра, само че няма гол у себе си, все едно играчите вкарват голове единствено като някаква форма на чудо, е лишено от смисъл. Гайярдо сътвори точния подтекст за вкарването на голове. Фундаменталната му концепция е да господства посредством владението на топката, въодушевен, както и новото течение аржентински треньори, от Джосеп Гуардиола (работил е и с други големци като Рамон Диас, Биелса, Сабейя, Пелегрини и Дешан). Поставя се акцентиране върху играта с топка и тактиката не с цел да бъде обезвреден противникът, а с цел да се подтиква личната досетливост.
Хуан Кинтеро, Начо Фернандес, Ексекиел Паласиос и Пити Мартинес се развиха по този начин, подхранени от правилото, че в основата на футбола са халфовете. Именно те избутват Ривер към гола и разрешават превъзходството на противниковото поле със заемането на точната позиция, основаването на числени прерогативи и влизането на бековете високо. Проблемът на аржентинските тимове е в ограничаването на качеството им заради неналичието на огромни гении и водачи, защото това е футбол експортьор. Не може да се играе превъзходен футбол без чудесни футболисти.
Гайярдо извлича искра от най-изобретателните си единици. Залага високо защитната си линия с добре отварящи терена бекове и извън, и от вътрешната страна, с умели в пасовете и градежа на играта централни бранители, които употребява за основаване на обстановки 2-1 или 3-2 в центъра, с цел да пести напъните на халфовете си и да движи топката непрекъснато от фланг на фланг. Така вътрешните полузащитници могат да бъдат захранвани в зони, където имат повече офанзивна тежест.
Нещо типично за работата на Гайярдо е показваната от Прато еластичност. Той не е профилиран голмайстор и таран, а се движи към фланговете и обратно, доста е потребен поради допълнението си с халфовете. В Мадрид бе с решаваща роля, тъй като освен се бореше в наказателното поле на съперника, а и като дясно крило с по-дефанзивни функционалности – уверен и теоретичен на това от своя треньор, доскоро Муньеко, през днешния ден Наполеон, който в най-дългия край в историята завладя с порив „ Бернабеу” и целия свят.
Хуан Иригойен и Диего Латорре, „ Ел Паис”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ