Календар събира красотата на българските носии
Красив календар за новата година демонстрира обичайни български национални носии от разнообразни области. В плана на сдружение „ Българските корени “, който цели да разпространява българския фолклор и обичаи, се включват и две млади шуменки, за които присъединяване е освен това от театралничене пред фотоапарата.
Полина Георгиева работи в локалната общинска администрация, а Деница Мичева е студент в Шуменския университет.
„ Аз съм горда българка, обичам българското, жаля за българското, съблюдавам всички български обичаи – споделя Поля. – Като цяло това е магия, това е чувство, това е обич, която човек усеща със сърцето си “.
„ Аз за първи път облякох българска носия и възприятието беше необикновено. Толкова ме беше боязън да ходя, тъй като се опасявах да не ѝ навредя – прибавя Деница. – Чувството, което изпитвах, беше горделивост, едно премеждие, върнах се към корените си и към историята си “.
За календара Поля е облечена с носия от шуменския край от XIX век.
„ Моята носия е безусловно достоверна, тя е невестенска, двупрестилчена, има две престилки. По-характерното за нея е аксесоарът на главата ми, споделя се месал и е дълъг сред четири и шест метра. Малко тежи, само че ми е извънредно прелестно да я нося “, споделя Поля.
Процесът по снимане на фотосите е дълъг и характерен.
„ Много мъчно беше да пресъздадеш облика на българката, такава каквато е била тогава, със модерно момиче и пози, в които тя би трябвало да застане по натурален за тогавашната българка метод “, изяснява фотографката Веселина Балтова.
„ Аз даже и за секунда не се почувствах като модел, почувствах се като картина, която съставлява българската история, българските корени “, споделя Деница.
Всяка една от носиите, които девойките от календара обличат, е достоверна.
„ Искахме да представим по опция едни от най-хубавите мостри, които можем да намерим в другите музеи на страната, които да показват разнообразни етнографски региони на България “, изяснява Петър Петров, представител на плана.
„ Всеки българин би трябвало да държи на българското, да помни кой е, от къде е, без значение дали е от България, дали живее в чужбина “, счита Поля. -->
Полина Георгиева работи в локалната общинска администрация, а Деница Мичева е студент в Шуменския университет.
„ Аз съм горда българка, обичам българското, жаля за българското, съблюдавам всички български обичаи – споделя Поля. – Като цяло това е магия, това е чувство, това е обич, която човек усеща със сърцето си “.
„ Аз за първи път облякох българска носия и възприятието беше необикновено. Толкова ме беше боязън да ходя, тъй като се опасявах да не ѝ навредя – прибавя Деница. – Чувството, което изпитвах, беше горделивост, едно премеждие, върнах се към корените си и към историята си “.
За календара Поля е облечена с носия от шуменския край от XIX век.
„ Моята носия е безусловно достоверна, тя е невестенска, двупрестилчена, има две престилки. По-характерното за нея е аксесоарът на главата ми, споделя се месал и е дълъг сред четири и шест метра. Малко тежи, само че ми е извънредно прелестно да я нося “, споделя Поля.
Процесът по снимане на фотосите е дълъг и характерен.
„ Много мъчно беше да пресъздадеш облика на българката, такава каквато е била тогава, със модерно момиче и пози, в които тя би трябвало да застане по натурален за тогавашната българка метод “, изяснява фотографката Веселина Балтова.
„ Аз даже и за секунда не се почувствах като модел, почувствах се като картина, която съставлява българската история, българските корени “, споделя Деница.
Всяка една от носиите, които девойките от календара обличат, е достоверна.
„ Искахме да представим по опция едни от най-хубавите мостри, които можем да намерим в другите музеи на страната, които да показват разнообразни етнографски региони на България “, изяснява Петър Петров, представител на плана.
„ Всеки българин би трябвало да държи на българското, да помни кой е, от къде е, без значение дали е от България, дали живее в чужбина “, счита Поля. -->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ