Красивите пещери на България
Красотата на българската природа има доста лица. Тя не се изчерпва с неповторими скални явления, величествени планини, красиви пейзажи и живописни местности. Голяма част от забележителните места са скрити подземен. Пещерите в България са доста, само че единствено част от тях са облагородени и налични за туристически визити. Останалата част са привилегия единствено на опитни катерачи и спелеолози и изискват специфична подготовка и екипировка. В доста от българските пещери са открити следи от антични времена. Те са били населявани от хора още от каменната епоха, а някои, като пещерата Магурата носят белези на антични култури.
Пещерите на България
Деветашката пещера се намира на скалистия бряг на река Осъм, северно от село Деветаки. Тя е една от най-големите пещери в България. Входът й е с височина 35 метра и широчина 30 метра.
Деветашката пещера е суха, доста просторна и добре предпазена от мощни въздушни течения. На тавана й има седем големи отвора, наричани от локалните Окната.
Пещера Снежанка, открита през 1961 година, се намира на 5 км от град Пещера. В нея могат да се видят едни от най-красивите ледникови форми в България.
Пещерата се състои от няколко зали. Във Вълшебната зала, която е построена от снежнобял кристал, природата е основала дрънкулка, наподобяваща на приказната героиня Снежанка. Оттам идва и името на пещерата, която е труднодостъпна - до нея може да се стигне единствено по стръмна пътека.
Пещерата Леденика е ситуирана във Врачанския Балкан, наоколо до Враца. Дължината й е 300 метра. По времето на османското иго, овчарите са употребявали пещерата, с цел да съхраняват в нея овче мляко. Името Леденика носи поради ниската температура във вътрешността й - към 8 градуса, също по този начин и поради ледените форми, които се образуват през зимата в залите. Пещерата има 10 зали, а в най-голямата, наречена Концертна, се организират концерти поради акустиката й. 
Пещерата Магура е една от най-големите пещери в България, а общата дължина на галериите е над 2.5 км. Намира се на към 18 км от Белоградчик, в Северозападна България, наоколо до най-голямото по повърхност вътрешно езеро у нас - Рабишкото езеро. Поради идеалните за това условия - доста близки до тези в региона Шампания във Франция - в едно от разклоненията на Магурата се създава пенливо вино. 
Съева дупка е считана е за една от най-красивите пещери на България. Тя се намира на елементарно налично място в Стара планина, покрай ловешкото село Брестница. В пещерата се срещат сталагмити, сталактити, сталактони, дендрити и хеликтити, като най-големият сталактит в нея има обиколка от 60 метра. Дълга е 205 метра и има междинна температура 7-11 градуса. На към 70 метра подземен в пещерата тече река, за която се счита, че е на 3 млн. години. 
Пещерата е наречена Бачо Киро на името на героя от Априлското въстание. Намира се на към 6 км югозападно от град Дряново.
Пещерата се състои от комплициран лабиринт от галериите с обща дължина над 2400 метра. Първата зала на пещерата (Преддверието) е най-добре изследвана в археологическо отношение. По-нататък галерията извежда в Дъждовната зала. Следва залата Срутището, а по-нататък са Залата на самотния сталактон, Залата на езерата и Конгресната зала. Най-красива е Приемната зала.
Пещера Проходна (Божиите очи) е една от най-известните пещери в карстовия регион край село Карлуково. Лесно налична е и е с най-дългия пещерен тунел в България - дълъг 365 метра. Тя е естествено осветена, защото в междинната й зала, заради ерозията, таванът е разяден от просмукващите се води, като образува феномена Очите на Бога - две идентични по величина дупки с формата на очи. Проходна е една от дребното пещери в Европа, където е уместно и се практикуват пещерни бънджи скокове.
