Край апартамента ми в Берлин, шест малки табелки блестят от

Край жилището ми в Берлин, шест дребни табелки блестят от паважа. На първата написа: " Тук живя Мария Вителсон. Родена през 1892 година Депортирана през 1942 година Убита в Майданек ". Всяка от останалите табелки възпоминават нейните пет млади деца, също починали в концентрационния лагер град полския град Люблин.
По улицата има сходни табелки, припомнящи за семейство Холц, депортирано през 1943 година Старият Ернст умира седмица по-късно в Терезиенщад, Херберт и Лизелоте в Аушвиц неизвестно по кое време, младият Вили през януари 1945 година по време на марша на гибелта към Бухенвалд. Подобни табели се появяват по улиците на Германия от 1992 година насам.
Тези монументи на ужасната аномалия на страната и заслужаващото почитание желание тя да не се не помни, не са изолиран образец. Всяка синагога в Германия има полицейска отбрана. Медиите постоянно бойкотиран крайнодесните политици. Всеки възпитаник би трябвало да посети концентрационен лагер. Гората от наподобяващи на надгробни плочи колони, която съставлява мемориала на Холокоста в Берлин заема площта на цялостен квартал.