Красимира Иванова е адвокат по гражданско право, или всичко без

Красимира Иванова е юрист по гражданско право, или всичко без закононарушения, както го разказа за по-лесно. Тя е на свободна процедура от забележителните 15 години и можете постоянно да я забележите по централните софийски улици, с елегантната й и строга, само че по едно и също време леко артистична външност. Избрала е специалността си напълно умишлено - тя е пето потомство юрист, като прародител й е приключил право през 1928 година.

С нея посещаваме един коафьор, и срещайки я, постоянно съм си мислела, че е проектант. Ето в този момент се срещаме публично във връзка на това интервю и тематиката е свободата на свободните (фриланс) специалности и провокациите пред тях.

Поредицата е в партньорство с Обединена българска банка (ОББ). ОББ има специфични оферти за кредитиране на физически лица или регистрирани от тях дружества с капиталови, оборотни средства или овърдрафт, които можете да видите. 

С Красимира Иванова си говорим за сладката част на избора да си професионално самостоятелен, в една студена софийска вечер и обичания ни Квартал. 

Какво е да работиш за себе си?

Работата на свободна процедура ми дава независимост и самостоятелност. В един период от три години бях помощник-нотариус със строго работно време. Още тогава разбрах, че тези ограничавания не са за мен и се върнах назад към адвокатурата поради свободата на специалността.

Бях чела някъде, че в случай че не работиш за своята фантазия, някой ще те наеме да работиш за неговата, и тъкмо по този начин се почувствах тогава, което наклони везните на избора ми. А да работиш за справедливостта несъмнено е фантазия.

Много е изключително да си на свободна процедура, тъй като нямаш сигурност, каквато дава една корпорация да вземем за пример, но на мен пък това ми харесва, тъй като дава отговор на характера ми. Нито един ден не е идентичен, всеки ден е предизвикателство и всеки проблем е за себе си.

Динамиката на специалността ме увлича и не мога да пребивавам с нея от 9:00 до 17:00. Това съм аз. Предпочитам сама да дефинирам по кое време и по какъв начин ще работя, и сама да си предпочитам клиентите. Това беше определящо при избора на тази специалността. 

В моята визия свободата също е приход, както са парите.

Кои са провокациите пред специалността ти сега?

Този метод на работа ми дава опция да пребивавам в баланс с клиентите си. Във времето съм схванала, че като поема даден проблем, би трябвало да свърша оптималното, с цел да остане задоволен клиентът. Но това не е наложителен стандарт сега.

Адвокатурата е на колене - като разграден двор. Някои практикуват адвокатската работа, без да имат адвокатски права. Има нелоялна конкуренция, подбиване на адвокатските възнаграждения от избрания законов най-малко и т.н. 

За благополучие има общности от юристи, които работят в посока да се опази хлябът на юриста. Това обаче е един по-дълбок развой и значи да се увеличи правната просвета на българите и да имат почитание към специалността, както е в други страни. Много клиенти са склонни да вършат нещата сами по шаблонни документи, тъй като подценяват казуса, и идват при нас, когато към този момент е късно и би трябвало да влезем в съда. Тук не се работи превантивно. 

През какво мина, с цел да направиш избора да си на независима процедура?

Прадядо ми е приключил право през 1928 година и по-късно има още няколко генерации юристи в рода ни. За мен това беше натурален избор, за който не скърбя. Правото дава независимост - можеш да работиш във всички сфери на живота. Тези два фактора бяха определящи за мен в избора на специалност, а познаването на личния ми темперамент - в избора на метода да я практикувам.

Как стои въпросът с конкуренцията в твоята специалност?

При нас няма вид да си пускаш телевизионна реклама и да се промотираш бързо.  Нещата се развиват по-бавно - един удовлетворен клиент води след себе си още. 

Хората усещат, когато си предан на работата си и по кое време работиш единствено за пари. Моите клиенти са непрекъснати и с годините се връщат за друг тип съвещания и услуги. Когато имат юридически проблем, се сещат първо за теб. Нашата специалност е ntuitu personae - специалност предвид на личността. Те те избират, тъй като си ти. Затова и се развива по-бавно в годините и всичко става с струпване. Неслучайно на положителните адвокатски адвокатски фирми им трябват години, с цел да се утвърдят. Доверие, почтеност и достолепие - би трябвало ти да го носиш, с цел да го предадеш на клиента.

Има ли разделяне дами и мъже?

Не съм усетила дискриминация в това отношение в България. Хората се доверяват на база на професионализма и опита ти.

Кажи ни повече за делата, които водиш? Кои са лесни и кои определяш като сложни?

Трудни са делата, която се намесват доста типове персонални връзки, както и когато се бориш за правата на деца. Когато се преплитат персоналните връзки с правото.

Ние сме и юристи, и психолози - научаваме тежки и персонални истории, които би трябвало да изслушаме и да балансираме в сложната обстановка. Лесни са административните процедури, където има смазана машина. Понякога си мислиш, че едно дело е елементарно, само че разгръщайки се в процеса, се оказва, че не е по този начин. Ние можем да обещаем всичко, само че в карйна сметка съдът има последната дума. Съдебната система е такава каквато е и ние сме длъжни да работим по законовите разпореждания.

Има ли повече разводи в пандемията? Какви са твоите наблюдения?

Пандемията ни изправи на нокти във всяко отношение и имаше наклонност на повече разводи, тъй като бяхме сложени в условия да се срещнем по-добре с сътрудниците си. В комерсиалните връзки също имаше лека наклонност на повече раздели на сътрудници.