Красимир Вълчев: Две години след „промяната“ няма и следа от обещаните ни мостове и заводи, но за сметка на това драстично обедняхме
Красимир Вълчев: Две години след „ смяната “ няма и диря от обещаните ни мостове и фабрики, само че за сметка на това фрапантно обедняхме. Депутатът от ГЕРБ и някогашен министър на образованието разгласява в профила си във Facebook равносметка за две години от настъпването на „ смяната “. Публикувме целия коментар:
Днес се навършват две години, откогато настъпи “промяната ”.
Малка част от равносметката:
Национален статистически институт регистрира, за 2022 година, най-ниското равнище на вложенията (бруто образуването на главен капитал) като % от Брутният вътрешен продукт от 1998 година насам. Казано с други думи, капацитетът за напредък през идващите години ще е по-нисък от предходните. Ръстът на Брутният вътрешен продукт за 2022 година се дължи напълно на краткотрайни и еднократни фактори – експорт на оръжие и ел. сила, инфлационен подтик и пост-КОВИД възобновяване. Ако ги нямаше, към този момент щяхме да сме в криза, видно от данните на Национален статистически институт.
30 % от действителната стойност на спестяванията се изпари. Толкова е инфлацията за тези две години. Тя е 1,8 пъти по-висока от тази в еврозоната, откакто Асен Василев направи всичко допустимо да я подтиква.
Покупателната дарба на повече от половината
българи понижа, а броят на хората с приходи под линията на беднотия се усили.
Проектобюджетът за 2023 година е с невиждан недостиг от 6,5 % и това без да са обезпечени съществени разноски в редица браншове, т.е. със заложени скрити дефицити и бъдещи обществени напрежения. И с орязани разноски за развиване. Консумираме за сметка на бъдещето и пестим от развиване (пак за сметка на бъдещето), с цел да могат популистите да купуват гласоподаватели и не престават да поддържат лъжливата си политическа теза, че са разкрили едни 8 милиарда от корупция.
За първи път в историята на България за финансов
министър имахме неприкрит популист, човек, за който “всичко е маркетинг ”.
От фактор в интернационалните връзки преди две години, през днешния ден България е знак на неустойчивост и рецесия, провокирала единствено страдание.
Образованието към този момент не е бюджетен приоритет. Разходите за обучение понижават от 4,5 на 4,1 % от Брутният вътрешен продукт (бюджет 2021, по отношение на проектобюджет 2023). След като четири години средствата за обучение се увеличаваха като % от Брутният вътрешен продукт,
последните две години понижават.
Реално понижени поради инфлацията са разноските за стипендии, хранене, прехрана, приобщаващо обучение, материална база и заплати в системата. Изоставена с проектобюджета за 2023 година е политиката за увеличение на средствата за висшите учебни заведения според от оценка за качество и реализация. Изоставена е и политиката за гарантиране на минимални заплати във висшите учебни заведения. Не е планувано да продължи политиката за градеж и надграждане на учебни заведения и детски градини, за прекосяване към едносменен режим и превъзмогване на дефицита. Не продължава и програмата за ремонт на студентските общежития.
Спря строителството на автомагистрала “Хемус ”,
автомагистрала “Струма ” и на още редица капиталови планове. Строи се най-вече по стартирали преди 2 години капиталови планове.
В енергетиката се оферират и осъществят най-вече лобистки планове. Въглищната енергетика беше спазарена от Кирил Петков и Асен Василев против противоречив план за закупуване на акумулатори. Няма и не се работи по модел за енергиен преход и проекти за обективен преход на засегнатите региони. Няма цялостна визия за вложения в нови промишлености и технологии
на територията на „ Марица-изток “.
Вместо да стартират създаването на общ организационен проект на територията на мините, приготвят процедури за отделяне на терени и скрита приватизация.
Няма и диря от обещаваните ни мостове, тунели и фабрики за електрически автомобили. За сметка на това хранилището в Чирен е цялостно със “златен ” съветски газ, наследен ни от “промяната ” и медиаторите им – 30 % по-скъп от най-скъпия, който можеше да се купи.
Днес се навършват две години, откогато настъпи “промяната ”.
Малка част от равносметката:
Национален статистически институт регистрира, за 2022 година, най-ниското равнище на вложенията (бруто образуването на главен капитал) като % от Брутният вътрешен продукт от 1998 година насам. Казано с други думи, капацитетът за напредък през идващите години ще е по-нисък от предходните. Ръстът на Брутният вътрешен продукт за 2022 година се дължи напълно на краткотрайни и еднократни фактори – експорт на оръжие и ел. сила, инфлационен подтик и пост-КОВИД възобновяване. Ако ги нямаше, към този момент щяхме да сме в криза, видно от данните на Национален статистически институт.
30 % от действителната стойност на спестяванията се изпари. Толкова е инфлацията за тези две години. Тя е 1,8 пъти по-висока от тази в еврозоната, откакто Асен Василев направи всичко допустимо да я подтиква.
Покупателната дарба на повече от половината
българи понижа, а броят на хората с приходи под линията на беднотия се усили.
Проектобюджетът за 2023 година е с невиждан недостиг от 6,5 % и това без да са обезпечени съществени разноски в редица браншове, т.е. със заложени скрити дефицити и бъдещи обществени напрежения. И с орязани разноски за развиване. Консумираме за сметка на бъдещето и пестим от развиване (пак за сметка на бъдещето), с цел да могат популистите да купуват гласоподаватели и не престават да поддържат лъжливата си политическа теза, че са разкрили едни 8 милиарда от корупция.
За първи път в историята на България за финансов
министър имахме неприкрит популист, човек, за който “всичко е маркетинг ”.
От фактор в интернационалните връзки преди две години, през днешния ден България е знак на неустойчивост и рецесия, провокирала единствено страдание.
Образованието към този момент не е бюджетен приоритет. Разходите за обучение понижават от 4,5 на 4,1 % от Брутният вътрешен продукт (бюджет 2021, по отношение на проектобюджет 2023). След като четири години средствата за обучение се увеличаваха като % от Брутният вътрешен продукт,
последните две години понижават.
Реално понижени поради инфлацията са разноските за стипендии, хранене, прехрана, приобщаващо обучение, материална база и заплати в системата. Изоставена с проектобюджета за 2023 година е политиката за увеличение на средствата за висшите учебни заведения според от оценка за качество и реализация. Изоставена е и политиката за гарантиране на минимални заплати във висшите учебни заведения. Не е планувано да продължи политиката за градеж и надграждане на учебни заведения и детски градини, за прекосяване към едносменен режим и превъзмогване на дефицита. Не продължава и програмата за ремонт на студентските общежития.
Спря строителството на автомагистрала “Хемус ”,
автомагистрала “Струма ” и на още редица капиталови планове. Строи се най-вече по стартирали преди 2 години капиталови планове.
В енергетиката се оферират и осъществят най-вече лобистки планове. Въглищната енергетика беше спазарена от Кирил Петков и Асен Василев против противоречив план за закупуване на акумулатори. Няма и не се работи по модел за енергиен преход и проекти за обективен преход на засегнатите региони. Няма цялостна визия за вложения в нови промишлености и технологии
на територията на „ Марица-изток “.
Вместо да стартират създаването на общ организационен проект на територията на мините, приготвят процедури за отделяне на терени и скрита приватизация.
Няма и диря от обещаваните ни мостове, тунели и фабрики за електрически автомобили. За сметка на това хранилището в Чирен е цялостно със “златен ” съветски газ, наследен ни от “промяната ” и медиаторите им – 30 % по-скъп от най-скъпия, който можеше да се купи.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ