Кирил Драганов: Пловдив навлиза неподготвен в неизбежната с...
Кръстовището на две равнища до Водната палата е доста значим план, с основно значение за цялата зона
Бумът на строителството води до нужда от още улици и булеварди и напълно нов Генерален проект за организация на движението
В модерните градове, преди да се стартира строителството на ново пътно оборудване, първо се вършат симулационен модел и планиран разбор за бъдеща смяна на трафика
Тунелът под гарата ще е по-ефикасна връзка на регион " Южен " с центъра от Бетонния мост
Кирил Драганов е специалист в превоза и логистиката. Занимава се с установяване на тактики, консултиране и планиране на транспортно-логистични решения. Има изявления в български и интернационалните профилирани издания, където прави разбори и отчети в областта на превоза и логистиката, където преглежда разнообразни трендове и решения в устойчивостта на веригите на доставки.
Привърженик е на развиването на Тен-Т транспортни коридори. Интермодални и мултимодални транспортни решения. Поддържа концепцията " Новият път на коприната ". Това е план, чиято цел е възобновяване на железопътната карго връзка сред Китай и Европа през Казахстан-Грузия-Азербайджан-Турция и България. Плановете са в страната ни да се изградят още няколко интермодални и мултинодални терминали. С по този начин построения маршрут ще се отстрани потребността от фериботна връзка в Черно море.
С Кирил Драганов беседваме по някои от горещите транспортни проблеми под тепетата и опциите за тяхното разрешаване в бъдеще.
- Тунелът под гарата е един от основните планове за Пловдив и за Наказателен кодекс „ Железопътна инфраструктура “. Той се осъществя сега, обаче продължава да има доста съперници - по какъв начин ще коментирате тяхната реакция?
- Разбираемо е! Проблемите, свързани с автомобилния трафик заради утежняването на транспортната пропускливост в региона, поради останалите планове и в композиция със периода за осъществяване, ще се задълбочат и реакцията на хората е обяснима. Подобни решения би трябвало да се взимат след деликатен разбор, изработен от специалисти, и несъмнено, при добра полемика и връзка със заинтригуваните страни и с обществеността. Добре е Общината да се постарае да бъде направен транспортно-комуникационен разбор, който ясно да покаже по какъв начин ще се промени трафикът в дадена градска зона. Подобен експертен метод се ползва в цяла Европа или най-малко в по-големите градове, там, където има подозрения за това по какъв начин ще се развие даден проблем след стартирането в употреба на нова улица или пътен възел. Подобни превантивни ограничения неведнъж могат в задатък да покажат какъв ще е резултатът от дадена мярка или скъпоструваща инженерна реорганизация. Транспортните разбори са единственият вид даден план да бъде тестван преди реализацията му. Практиката демонстрира, че от време на време е допустимо анализът да потвърди тъкмо противоположното, че даден план е изцяло недопустим и ще докара до повече проблеми, в сравнение с решения.
- А беше ли изработен подобен разбор за пробива под гарата?
- Към Европейски център за транспортни политики не бе отправена покана за осъществяване на обширен транспортен разбор, нито бе показан подобен пред обществото.
- Какви са прогнозите ви: по кое време строителите ще стигнат до северния завършек на тунела?
- Мисля, че е прекомерно рано да се ангажираме със периоди, преди да се направи обширен обзор на свършеното досега. Подобен план е много упорит и е належащо да се работи точно.
- Кои са въпреки всичко изгодите за града от този план?
- Безспорно планът е доста значим за града. С неговата реализация транспортният поток ще бъде доста добре ръководен, дружно с разширената ул. „ Даме Груев ” и след реализацията на „ Модър Царевец ”. Така достъпът до квартал „ Южен “ ще се улесни. Този регион е един от най-бързо разрастващите се в Пловдив през последните години. Освен това - с тунела - отвеждането на трафика в посока Първа градска болница е доста по-успешно от в този момент настоящата връзка на Бетонния мост.
- Необходимостта от нов бетонен мост не може да бъде преценена, преди да е сработил пробивът под гарата, твърдяха преди време специалисти. Как ще коментирате?
- Прогнозната натовареност може да бъде тествана и да се реши на равнище симулация. Тя може да даде отговор на въпроса: дали този пробив ще докара до облекчение на трафика, или тъкмо противоположното - ще го ускори и къде тъкмо ще се случи това.
Необходимостта на този стадий може да се реши единствено на равнище симулация или посредством правенето на симулационен модел, посредством който да се изследва развиването на превоза. По този метод ще се изготвят най-малко два сюжета за развиването на трафика в зоната, като се направи добра преценка за диференциацията на стохастичния и детерминантния трафик. На базата на тази преценка ще може да се направи и разбор за това кои тъкмо транспортни потоци ще обслужват, както и евентуалните направления, от които ще се генерира транспортно натоварване или през които ще се разтоварва.
- За пловдивчани обаче Бетонният мост е доста значима информационна връзка. Готови ли са плановете на НКЖИ за Бетонния мост и по кое време ще ги видят пловдивчани?
- До този миг не ни е показван подобен план, нито сме потърсени за съвещания по тематиката.
- Преди време Общината и експерти от НКЖИ обсъждаха разновидността да се пусне в придвижване остарелият прелез на Сточна гара, до момента в който се строи тунелът. Има ли развиване по тези диалози?
- Да, имаше такава концепция, само че след обширен разбор тя отпадна заради спецификата на довеждащата и отвеждащата инфраструктура. Трябва да се направи транспортен модел на града, евентуално ще се наложи и изменение на Генералния проект за организация на придвижването. Но на първо място би трябвало да се направи симулационен модел за този съответен план и по този начин да се ревизира неговата резистентност.
- Докъде стигна концепцията за естакадата Пловдив-Филипово? Ще има ли пари за реализацията й и от кое място могат да дойдат те?
- До този миг няма последвало развиване. Според мен обаче в тази ситуация и на тези места по-подходящи са пробивите. Тяхното финансиране може да се търси по европейски планове „ Региони в напредък ”, „ Свързаност ” и други
Сами виждате какъв брой доста планове има за реализация, които директно касаят развиването на града. И с цел да не се допусне неточност и по този метод да се похарчат пари, без да има потребност, е належащо да се изготвят експертни разбори, които по безапелационен метод да потвърждават, че това решение е положително или не. Трябва да насърчим Общината да се концентрира върху работата си с специалисти и по този метод решенията да работят в интерес на обществеността, а не противоположното. Разбира се, при сходни амбициозни инфраструктурни обекти е належащо да се има поради, че така наречен „ серпантина на трафика “, или колкото повече строим в даден град, толкоз повече ще изпитваме потребност от това бързо и комфортно да се транспортираме от едно място до друго. И толкоз повече ще би трябвало да строим нови пътища и улици, а дистанциите и времето за пътешестване ще се усилват. Така че, да, тези планове би трябвало в действителност да бъдат проверявани доста деликатно.
- Вероятно методът да се разтовари трафикът в града е да заложим на кръстовищата на две равнища. Как мислите?
- Да, сходно решение се ползва при Водната палата на Пловдив. Това е един доста значим план, който е от основно значение. Макар да има разнообразни отзиви с отпадането на левия завой по бул. „ Марица-юг “, това може да се реши с ляв завой през идващото кръстовище на бул. „ Цар Борис III Обединител “ и бул. „ Шести септември ” с вярно изчислена зелена светлина на това място. Но аз бих желал още веднъж да ви върна към началото на този диалог. Подобни планове постоянно би трябвало да бъдат проверявани посредством правенето на транспортно-комуникационно изследване. Само посредством разбор може да се ревизира и потвърди изгодата от сходен план или той да бъде отритнат с нужните за това причини.
- Кои съгласно вас са решенията за Пловдив за възстановяване на придвижването при този засилващ се трафик?
- Като специалист в сферата считам, че би трябвало да се върви доста повече към ръководство на трафика (по-дълги и изменящи се времена на зелени талази, смяна на режима на улици). Правилното отклоняване на директния и тежкотоварния трафик, нов Генерален проект за организация на придвижването (ГПОД). Но това е въпрос на градоустройствена визия и експертен спор, който в Пловдив от дълго време е просрочен. Затова градът не е квалифициран за новите провокации в развиването си.
Голям проблем в Пловдив основава тежкотоварният трафик, който не е добре ръководен в града. След това напълно нова скица на Градския превоз, с цел да бъде от изгода освен на дотираните ползватели (ученици, студенти и пенсионери).
Добро решение би било развиването на плана „ Крайградска железница ”. С нея би се понижил размерът от коли от и за индустриалните зони край града. Мисля, че въвеждането на електробуси, на този стадий, е прекомерно рано и не би довело да фрапантно усъвършенстване на трафика. В най-скоро време би трябвало да стартира построяването на южната дъга на Околовръстния път на града. Не на последно място е ремонтирането на Рогошко шосе, което е значима входно-изходна артерия. Тя може да поеме голям трафик по главен бул. в града, какъвто е бул. „ България “.
Необходимо е да се поработи и за повече ограничения, свързани с пътната сигурност и въвеждането да вземем за пример на ограничения за усмиряване на трафика. Трябва да се обърне внимание и на сигурността на пешеходците и другите уязвими участници в придвижването. Това са все неща, които са директно свързани с ръководството на трафика.
- Ако вземем положителните образци от Европа и света, кажете по какъв начин може да бъде осъвременен Пловдив?
- Как ли? С план за крайградска железница, дружно с напълно нов ГПОД и с изместване на фокуса в посока към ръководство на трафика. В цяла Европа употребяват ръководство на трафика в действително време, а жп прелезите в градска среда са подлези там, където няма тежкотоварен трафик. Във Франция да вземем за пример има изменящи се направления съгласно трафика, чрез указателни електронни табла. Защо не прилагаме всички тези положителни образци и тук, в родния ни град Пловдив?
ВИЗИТКА
Кирил Драганов е на 41 години, роден е в Пловдив. Член е на Управителния съвет на Европейския център за транспортни политики. Одитор и член на Института на вътрешните инспектори в България. Завършил е компетентност „ Технологии и ръководство в превоза “ - бакалавър, в Русенския университет. Има опит в България и Европа в ръководството на превоза и логистиката на веригите за доставки.
В момента е част от екипа на огромна международна компания, водач измежду производителите на електрически колела в страната, като специалист морска логистика. Извършва разбори, консултиране, одитиране и оценка на успеваемостта на компании в областта на превоза и логистиката.
Бумът на строителството води до нужда от още улици и булеварди и напълно нов Генерален проект за организация на движението
В модерните градове, преди да се стартира строителството на ново пътно оборудване, първо се вършат симулационен модел и планиран разбор за бъдеща смяна на трафика
Тунелът под гарата ще е по-ефикасна връзка на регион " Южен " с центъра от Бетонния мост
Кирил Драганов е специалист в превоза и логистиката. Занимава се с установяване на тактики, консултиране и планиране на транспортно-логистични решения. Има изявления в български и интернационалните профилирани издания, където прави разбори и отчети в областта на превоза и логистиката, където преглежда разнообразни трендове и решения в устойчивостта на веригите на доставки.
Привърженик е на развиването на Тен-Т транспортни коридори. Интермодални и мултимодални транспортни решения. Поддържа концепцията " Новият път на коприната ". Това е план, чиято цел е възобновяване на железопътната карго връзка сред Китай и Европа през Казахстан-Грузия-Азербайджан-Турция и България. Плановете са в страната ни да се изградят още няколко интермодални и мултинодални терминали. С по този начин построения маршрут ще се отстрани потребността от фериботна връзка в Черно море.
С Кирил Драганов беседваме по някои от горещите транспортни проблеми под тепетата и опциите за тяхното разрешаване в бъдеще.
- Тунелът под гарата е един от основните планове за Пловдив и за Наказателен кодекс „ Железопътна инфраструктура “. Той се осъществя сега, обаче продължава да има доста съперници - по какъв начин ще коментирате тяхната реакция?
- Разбираемо е! Проблемите, свързани с автомобилния трафик заради утежняването на транспортната пропускливост в региона, поради останалите планове и в композиция със периода за осъществяване, ще се задълбочат и реакцията на хората е обяснима. Подобни решения би трябвало да се взимат след деликатен разбор, изработен от специалисти, и несъмнено, при добра полемика и връзка със заинтригуваните страни и с обществеността. Добре е Общината да се постарае да бъде направен транспортно-комуникационен разбор, който ясно да покаже по какъв начин ще се промени трафикът в дадена градска зона. Подобен експертен метод се ползва в цяла Европа или най-малко в по-големите градове, там, където има подозрения за това по какъв начин ще се развие даден проблем след стартирането в употреба на нова улица или пътен възел. Подобни превантивни ограничения неведнъж могат в задатък да покажат какъв ще е резултатът от дадена мярка или скъпоструваща инженерна реорганизация. Транспортните разбори са единственият вид даден план да бъде тестван преди реализацията му. Практиката демонстрира, че от време на време е допустимо анализът да потвърди тъкмо противоположното, че даден план е изцяло недопустим и ще докара до повече проблеми, в сравнение с решения.
- А беше ли изработен подобен разбор за пробива под гарата?
- Към Европейски център за транспортни политики не бе отправена покана за осъществяване на обширен транспортен разбор, нито бе показан подобен пред обществото.
- Какви са прогнозите ви: по кое време строителите ще стигнат до северния завършек на тунела?
- Мисля, че е прекомерно рано да се ангажираме със периоди, преди да се направи обширен обзор на свършеното досега. Подобен план е много упорит и е належащо да се работи точно.
- Кои са въпреки всичко изгодите за града от този план?
- Безспорно планът е доста значим за града. С неговата реализация транспортният поток ще бъде доста добре ръководен, дружно с разширената ул. „ Даме Груев ” и след реализацията на „ Модър Царевец ”. Така достъпът до квартал „ Южен “ ще се улесни. Този регион е един от най-бързо разрастващите се в Пловдив през последните години. Освен това - с тунела - отвеждането на трафика в посока Първа градска болница е доста по-успешно от в този момент настоящата връзка на Бетонния мост.
- Необходимостта от нов бетонен мост не може да бъде преценена, преди да е сработил пробивът под гарата, твърдяха преди време специалисти. Как ще коментирате?
- Прогнозната натовареност може да бъде тествана и да се реши на равнище симулация. Тя може да даде отговор на въпроса: дали този пробив ще докара до облекчение на трафика, или тъкмо противоположното - ще го ускори и къде тъкмо ще се случи това.
Необходимостта на този стадий може да се реши единствено на равнище симулация или посредством правенето на симулационен модел, посредством който да се изследва развиването на превоза. По този метод ще се изготвят най-малко два сюжета за развиването на трафика в зоната, като се направи добра преценка за диференциацията на стохастичния и детерминантния трафик. На базата на тази преценка ще може да се направи и разбор за това кои тъкмо транспортни потоци ще обслужват, както и евентуалните направления, от които ще се генерира транспортно натоварване или през които ще се разтоварва.
- За пловдивчани обаче Бетонният мост е доста значима информационна връзка. Готови ли са плановете на НКЖИ за Бетонния мост и по кое време ще ги видят пловдивчани?
- До този миг не ни е показван подобен план, нито сме потърсени за съвещания по тематиката.
- Преди време Общината и експерти от НКЖИ обсъждаха разновидността да се пусне в придвижване остарелият прелез на Сточна гара, до момента в който се строи тунелът. Има ли развиване по тези диалози?
- Да, имаше такава концепция, само че след обширен разбор тя отпадна заради спецификата на довеждащата и отвеждащата инфраструктура. Трябва да се направи транспортен модел на града, евентуално ще се наложи и изменение на Генералния проект за организация на придвижването. Но на първо място би трябвало да се направи симулационен модел за този съответен план и по този начин да се ревизира неговата резистентност.
- Докъде стигна концепцията за естакадата Пловдив-Филипово? Ще има ли пари за реализацията й и от кое място могат да дойдат те?
- До този миг няма последвало развиване. Според мен обаче в тази ситуация и на тези места по-подходящи са пробивите. Тяхното финансиране може да се търси по европейски планове „ Региони в напредък ”, „ Свързаност ” и други
Сами виждате какъв брой доста планове има за реализация, които директно касаят развиването на града. И с цел да не се допусне неточност и по този метод да се похарчат пари, без да има потребност, е належащо да се изготвят експертни разбори, които по безапелационен метод да потвърждават, че това решение е положително или не. Трябва да насърчим Общината да се концентрира върху работата си с специалисти и по този метод решенията да работят в интерес на обществеността, а не противоположното. Разбира се, при сходни амбициозни инфраструктурни обекти е належащо да се има поради, че така наречен „ серпантина на трафика “, или колкото повече строим в даден град, толкоз повече ще изпитваме потребност от това бързо и комфортно да се транспортираме от едно място до друго. И толкоз повече ще би трябвало да строим нови пътища и улици, а дистанциите и времето за пътешестване ще се усилват. Така че, да, тези планове би трябвало в действителност да бъдат проверявани доста деликатно.
- Вероятно методът да се разтовари трафикът в града е да заложим на кръстовищата на две равнища. Как мислите?
- Да, сходно решение се ползва при Водната палата на Пловдив. Това е един доста значим план, който е от основно значение. Макар да има разнообразни отзиви с отпадането на левия завой по бул. „ Марица-юг “, това може да се реши с ляв завой през идващото кръстовище на бул. „ Цар Борис III Обединител “ и бул. „ Шести септември ” с вярно изчислена зелена светлина на това място. Но аз бих желал още веднъж да ви върна към началото на този диалог. Подобни планове постоянно би трябвало да бъдат проверявани посредством правенето на транспортно-комуникационно изследване. Само посредством разбор може да се ревизира и потвърди изгодата от сходен план или той да бъде отритнат с нужните за това причини.
- Кои съгласно вас са решенията за Пловдив за възстановяване на придвижването при този засилващ се трафик?
- Като специалист в сферата считам, че би трябвало да се върви доста повече към ръководство на трафика (по-дълги и изменящи се времена на зелени талази, смяна на режима на улици). Правилното отклоняване на директния и тежкотоварния трафик, нов Генерален проект за организация на придвижването (ГПОД). Но това е въпрос на градоустройствена визия и експертен спор, който в Пловдив от дълго време е просрочен. Затова градът не е квалифициран за новите провокации в развиването си.
Голям проблем в Пловдив основава тежкотоварният трафик, който не е добре ръководен в града. След това напълно нова скица на Градския превоз, с цел да бъде от изгода освен на дотираните ползватели (ученици, студенти и пенсионери).
Добро решение би било развиването на плана „ Крайградска железница ”. С нея би се понижил размерът от коли от и за индустриалните зони край града. Мисля, че въвеждането на електробуси, на този стадий, е прекомерно рано и не би довело да фрапантно усъвършенстване на трафика. В най-скоро време би трябвало да стартира построяването на южната дъга на Околовръстния път на града. Не на последно място е ремонтирането на Рогошко шосе, което е значима входно-изходна артерия. Тя може да поеме голям трафик по главен бул. в града, какъвто е бул. „ България “.
Необходимо е да се поработи и за повече ограничения, свързани с пътната сигурност и въвеждането да вземем за пример на ограничения за усмиряване на трафика. Трябва да се обърне внимание и на сигурността на пешеходците и другите уязвими участници в придвижването. Това са все неща, които са директно свързани с ръководството на трафика.
- Ако вземем положителните образци от Европа и света, кажете по какъв начин може да бъде осъвременен Пловдив?
- Как ли? С план за крайградска железница, дружно с напълно нов ГПОД и с изместване на фокуса в посока към ръководство на трафика. В цяла Европа употребяват ръководство на трафика в действително време, а жп прелезите в градска среда са подлези там, където няма тежкотоварен трафик. Във Франция да вземем за пример има изменящи се направления съгласно трафика, чрез указателни електронни табла. Защо не прилагаме всички тези положителни образци и тук, в родния ни град Пловдив?
ВИЗИТКА
Кирил Драганов е на 41 години, роден е в Пловдив. Член е на Управителния съвет на Европейския център за транспортни политики. Одитор и член на Института на вътрешните инспектори в България. Завършил е компетентност „ Технологии и ръководство в превоза “ - бакалавър, в Русенския университет. Има опит в България и Европа в ръководството на превоза и логистиката на веригите за доставки.
В момента е част от екипа на огромна международна компания, водач измежду производителите на електрически колела в страната, като специалист морска логистика. Извършва разбори, консултиране, одитиране и оценка на успеваемостта на компании в областта на превоза и логистиката.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ