Кръстьо Сарафов /1876-1952/ Той е от великата плеяда, сред която

Кръстьо Сарафов /1876-1952/

Той е от великата плеяда, измежду която блестят имената на: Васил Кирков, Адриана Будевска, Сава Огнянов, Роза Попова, Златина Недева, Иван Димов, Матей Икономов, Георги Стаматов. За наш позор, през днешния ден прекомерно рядко си спомняме за тях, от време на време забравяме даже годишнините им.

В наше време съвсем нямаме такива актьори. Мащабни, мощни и всеотдайни, същински творци- жреци на сцената. С обилно надарената си артистична природа, Кръстьо Сарафов се превъплъщава с идентична мощ на подстрекателство в драмите и нещастията на Шекспир, Достоевски и Толстой, на Ибсен, Хамсун и Пирандело, и в комедиите на: Молиер и Бомарше, Островски, Чехов, Грибоедов и Гогол, в пиесите на нашите класици: Вазов, Васил Друмев, Йовков, Страшимиров, Ст.Л. Костов. Той е и популярен трагик – достоен, бездънен, трогателен и изобилен комедиант – ярък, преливащ от забавление и комизъм, изпълнен с живот.

Артист, деятел, който години наред се раздава до дъно, освен това, без излишък на българските подиуми освен в столицата, само че и в цялата страна.

При Сарафов илюзията на актьорското изкуство престава да бъде краткотрайно подстрекателство – от тази заблуда у фена безусловно остава нещо и след финала на спектакъла, когато целият общ брой от драматургични и театрални детайли се трансформира в освен това от вълнуваща художествена реалност. Интересното е, че не има глас с огромен размер като Сава Огнянов, само че си служи с него извънредно ловко при градежа на речта – от най-тежките трагични моменти до покоряващия залата шепот.

И в действителност, когато той е бил на сцената, публиката постоянно е притаявала мирис!

Измеренията на играта на Сарафов водят, както към външните присъщи особености на облиците, по този начин и в глъбините на тяхната логика на психиката. Развитието на българския спектакъл през ХХ век без него би било ненапълно. Достатъчно е да споменем единствено част от огромните му, коронни функции, с цел да разберем какви невероятна заложба, сила и работоспособност е имал този популярен, талантлив от Бога, актьор. Сред върховите му достижения, които са не едно и две, рецензията непроменяемо показва: Фалстаф на Шекспир, Градоначалника от „ Ревизор ” на Гогол, Големанов на Ст. Л. Костов, Куцар от „ Албена ” и Златил от „ Боряна ” на Йовков, Фамусов от „ От мозъка си тегли ” на Грибоедов, Вуйчо Ваньо от „ Вуйчо Ваньо ” и Тригорин от „ Чайка ” на Чехов, Тартюф и Мнимия болен на Молиер, Егор Буличов от „ Егор Буличов ” на Горки, Федя Протасов от „ Живият мъртвец ” на Толстой... За дълго време тези негови достижения се смятат за ненадминати, еталонни в българския трагичен спектакъл.

Цели петдесет години Кръстьо Сарафов е измежду първенците на българската театрална сцена.

Работи извънредно интензивно, неуморно, гостува на всички български театри, играе и на най-малките подиуми, тъй като не дели публиката, като множеството ни артисти през днешния ден, на „ столична ” и „ провинциална ”. Води се от максимата на Чехов: „ Не Гогол би трябвало да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол ”. Ненавижда низките жанрове, халтурата, с която през днешния ден редица софийски артисти-„ звезди ” или „ мечки ”, чеда на „ промяната ” на ГЕРБ, заливат страната. Гастролите му са постоянно в мостри на огромната, високата драматургия – от Шекспир и Молиер до Горки и Йовков.

Творческият му способ е надълбоко реален, в традициите на съветския и френския спектакъл, и изключително на великия модернизатор на театъра Константин Станиславски. Той постоянно се стреми да реализира облика с оптималната художествена елементарност, без да си разреши ненужно театрално разсипничество. Притежава чара на огромните, на същинските актьори – да бъде безапелационен и да му се има вяра.

През 20-те години на предишния век Сарафов е шеф и режисьор на театрите в Русе, Бургас, Варна и Пловдив и може да се каже, че е измежду първите градители на театралното дело у нас. През 30-години гастролира неведнъж с триумф като артист и режисьор и в Белградския национален спектакъл.

+++++

През 1937 година, след турне на театъра в чужбина, е ненадейно уволнен от Народния спектакъл, дружно с сътрудника си Георги Стаматов. Разболява се тежко и след намесата на другари цар Борис III го връща на работа.

Сравняват играта му с тази на най-големите европейски актьори от неговото време.

Гео Милев, на който може да се има вяра, твърди, че в ролята на Пиер Бакст от „ В ноктите на живота ” от Хамсун, Сарафов превъзхожда сензитивно великия Качалов от МХАТ. Звездите на „ Комеди Франсез ” Мари Бел и Йонел са изумени от неговия Тартюф, който виждат по време на гостуването си у нас през 1940 година на сцената на Народния спектакъл: „ Рядко европейски актьори имат такива прелестни данни и гений за тази толкоз комплицирана и сложна роля ”, споделя Мари Бел.

Кръстьо Сарафов играе непрестанно съвсем до гибелта си, до 73-годишна възраст, умира през 1952 година След 1944 година г е един от първите наши „ национални актьори ”. Името му приема Висшето театрално учебно заведение, през днешния ден НАТФИЗ „ Кръстьо Сарафов ”. Интересно е, че за известно време, след гибелта му, Народният спектакъл носеше неговото име, преди да одобри това на патриарха на българската литература Иван Вазов. За страдание, през днешния ден няма български спектакъл, приел неговото име за собствен патрон.

Кръстьо Сарафов се е родил на 6 април в годината на Априлското въстание в село Либяхово, Гоцеделчевско.

Ето какво написа за своето раждане самият той:

“Когато майка ми била в състояние на девет месеца с мене, отишла на реката да пере черги. Изпрала ги и простряла по трънаците да съхнат на слънце. Но стартират родилните страдания. Тя се сбъркала какво да прави освен това състояние – почнала бърже да ги прибира, задява се с тях, въпреки че били мокри и тежки за носене. След малко обаче била принудена да ги хвърли и набърже ме изтърсва на пясъка край реката ”.

Когато семейство Сарафови се преместили в София, Кръстьо бил на дванайсет. “Пристигнах в столицата на България, яхнал гордо едно пъргаво и настойчиво магаре. Бях облечен с износени шаячни облекла. Тогава и мислено, несъмнено, не ми е минавало, че някой ден ще стана актьор, че ще доживея петдесетгодишна театрална активност ”, написа по-късно Сарафов.

По това време в центъра на към момента ориенталската ни столица в една дъсчена колиба се подвизава единственият в града спектакъл “Зора ” с шеф Борис Пожаров. От първия ред със сияещи очи юношата Кръстьо Сарафов следи играта на артистите. Това прави огромно усещане на Пожаров и на една подготовка го повиква да замести отсъстващ актьор в ролята на Спиро Македонски от пиесата “Стефан Караджа ”. След няколко дни, на 6 януари 1891 година, когато Кръстьо няма навършени петнайсет, е неговият театрален дебют в спектакъл “Зора ”. За да остане по-късно на сцената повече от половин век и пресъздаде над двеста облика, някои от които и през днешния ден са непостижим връх в театралното майсторство.

През 1937 година обаче, след турне в Съединени американски щати, е ненадейно уволнен, тъй като обществено приказва за свободата на Македония, а в този миг българската външна политика е ориентирана към доближаване с Югославия. Останал вън от обичания си спектакъл, Кръстьо Сарафов изпада в тежка меланхолия, приятелите му се безпокоят даже за здравия му разум. Накрая, след намесата и на цар Борис III, той е върнат на работа във Варненския общински спектакъл.

Два цитата от дневника на великия артист:

„ Ако не случиш още от първия брак, няма смисъл да се развеждаш - все тая ще е! "

„ За функциите си аз постоянно поставям огромни старания и труд. Често пъти сънят ми е разтревожен.

Понякога даже ставам нощно време и диря облика. Всяка нова роля за мене е родилна тъга.

Но когато тъгата премине, още веднъж настава предпочитание за ново раждане. "

х

Младоженците Кръстьо Сарафов и Донка Гюзелева - Сарафов с тримата си синове, Къстьо, Борисд и Петър

Вече като одобрен млад артист в той взема решение да си сътвори дом и семейство.Идеята да се ожени за своята обич, младата и красива Донка Гюзелева, се сблъсква със съпротивата на нейните родители, които чакат по-сериозен шурей, а не артист. Предразсъдъците мъчно се преодоляни, само че благословията за брак въпреки всичко е получена. Донка подарява брачна половинка си с трима сина, само че ориста си прави странна смешка – около брачна половинка си и Донка се „ заразява ” от театъра и самата тя става актриса. Но за ревностният Кръстьо Сарафов «двама театрали под един покрив е прекомерно доста, мястото на дамата е при семейството». И това е една от аргументите да се породи напрежение и двамата се разделят след дълготраен брак. Неостаряващият романтик и ухажор Кръстьо Сарафов подписва още два поредни брака, по подигравка на ориста – все с млади актриси.

Портрет на Сарафов като «Фалстаф» във «Веселите уиндзорки» от Шекспир, дело на художника Дечко Узунов