Истини и легенди за къщата на Калиопа
Красива двуетажна сграда в най-големия български град на брега на Дунав е известена като Къщата на Калиопа.
Това известно име е обвързвано с легенда, която русенци обичат и описват на своите посетители.
„ Според нея, когато пристигнал на власт в Русе, като валия на Дунавския вилает, Мидхат паша се влюбил в една доста красива дама от локалното общество, казвали ѝ Калиопа.
За негово злощастие, обаче, била омъжена за различен човек. Той доста я харесвал, желал по някакъв метод да я впечатли, решил да построи къща, която да ѝ подари, само че и за тези времена не е доста подходящо да подариш подобен огромен подарък на непозната брачна половинка, по тази причина Мидхат паша измислил грациозен метод тя да получи къщата и това да не създаде скандал в обществото.
Организирал шампионат за красивите дами от града, те трябвало да стрелят по гълъбчета и за победителката в шампионата като премия е оповестена тази къща. Мидхат паша желал Калиопа да завоюва, по тази причина подредил нещата по този начин, че това да се случи.
Другите дами стреляли с халосни патрони, а тя с същински, и с цел да се подсигури двойно най-хубавият стрелец от турския гарнизон имал заповед от едно скришно ъгълче да стреля дружно с нея. Така Калиопа спечелила шампионата, получила къщата, по тази причина и до момента русенци я назовават Къщата на Калиопа”, описа пред БГНЕС Искра Тодорова, която е организатор отдел „ Етнография” към Регионален исторически музей – Русе.
Това въпреки всичко е легенда и, както не скри Искра Тодорова, за нея няма доказателства.
Това, което се знае по старите архивни документи за къщата, строена през 60-те години на XIX в. е, че в нея се е помещавало консулството на Прусия. След Освобождението на България къщата става благосъстоятелност на богатия русенски търговец Стефан Камбуров. По негова покана през 1886 година от Букурещ в Русе идва австриецът-живописец Шарл Шаусберг, който изписва стените и таваните на втория етаж, както е било съвременно по това време. Стенописите и подписът на Шаусберг са непокътнати.
Експозицията в Музея на градския обичай е от по-късен интервал, в съпоставяне със стила на къщата. Тя подчертава върху знаците на модерността в всекидневието и празничността на русенци от края на XIX и началото на XX в. Музеят на градския обичай е отворен за гости през 1987 година.
Така до момента в който множеството етнографски музеи в България, които през последните 50-60 години демонстрират най-вече обичаен обичай, Етнографският музей в Русе е избрал да демонстрира градската просвета. „ Точно, тъй като считаме, че Русе фактически е проводник на европейските модели в края на XIX и началото на XX век градските модели на живеене. И в действителност нашите експозиции се стремим да покажем тъкмо тези въздействия – по какъв начин в действителност градът от огромен Османски център се трансформира в съвременен европейски град. Това си проличава освен по архитектурата – това е първото, което и гостите на града виждат, когато дойдат в Русе, само че в действителност в тази къща ние се стремим да покажем модернизацията на градското ежедневие и на празничността”, сподели Тодорова.
На първия етаж краткотрайни изложения показват разнообразни сбирки от фондовете на музея, илюстриращи развитите търговски и културни връзки на града с Европа, както и бързо усвояваните от русенци нови културни модели на празник и ежедневие.
„ Настоящата се назовава „ Светът на модерността”. Тя демонстрира в три зали по какъв начин се модернизира всекидневния живот. Например, доста бързо в кухнята навлизат модерните способи на подготвяне и поднасяне на храна, тъй като в действителност градският човек е освободен от грижата да се труди да обезпечава самичък прехраната си, той може да отиде до магазина и да си купи, да отиде на ресторант и да се нахрани. Всъщност, всички тези неща се опитваме да покажем във времената експозиция”, сподели Тодорова.
Вторият етаж на къщата показва образцов интериор на богат градски дом с присъщи пространства – салон за посетители, музикален салон за домашни концерти, стая на домакинята и спалня. Обзаведени са с мебели, импортирани от Австрия и Германия, а украсата от голям брой предмети от порцелан, стъкло, сребро, седеф „ разказва” освен за развитите търговски връзки на града с Европа, само че и за финансовите благоприятни условия на богатите русенски семейства.
Искра Тодорова сподели още, че доста от посетителите се усещат добре от това, че могат да се разходят и да усетят атмосферата на един подобен градски дом. „ Доволни са от това, че не всичко е зад витрини и зад въженца, тъй че като се разходят из залите могат и да се снимат за спомен, доста им харесват мебелите, вглеждат се в детайлите, харесват им стенописите, които не са толкоз разпознаваеми за множеството гости, впечатляват се от това, че в България съществувал подобен жанр на живот и надлежно на разните сувенири, които богатите са си позволявали”, описа Тодорова. Тя уточни красива раковина с железни инкрустации и порцеланови статуетки, които богатите са украсявали интериора си, с цел да покажат авторитет.
Това известно име е обвързвано с легенда, която русенци обичат и описват на своите посетители.
„ Според нея, когато пристигнал на власт в Русе, като валия на Дунавския вилает, Мидхат паша се влюбил в една доста красива дама от локалното общество, казвали ѝ Калиопа.
За негово злощастие, обаче, била омъжена за различен човек. Той доста я харесвал, желал по някакъв метод да я впечатли, решил да построи къща, която да ѝ подари, само че и за тези времена не е доста подходящо да подариш подобен огромен подарък на непозната брачна половинка, по тази причина Мидхат паша измислил грациозен метод тя да получи къщата и това да не създаде скандал в обществото.
Организирал шампионат за красивите дами от града, те трябвало да стрелят по гълъбчета и за победителката в шампионата като премия е оповестена тази къща. Мидхат паша желал Калиопа да завоюва, по тази причина подредил нещата по този начин, че това да се случи.
Другите дами стреляли с халосни патрони, а тя с същински, и с цел да се подсигури двойно най-хубавият стрелец от турския гарнизон имал заповед от едно скришно ъгълче да стреля дружно с нея. Така Калиопа спечелила шампионата, получила къщата, по тази причина и до момента русенци я назовават Къщата на Калиопа”, описа пред БГНЕС Искра Тодорова, която е организатор отдел „ Етнография” към Регионален исторически музей – Русе.
Това въпреки всичко е легенда и, както не скри Искра Тодорова, за нея няма доказателства.
Това, което се знае по старите архивни документи за къщата, строена през 60-те години на XIX в. е, че в нея се е помещавало консулството на Прусия. След Освобождението на България къщата става благосъстоятелност на богатия русенски търговец Стефан Камбуров. По негова покана през 1886 година от Букурещ в Русе идва австриецът-живописец Шарл Шаусберг, който изписва стените и таваните на втория етаж, както е било съвременно по това време. Стенописите и подписът на Шаусберг са непокътнати.
Експозицията в Музея на градския обичай е от по-късен интервал, в съпоставяне със стила на къщата. Тя подчертава върху знаците на модерността в всекидневието и празничността на русенци от края на XIX и началото на XX в. Музеят на градския обичай е отворен за гости през 1987 година.
Така до момента в който множеството етнографски музеи в България, които през последните 50-60 години демонстрират най-вече обичаен обичай, Етнографският музей в Русе е избрал да демонстрира градската просвета. „ Точно, тъй като считаме, че Русе фактически е проводник на европейските модели в края на XIX и началото на XX век градските модели на живеене. И в действителност нашите експозиции се стремим да покажем тъкмо тези въздействия – по какъв начин в действителност градът от огромен Османски център се трансформира в съвременен европейски град. Това си проличава освен по архитектурата – това е първото, което и гостите на града виждат, когато дойдат в Русе, само че в действителност в тази къща ние се стремим да покажем модернизацията на градското ежедневие и на празничността”, сподели Тодорова.
На първия етаж краткотрайни изложения показват разнообразни сбирки от фондовете на музея, илюстриращи развитите търговски и културни връзки на града с Европа, както и бързо усвояваните от русенци нови културни модели на празник и ежедневие.
„ Настоящата се назовава „ Светът на модерността”. Тя демонстрира в три зали по какъв начин се модернизира всекидневния живот. Например, доста бързо в кухнята навлизат модерните способи на подготвяне и поднасяне на храна, тъй като в действителност градският човек е освободен от грижата да се труди да обезпечава самичък прехраната си, той може да отиде до магазина и да си купи, да отиде на ресторант и да се нахрани. Всъщност, всички тези неща се опитваме да покажем във времената експозиция”, сподели Тодорова.
Вторият етаж на къщата показва образцов интериор на богат градски дом с присъщи пространства – салон за посетители, музикален салон за домашни концерти, стая на домакинята и спалня. Обзаведени са с мебели, импортирани от Австрия и Германия, а украсата от голям брой предмети от порцелан, стъкло, сребро, седеф „ разказва” освен за развитите търговски връзки на града с Европа, само че и за финансовите благоприятни условия на богатите русенски семейства.
Искра Тодорова сподели още, че доста от посетителите се усещат добре от това, че могат да се разходят и да усетят атмосферата на един подобен градски дом. „ Доволни са от това, че не всичко е зад витрини и зад въженца, тъй че като се разходят из залите могат и да се снимат за спомен, доста им харесват мебелите, вглеждат се в детайлите, харесват им стенописите, които не са толкоз разпознаваеми за множеството гости, впечатляват се от това, че в България съществувал подобен жанр на живот и надлежно на разните сувенири, които богатите са си позволявали”, описа Тодорова. Тя уточни красива раковина с железни инкрустации и порцеланови статуетки, които богатите са украсявали интериора си, с цел да покажат авторитет.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ