Кризата ни направи по-щедри и способни на емпатия
Красимира Величкова е шеф на Българския дарителски форум* от 2008 година Преди това Красимира работи като управител „ Развитие и партньорства “ в съдружие „ Алтера “ и управител „ Финансирания и развиване “ във фондация „ Работилница за цивилен начинания “. В момента е и ръководител на публичния ръб на TELUS International в България, член на почетния концерн на Международната премия на херцога на Единбург, член на настоятелството на фондация „ Промяната “ (част от мрежата на Reach for Change), на фондация „ Герои на времето “ и други Участник в лидерската стратегия Marshal Memorial Fellowship през 2013 година Завършила е културология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
- Какво съгласно вас значи да даваш, да даряваш?
- Да даряваш е да практикуваш алтруизъм. Да дадеш на другия или за другия нещо свое, да проявиш грижа за някой отвън себе си е първата крачка към чувството за общественост. И без значение дали даваш пари, време, движимости, умеене водещо е самопреодоляването в името на идея отвън персоналната. За да се случи актът на даряването, е нужно по едно и също време човек да осъзнава, че има какво да направи за другия, само че и да култивира в себе си емпатия, която го предизвика за този жест и принос.
- Пробуди ли се желанието в българското общество да подарява? В българската история има доста положителни образци, само че по какъв начин е през днешния ден?
- Кризата, породена от Covid-19, ни подейства като тревога. Сигурно всеки ще си спомни, че изключително в първите месеци след оповестяването на изключителното състояние в България единствените положителни вести бяха свързани точно с дарителски начинания, акции и жестове на хора, организации и компании, които се опитваха да оказват помощ за оправянето с последствията върху здравната, обществената и просветителната система. Вероятно в новата дарителска история на България след време ще приказваме за дарителските практики преди и след Covid-19 – толкоз огромна беше разликата. Енергията, желанието за помощ, дарените средства, доброволческите акции бяха с извънреден заряд и активност. И въпреки че тази невероятна дарителска интензивност се случваше стихийно поради рецесията, няма по какъв начин да не отбележим, че беше допустима и стигаше до хората единствено с помощта на към този момент съществуващата дарителска и гражданска инфраструктура. А тази инфраструктура беше основана, подкрепяна и развивана години наред от хора и дарителски организации с схващане и визия. Когато се връщам обратно във времето, изпитвам същинска горделивост, че точно членовете на БДФ са тези донори, които имаха и визията, и смелостта, и готовността да вложат средства в основаването на тази дарителска инфраструктура.
- 2020 година отключи огромна вълна от взаимност поради коронапандемията. Какви са трендовете през 2021 година?
- През 2021 година фирмите и фондациите донори употребяват доста научени уроци от предходната 2020 година – това, че работата в партньорство прави дарителските вложения по-ефективни, че увеличеният заем на доверие и намаляването на административните формалности за организациите, които осъществят планове, усъвършенства дарителската среда; че гъвкавостта в решенията за поддръжка на една или друга идея основава условия помощта да стига по-бързо и ефикасно до нуждаещите се. В същото време чакаме спад в общия размер дарени средства през 2021 година по отношение на миналата.
- Кои са най-предпочитаните способи за даряване?
- Хората в България са дарили малко под 15 млн. лева предходната година, което е с 30% растеж спрямо 2019 година Повече от половината от тези средства са дарени през дарителски платформи – с онлайн дарения или есемеси. Съвсем естествено се избират механизми, които са комфортни и лесни. Напоследък виждаме и увеличение на директните дарения, направени през онлайн банкиране или банкови приложения. Все по-популярно става и извършването на покупки на артикули, обвързани с идея.
- Какво се случва с доброволния труд – доста постоянно в България повече се подарява, тъй като е по-лесно, в сравнение с физически да се оказва помощ за дела?
- Доброволчеството, въпреки и парадоксално, поради множеството Covid-19 ограничавания също имаше необикновен напредък. Изумително бе разнообразието от начинания, които хората създаваха – непринудено образуване на акции, безвъзмездни онлайн занимания за деца, поддръжка за възрастни и изолирани хора, онлайн психическа поддръжка, доброволчество в лечебни заведения и доста други, сигурно няма да ми стигне времето да ги изброя даже единствено систематизирано по видове действия. Голям принос имаха и фирмите, които започнаха интензивно да осведомят и стимулират своите чиновници да се включват в начинания, даже и от у дома, и по този метод се трансфораха в посланици на идеите, които имаха незабавна потребност от поддръжка.
- Какво е държанието на фирмите през 2021 година, които поеха сериозен финансов удар от коронапандемията?
- Отговорно. Освен финансовия удар огромна част от фирмите поеха върху себе си и тежестта да реорганизират вътрешните си процеси, тъй че да обезпечат безвредна среда на своите чиновници, както и опция да работят отдалечено. Въпреки това фирмите, които са членове на Българския дарителски конгрес, а и освен, продължиха да търсят способи да осъществят основните си обществено виновни партньорства, да приспособяват дарителските си стратегии, тъй че да са съответни на настоящите потребности на общностите към тях, и даже да стартират нови начинания. Конкретни данни обаче и повече изясненост за цялата 2021 година ще имаме едвам в средата на идната, когато можем да обобщим картината на база общия обзор, който обичайно вършим.
- Как съумява да се финансира гражданският бранш през тези сложни времена?
- Действително за гражданските организации (сдружения, фондации, учебни настоятелства, читалища и др.) последните две години бяха и остават огромно предизвикателство. От една страна, още с началото на рецесията упованията към тези организации се покачиха. И нуждаещи се хора, и локалните управляващи се обърнаха към тях да оказват помощ на терен. Те проведоха своите екипи, доброволци, донори, партньорски мрежи и работиха неуморно месеци наред на нараснали обороти – разнасяха пакети с храна, защитни средства, подкрепяха лечебни заведения, подкрепяха хора в изолираност или последна беднотия, осигуряваха механически средства за отдалечено обучение, плащаха наеми на хора, останали без работа, работеха със фамилии, в които има принуждение или риск от занемаряване на деца. Реално гражданските организации работеха наедно с институциите и напълно споделиха всички запаси, които имаха, с цел да допринесат за оправянето с рецесията, без да изоставят главните си задачи и планове. На този декор нямаше изключителна финансова поддръжка от страната за тези техни старания. Както загатнах, по места имаше далновидни общински управляващи, които незабавно потърсиха партньорството, тъй че напъните за справяне да бъдат споделени. За страдание не можем да кажем същото за централната власт. Така че обезпечаването на дейностите на гражданските организации легна главно върху частните донори и съществуващите и преди този момент финансиращи стратегии.
- Кои са главните платформи за дарения?
- Дарителският конгрес и фондация „ Бикоуз – в помощ на благотворителността “ управляваме дружно DMS – където може да се подарява с есемеси и онлайн. Platformata.bg е другото място, където човек може онлайн да инициира или поддържа акция. Има разнообразни начинания за основаване на нови онлайн пространства за дарения, употребяват се и интернационалните принадлежности като patreon и globalgiving. Извън платформите организациите с дела могат да бъдат подкрепяни през виртуални POS терминали на техните уеб сайтове, пей пал, небанкови финансови приложения, виртуални портфейли на мобилните оператори и други Бързото софтуерно развиване на финансовите услуги разрешава адаптирането и използването на разнородни механизми на един клик разстояние за поддръжка на дела, в които имаме вяра и от чийто триумф желаеме да бъдем част.
* Българският дарителски конгрес (БДФ) е членска организация на огромните донори в България, основана през 2004 година В мрежата на БДФ влизат 52 компании и фондации, които влагат частен дарителски запас в поддръжка на значими публични дела и по този начин трансформират средата, в която живеем. БДФ повече от 15 години прави разбор на частното дарителство в страната и обрисува водещите трендове в тази сфера.
Интервю на Весислава Антонова
- Какво съгласно вас значи да даваш, да даряваш?
- Да даряваш е да практикуваш алтруизъм. Да дадеш на другия или за другия нещо свое, да проявиш грижа за някой отвън себе си е първата крачка към чувството за общественост. И без значение дали даваш пари, време, движимости, умеене водещо е самопреодоляването в името на идея отвън персоналната. За да се случи актът на даряването, е нужно по едно и също време човек да осъзнава, че има какво да направи за другия, само че и да култивира в себе си емпатия, която го предизвика за този жест и принос.
- Пробуди ли се желанието в българското общество да подарява? В българската история има доста положителни образци, само че по какъв начин е през днешния ден?
- Кризата, породена от Covid-19, ни подейства като тревога. Сигурно всеки ще си спомни, че изключително в първите месеци след оповестяването на изключителното състояние в България единствените положителни вести бяха свързани точно с дарителски начинания, акции и жестове на хора, организации и компании, които се опитваха да оказват помощ за оправянето с последствията върху здравната, обществената и просветителната система. Вероятно в новата дарителска история на България след време ще приказваме за дарителските практики преди и след Covid-19 – толкоз огромна беше разликата. Енергията, желанието за помощ, дарените средства, доброволческите акции бяха с извънреден заряд и активност. И въпреки че тази невероятна дарителска интензивност се случваше стихийно поради рецесията, няма по какъв начин да не отбележим, че беше допустима и стигаше до хората единствено с помощта на към този момент съществуващата дарителска и гражданска инфраструктура. А тази инфраструктура беше основана, подкрепяна и развивана години наред от хора и дарителски организации с схващане и визия. Когато се връщам обратно във времето, изпитвам същинска горделивост, че точно членовете на БДФ са тези донори, които имаха и визията, и смелостта, и готовността да вложат средства в основаването на тази дарителска инфраструктура.
- 2020 година отключи огромна вълна от взаимност поради коронапандемията. Какви са трендовете през 2021 година?
- През 2021 година фирмите и фондациите донори употребяват доста научени уроци от предходната 2020 година – това, че работата в партньорство прави дарителските вложения по-ефективни, че увеличеният заем на доверие и намаляването на административните формалности за организациите, които осъществят планове, усъвършенства дарителската среда; че гъвкавостта в решенията за поддръжка на една или друга идея основава условия помощта да стига по-бързо и ефикасно до нуждаещите се. В същото време чакаме спад в общия размер дарени средства през 2021 година по отношение на миналата.
- Кои са най-предпочитаните способи за даряване?
- Хората в България са дарили малко под 15 млн. лева предходната година, което е с 30% растеж спрямо 2019 година Повече от половината от тези средства са дарени през дарителски платформи – с онлайн дарения или есемеси. Съвсем естествено се избират механизми, които са комфортни и лесни. Напоследък виждаме и увеличение на директните дарения, направени през онлайн банкиране или банкови приложения. Все по-популярно става и извършването на покупки на артикули, обвързани с идея.
- Какво се случва с доброволния труд – доста постоянно в България повече се подарява, тъй като е по-лесно, в сравнение с физически да се оказва помощ за дела?
- Доброволчеството, въпреки и парадоксално, поради множеството Covid-19 ограничавания също имаше необикновен напредък. Изумително бе разнообразието от начинания, които хората създаваха – непринудено образуване на акции, безвъзмездни онлайн занимания за деца, поддръжка за възрастни и изолирани хора, онлайн психическа поддръжка, доброволчество в лечебни заведения и доста други, сигурно няма да ми стигне времето да ги изброя даже единствено систематизирано по видове действия. Голям принос имаха и фирмите, които започнаха интензивно да осведомят и стимулират своите чиновници да се включват в начинания, даже и от у дома, и по този метод се трансфораха в посланици на идеите, които имаха незабавна потребност от поддръжка.
- Какво е държанието на фирмите през 2021 година, които поеха сериозен финансов удар от коронапандемията?
- Отговорно. Освен финансовия удар огромна част от фирмите поеха върху себе си и тежестта да реорганизират вътрешните си процеси, тъй че да обезпечат безвредна среда на своите чиновници, както и опция да работят отдалечено. Въпреки това фирмите, които са членове на Българския дарителски конгрес, а и освен, продължиха да търсят способи да осъществят основните си обществено виновни партньорства, да приспособяват дарителските си стратегии, тъй че да са съответни на настоящите потребности на общностите към тях, и даже да стартират нови начинания. Конкретни данни обаче и повече изясненост за цялата 2021 година ще имаме едвам в средата на идната, когато можем да обобщим картината на база общия обзор, който обичайно вършим.
- Как съумява да се финансира гражданският бранш през тези сложни времена?
- Действително за гражданските организации (сдружения, фондации, учебни настоятелства, читалища и др.) последните две години бяха и остават огромно предизвикателство. От една страна, още с началото на рецесията упованията към тези организации се покачиха. И нуждаещи се хора, и локалните управляващи се обърнаха към тях да оказват помощ на терен. Те проведоха своите екипи, доброволци, донори, партньорски мрежи и работиха неуморно месеци наред на нараснали обороти – разнасяха пакети с храна, защитни средства, подкрепяха лечебни заведения, подкрепяха хора в изолираност или последна беднотия, осигуряваха механически средства за отдалечено обучение, плащаха наеми на хора, останали без работа, работеха със фамилии, в които има принуждение или риск от занемаряване на деца. Реално гражданските организации работеха наедно с институциите и напълно споделиха всички запаси, които имаха, с цел да допринесат за оправянето с рецесията, без да изоставят главните си задачи и планове. На този декор нямаше изключителна финансова поддръжка от страната за тези техни старания. Както загатнах, по места имаше далновидни общински управляващи, които незабавно потърсиха партньорството, тъй че напъните за справяне да бъдат споделени. За страдание не можем да кажем същото за централната власт. Така че обезпечаването на дейностите на гражданските организации легна главно върху частните донори и съществуващите и преди този момент финансиращи стратегии.
- Кои са главните платформи за дарения?
- Дарителският конгрес и фондация „ Бикоуз – в помощ на благотворителността “ управляваме дружно DMS – където може да се подарява с есемеси и онлайн. Platformata.bg е другото място, където човек може онлайн да инициира или поддържа акция. Има разнообразни начинания за основаване на нови онлайн пространства за дарения, употребяват се и интернационалните принадлежности като patreon и globalgiving. Извън платформите организациите с дела могат да бъдат подкрепяни през виртуални POS терминали на техните уеб сайтове, пей пал, небанкови финансови приложения, виртуални портфейли на мобилните оператори и други Бързото софтуерно развиване на финансовите услуги разрешава адаптирането и използването на разнородни механизми на един клик разстояние за поддръжка на дела, в които имаме вяра и от чийто триумф желаеме да бъдем част.
* Българският дарителски конгрес (БДФ) е членска организация на огромните донори в България, основана през 2004 година В мрежата на БДФ влизат 52 компании и фондации, които влагат частен дарителски запас в поддръжка на значими публични дела и по този начин трансформират средата, в която живеем. БДФ повече от 15 години прави разбор на частното дарителство в страната и обрисува водещите трендове в тази сфера.
Интервю на Весислава Антонова
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ