Кръстьо Лафазанов е роден на 18 юли 1961 г. във

Кръстьо Лафазанов е роден на 18 юли 1961 година във Варна. Лицето е от мъжки пол. Висок е 180 см изпъчен, 178 см попрегърбен. Очи – пъстри: зелено, кафяво и пръски жълто.

Фигура – стройна за тегло от порядъка на 99,990 кг +/-10%.

В момента живее в София. Владее непознати езици – съветски от първи до единадесети клас, малко немски и британски.

Играе в Народен спектакъл „ Иван Вазов “, спектакъл „ Ела “, Българска национална телевизия и на други места.

Завършил е актьорско майсторство за куклен спектакъл във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “, випуск 1985. Пее обичайно (за актьорски мюзикъли).

Умее да кара, плува, да танцува като артист – отлична пластика, умее да пародира бойни изкуства, да върти обръч, да плете британски ластик на две куки № 6, да храни бебета и да ги разсмива, както и техните родители.

Доверявам се на Виктор Юго, който споделя: 50-те години на индивида – това е младостта на старостта. Ами щом е по този начин – да я изживеем! С повече усмивки и смешки, та да ни е по-леко.

Миналата година, както си вървях по „ Раковски “, видях негър с мартеница. И си споделих: „ Брей, какво ли са му поискали на тоя? Сигурно да бъде бял и червен! “. Съвсем неотдавна пък на жълтите павета пред Народното събрание видях арабин с чалма да кара трабантче… Ей на такива неща се смея…

Отговорността е наша — да открием лицемерието, преиграването, фалша и да не обличаме с доверието си неприятни актьори, които не стават за виновната роля на законотворци. Не всичко е шоу.

Домързява ни да да режисираме и дирижираме изборите си – не политическите, а житейските. И ни е по-лесно да се пишем жертви на „ каквото ни е писано “.

Когато няма опция да избира, човек се изтезава, моли се за това, мъчно е, душата ти се изтезава, и освен душата.

Ние сме благословени с нашата специалност да сътворяваме наслада и усмивка.

Озвучавам някакъв филм и ми споделят: “Не можем да ви платим, желаете ли DVD плейър. Или – ето ви актьорска премия, която е миялна машина, тъй като спонсорът не дава пари. ” Мисля си, в случай че отида в магазина и кажа: “Ще ви изрецитирам един монолог, бихте ли ми отрязали 300 грама кашкавал ” – по какъв начин ще се почувства този, който продава зад щанда. Ще ми се изсмее. Ето за какво у дома се изпълни с най-различни неща, които служат повече на жена ми, пък би трябвало да са мои награди. Аз съм работил за тях, нали!

В асансьора носех една любеница. И някакво момче ме спря и ми вика: “Я кажи един анекдот, ще ти дам 5 лв.. ” Мислех си дали да не му ударя динята в главата… После си крещя – що ще си прахосвам динята, като този не желае да пристигна за 5 лв. да гледа цяло зрелище, а е подготвен да даде същите пари за един анекдот.

Проблемите от време на време по този начин ме сбръчкват, че не мога да изляза от къщи. Страх ме е да се покажа на улицата. Понякога ми се ще да се приближа към някой човек, да му кажа някой анекдот, с цел да му видя усмивката, само че виждам, че очите му са тъжни. Ама какво да се прави – ние разсмиваме хората, други ги разплакват. Нашият лаф е: “Не оставяй проблемите да те ядат, изяждай ги ти. ” Ние по тази причина сме пълнички. С много кила сме се отрупали, очевидно много проблеми имаме.

Културата ни е изтласкана в един мрачен ъгъл и хората на изкуството са принудени да търсят какви ли не способи за прехранване. Актьори, художници, писатели – всеки един от нас се пробва да съществува освен “с работата си ”, само че и “от нея ”. Затова умерените взаимни отстъпки със себе си са неизбежни. Затова и бих изиграл всяка една роля, стига да не е порно.

Едва ли има друга по-велика задача от тази, да носиш наслада на хората. И аз като всеки човек имам тъжни моменти, само че се мъча да ги прикрия с усмивка. Мисля си: моята усмивка ще разсъни у други хора усмивки, те пък ще заразят трети – колкото повече усмивки има, толкоз по-леко се живее…

За мен няма празен ден, ден, в който да се шляя нехайно по улиците и да върша каквото ми скимне…

Хората не могат да схванат, че с изключение на тези стопански закони, с изключение на тази битка за пари, за средства, за оцеляване, би трябвало да има и една друга битка – духовна, за това, което е вътре в нас, за душата, която е по-важната, да потърсим избавление.

Аз одобрявам всичките тези компликации, които ни се случват, на които сме подложени, като един урок, който ни дават, който ние не сме научили. Ако нещо научиш в живота, той след това няма да ти прати същото тестване, в случай че си се поправил, само че ние доста постоянно вършим едни и същи неточности и получаваме същия пестник, тъй като няма по какъв начин, би трябвало човек да се поправи.

Ами непрестанно съм в битка, като всеки човек. Популярността подхранва гордостта, а това е, по какъв начин да го кажа, един от най-големите, главният грях. Смирение би трябвало да има във всяко нещо. Човек просто не може да си мисли, че е доста популярен. Не зависят от теб нещата. Ти си единствено проводник на тази Божия искра.

След като ти е обещано, направил си нещо и си станал известен, ти би трябвало да бъдеш образец. Виждат те във всевъзможни обстановки – те за теб са елементарни, само че за тях не са – да пиеш кафе, да влезеш да си запалиш свещичка, да се помолиш. Някой път хората не схващат, влизаш в черква, те стартират да се снимат с тебе, ами изчакайте, по-късно ще се снимаме. Ти си отишъл за друго в храма. Почитта към Бога би трябвало да е най-главното, не към някой артист или артист или който и да било – известен го е направил Господ.

Както споделят, не може бълхите да спорят на кого е кучето! Ти си на тая земя и няма по какъв начин да е твоя, да я парцелираш, да казваш: Това е мое! И къде ще отиде това? Ще си го вземеш ли един ден – не! – различен ще се възползва. Затова – ползвай си го чартърен и бъди признателен.

Колкото повече хора направиш щастливи, толкоз по-добре ще живееш. Трудно е да живееш умерено като виждаш хора, които се мъчат и няма какво да ядат, примерно. Не можеш да бъдеш благополучен. Ще бъдеш благополучен, когато виждаш усмихнати хора – другото е суетност.

За мен раят е морето. Понеже съм морско чадо, обичам да виждам доста вода на едно място. Затова няколко души другари са ми подарили картини, на които се вижда море. Нищо че не е същинско.

Обичам дамите, които…
се смеят обилно от сърце,
дори когато…
сърцето им е засегнато,
защото
са позволили някой да ги огорчи.

Искам амнистия на всички дами за грубости или обиди, които някой мъж им е предизвикал. Жените ни (и децата, с които ни даряват) са най-прекрасният подарък от живота!