Кратка равносметка на последните 24 часа в Русия прилича на

Кратка равносметка на последните 24 часа в Русия наподобява на предистория за приказен епизод на „ Госпожо Държавен секретар “ или „ Западното крило “. Евгений Пригожин, жестокият наказан нарушител, който управлява наемническата група „ Вагнер “, разгласи война на съветското министерство на защитата и навлезе в град Ростов на Дон. След това се насочи на север към Москва, носейки със себе си настояването за премахване на министъра на защитата Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валерий Герасимов. Градът беше вдигнат под паника.

Пригожин и хората му се приближиха на 125 благи от столицата – т.е. по-близо до Москва, в сравнение с Филаделфия до Вашингтон, окръг Колумбия. Тогава той съобщи, че е подписана договорка и че силите на „ Вагнер “ се обръщат, с цел да избегнат кръвопролития. Очевидно обаче кръвта, която Пригожин е избавил от проливане, е била неговата лична. Ако „ договорката “, оповестена от представителя на Кремъл Дмитрий Песков, отразява тъкмо резултата от целия този чудноват епизод, Пригожин за един ден се е трансформирал от всесилен пълководец в човек, който живее назаем в непозната страна и чака неизбежното отмъщение на съветския президент Владимир Путин.

Според Песков Русия отдръпва всички обвинявания против Пригожин, който в този момент би трябвало да отиде в заточение в Беларус. Бойците на „ Вагнер “, които не са взели участие в протеста, ще бъдат амнистирани, а по-късно ще подпишат контракти, които ще ги слагат под контрола на Министерството на защитата на Шойгу. Oпитът на Шойгу да изземе хората на „ Вагнер “ и да разпусне силите може да е една от аргументите Пригожин да тръгне на поход. Този резултат е първостепенно проваляне за Пригожин, който към този момент е изгубил всичко, с изключение на живота си.

На този стадий можем единствено да допускаме за какво Пригожин предприе този пуч и за какво всичко се провали толкоз бързо. Една от вероятностите е, че Пригожин е имал съдружници в Москва, които са дали обещание да го поддържат, само че по някакъв метод тази поддръжка се е провалила: Може би приятелите му в Кремъл са се разколебали, или са били по-малко, в сравнение с Пригожин е предполагал, или въобще не са съществували. В последна сметка Пригожин не е тъкмо боен талант или дипломат; той е експлозивен, нахален, прочувствен човек, който може и да се е впуснал в този проект, въодушевен от личната си самонадеяност.

Въпреки това този чудноват епизод не е победа за Путин. Руският деспот беше очевидно засегнат и в този момент ще носи непрекъснатия белег на политическа накърнимост. Вместо да наподобява като съдбоносен автократ (или даже просто като мафиотски необут, който командва екипа си), Путин напусна Москва, откакто разгласява малко видео, в което беше очевидно сърдит и отвън нормалната си самоуверена игра. Съобщава се, че Путин доста се тормози, че ще бъде погубен, и по тази причина може би е желал да се скрие, до момента в който не получи повече изясненост за това кой може да е в съюз с Пригожин. Но каквато и да е повода, той даде обещание да се оправи уверено с Пригожин, а по-късно се изнесе от града, евентуално към отстъплението си във Валдай, с ход, който изглеждаше слаб и безсистемен.

Привличането на президента Александър Лукашенко като медиатор в началото изглеждаше чудноват избор от страна на Путин, само че в светлината на хипотетичната договорка той придобива малко повече смисъл. Беларуският автократ може персонално да подсигурява за безвредното прекосяване на Пригожин; Лукашенко няма връзки в Москва, които да са по-важни от тези на Путин; той не живее и не работи в Кремъл и по тази причина е сигурен избор за осъществяване на изискванията на Путин; той дължи на Путин продължение на ръководството си и няма причина да го съобщи. Освен това изпращането на Лукашенко беше нещо като властови ход: Путин е някогашен офицер от разузнаването, а в този свят Пригожин е просто замърсен пандизчия. Преди това двамата мъже са били в другарски връзки, само че не са били равностойни. За президента на велика мощ щеше да е голяма загуба на престиж, в случай че преговаряше персонално с някогашния си готвач.

Пригожин остава жив, най-малко за момента, само че животът му, какъвто го е познавал (а може би и в какъвто и да е смисъл), е завършил. Путин обаче в този момент е политически по-слаб от всеки път. Някогашният безспорен цар към този момент не е несломим. Господарят на Кремъл трябваше да подписа договорка с един наказан – още веднъж, в културата на Путин, измежду най-низшите от най-низшите – единствено с цел да предотврати шока и срама от въоръжен марш в съветската столица, до момента в който други руснаци се бият на фронтовата линия в Украйна.

Пригожин си пусна кръв и по-късно си потегли от човек, който в никакъв случай, но в никакъв случай не оставя сходна персонална засегнатост без последици. Путин обаче може би не е имал избор, което е още един знак за несигурното му състояние. Всички благоприятни условия бяха ужасяващи: Да заповяда на съветските военни да атакуван въоръжени руснаци щеше да бъде голям риск, изключително тъй като тези мъже (и тяхната ненавист към бюрократите в Министерството на отбраната) имат най-малко някаква поддръжка измежду офицерския и политическия хайлайф на Русия. Убийството на Пригожин също е било високорисково предложение; откакто водачът им е мъртъв, а съветските военни се доближават, вагнеровците може да са решили да се бият до гибел.

Тази рана на властта на Путин е дълбока, само че какъв брой дълбока е мъчно да се реши към този момент, изключително тъй като не знаем дали Шойгу или Герасимов към момента са на работните си места. И макар че протестът изкара „ Вагнер “ отвън терена в Украйна, Путин може към момента да се пробва да прикрие този срамен миг, като ескалира бруталността на Русия там. Но две неща наподобяват сигурни. Първо, Путин понесе голям политически удар и оцеля, като подписа покупко-продажби както с Пригожин, по този начин и със личните си сътрудници в Кремъл, които по всяко определение са оскърбление. И второ, Евгений Пригожин промени съветската политическа среда към войната на Путин в Украйна.

Бунтът на Пригожин и последствията от него ще продължат и след днешния ден, само че не е ясно какъв брой дълго той ще живее в Беларус – или ще остане жив в Беларус, с цел да види по какъв начин ще се развият останалите събития, цитира dnes.bg анализаторът Том Никълс от The Atlantic