„Край на играта“ с вкус на мента и мускатово орехче
„ Край на играта “ е приказка за любовта, красива и сложна като танго. Приказка, която режисьорът и артист Бюрхан Керим споделя в по-малко от 40 действителни минути. Но те се оказват изцяло задоволителни, с цел да се усети сладостта от този ослепителен сценичен наивизъм и от красивия свят на създателя – Хулио Кортасар – един от най-ярките представители на магическия натурализъм.
Всичко стартира един вторник в два часа и осем минути с рухването на записка от влака „ Сентрал Архентино “. И приключва в същата минута, само че 13 дни по-късно...
Снимка: Кети Райкова, Сфумато
В едно съвсем нереално пространство се появява ангел – на третия прозорец от втория вагон на влака... В минута или безкрайност, трите девойки вършат своите скулптури и живи картини, и заживяват в „ непознатото мрачно и трепетно дуенде, чак до момента в който влакът се изгуби зад завоя “, по думите на Бюрхан Керим.
Спектакълът в „ Сфумато “ е прекарване – сладко като бонбоните на Делия Маняна, като портокалови бонбони с ликьор, с привкус на мента и мускатово орехче, свежо като мандарина, особено като Летисия... Хор, атмосфера и средиземноморски мирис от царството на младостта, която не осъзнаваш, от любовта, която като че ли не изживяваш, а изиграваш, от момчешкия взор, който презираш – просто, тъй като не го разбираш. Защото не разбираш края.
Три извънредно сработени по сред си млади актриси – Ангела Канева, Дениза Павлова и Елена Траянова, посрещат публиката, пеят и освен играят, а се потапят в историята на сцената – в забележителен синхрон и с скъпата помощ на музиката, която звучи онлайн в осъществяване на Георги Величков – баян.
В „ Край на играта “, с изключение на Кортасар, звучат и стиховете на Хосе де Еспронседа (един от най-значимите испански романтици от XIX век). Сценографията е на Никол Трендафилова, а удоволствието – за публиката.
Всичко стартира един вторник в два часа и осем минути с рухването на записка от влака „ Сентрал Архентино “. И приключва в същата минута, само че 13 дни по-късно...
Снимка: Кети Райкова, Сфумато
В едно съвсем нереално пространство се появява ангел – на третия прозорец от втория вагон на влака... В минута или безкрайност, трите девойки вършат своите скулптури и живи картини, и заживяват в „ непознатото мрачно и трепетно дуенде, чак до момента в който влакът се изгуби зад завоя “, по думите на Бюрхан Керим.
Спектакълът в „ Сфумато “ е прекарване – сладко като бонбоните на Делия Маняна, като портокалови бонбони с ликьор, с привкус на мента и мускатово орехче, свежо като мандарина, особено като Летисия... Хор, атмосфера и средиземноморски мирис от царството на младостта, която не осъзнаваш, от любовта, която като че ли не изживяваш, а изиграваш, от момчешкия взор, който презираш – просто, тъй като не го разбираш. Защото не разбираш края.
Три извънредно сработени по сред си млади актриси – Ангела Канева, Дениза Павлова и Елена Траянова, посрещат публиката, пеят и освен играят, а се потапят в историята на сцената – в забележителен синхрон и с скъпата помощ на музиката, която звучи онлайн в осъществяване на Георги Величков – баян.
В „ Край на играта “, с изключение на Кортасар, звучат и стиховете на Хосе де Еспронседа (един от най-значимите испански романтици от XIX век). Сценографията е на Никол Трендафилова, а удоволствието – за публиката.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ