Дефицит по конец, но на ръба
Кратката информация за осъществяването на фискалната рамка за 2024 година постанова няколко по-общи извода, като детайлите ще станат известни в края на януари
В празничните дни министерството на финансите разгласява отчетни данни за осъществяването на бюджета за 2024 година Темата към този момент наподобява " затрупана " от трепетите по договарянията за вероятно сформиране на управническо болшинство, с привкус на множеството " червени линии ", както и от " слона в стаята " - ще одобри ли и в какъв тип този парламент импортирания от служебния кабинет план на бюджет за 2025 година Към това се прибавя и следващото " тестване " на правната рамка и процедурната предвидимост с проблеми като какъв брой ще е минималната пенсия или компенсацията за безработица през януари, в случай че не се одобри " удължителен закон " ; държавното управление въпреки всичко внесе някакво законодателно предложение в този дух в последния ден на отминалата година.
Кратката информация за осъществяването на фискалната рамка за 2024 година постанова няколко по-общи извода, като детайлите ще станат известни в края на януари:
Очаквано, дефицитът на касова основа е тъкмо колкото е записан в бюджета. Трябва да отчетем, че към този момент ги няма " изненадващите " остатъци през декември, а изпълнителната власт съумява да " намести " разноските до лимита на гласуваното в закона за бюджета салдо.
Дефицит на консолидирана основа от 3% от Брутният вътрешен продукт в действителност по никакъв начин не е невисок - въпреки да наподобява по този начин, когато " на масата " се постави рамка с 8-9%. Цялата философия на обществените финанси до неотдавна се крепеше на разбирането, че недостиг от 3% е най-високият вероятен, освен това позволен единствено когато стопанската система работи надалеч под капацитета си. Но миналата година беше " добра " - България регистрира много над междинния за еврозоната растеж на Брутният вътрешен продукт, продължаваме да имаме ниска безработица, заплатите порастват с бързи темпове, кредитирането се разраства доста, в това число с притеснителни мащаби при ипотечните заеми.
Всичко това удостоверява извода, който би трябвало да стои в основата на политическата полемика по бюджета за идната година (и рамката до 2028 г.) - рискът от внезапно утежняване на салдото идва от раздуването на разноските. В цялостен когнитивен дисонанс, служебното държавно управление и съответно финансовият министър оферират консолидация посредством доста повишение на налозите, т.е. търсене на способи за в допълнение увеличение на приходите, които се показват сносно през 2024 година
Данните демонстрират, че данъчните доходи нарастват по отношение на 2023 година с 12,2% - впечатляващ растеж при внезапно спадналата инфлация през годината. Слабото осъществяване е при помощите - доста по-малко от предстоящите средства от Европейски Съюз, в това число постепенно осъществяване на оперативните стратегии и неуспех в напредъка по проекта за възобновяване и резистентност, което води до следващо отсрочване на траншове.
Данните до ноември демонстрират мощен растеж в приходите от главните налози. Ръстът при приходите от Данък добавена стойност е 13,5%, което още веднъж би трябвало да се одобри като добър резултат в среда на инфлация към и под 3%. Постъпленията от корпоративни налози са нарастнали със 7,7% по отношение на същия интервал на 2023 година, а от налози върху приходите на физическите лица - с 13,9%. Ако гледаме единствено налога от приходи по трудови правни отношения, растежът е даже още по-висок - 18,6%. Приходите от осигуровки порастват с 16,2%.
Ако би трябвало да опростим - стопанската система, даже без висок растеж на Брутният вътрешен продукт, съумява да генерира възходяща данъчна основа от обороти, приходи и облаги, което се трансформира в стабилен растеж на приходите. Недоумение буди натискът да се усилва бремето точно върху икономически дейните и сполучливите с препоръчаните данъчните и осигурителни ограничения в проектобюджета, комплициран за разглеждане от народните представители.
Не по този начин стои въпросът с разноските. Към ноември настоящите нелихвени разноски имат годишен растеж от 14,6%, а смекчаването на раздуването на общите разноски е само поради слабото осъществяване на капиталовата стратегия. Което, както стана дума, е в действителност закъснение най-вече на планове по оперативните стратегии и проекта за възобновяване, против които стои безплатно финансиране от Европейски Съюз.
Затова здравият разсъдък и базовата икономическа логичност постановат да не бъде признат планът за бюджет с над 25% растеж на разноските за 2025 година, в това число посредством спирачка върху някои обещани " дарове " в невиждани в актуалната история нараствания на заплатите в границите на една година за някои обществени браншове.
Междувременно, остава да се чудим дали още веднъж министерството на финансите не е " паркирало " отвън транспарантната бюджетна процедура значима сума налични средства за харчене през идната година - по какъв начин другояче да тълкуваме наредбата във импортирания законопроект в последния през днешния ден на миналата година - " С решение на Министерския съвет могат да се финансират финансови разноски и, при нужда, други разноски и прехвърляния за сметка на наличия от миналата година "?
Статията е от бюлетина на Института за пазарна стопанска система и е публикувана
*Авторът е основен икономист в Института за пазарна стопанска система. Във фокуса на изследователската му работа са макроикономическата политика, обществените финанси, данъчната система и пазара на труда. Автор е на редица разбори, подкрепящи промени и начинания за увеличение на икономическата независимост, унищожаване на регулации и възстановяване на капиталовия климат.
В празничните дни министерството на финансите разгласява отчетни данни за осъществяването на бюджета за 2024 година Темата към този момент наподобява " затрупана " от трепетите по договарянията за вероятно сформиране на управническо болшинство, с привкус на множеството " червени линии ", както и от " слона в стаята " - ще одобри ли и в какъв тип този парламент импортирания от служебния кабинет план на бюджет за 2025 година Към това се прибавя и следващото " тестване " на правната рамка и процедурната предвидимост с проблеми като какъв брой ще е минималната пенсия или компенсацията за безработица през януари, в случай че не се одобри " удължителен закон " ; държавното управление въпреки всичко внесе някакво законодателно предложение в този дух в последния ден на отминалата година.
Кратката информация за осъществяването на фискалната рамка за 2024 година постанова няколко по-общи извода, като детайлите ще станат известни в края на януари:
Очаквано, дефицитът на касова основа е тъкмо колкото е записан в бюджета. Трябва да отчетем, че към този момент ги няма " изненадващите " остатъци през декември, а изпълнителната власт съумява да " намести " разноските до лимита на гласуваното в закона за бюджета салдо.
Дефицит на консолидирана основа от 3% от Брутният вътрешен продукт в действителност по никакъв начин не е невисок - въпреки да наподобява по този начин, когато " на масата " се постави рамка с 8-9%. Цялата философия на обществените финанси до неотдавна се крепеше на разбирането, че недостиг от 3% е най-високият вероятен, освен това позволен единствено когато стопанската система работи надалеч под капацитета си. Но миналата година беше " добра " - България регистрира много над междинния за еврозоната растеж на Брутният вътрешен продукт, продължаваме да имаме ниска безработица, заплатите порастват с бързи темпове, кредитирането се разраства доста, в това число с притеснителни мащаби при ипотечните заеми.
Всичко това удостоверява извода, който би трябвало да стои в основата на политическата полемика по бюджета за идната година (и рамката до 2028 г.) - рискът от внезапно утежняване на салдото идва от раздуването на разноските. В цялостен когнитивен дисонанс, служебното държавно управление и съответно финансовият министър оферират консолидация посредством доста повишение на налозите, т.е. търсене на способи за в допълнение увеличение на приходите, които се показват сносно през 2024 година
Данните демонстрират, че данъчните доходи нарастват по отношение на 2023 година с 12,2% - впечатляващ растеж при внезапно спадналата инфлация през годината. Слабото осъществяване е при помощите - доста по-малко от предстоящите средства от Европейски Съюз, в това число постепенно осъществяване на оперативните стратегии и неуспех в напредъка по проекта за възобновяване и резистентност, което води до следващо отсрочване на траншове.
Данните до ноември демонстрират мощен растеж в приходите от главните налози. Ръстът при приходите от Данък добавена стойност е 13,5%, което още веднъж би трябвало да се одобри като добър резултат в среда на инфлация към и под 3%. Постъпленията от корпоративни налози са нарастнали със 7,7% по отношение на същия интервал на 2023 година, а от налози върху приходите на физическите лица - с 13,9%. Ако гледаме единствено налога от приходи по трудови правни отношения, растежът е даже още по-висок - 18,6%. Приходите от осигуровки порастват с 16,2%.
Ако би трябвало да опростим - стопанската система, даже без висок растеж на Брутният вътрешен продукт, съумява да генерира възходяща данъчна основа от обороти, приходи и облаги, което се трансформира в стабилен растеж на приходите. Недоумение буди натискът да се усилва бремето точно върху икономически дейните и сполучливите с препоръчаните данъчните и осигурителни ограничения в проектобюджета, комплициран за разглеждане от народните представители.
Не по този начин стои въпросът с разноските. Към ноември настоящите нелихвени разноски имат годишен растеж от 14,6%, а смекчаването на раздуването на общите разноски е само поради слабото осъществяване на капиталовата стратегия. Което, както стана дума, е в действителност закъснение най-вече на планове по оперативните стратегии и проекта за възобновяване, против които стои безплатно финансиране от Европейски Съюз.
Затова здравият разсъдък и базовата икономическа логичност постановат да не бъде признат планът за бюджет с над 25% растеж на разноските за 2025 година, в това число посредством спирачка върху някои обещани " дарове " в невиждани в актуалната история нараствания на заплатите в границите на една година за някои обществени браншове.
Междувременно, остава да се чудим дали още веднъж министерството на финансите не е " паркирало " отвън транспарантната бюджетна процедура значима сума налични средства за харчене през идната година - по какъв начин другояче да тълкуваме наредбата във импортирания законопроект в последния през днешния ден на миналата година - " С решение на Министерския съвет могат да се финансират финансови разноски и, при нужда, други разноски и прехвърляния за сметка на наличия от миналата година "?
Статията е от бюлетина на Института за пазарна стопанска система и е публикувана
*Авторът е основен икономист в Института за пазарна стопанска система. Във фокуса на изследователската му работа са макроикономическата политика, обществените финанси, данъчната система и пазара на труда. Автор е на редица разбори, подкрепящи промени и начинания за увеличение на икономическата независимост, унищожаване на регулации и възстановяване на капиталовия климат.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ