Трябва ли ни главен архитект?
Краткият отговор на въпроса " Трябва ли ни основен проектант? ": да, несъмнено, че ни би трябвало.
Той беше издигнат в подтекста на препоръчана от кмета на София Васил Терзиев промяна на градското обмисляне и ролята на основния проектант в него. В центъра на промяната е връщането на градското обмисляне измежду отговорностите на кмета, както допуска законът, и възобновяване на независимостта на експертизата на основния проектант, разтоварен от една несвойствена политическа роля.
Още по тематиката
21 ноември 2025 07:55
Заедно с това, столичният кмет предлага и основаването на нова позиция на заместник-кмет по градско обмисляне и развиване, който да поеме стратегическа роля на координатор на политиките по териториално обмисляне на общината. Според Терзиев, това би довело и до по-ефикасна работа на общината фокусиране върху от дълго време неглижирани аспекти на планирането.
Визията ми за градско обмисляне не се припокрива изцяло с тази на кмета Терзиев.
Въпреки това съм уверен, че тази нова конструкция на общината би била добре работеща опция на настоящия модел предвид на провокациите пред актуалните градове.
Планирането и проектирането на града е непрестанен развой, който би трябвало да бъде насочван от опитни политици и специалисти осведомени със комплицираната материя на застроената градска среда. В едно плуралистично общество е все по-трудно основният проектант на града да има ролята на всесилен архитект на всеки градоустройствен проект, план, постройка или подробност в града, както в следвоенния интервал. Предложената нова конструкция е късмет за създаване на световна визия за ръководство на територията чрез делене на политическата от експертната работа в общината.
Тя е и значима стъпка към адресирането на по-широка палитра от проблеми на актуалния град.
Две професионални организации – Съюзът на архитектите и Камарата на архитектите – подлагаха на критика промяната. Те обърнаха внимание само на тесните ползи на гилдията и на съгласно тях неоправданото лишаване на функционалности и отговорности на основния проектант.
Още по тематиката
12 ноември 2025 16:44
Тези реакции за жалост отбягват обективната оценка на цялостната работа на основния проектант на София. Това, с което разполагаме през днешния ден, качествена архитектура и градска среда ли е? Развива ли се София съгласно една устойчива и насочена към бъдещето визия?
Становището на САБ не съумява да отрази и мненията разнообразни от това на представителя на организацията, а точно някогашния основен проектант на София Петър Диков, един от главните отговорници за структурата на Направление " Архитектура и градоустройство " сега.
От друга страна, наподобява Съюзът на урбанистите е по-скоро склонен с промяната.
Променящите се задания пред основният архитект
Следвоенният европейски град, опустошен от бомбардировките на двете огромни войни на XX век, е планиран извънредно и единствено от основните архитекти на обществените страни.
Списъкът на сходни фигури с голяма власт, е дълъг – Ернст Мей, основен проектант на Франкфурт до 1930 година и в следствие архитект на Магнитогорск в Съветския съюз; Огюст Пере, създател на проекта за опустошения от войната Хавър във Франция, Бакема и Ван ден Брук, работещи по реконструкцията на Ротердам, са единствено няколко образеца.
В България подобен проектант, разполагащ с властта да насочва актуалното обмисляне на София, е Любомир Нейков. Той управлява реконструкцията на града след бомбардировките и е водещ създател на предпоследния проект на столицата от 1962 година Нуждата от бързо и всеобщо строителство на жилища за милионите бездомни с големи държавни бюджети разрешава появяването на тези съвсем митични персонажи, вдъхновяващи младите архитекти, урбанисти и строители и до през днешния ден.
Какво би трябвало да прави един основен проектант в града на XXI век?
Проблемите на актуалния град са доста разнообразни от тези на града през 1945 година Днес нямаме потребност да строим чисто нови градове, а да преоткрием изобретателно към този момент съществуващите.
Още по тематиката
27 ноември 2025 15:53
Сред провокациите пред градските управи през днешния ден са възходящите неравенства, презастрояването, опазването на паметта и архитектурното завещание, обезпечаването на безвредна, налична, здравословна и устойчива на климатичните промени среда, даването на качествени публични услуги, както и поемането на огромния брой поданици с разнородни потребности — от деца и родители, хора с увреждания, разнообразни видове работещи и нови мигранти.
Днес обаче Столичната община изостава в адресирането на тези належащи цели, частично тъй като основният проектант е претрупан с прекомерно необятен кръг от оперативни отговорности по разрешаване и надзор на строителството. Когато основният проектант успее да прокара своя визионерска политика, тя е постоянно несъгласувана с останалата част от администрацията на общината и остава неизпълнена. На процедура през днешния ден тази роля не разрешава на основния проектант да се посвети на дълготрайното решение на основните градски проблеми.
В реалност в градежа на днешните градове вземат участие доста по-широка палитра от артисти с релативно огромна тежест в съпоставяне със следвоенния град — от притежатели на наследени или реституирани парцели, през вложители и спекуланти на недвижими парцели, до общински и държавни институции. Върху развиването на града оставят своя отпечатък както новодошлите и кореняците, по този начин и гражданските организации, културните дейци и дребният бизнес. И, несъмнено, инженерите, архитектите, урбанистите, юристите и строителите.
В идеалния сюжет общината възнамерява бъдещето на градската среда за всички и дружно с всички поданици, отчитайки неравенствата сред тях.
За тази цел, с изключение на безупречни специалисти, извънредно потребни са хора с политически, медиаторски и отзивчив опит, хора, които могат да балансират ползите в огромни планове – били те общински, държавни или частни.
Всеки план е артикул на ползите на мощни (институции или капитала) и слаби участници (жители, маргинализирани групи, деца) и ролята на общината е да балансира ползите на мощните и слабите участници като усилва гласа на последните.
Градът с качествена обществена инфраструктура
Все повече услуги и пространства в европейските градове са приватизирани, а общинските управляващи постоянно изоставят даването на качествена обществена инфраструктура. Представителните (или престижните) здания в един град през XIX и XX век са били учебни заведения, университети, лечебни заведения, общински администрации, детски заведения, жп гари. Днес те са изгубили тази алегорична тежест за сметка на различен вид здания – търговски центрове, офис здания, небостъргачи, хотели, летища. Тези здания не дават материална база за първокласен живот, работа и обучение на всички, а единствено за малко на брой, които могат да си го разрешат.
Още по тематиката
15 декември 2024 09:07
Вместо това, градът би трябвало да сложи в центъра на политическите си старания даването на обществена инфраструктура, налична и близка за всички. Бизнесът няма по своя воля да реновира съществуващите учебни заведения, детски градини, лечебни заведения или домове за възрастни. Тази обществена инфраструктура има потребност от доста по-големи обществени бюджети, които се възнамеряват и изразходват ефикасно и качествено.
Нуждите на болшинството не могат да бъдат отразени в градското обмисляне от един единствен човек, без значение от това какъв брой способен е той/тя. Малък и свръхнатоварен екип може да реализира само непълен надзор върху тези процеси и да възнамерява само реактивно, а не стратегически. При неналичието на запаси за отбрана на публичния интерес се усилва и рискът мощни стопански артисти да надделеят в разнообразни конфликтни обстановки.
Градът с налични жилища
В актуалния град жилищата към този момент не са поле на общинска или държавна политика, а опция за нечиста сделка с недвижими парцели, която води до рисково повишаване на цените на жилищата в огромните европейски градове. В Централна и Източна Европа през последните 15 годините цените са се покачили с сред 100-250%, а България е на седмо място в тази ранглиста с малко над 130%. Ако тази наклонност продължи, все по-малко хора ще могат да си разрешат жилище.
Една дейна жилищна политика би трябвало да балансира частните вложения в жилищния фонд, с общински такива за отдаване чартърен или продажба на налични цени. Това би понижило % на празни жилища. Реконструкцията и реновацията на съществуващите жилищни здания би трябвало да бъде приоритет и обект на дълготрайна общинска политика.
Градът, сензитивен към климата
Урбанизацията и строителният бранш предизвикват сред 35-40% от международните въглеродни излъчвания. София страда от десетилетия запечатване на почви, строителство върху влажни зони и корита на реки води до наводнения, засушавания, загуба на биоразнообразие и други от дълго време предизвестени естествени бедствия.
Краткосрочната облага на малко на брой вложители в недвижими парцели се връща като цена, която би трябвало да заплати цялото общество под формата на възобновяване на разрушените от бедствия природа, здания и инфраструктура. Примерът с опустошителното наводняване в Елените тази година е единствено върха на айсберга.
Устройството на територията е основно за адаптирането на бъдещия град към промените в климата. Активната градоустройствена и териториална политика може и би трябвало да се бори против рисковите горещини, засушаването, наводненията и загубата на зелени площи и биоразнообразие.
Работата само на архитектите и строителния бранш по тези тематики е извънредно незадоволителна. Необходима е всеобхватна визия, отчитаща потребностите на разнообразни групи, по която работят урбанисти, еколози, социолози, икономисти и други експерти.
Градът с обществени пространства за всички
Публичното пространство принадлежи на и е споделено от всички жители на града. Там всеки може да бъде себе си и да показва своите политически визии.
Качественото обществено пространство може и би трябвало да бъде в центъра на една устойчива и дълготрайна градоустройствена политика и на всеки съответен градоустройствен проект.
Новата общинска разпоредба за градската среда на София отразява тази вероятност към общественото пространство. Тя има капацитет да се разгърне в по-глобален ангажимент на община, вложители и поданици по отношение на разнообразни аспекти на качеството на градските пространства, архитектурата, сигурността, достъпността и устойчивата подвижност.
Развитието на дълготрайни политики изисква ориентирани мултидисциплинарни и политически старания за реализиране както на разбираеми и елементарно използвани правила, по този начин и на качество във всеки предстоящ план, без значение общински или частен.
Междублоково обществено пространство в Бургас, добър образец за качествена трансформация на някогашен открит паркинг в парк. Снимка: Think Forward
Какво да вършим оттук насетне?
Тези разнообразни аспекти на териториалната политика постановат дейна и координирана работа на доста чиновници в администрацията на Столична община с политически и експертен опит. Те не са по силите само на основния проектант, който е заседнал в отговорностите си да издава и управлява разрешителните за градеж, административна работа заложена му в Закона за устройство на територията.
Спешното адресиране на тези тематики изисква друга конструкция на общинската администрация, която дава доста по-голям приоритет на координацията сред другите аспекти на териториалните политики, мултидисциплинарната експертна работа, връзката с и разговора сред разнообразни общности.
Главните архитекти, работили в София през последните управнически мандати, са имали опцията да стартират само доста дребна част от работата по тези тематики. Резултати през днешния ден са показателни, а разликата сред постигнатото в София и в други градове в България е явна. Неслучайно в Бургас да вземем за пример структурата на ръководство е друга и основният проектант носи своята самостоятелна експертиза, само че под шапката на заместник-кмет по районно развиване, строителство и вложения, който дава отговор за цялостното обмисляне на териториалната визия и нейното осъществяване.
Голямата базилика в Пловдив е сполучлив образец за експониране на археология под формата на обществено пространство. Източник: tbmagazine.net
Градската среда, която сме построили като експерти в последните десетилетия в София не е нещо, с което можем да се гордеем. Добри образци, несъмнено, има, само че те остават изключение и постоянно са отвън столицата. А това, което им пречи да станат предписание е структурата на ръководството на града, която да разреши систематичното им използване.
Непрестанните цивилен митинги против това, което постигнахме като качество на общественото пространство и архитектурата, са показателни. Вместо да търсим тесния гилдиен интерес в тази промяна, би трябвало да се запитаме какво успяхме (и какво не) да реализираме като качество на застроената среда и дали би трябвало да продължаваме по утъпкания път.
Дали не е време, вместо да се оставяме да бъдем разграничени на гилдии и тесни експерти, да работим всички дружно за една друга по-качествена градска среда. И вместо да се вкопчваме в това, което познаваме до болежка, да потърсим дружно един различен друг път, с цел да създадем териториалните политики на София по-устойчиви, а градската среда – по-здравословна.
Павел Янчев е проектант и урбанист. Работит в София и Брюксел. Автор е на публикации и проучвания на тематика урбанизъм и градско развиване.
Той беше издигнат в подтекста на препоръчана от кмета на София Васил Терзиев промяна на градското обмисляне и ролята на основния проектант в него. В центъра на промяната е връщането на градското обмисляне измежду отговорностите на кмета, както допуска законът, и възобновяване на независимостта на експертизата на основния проектант, разтоварен от една несвойствена политическа роля.
Още по тематиката
21 ноември 2025 07:55
Заедно с това, столичният кмет предлага и основаването на нова позиция на заместник-кмет по градско обмисляне и развиване, който да поеме стратегическа роля на координатор на политиките по териториално обмисляне на общината. Според Терзиев, това би довело и до по-ефикасна работа на общината фокусиране върху от дълго време неглижирани аспекти на планирането.
Визията ми за градско обмисляне не се припокрива изцяло с тази на кмета Терзиев.
Въпреки това съм уверен, че тази нова конструкция на общината би била добре работеща опция на настоящия модел предвид на провокациите пред актуалните градове.
Планирането и проектирането на града е непрестанен развой, който би трябвало да бъде насочван от опитни политици и специалисти осведомени със комплицираната материя на застроената градска среда. В едно плуралистично общество е все по-трудно основният проектант на града да има ролята на всесилен архитект на всеки градоустройствен проект, план, постройка или подробност в града, както в следвоенния интервал. Предложената нова конструкция е късмет за създаване на световна визия за ръководство на територията чрез делене на политическата от експертната работа в общината.
Тя е и значима стъпка към адресирането на по-широка палитра от проблеми на актуалния град.
Две професионални организации – Съюзът на архитектите и Камарата на архитектите – подлагаха на критика промяната. Те обърнаха внимание само на тесните ползи на гилдията и на съгласно тях неоправданото лишаване на функционалности и отговорности на основния проектант.
Още по тематиката
12 ноември 2025 16:44
Тези реакции за жалост отбягват обективната оценка на цялостната работа на основния проектант на София. Това, с което разполагаме през днешния ден, качествена архитектура и градска среда ли е? Развива ли се София съгласно една устойчива и насочена към бъдещето визия?
Становището на САБ не съумява да отрази и мненията разнообразни от това на представителя на организацията, а точно някогашния основен проектант на София Петър Диков, един от главните отговорници за структурата на Направление " Архитектура и градоустройство " сега.
От друга страна, наподобява Съюзът на урбанистите е по-скоро склонен с промяната.
Променящите се задания пред основният архитект
Следвоенният европейски град, опустошен от бомбардировките на двете огромни войни на XX век, е планиран извънредно и единствено от основните архитекти на обществените страни.
Списъкът на сходни фигури с голяма власт, е дълъг – Ернст Мей, основен проектант на Франкфурт до 1930 година и в следствие архитект на Магнитогорск в Съветския съюз; Огюст Пере, създател на проекта за опустошения от войната Хавър във Франция, Бакема и Ван ден Брук, работещи по реконструкцията на Ротердам, са единствено няколко образеца.
В България подобен проектант, разполагащ с властта да насочва актуалното обмисляне на София, е Любомир Нейков. Той управлява реконструкцията на града след бомбардировките и е водещ създател на предпоследния проект на столицата от 1962 година Нуждата от бързо и всеобщо строителство на жилища за милионите бездомни с големи държавни бюджети разрешава появяването на тези съвсем митични персонажи, вдъхновяващи младите архитекти, урбанисти и строители и до през днешния ден.
Какво би трябвало да прави един основен проектант в града на XXI век?
Проблемите на актуалния град са доста разнообразни от тези на града през 1945 година Днес нямаме потребност да строим чисто нови градове, а да преоткрием изобретателно към този момент съществуващите.
Още по тематиката
27 ноември 2025 15:53
Сред провокациите пред градските управи през днешния ден са възходящите неравенства, презастрояването, опазването на паметта и архитектурното завещание, обезпечаването на безвредна, налична, здравословна и устойчива на климатичните промени среда, даването на качествени публични услуги, както и поемането на огромния брой поданици с разнородни потребности — от деца и родители, хора с увреждания, разнообразни видове работещи и нови мигранти.
Днес обаче Столичната община изостава в адресирането на тези належащи цели, частично тъй като основният проектант е претрупан с прекомерно необятен кръг от оперативни отговорности по разрешаване и надзор на строителството. Когато основният проектант успее да прокара своя визионерска политика, тя е постоянно несъгласувана с останалата част от администрацията на общината и остава неизпълнена. На процедура през днешния ден тази роля не разрешава на основния проектант да се посвети на дълготрайното решение на основните градски проблеми.
В реалност в градежа на днешните градове вземат участие доста по-широка палитра от артисти с релативно огромна тежест в съпоставяне със следвоенния град — от притежатели на наследени или реституирани парцели, през вложители и спекуланти на недвижими парцели, до общински и държавни институции. Върху развиването на града оставят своя отпечатък както новодошлите и кореняците, по този начин и гражданските организации, културните дейци и дребният бизнес. И, несъмнено, инженерите, архитектите, урбанистите, юристите и строителите.
В идеалния сюжет общината възнамерява бъдещето на градската среда за всички и дружно с всички поданици, отчитайки неравенствата сред тях.
За тази цел, с изключение на безупречни специалисти, извънредно потребни са хора с политически, медиаторски и отзивчив опит, хора, които могат да балансират ползите в огромни планове – били те общински, държавни или частни.
Всеки план е артикул на ползите на мощни (институции или капитала) и слаби участници (жители, маргинализирани групи, деца) и ролята на общината е да балансира ползите на мощните и слабите участници като усилва гласа на последните.
Градът с качествена обществена инфраструктура
Все повече услуги и пространства в европейските градове са приватизирани, а общинските управляващи постоянно изоставят даването на качествена обществена инфраструктура. Представителните (или престижните) здания в един град през XIX и XX век са били учебни заведения, университети, лечебни заведения, общински администрации, детски заведения, жп гари. Днес те са изгубили тази алегорична тежест за сметка на различен вид здания – търговски центрове, офис здания, небостъргачи, хотели, летища. Тези здания не дават материална база за първокласен живот, работа и обучение на всички, а единствено за малко на брой, които могат да си го разрешат.
Още по тематиката
15 декември 2024 09:07
Вместо това, градът би трябвало да сложи в центъра на политическите си старания даването на обществена инфраструктура, налична и близка за всички. Бизнесът няма по своя воля да реновира съществуващите учебни заведения, детски градини, лечебни заведения или домове за възрастни. Тази обществена инфраструктура има потребност от доста по-големи обществени бюджети, които се възнамеряват и изразходват ефикасно и качествено.
Нуждите на болшинството не могат да бъдат отразени в градското обмисляне от един единствен човек, без значение от това какъв брой способен е той/тя. Малък и свръхнатоварен екип може да реализира само непълен надзор върху тези процеси и да възнамерява само реактивно, а не стратегически. При неналичието на запаси за отбрана на публичния интерес се усилва и рискът мощни стопански артисти да надделеят в разнообразни конфликтни обстановки.
Градът с налични жилища
В актуалния град жилищата към този момент не са поле на общинска или държавна политика, а опция за нечиста сделка с недвижими парцели, която води до рисково повишаване на цените на жилищата в огромните европейски градове. В Централна и Източна Европа през последните 15 годините цените са се покачили с сред 100-250%, а България е на седмо място в тази ранглиста с малко над 130%. Ако тази наклонност продължи, все по-малко хора ще могат да си разрешат жилище.
Една дейна жилищна политика би трябвало да балансира частните вложения в жилищния фонд, с общински такива за отдаване чартърен или продажба на налични цени. Това би понижило % на празни жилища. Реконструкцията и реновацията на съществуващите жилищни здания би трябвало да бъде приоритет и обект на дълготрайна общинска политика.
Градът, сензитивен към климата
Урбанизацията и строителният бранш предизвикват сред 35-40% от международните въглеродни излъчвания. София страда от десетилетия запечатване на почви, строителство върху влажни зони и корита на реки води до наводнения, засушавания, загуба на биоразнообразие и други от дълго време предизвестени естествени бедствия.
Краткосрочната облага на малко на брой вложители в недвижими парцели се връща като цена, която би трябвало да заплати цялото общество под формата на възобновяване на разрушените от бедствия природа, здания и инфраструктура. Примерът с опустошителното наводняване в Елените тази година е единствено върха на айсберга.
Устройството на територията е основно за адаптирането на бъдещия град към промените в климата. Активната градоустройствена и териториална политика може и би трябвало да се бори против рисковите горещини, засушаването, наводненията и загубата на зелени площи и биоразнообразие.
Работата само на архитектите и строителния бранш по тези тематики е извънредно незадоволителна. Необходима е всеобхватна визия, отчитаща потребностите на разнообразни групи, по която работят урбанисти, еколози, социолози, икономисти и други експерти.
Градът с обществени пространства за всички
Публичното пространство принадлежи на и е споделено от всички жители на града. Там всеки може да бъде себе си и да показва своите политически визии.
Качественото обществено пространство може и би трябвало да бъде в центъра на една устойчива и дълготрайна градоустройствена политика и на всеки съответен градоустройствен проект.
Новата общинска разпоредба за градската среда на София отразява тази вероятност към общественото пространство. Тя има капацитет да се разгърне в по-глобален ангажимент на община, вложители и поданици по отношение на разнообразни аспекти на качеството на градските пространства, архитектурата, сигурността, достъпността и устойчивата подвижност.
Развитието на дълготрайни политики изисква ориентирани мултидисциплинарни и политически старания за реализиране както на разбираеми и елементарно използвани правила, по този начин и на качество във всеки предстоящ план, без значение общински или частен.
Междублоково обществено пространство в Бургас, добър образец за качествена трансформация на някогашен открит паркинг в парк. Снимка: Think Forward Какво да вършим оттук насетне?
Тези разнообразни аспекти на териториалната политика постановат дейна и координирана работа на доста чиновници в администрацията на Столична община с политически и експертен опит. Те не са по силите само на основния проектант, който е заседнал в отговорностите си да издава и управлява разрешителните за градеж, административна работа заложена му в Закона за устройство на територията.
Спешното адресиране на тези тематики изисква друга конструкция на общинската администрация, която дава доста по-голям приоритет на координацията сред другите аспекти на териториалните политики, мултидисциплинарната експертна работа, връзката с и разговора сред разнообразни общности.
Главните архитекти, работили в София през последните управнически мандати, са имали опцията да стартират само доста дребна част от работата по тези тематики. Резултати през днешния ден са показателни, а разликата сред постигнатото в София и в други градове в България е явна. Неслучайно в Бургас да вземем за пример структурата на ръководство е друга и основният проектант носи своята самостоятелна експертиза, само че под шапката на заместник-кмет по районно развиване, строителство и вложения, който дава отговор за цялостното обмисляне на териториалната визия и нейното осъществяване.
Голямата базилика в Пловдив е сполучлив образец за експониране на археология под формата на обществено пространство. Източник: tbmagazine.net Градската среда, която сме построили като експерти в последните десетилетия в София не е нещо, с което можем да се гордеем. Добри образци, несъмнено, има, само че те остават изключение и постоянно са отвън столицата. А това, което им пречи да станат предписание е структурата на ръководството на града, която да разреши систематичното им използване.
Непрестанните цивилен митинги против това, което постигнахме като качество на общественото пространство и архитектурата, са показателни. Вместо да търсим тесния гилдиен интерес в тази промяна, би трябвало да се запитаме какво успяхме (и какво не) да реализираме като качество на застроената среда и дали би трябвало да продължаваме по утъпкания път.
Дали не е време, вместо да се оставяме да бъдем разграничени на гилдии и тесни експерти, да работим всички дружно за една друга по-качествена градска среда. И вместо да се вкопчваме в това, което познаваме до болежка, да потърсим дружно един различен друг път, с цел да създадем териториалните политики на София по-устойчиви, а градската среда – по-здравословна.
Павел Янчев е проектант и урбанист. Работит в София и Брюксел. Автор е на публикации и проучвания на тематика урбанизъм и градско развиване.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ