Днес е Кръстовден - един от Дванадесетте велики християнски празника
Кръстовдене един отДванадесетте велики християнски празника. Посветен е на откриването отСвета Елена,майката на императорКонстантин I Велики, на мястото наГолготаи на 3 заровени тамкръста, от които единият - така наречен Истински кръст, т.е. този на който, споредЕвангелията, е разпънатИсус Христос(вер.33 г.), и на последвалото му проявление на народа и опазване в особено съграден за товахрам.
Освен това по този мотив обичайно се припомнят и събитията, към възцаряването на Константин, като единствен император наРимската империяи обвързваните с това християнски предания, по отношение на неговото покръстване (особено - за виденията му предиБитката на Милвийския мост), както и към пленяването на кръста (ок. 614 г.) отперситеи по-късното му възвръщане от византийския императорИраклий(ок.628 г.)
Празнува се отБългарската православна църквана14 септември, споредНовоюланския календар, което е едно от поклоненията наКръста Господен, които се вършат 4 пъти в годинатана следните дати поГригорианския календар: на този ден и - преди този момент - на третатанеделяотВеликия пост, нареченаКръстопоклонна, наВелики петъки на1 август.[1]
Денят еимен денза хора с имена, като: Кръстьо, Кръстин, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана/Канна, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян. Също по този начин е и професионален празник наогнеборцитеичакръкчиите.
След разрушаването през70 г.наВтория йерусалимски храмот римския военачалникТит(син на императорВеспасиани негов наследник) и прогонването на повечетоевреи(съответно и на мнозина отхристиянитепо това време) от разрушения от войските муЙерусалим, връзката на почитателите наИсус Христосс града стартира да се губи, още повече че катоапостолипо-видните и първите са се отправили намисионерскипътешествия, а някои от тях към този момент са мъртви. След преобразуването от императорАдрианна града в построена върху руините муримска колония, под името Елия Капитолина (131 г.) мястото на гибелта и погребението на Исус са заети от храм на богинятаВенера. По-късно, като ответна мярка на разгроменото от негоВъстание на Бар Кохба, императорът напряко не разрешава на евреите, а с тях всъщност и на множеството християни (между които июдаиститеофициално дълго не се прави разлика), да влизат в града през съвсем цялатагодина. С това местоположението на Голгота напълно потъва в забвение. Според легендата, въпреки всичко знанието за него се предава през поколенията в фамилията на някого си Юда, евреин-юдаист и с него съумява да влезе във връзка императрицата-майка, когато отива през326 г.вПалестиназа да откри и да се поклони наГроба Господени да открие, хипотетично скрития наоколо кръст наМесията.
Усилията на Света Елена се увенчават с триумф. Отначало евреинът се противи и става потребност да го заплашат с апетит и жадност до гибел, само че след това се съгласява да покаже мястото (и даже сепокръстваи по-късно умира катомъченик, под името Кириак Йерусалимски, при ръководството наЮлиан Апостат).
Намерени сапещерата, послужила загробницана Исус, както и мястото, на което би трябвало да се копае с цел да се стигне до 3 зарити в земята и неповредени от времето кръстове, на 2 от които, съгласно " Библията " са разпънати двамаразбойници, а на третия (който съгласно легендата е от особена дървесина - наДървото на животаот Райската градина), дружно с тях, самият Христос.
Преданието гласи, че разграничават неговия, като ги тестват при допиране до кой от тях може да севъзкресичовек. Затова кръстът на Спасителя е наименуван иЖивотворящ кръст/Животворенкръст.
Твърди се и че намират също и 4пирона, за които се допуска, че е бил прикрепен с тях към кръста и им се приписватчудодейнисвойства, както и табела, с надпис " INRI " - хипотетично поставената отПилат Понтийски, като напътствие в какво се състои повода заразпъването на Исус.
Елена изпраща вКонстантинополна своя наследник, императорКонстантин I, парченце от кръста на Исус. Остатъка резервира намясто и скоро се заема по разпореждане на императора с градежа на храм за него.
Сриват храма на богинята налюбовтаи върху имота му и над самия Божи гроб построяват огромно светилище, станало известно катоХрам на Гроба Господен(църквата „ Възкресение Христово “ в Йерусалим - непокътната и презXXI век).
Строежът на храмовия комплекс от няколкосградиотнема 10 години.
Междувременно наВелики петъкежегодно изнасят кръста наГолготаза поклонение, само че на огромната гала по случай освещаването на храма (13 септември335 г.) се събират към този момент в действителност големи тълпи от поклонници и това не се възприема като задоволително. На идващия ден те са удостоени с изваждане на кръста от църквата и проявлението му по този начин, че всички добре да го видят и да го почетат.Епископътго повдига или го „ въздвижва “ (разнася) над главите на присъстващите. От това „ въздвижение “ получава своето име ипразникът.
По това време /Кръстовден/ настава краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон.
От Кръстовден или отСимеоновден(1 септември) може да започнесеитбатана зимните житни култури.
На Кръстовден се „ осветява “ семето за посев. В някои региони наБългарияпразникът е наименуван Гроздоберник, тъй като започвагроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в черква и се раздава за здраве и изобилие (това се прави и поПреображение).
Споредфолклорнитепредстави от КръстовденСлънцето„ потегля обратно “ към зимата и денят се „ кръстосва “ с нощта–изравняват се(това в действителност става към 1седмицапо-късно), атемпературатана въздуха и водата очевидно се намалява на всички места.
Мъжете си почват да си пазят кръста (анатомически- опасват го с пояс, т.е. с необятен платненколан) заради захлаждането. Жените пък „ кръстосват “ (загърлят) многогодишнитецветяв градинките си – с цел да не се „ пресекат “ китките им (цветните растения там, респективно -букетитеим), тъй като към този момент може да се чакат и първитеслани.
На Кръстовден кръстът на всеки християнски храм (приправославните християни) се изнася в средата му, с цел да се поклонят вярващите. Прави севодосветисвещеницитеръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват съссветена водакъщата ихарманът(видселскостопанскапостройка).
Поднася сетрапеза, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъканапокривка.
Стопаните го подаряват с варива изеленчуци, а най-много - сжитоот новата годишна продукция. На трапезата има единствено постни храни.
По традиция на Кръстовден се съблюдава строгпост, „ говеее се за кръста “ и не се хапва нищо алено (действително или по наименование), каточервен пипер, домати, репички, червениябълкии алено грозде.
Яде сезелникс праз лук, печенатиква, бяло грозде. Най-възрастната жена в семейството опичакръсташка(кръстова пита)–обреден самун, декориран сорнаментизобразяващ кръст.
За празника се раздават и пресни пити, наричани за случая „ житна жертва “, за помиряване на стихиите (силите наприродатаилисвръхестествените сили, които се допуска, че ги контролират) и реализиране на берекет/икономическо благоденствие от стопанина.
Освен това по този мотив обичайно се припомнят и събитията, към възцаряването на Константин, като единствен император наРимската империяи обвързваните с това християнски предания, по отношение на неговото покръстване (особено - за виденията му предиБитката на Милвийския мост), както и към пленяването на кръста (ок. 614 г.) отперситеи по-късното му възвръщане от византийския императорИраклий(ок.628 г.)
Празнува се отБългарската православна църквана14 септември, споредНовоюланския календар, което е едно от поклоненията наКръста Господен, които се вършат 4 пъти в годинатана следните дати поГригорианския календар: на този ден и - преди този момент - на третатанеделяотВеликия пост, нареченаКръстопоклонна, наВелики петъки на1 август.[1]
Денят еимен денза хора с имена, като: Кръстьо, Кръстин, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кана/Канна, Кънчо, Криста, Кристин, Кристина, Кристиян. Също по този начин е и професионален празник наогнеборцитеичакръкчиите.
След разрушаването през70 г.наВтория йерусалимски храмот римския военачалникТит(син на императорВеспасиани негов наследник) и прогонването на повечетоевреи(съответно и на мнозина отхристиянитепо това време) от разрушения от войските муЙерусалим, връзката на почитателите наИсус Христосс града стартира да се губи, още повече че катоапостолипо-видните и първите са се отправили намисионерскипътешествия, а някои от тях към този момент са мъртви. След преобразуването от императорАдрианна града в построена върху руините муримска колония, под името Елия Капитолина (131 г.) мястото на гибелта и погребението на Исус са заети от храм на богинятаВенера. По-късно, като ответна мярка на разгроменото от негоВъстание на Бар Кохба, императорът напряко не разрешава на евреите, а с тях всъщност и на множеството християни (между които июдаиститеофициално дълго не се прави разлика), да влизат в града през съвсем цялатагодина. С това местоположението на Голгота напълно потъва в забвение. Според легендата, въпреки всичко знанието за него се предава през поколенията в фамилията на някого си Юда, евреин-юдаист и с него съумява да влезе във връзка императрицата-майка, когато отива през326 г.вПалестиназа да откри и да се поклони наГроба Господени да открие, хипотетично скрития наоколо кръст наМесията.
Усилията на Света Елена се увенчават с триумф. Отначало евреинът се противи и става потребност да го заплашат с апетит и жадност до гибел, само че след това се съгласява да покаже мястото (и даже сепокръстваи по-късно умира катомъченик, под името Кириак Йерусалимски, при ръководството наЮлиан Апостат).
Намерени сапещерата, послужила загробницана Исус, както и мястото, на което би трябвало да се копае с цел да се стигне до 3 зарити в земята и неповредени от времето кръстове, на 2 от които, съгласно " Библията " са разпънати двамаразбойници, а на третия (който съгласно легендата е от особена дървесина - наДървото на животаот Райската градина), дружно с тях, самият Христос.
Преданието гласи, че разграничават неговия, като ги тестват при допиране до кой от тях може да севъзкресичовек. Затова кръстът на Спасителя е наименуван иЖивотворящ кръст/Животворенкръст.
Твърди се и че намират също и 4пирона, за които се допуска, че е бил прикрепен с тях към кръста и им се приписватчудодейнисвойства, както и табела, с надпис " INRI " - хипотетично поставената отПилат Понтийски, като напътствие в какво се състои повода заразпъването на Исус.
Елена изпраща вКонстантинополна своя наследник, императорКонстантин I, парченце от кръста на Исус. Остатъка резервира намясто и скоро се заема по разпореждане на императора с градежа на храм за него.
Сриват храма на богинята налюбовтаи върху имота му и над самия Божи гроб построяват огромно светилище, станало известно катоХрам на Гроба Господен(църквата „ Възкресение Христово “ в Йерусалим - непокътната и презXXI век).
Строежът на храмовия комплекс от няколкосградиотнема 10 години.
Междувременно наВелики петъкежегодно изнасят кръста наГолготаза поклонение, само че на огромната гала по случай освещаването на храма (13 септември335 г.) се събират към този момент в действителност големи тълпи от поклонници и това не се възприема като задоволително. На идващия ден те са удостоени с изваждане на кръста от църквата и проявлението му по този начин, че всички добре да го видят и да го почетат.Епископътго повдига или го „ въздвижва “ (разнася) над главите на присъстващите. От това „ въздвижение “ получава своето име ипразникът.
По това време /Кръстовден/ настава краят на летния и началото на есенния селскостопански сезон.
От Кръстовден или отСимеоновден(1 септември) може да започнесеитбатана зимните житни култури.
На Кръстовден се „ осветява “ семето за посев. В някои региони наБългарияпразникът е наименуван Гроздоберник, тъй като започвагроздоберът, а първото откъснато грозде се освещава в черква и се раздава за здраве и изобилие (това се прави и поПреображение).
Споредфолклорнитепредстави от КръстовденСлънцето„ потегля обратно “ към зимата и денят се „ кръстосва “ с нощта–изравняват се(това в действителност става към 1седмицапо-късно), атемпературатана въздуха и водата очевидно се намалява на всички места.
Мъжете си почват да си пазят кръста (анатомически- опасват го с пояс, т.е. с необятен платненколан) заради захлаждането. Жените пък „ кръстосват “ (загърлят) многогодишнитецветяв градинките си – с цел да не се „ пресекат “ китките им (цветните растения там, респективно -букетитеим), тъй като към този момент може да се чакат и първитеслани.
На Кръстовден кръстът на всеки християнски храм (приправославните християни) се изнася в средата му, с цел да се поклонят вярващите. Прави севодосветисвещеницитеръсят с кръст по домовете за благословение. По традиция се поръсват съссветена водакъщата ихарманът(видселскостопанскапостройка).
Поднася сетрапеза, на която свещеникът поставя църковния кръст върху нова тъканапокривка.
Стопаните го подаряват с варива изеленчуци, а най-много - сжитоот новата годишна продукция. На трапезата има единствено постни храни.
По традиция на Кръстовден се съблюдава строгпост, „ говеее се за кръста “ и не се хапва нищо алено (действително или по наименование), каточервен пипер, домати, репички, червениябълкии алено грозде.
Яде сезелникс праз лук, печенатиква, бяло грозде. Най-възрастната жена в семейството опичакръсташка(кръстова пита)–обреден самун, декориран сорнаментизобразяващ кръст.
За празника се раздават и пресни пити, наричани за случая „ житна жертва “, за помиряване на стихиите (силите наприродатаилисвръхестествените сили, които се допуска, че ги контролират) и реализиране на берекет/икономическо благоденствие от стопанина.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ