Губят се 2 милиарда лева от ДДС
Налице е явен проблем със събераемостта на ДДСЗа две години номиналният растеж на Брутният вътрешен продукт е 37 на 100, а на приходите от Данък добавена стойност – едвам 21 %.
В номинално изражение това са 1,95 милиарда лв. по-малко в бюджета на годишна база. Подобна оценка направи и Симеон Дянков, който наскоро приказва за изчезнали 2 милиарда лв. от Данък добавена стойност.
Отрицателният резултат на понижените ставки, гласувани последните две години, върху приходите от Данък добавена стойност е към 350 млн. лв. годишно. Ако ги приспаднем, отново се губят 1,6 милиарда лв.. И това без да отчитаме спомагателните приходни ограничения, които трябваше да покачат събираемоста.
Анализирам двугодишен интервал, поради измененията в структурата на Брутният вътрешен продукт, влияещи върху данъчната база (вносът е с плюс в данъчната база и с минус в БВП). За 2022 година приходите от Данък добавена стойност порастват напълно от импорт. Постъпленията от Данък добавена стойност при покупко-продажби в страната (нето) падат с 3,9% при номинален растеж на потреблението (2022 по отношение на 2021 година ) от 19,7 %. Обяснението на МФ за тази фрапираща разлика е в растежа на износа. Това явно е единствено една от аргументите, защото този резултат би трябвало да се компенсира/изглади през 2023 година, когато вносът понижава в стойностно изражение.
През тази година предстоящо приходите от импорт падат, а постъпленията при покупко-продажби в страната се усилват, само че сумарният резултат за двугодишен интервал е доста по-нисък растеж на приходите от Данък добавена стойност по отношение на нарастването на данъчната база, което е препоръка за влошена събираемост и то в обилни размери.
Казано в резюме – губят се 2 милиарда лв. от Данък добавена стойност, поради което се постанова да бъркаме в джобовете на децата, като вземаме заеми и понижаваме разноските за развиване.
През последните 30 месеца (две години и половина), откогато ГЕРБ не е в ръководството на обществените финанси, 18 месеца финансов министър е бил Асен Василев, а 21 месеца началник на Национална агенция за приходите – Румен Спецов.
През това време Асен Василев изхарчи заделените средства за автомагистрала Хемус, източи енергийните предприятия, понижи средствата за обучение и просвета, смачка обществените вложения до най-ниското им равнище от 20 години и отново не му стигат средствата. Заради понижена събираемост, заиграване с Лукойл и неприятно бюджетно ръководство. Най-лошото от 25 години насам.
Очаквам идващите дни същият Асен Василев да ни изяснява какъв брой значими приходни ограничения за бюджета е предложил и по какъв начин от тях зависи събираемостта.
За да може да каже, в случай че не приемем някоя от безумните му ограничения, че Народното събрание е отговорен за дълга, недостига, недофинансираните браншове и изчезналите обществени вложения.
Разчитайки, че малко хора могат да създадат експертна оценка за спомагателните доходи, които ще донесат противоречиви ограничения като облагането на събирачите на трюфели билки или даването на бонус против донос. И да схванат, че тези спомагателни доходи са оскъдна големина на фона на изчезналите 2 милиарда лв. от Данък добавена стойност.
Затова ще желаеме от Асен Василев и МФ да дадат правилна оценка на резултата на препоръчаните нови приходни ограничения и да заложат реалистична прогноза на приходите в проектобюджета за 2024 година.
