Кръстовден е – денят и нощта се кръстосват. На 14

Кръстовден е – денят и нощта се кръстосват. На 14 септември православната черква уважава Въздвижение на Светия кръст Господен – един от четирите дни в годината, в който се прави поклонение.

В националния календар празникът е прочут с името Кръстовден, защото на него денят и нощта се кръстосват (изравняват). В някои елементи на България го назовават Гроздоберник,
тъй като слага началото на гроздобера.
Празникът се свързва с чудодейното явяване на Светия кръст пред император Константин Велики, който през 312 година се отправил с войските си към Рим, с цел да избави жителите му от тиранията на Максентий. Той помолил Бог за поддръжка, защото бойците му били доста по-малко от тези в противниковата армия. Когато слънцето почнало да залязва,
той съзрял на небето лъчезарен кръст, под който
пишело: „ С това ще победиш “, а вечерта в съня му се явил самият Божи наследник. Той му наредил да направи знаме, наподобяващо на кръста и да издълбае кръстове върху щитовете и шлемовете на своите бойци. Така Константин Велики влезнал тържествено в Рим, разгромявайки войските на тиранина със силата на кръста.
През 326 година майката на Константин Велики,
Света Елена, тръгнала към Палестина, с цел да търси затрупания преди близо два века гроб Господен от гневните гонители на християните. Не след дълго тя разкрила пещерата на гроба и три кръста, само че кой от всички бил Христовият се схванало едвам откакто неотдавна умрял човек възкръснал посредством допиране с един от тях.
Елена изпратила дребна животворяща парченце
от него на сина си в Константинопол, а кръстът Господен бил положен в основната Йерусалимска черква. Над пещерата на гроба построяват храм, който тържествено е осветлен на 14 септември 335 година. Той съществува и до през днешния ден, а на този ден пред него се стичат хиляди поклонници, с цел да зърнат Христовия кръст. Епископът го „ въздвижва “ (повдига)
над главите им, откъдето празникът получава и своето име.
Народното име на празника се свързва с античното поверие, че на този ден денят се кръстосва с нощта и се изравняват между тях. По традиция дамите заравяли или „ кръстосвали “ стъблата на многогодишните си китки в градината, с цел да не се „ пресекат “, защото студа наближава и се чака рухването на първите слани.
Жителите на селищата, в които няма събор
по случай Кръстовден честват с родата. Целият жанр се събира към празничната софра, на която участва зелник, печена или варена тиква и никога червени храни, като чушки, ябълки, домати, репички и други. На масата няма месни ястия, защото на този ден християните съблюдават непоколебим пост, с цел да почетат кръста Господен.
На Кръстовден публично се откривали и седенките,
предстоящи с голямо неспокойствие от девойките и момците, а тъкмо след месец първите сватбарски гайди оповестявали, че сватбите към този момент са разрешени. В някои елементи на Източна България, по време на седенките, младите мъже и ергените изпълнявали обичая „ джамала “, като изработвали дървена структура, имитираща камила и я покривали с рогозка. Под чергата се криели двама души, с цел да носят джамалата, а дружно с тях присъединяване в обичая вземали маскирани булка с жених, зет и поп.
Така влизали във всеки двор, обикаляйки из цялото село.
На празника най-възрастната жена в дома замесва и опича Кръстова пита, която от горната страна украсява с кръст. Когато родата се събере към трапезата, тя я разчупва, наричайки: „ Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли “ и всички повтарят словата ѝ. На този ден се почитат и чекръкчиите, които наместват навехнати или счупени крака.
Получилите излекуване ги подаряват, с цел да изкажат благодарността си,
а те подреждат софра в двора си и канят минувачите да хапнат и да пийнат, споменавайки с положително дарбата им на национални лечители.

На Кръстовден честваме и професионалния празник на българските огнеборци. На 14 септември 1905 година се е състоял първият пожарникарски събор, който слага
началото на проведеното пожарно дело у нас.
У нас в навечерието на Кръстовден хиляди поклонници се събират в местността Кръстова гора в Родопите, с цел да се помолят за здраве. В националните поверия се споделя, че против Кръстовден всички молебствия ще бъдат чути, тъй като в нощта против Кръстовден
Господ слиза на земята и извършва всяко откровено предпочитание.
На 14 септември имен ден честват: Кръстьо, Кръстина, Кристина, Кристиан, Кънчо.