Кръст зад телена ограда край Вишовград пази величествена тайна от незапомнени времена
Кръст, ограден с телена ограда, крие загадка, която малко на брой гости на това приказно място в България знаят.
Знаете ли, че село Вишовград крие в себе си остатъци от няколко римски замъци, които са били част от антична отбранителна система, написа Дестинация Павликени в обществената мрежа.
В региона на селото са открити крепостите “Кулата ”, “Калето ”, “Тепето ” и “Малбаир ”, които са пазели значимите пътища и римски селища в района. Днес тези замъци оферират неповторима опция да се потопите в античната история и да се насладите на спиращи дъха гледки.
Вижте кръста, подложен на мястото на една от крепостите, откъдето се разкрива гледка, която обгръща красиви хълмове и долини.
Според преданията, тъкмо под него са останките на една от римските замъци, които в миналото са защитавали тази територия.
Днес кръстът стои като удостоверение за силата на времето и за напъните на локалната общественост да запази паметта за античната история на региона. Селото съчетава богато културно завещание и естествени хубости, което го прави идеално място за екотуризъм и исторически разходки.
Насладете се на спокойствието и тишината на Вишовград, където античната история оживява, а гледките ще ви оставят без мирис!
В землището на селото са съществували 2 римски селища. Едното се е намирало в земите на местностите „ Зарапово “ и „ Селище “. Предполага се, че на хълма Чуката е имало и наблюдателна кула, заради стратегическото значение на хълма и землището. През XX век от тези местности са открити голям брой артефакти, измежду които сребърни броеници, римски оръжия, саркофаг. В селището жителите са се занимавали със земеделие и скотовъдство, и са развивали занаяти. Някои от артефактите водят до заключенията, че в римското населено място е провеждан културен и административен живот. Археолозите откриват римски колони и гробници в други местности на селото.
Друго населено място от римско време - романизирано славянско населено място - е било в местността „ Върбоклица “. Открити са остатъци от няколко римски крепости за отбрана на пътищата и вътрешните римски селища - „ Кулата “, „ Калето “, „ Тепето “ и „ Малбаир “.
Първите сведения за пораждане на селото датират от XIV век. Вишовград е едно от трите села в земите между Ловеч и Търново, запазили имената си до XXI век и е зародили до съществуваща цитадела. Първото славянско-българско населено място е зародило в местността Камъка. Първите сведения за него са, че е било ситуирано в местността Селище.
Има разнообразни версии за произхода на името Вишовград. Първата е, че в непосредствена непосредственост до селото е имало манастир. Вероятно това е манастирът „ Света Виша “, на източния завършек на хълма Чуката. Според легендата, по време на градежа му Висшагеркиня, дамата на основния занаятчия, всеки ден му носи храна и става по този начин, че сянката ѝ е неволно вградена в зидовете; тя стартира да линее (заслабва) и не скоро умира, а селището е именовано по този начин в нейна памет.
Друга легенда гласи, че Вишовград е получило това име тъй като там е имало много вишни. Трета гласи, че наименованието на селото идва от „ Висок град “, заради първичното му местонахождение сред хълмовете Чуката и Голиш.
Отначало Вишовград, в местността Зарапово, брои към 57 семействата. В землището му има манастир - Манастир „ Свети Йоан Предтеча “, намирал се е в северозападната част на землището, покрай земите на селата Росица и Бяла Черква. Според преданията, манастирът е опустошен през 1393 година, след падането на България под османска власт. Името на селото се е среща в архивните документи като „ Вишувград “.
По време на османското господство Вишовград е изместен сред хълмовете Чуката и Голиш, евентуално поради честите нападения на османските разбойници, а измежду първите преместили се са локалните поданици Мирчо, Хубчо, Бойчо и Кара Цоньо.
През 1726 година във Вишовград е роден Мирчо челник.
Един от първите известни кметове на Вишовград е Кольо Чорбаджи, управлявал в интервала (1840 – 1860). Има сведения, че през тези години в селото е върлувал огромен пожар. Йордан Филипов Калабулака е кмет на селото през идващите 8 години.
Вишивградчанинът Драгия Ненов прави дубликат на Белочерковченската „ История Славянобългарска “. Поп Георги от село Мусина е един от първите свещеници във Вишовград.
През годините 1823 и 1829, в селото върлува чума, която погубва доста от жителите му.
Паметник на Четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър в Дълги дол
Четата на Филип Тотю преминава през землището на Вишовград през 1867.
Отец Матей Преображенски присъства на основаването на революционен комитет, отпред с поп Балчо Колев. В турските регистри попада сдружение „ Селска обич “, учредено във Вишовград. Фондът е бил към църквата в селото, само че средствата са събирани за революционния комитет там, формиран от свещеници и поданици.
Паметна плоча БСДП
Със селото са свързани ред забележителни персони и събития от историята на страната. Най-често изтъкваното събитие е прекосяването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през землището на Вишовград на 20 – 21 юли (8 – 9 юли стар стил), 1868 г. Третата (в местността Дълги дол) и четвъртата (в местността Канлъдере) борба на четата се състоят в землището на селото. В Канлъдере е хванат жив Стефан Караджа. На мястото на борбите са поставени паметници.
По време на Априлското въстание от Вишовград излизат 6 четници, които се причисляват към четата на Поп Харитон, след това разрушена в Дряновския манастир
Знаете ли, че село Вишовград крие в себе си остатъци от няколко римски замъци, които са били част от антична отбранителна система, написа Дестинация Павликени в обществената мрежа.
В региона на селото са открити крепостите “Кулата ”, “Калето ”, “Тепето ” и “Малбаир ”, които са пазели значимите пътища и римски селища в района. Днес тези замъци оферират неповторима опция да се потопите в античната история и да се насладите на спиращи дъха гледки.
Вижте кръста, подложен на мястото на една от крепостите, откъдето се разкрива гледка, която обгръща красиви хълмове и долини.
Според преданията, тъкмо под него са останките на една от римските замъци, които в миналото са защитавали тази територия.
Днес кръстът стои като удостоверение за силата на времето и за напъните на локалната общественост да запази паметта за античната история на региона. Селото съчетава богато културно завещание и естествени хубости, което го прави идеално място за екотуризъм и исторически разходки.
Насладете се на спокойствието и тишината на Вишовград, където античната история оживява, а гледките ще ви оставят без мирис!
В землището на селото са съществували 2 римски селища. Едното се е намирало в земите на местностите „ Зарапово “ и „ Селище “. Предполага се, че на хълма Чуката е имало и наблюдателна кула, заради стратегическото значение на хълма и землището. През XX век от тези местности са открити голям брой артефакти, измежду които сребърни броеници, римски оръжия, саркофаг. В селището жителите са се занимавали със земеделие и скотовъдство, и са развивали занаяти. Някои от артефактите водят до заключенията, че в римското населено място е провеждан културен и административен живот. Археолозите откриват римски колони и гробници в други местности на селото.
Друго населено място от римско време - романизирано славянско населено място - е било в местността „ Върбоклица “. Открити са остатъци от няколко римски крепости за отбрана на пътищата и вътрешните римски селища - „ Кулата “, „ Калето “, „ Тепето “ и „ Малбаир “.
Първите сведения за пораждане на селото датират от XIV век. Вишовград е едно от трите села в земите между Ловеч и Търново, запазили имената си до XXI век и е зародили до съществуваща цитадела. Първото славянско-българско населено място е зародило в местността Камъка. Първите сведения за него са, че е било ситуирано в местността Селище.
Има разнообразни версии за произхода на името Вишовград. Първата е, че в непосредствена непосредственост до селото е имало манастир. Вероятно това е манастирът „ Света Виша “, на източния завършек на хълма Чуката. Според легендата, по време на градежа му Висшагеркиня, дамата на основния занаятчия, всеки ден му носи храна и става по този начин, че сянката ѝ е неволно вградена в зидовете; тя стартира да линее (заслабва) и не скоро умира, а селището е именовано по този начин в нейна памет.
Друга легенда гласи, че Вишовград е получило това име тъй като там е имало много вишни. Трета гласи, че наименованието на селото идва от „ Висок град “, заради първичното му местонахождение сред хълмовете Чуката и Голиш.
Отначало Вишовград, в местността Зарапово, брои към 57 семействата. В землището му има манастир - Манастир „ Свети Йоан Предтеча “, намирал се е в северозападната част на землището, покрай земите на селата Росица и Бяла Черква. Според преданията, манастирът е опустошен през 1393 година, след падането на България под османска власт. Името на селото се е среща в архивните документи като „ Вишувград “.
По време на османското господство Вишовград е изместен сред хълмовете Чуката и Голиш, евентуално поради честите нападения на османските разбойници, а измежду първите преместили се са локалните поданици Мирчо, Хубчо, Бойчо и Кара Цоньо.
През 1726 година във Вишовград е роден Мирчо челник.
Един от първите известни кметове на Вишовград е Кольо Чорбаджи, управлявал в интервала (1840 – 1860). Има сведения, че през тези години в селото е върлувал огромен пожар. Йордан Филипов Калабулака е кмет на селото през идващите 8 години.
Вишивградчанинът Драгия Ненов прави дубликат на Белочерковченската „ История Славянобългарска “. Поп Георги от село Мусина е един от първите свещеници във Вишовград.
През годините 1823 и 1829, в селото върлува чума, която погубва доста от жителите му.
Паметник на Четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър в Дълги дол
Четата на Филип Тотю преминава през землището на Вишовград през 1867.
Отец Матей Преображенски присъства на основаването на революционен комитет, отпред с поп Балчо Колев. В турските регистри попада сдружение „ Селска обич “, учредено във Вишовград. Фондът е бил към църквата в селото, само че средствата са събирани за революционния комитет там, формиран от свещеници и поданици.
Паметна плоча БСДП
Със селото са свързани ред забележителни персони и събития от историята на страната. Най-често изтъкваното събитие е прекосяването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през землището на Вишовград на 20 – 21 юли (8 – 9 юли стар стил), 1868 г. Третата (в местността Дълги дол) и четвъртата (в местността Канлъдере) борба на четата се състоят в землището на селото. В Канлъдере е хванат жив Стефан Караджа. На мястото на борбите са поставени паметници.
По време на Априлското въстание от Вишовград излизат 6 четници, които се причисляват към четата на Поп Харитон, след това разрушена в Дряновския манастир
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ