Красива българка от Благоевград привличаше погледите на посетители и участници

Красива българка от Благоевград привличаше погледите на гости и участници в петото издание на Църногорския събор “В сърцето на Граово ”. Облечена от глава до пети с национална носия благоевградчанка Десислава Дамянова, която работи като митничар на Граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата,привличаше погледи на част от богатата сбирка на чанове на семейство Дамянови

В началото на манастирските поляни край Църногорския манастир “Свети Безсребреници Козма и Дамян ”, където се организира петото издание на събора “В сърцето на Граово ”, беше ситуирана алея на занаятите. Първите две шатри бяха хайдушки ъгъл с богата сбирка от старинни оръжия на Ивайло Иванов от родолюбив клуб “Бдинци ” – Видин и част от над 600-те чанове на семейство Дамянови от Благоевград.,пише Zapadno. com

Колекцията с чанове беше обогатена с два манекена-кукери, само че и дъщерята на колекционера Илия Дамянов – Десислава Дамянова. Тя беше облечена с национална носия, която още в утринните часове притегли вниманието на репортерът на NOVA Благой Цицелков, който направи изявление с нея. Последваха изявленията и за други медии, само че по-важното беше, че всеки клиент се спираше, с цел да се възхити на красивата българка. Десислава Дамянова е от Благоевград и работи като митнически чиновник. “Утре няма да съм тук, ще съм на границата ”, сподели с усмивка тя пред кореспондент на Zapadno. com. Благоевградчанката е приключила право в Югозападния университет “Неофит Рилски ”. Тя е известна с това, че е фен на кукерите и взе участие в кукерската група на III-ти квартал на Благоевград. Обича и българските национални обичаи и по тази причина на Църногорския събор беше облечена с национална носия.

Колекцията с чанове, в които участват и такива от област Перник, Гърция и Неврокопско се събират от Илия Дамянов от десетилетия. “Най-звънливите са неврокопските и гръцките, гюмурджински се споделят гръцките. Те са правени в Гюмурджина, днешна Ксанта. Пернишките също дрънкат хубаво ”, показа Илия Дамянов. Идеята му да събира чанове се зародила около присъединяване му в кукерската група на III-ти квартал. Около 25 комплекта или над 600 чанове се съхраняват в персоналната фамилна сбирка.

След забавната шатра домакински сапун демонстрираха от национално читалище „ Просвета-1928 “ в мездренското село Царевец. Читалището е номинирано и вписано за умеенето „ Варене на домакински сапун “ в Националната представителна листа на нематериалното културно завещание „ Живи човешки съкровища – България ”. При същинското варене на сапун е майсторлъкът. “Трябва доста тъкмо да се усети моментът на отделянето на сапуна и да знаеш тъкмо какво да прибавиш – дали студена вода, дали топла вода, с цел да може да се получи прекрасен сапун. Когато стане прекрасен сапун и се повдигне с бъркалката, с която се бърка, тогава се получава пелена, на която ние му споделяме “забрадка ”. Това демонстрира, че сапунът е подготвен. Тогава прибавяме сол и сапунът се отделя на повърхността. С гергив го сипваме в едно от тогавашните корита, които се използваха за къпане, за пране. Там започваме да сипваме готвият сапун, като бъркаме пламенно с бъркалката и прибавяме топла вода, с цел да стане сапунът равен ”, описа за тънкостите на варене на домакински сапун Маргарита Петкова от национално читалище „ Просвета-1928 “.

На алеята на занаятите бяха ситуирани и шатри на дребна част от читалищата в област Перник. Най-дълга маса с разнородни печива, гозби и други кулинарни изкушения предложиха читалищата в община Земен. Председателят на национално читалище “Крюгер Николов-1922 ” в земенското село Пещера Стефан Евтимов показва по какъв начин се подготвя селска мътеница по пещерски. “Две равни елементи се поставя кисело и пресно млеко. И се бие. Ако ме питат за какво е тоя венец в този момент – тъй като летно време, когато е жътвата, се плете венец от житото и се слага на бучката. Защото тази мътеница е предопределена за жътварите на равнищата. Мътеницата, с цел да утоли жаждата, предходния ден се прави и се оставя малко да вкисне, с цел да е по-кисела. Но по едно и също време с това се подготвя по нашенски казано кисела вода с варени сухи чушки, свеж чесън, краставици, сол и оцет. Когато това се дава на жетварите вместо вода, с цел да утоля жаждата, да не пият доста вода. Защото когато жънат и пият доста вода и им е мъчно навеждането ”, описа Стефан Евтимов.

Алеята включваше и други читалища от района, както и фамилната пекарна “Калина ” от брезнишкото село Ноевци. Пекарната предлага въртяно кафе, варено на пясък. Освен това на нея се показва месене на погачи и подготвяне на други печива.

На поляните са ситуирани и селскостопански животни от сдружението “Обединени български животновъди ”. Различни породи овце, крави, коне, бивол и пастирски кучета привличаха вниманието на гости. Живко Петров и Тихомир Благоев показаха български пастирски кучета, само че и взеха присъединяване в битките по Кореш. Двамата участници от тима на животновъдите описаха, че при битката за пояс захватът на съперника е от двете страни и се цели повалянето му. Печели индивидът, който е по-силен и по чевръст.

Организатори на Църногорския събор “В сърцето на Граово ” са Църногорския манастир “Свети Безсребреници Козма и Дамян ”, неправителствената организация “Краищенско светогорие ”, КРИБ-Перник, под патронажа на регионалния шеф на област Перник и с присъединяване на Сдружението на работодателите, кметовете на общините в област Перник, общественици, с поддръжката на Министерство на земеделието и храните, “Обединени български животновъди ” и Българската православна черква. Генерални спонсори са„ Асарел-Инвестмънт “ ЕАД и ОЗК-Общинска застрахователна компания – град Перник.

Съборът се организира с благословията на Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит и под патронажа на регионалния шеф на област Перник. Домакин на празника на вярата и националните обичаи е игуменът на светата обител архимандрит Никанор. Из. zapadno.com