Краси Коев: Левски е институция, не завиждам на Дерменджиев
Красимир Коев, един от най-безкомпромисните бранители от 80-те години, гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. С Левски пет пъти става първенец на страната и четири пъти подвига купата на България. В топ 20 е в историята на клуба по брой изиграни мачове. А в кариерата си носи екипите още на Славия, Доростол, Черно море и Септември. За националния ни отбор записва 8 срещи.
- Здравей, Краси! Какво прави в този момент един петкратен първенец на България и четирикратен притежател на купата на страната?
- Работя в една доста сериозна компания и съм доста удовлетворен. Работя там, откогато приключих с футбола. В частния бизнес съм. Това ме прави благополучен, а като играех футбол, не съм се и замислял, че има и други странични неща, които би трябвало да се вършат в живота. Много съм удовлетворен, тъй като научих нови неща, имаше предизвикателство и ми е доста прелестно сега.
- Защо избра да си надалеч от спорта?
- Аз не съм го предпочел, по този начин се случи в живота. Когато приключих футболната си кариера и взех решение да се откажа, в един миг се обърнах наляво и надясно. Около мен имаше доста другари, когато бях първенец. Но се оказа, че нямам чак толкоз доста другари, които да продължат и да ми оказват помощ с нещо в живота по-късно. Така се получиха нещата, че един-единствен човек от тази компания, в която работя сега, ми подаде ръка. Поиска три месеца да направя образование на британски и три месеца по компютърна просветеност и нататък ме пое и в работата, която работя и до през днешния ден.
- През коя година се случи това?
- През 1996 година, незабавно откакто вкарахме Септември в „ А “ група. Не можах да се схвана да продължа да играя, а бях капитан на тима. Така се получиха нещата, само че не скърбя. Макар че доста ми се желае да бъда във футбола, само че като виждам какъв брой е прохладно, сякаш по-добрият вид е това, което върша сега.
- Най-силните ти мигове в кариерата бяха в Левски – какво виждаш в този момент при „ сините “? Защо „ тимът на народа “ е надалеч от годините, когато радваше „ синята “ част на България?
- Там има проблеми, само че допускам, че има и хора, които могат да ги решат. Има доста огромно текучество там, приказвам най-много за футболисти. Не знам за какво не залагат на млади футболисти, приказвам и за чужденци, и за българи. При нас не беше по този начин – имаше пет-шест индивида, които се вляха при пет-шест от по-старите футболисти. Тогава се получи гръбнак и тимът стана мощен. Може би и в този момент би трябвало да действат по този начин. Не давам хрумвания и не им споделям какво да вършат, само че по-скоро това текучество да престане – тази промяна на треньори, на хора. Би трябвало да се обособи едно съществено управление, което да направи сериозен тим. А не да се вземат футболисти, които идват за пет-шест месеца да вземат пари, да видят София и т. н. Това е несериозно.
- Как гледаш на изказванието, че който излезе от управлението на Левски, надали не става зложелател на клуба?
- За мен не е по този начин. Левски е институция, Левски е нещо велико.
- Това не го разясняваме, само че се приказва, че който началник го отстранят или си тръгне, по-късно няма положителни усеща. Например за какво не взимат Наско Сираков?
- За мен Наско е доста добър кадър и доста добър образец. Той би трябвало да е в този тим, тъй като е малко по-твърд. Но не мисля, че някой би трябвало да таи завист към Левски, откакто напусне.
- Защо не се дава път на юношите в клуба?
- Много е просто – всички хора, които са в Левски, желаят резултати, а на младите футболисти им би трябвало време. А това време липсва откъм резултати в Левски – приказвам за купа, за шампионат. Всеки залага на нещо, което ще му даде резултат, т.е. подготвен футболист, който примерно е чужденец. Няма кой да чака играчите да пораснат. Но по наше време, нас ни изчакаха, пораснахме и се вляхме. Сега това нещо отсъства.
- Относно треньорите – българин или чужденец?
- Твърдо за българин. И теб да те сложа, и ти ще бъдеш добър треньор. Откъде идват някакви незнайни? Например и в ЦСКА – сърбин, който приказва на британски. Някакви такива неприемливи неща, които за мен са доста огромна изненада. Хайде, връзката е окей, те ще си я създадат на британски, само че за мен това не е добра концепция.
- Но в този момент няма треньори като Бобата Жечев, които да рискуват и да включат шест-седем 18-20-годишни момчета в първия тим на „ сините “, а и сякаш няма и такова надарено потомство.
- Има единици, само че Левски ги изпуска, те си отиват в други тимове, развиват се и стават футболисти. И в този момент желаят да ги купят назад на доста по-висока цена. Явно нещо куца в детско-юношеската школа. Но би трябвало с един-двама да рискуваш. Тогава се получи доста добра заварка – играеха Спасов, Вълчев, Пламен Николов и ние влязохме 6-7 индивида и се споихме с по-старите. Те ни дадоха мощ и се получиха нещата.
- Говори се, че Габриел Обертан е прибирал сума от към 40 хиляди евро. За благополучие на новите притежатели, които ще влязат в ръководство, той бе продаден в Турция. Но въпреки всичко става въпрос за клуб, който 10 години не е печелил нищо и взривява съблекалнята с такава сума. Реална ли е тази заплата за България?
- Вътре на терена, когато влязат всички да играят, няма значение кой какви пари взима. На тези времена се движех с кола, която не беше „ Трабант “ или „ Лада “, само че това не значеше, че се взривява съблекалнята. Когато излезеш с емблемата и с името на Левски, ти се раздаваш. И няма значение кой какъв брой пари взима. Тези връзки „ умират “ и не се усещат вътре. Влизаш, играеш за тима, за идеята и за успеха.
- Но се дават пари, а няма резултати. - Тук идва и мениджърската мисъл. Той би трябвало да вземе в действителност действителен футболист за тези пари и вероятно този състезател да бъде мотор на тима. Това са към този момент мениджърски неща, които би трябвало да се мислят от управлението. Да бъде мотор на тима, да дава разликата.
- Георги Дерменджиев - изкусен човек, който не обича да е в центъра на шумотевицата, ще се оправи ли в тежката обстановка на „ Герена “?
- Аз персонално не желая да съм на неговото място. Нито е правил селекция, ще направи някаква полу-подготовка, тъй като е пристигнал две седмици след началото на подготовката. Той е утвърден и потвърдил се човек, само че не му изпитвам завист. Левски е изпуснал всичко за някакви купи и по-скоро може да гради нещо. Дано до остане до края на този сезон, тъй като публиката на Левски е доста взискателна в това отношение. Тя е барометър, който може да наклони нещата и да го изгонят или да остане. Не му изпитвам завист, само че все пак му поисквам триумф!
- Да поговорим малко за кариерата ти – кой те заведе на „ Герена “?
- Никой не ме е завел. Проблемът беше, че майка ми и татко ми бяха от дребен град и татко ми пристигна да работи в София. Живеехме на 20 метра от стадиона. Отидох на 7 години и на 12 към този момент почнах. Нямаше по какъв начин да не отида – орис. Постепенно попаднах в цялата месомелачка на Левски, на юношеските, на националните тимове. Опитах се да мисля с един ход напред – тъй като откъм гърба играех финален и трябваше да ограбвам топките.
- В тези години учебните шампионати бяха извънредно оспорвани. Защо се записа да учиш в 44-о и кои към този момент бяха водачите на този тим?
- 44-o учебно заведение беше на 200 метра от у дома и нямаше къде другаде да се отиде. Но тогава имаше един преподавател по трудово образование, който ни събираше в 12:30 часа преди учебно заведение. На асфалта правеше два тима и започвахме да играем. Нямаше водачи, тъй като имаше толкоз доста футболисти, че трима-четирима се състезаваха за един пост. Толкова доста спорт и придвижване имаше тогава, за разлика от днешните времена.
- Гибона беше един от възпитаниците на 44-о учебно заведение.
- Много бяха, Гибона също живееше в съседство. Нямаше къде да се отиде, с изключение на в това учебно заведение. То даде подтик на доста бъдещи футболисти.
- Кой беше първият ти мач в мъжкия тим на Левски?
- Ако не се неистина против Спартак (Плевен). Играхме още горе на „ Раковски “, когато към момента съществуваше този терен и тогава по една случайност, без да желая вкарах и един гол. Понеже съм бранител и виждам да не ни вкарат и ритнах топката нанякъде, а тя взе, че влезе. Това беше първият ми мач, който бе незабравим за мен.
- Как те одобриха в съблекалнята „ старите кучета “? Даваха ли прякори?
- Искат, не желаят, ни одобриха. По-скоро ние си давахме на нас прякори.
- Кой те кръсти „ Джуджето “?
- Джуджета, магарета, прасета, гибони – тези прякори си пристигнаха от единствено себе си.
- Разкажи ни за епичните борби сред Левски и ЦСКА – какво ги отличаваше от тези, които следим в този момент?
- По-скоро напрежението, стягането, самонавиването. Израснал си в този клуб, събличал си се под портретите на Гунди и Котков, носиш в себе си спортната завист против ЦСКА още от младеж – тези неща ни подтикнаха за победа. Ние си го имахме още от дребни.
- Но по-късно всички дружно ходехте по заведения.
- Задължително! Който не идваше, на другия ден беше осъден.
- Кои са мачовете с екипа на Левски, които в никакъв случай няма да забравиш?
- Имаше един героичен мач за купата на „ Народна войска “ – 3:0. Емо Спасов ги побърка тогава. Убихме ги навръх техния терен и този мач в никакъв случай няма да го не помни. Както и този прославен дуел, след който ни смениха имената. Всеки, който ме види, ме пита – какъв пердах стана? Нямаше никакъв пердах, всичко беше предрешено преди този момент. Аз по този начин си мисля най-малко. - Защо Иван Вуцов те слагаше десен бек? Как се усещаше на тази позиция в националния тим?
- Лека му пръст, Иван Вуцов беше доста предвидлив човек. Беше ми като втори татко и залагаше на мен. Казваше ми: „ Ти си немски вид футболист. “ Защото германците постоянно се биеха за първа топка, постоянно отиваха на шпагат или на по-твърда игра, по-близка игра. Може би по тази причина залагаше на темперамента, който имаше в мен. Бърз, повратлив… Но Вуцов беше неповторим човек!
- Разпускаше нетрадиционно за тогавашните футболисти – ходеше повече на спектакъл, по-изискана музика слушаше. Сега по какъв начин са нещата, имаш ли време за постановки?
- Шпайдела споделяше: „ Имаш едно-две неща, само че не знам футболът на кое място ти е. “ И аз му обяснявах, че обичам музика, да вървя по заведения. Викам: „ Дай да го сложим на трето място, в случай че искаш… “ С работата, която имам, има време, съумявам. Но музиката ми остана като занимание. И до ден-днешен си чувам, диря си музика и т. н.
- Сега всички футболисти са със слушалки, преди време имаше ли я тази екстра?
- Не, тогава имаше касети. В рейса преди всеки мач тръгвахме с едно парче на Сабрина – „ Бойс, бойс “. Задължително се пускаше преди да тръгнем от лагера. Тогава аз бях диджеят и беше доста хубаво.
- Съпругата ти Мариела Пашалиева, която е някогашна гимнастичка, работи в Швейцария, а ти си в България. Намирате ли време да сте дружно?
- Да, когато има време, тя постоянно идва в България. И поради щерка ни и поради мен. Дори в този момент на Нова година си беше тук. Предполагам, че и тя е натоварена, и тя е заета с нейната работа в Швейцария, само че постоянно, когато има опция идва, а и към този момент дистанциите са дребни с помощта на отзивчивия свят.
- Дъщеря ти Катя с какво се занимава?
- Учи в Нов български университет. Сега ще приключи висшето си обучение, последна година е. Учи „ Биология “ – нещо съществено и хубаво. Не стана състезател като нас, макар че спортуваше художествена гимнастика и волейбол, само че не се разви в спортната активност. Чувства се щастлива, което е най-важното.
- Гледаш ли мачове?
- Гледам доста. Много ми харесват британските тимове. Много прекрасен футбол играят и нашите, в случай че могат да почерпят някакъв опит от тези хора – с какво себераздаване играят. Това е най-важното във футбола. - Кога Левски ще завоюва купа или купа – една прогноза? - Левски постоянно е бил име, институция. Реално този сезон няма да бъде, само че допускам, че след една-две години Левски ще се бори и ще завоюва. Убеден съм и го имам вяра!
- Здравей, Краси! Какво прави в този момент един петкратен първенец на България и четирикратен притежател на купата на страната?
- Работя в една доста сериозна компания и съм доста удовлетворен. Работя там, откогато приключих с футбола. В частния бизнес съм. Това ме прави благополучен, а като играех футбол, не съм се и замислял, че има и други странични неща, които би трябвало да се вършат в живота. Много съм удовлетворен, тъй като научих нови неща, имаше предизвикателство и ми е доста прелестно сега.
- Защо избра да си надалеч от спорта?
- Аз не съм го предпочел, по този начин се случи в живота. Когато приключих футболната си кариера и взех решение да се откажа, в един миг се обърнах наляво и надясно. Около мен имаше доста другари, когато бях първенец. Но се оказа, че нямам чак толкоз доста другари, които да продължат и да ми оказват помощ с нещо в живота по-късно. Така се получиха нещата, че един-единствен човек от тази компания, в която работя сега, ми подаде ръка. Поиска три месеца да направя образование на британски и три месеца по компютърна просветеност и нататък ме пое и в работата, която работя и до през днешния ден.
- През коя година се случи това?
- През 1996 година, незабавно откакто вкарахме Септември в „ А “ група. Не можах да се схвана да продължа да играя, а бях капитан на тима. Така се получиха нещата, само че не скърбя. Макар че доста ми се желае да бъда във футбола, само че като виждам какъв брой е прохладно, сякаш по-добрият вид е това, което върша сега.
- Най-силните ти мигове в кариерата бяха в Левски – какво виждаш в този момент при „ сините “? Защо „ тимът на народа “ е надалеч от годините, когато радваше „ синята “ част на България?
- Там има проблеми, само че допускам, че има и хора, които могат да ги решат. Има доста огромно текучество там, приказвам най-много за футболисти. Не знам за какво не залагат на млади футболисти, приказвам и за чужденци, и за българи. При нас не беше по този начин – имаше пет-шест индивида, които се вляха при пет-шест от по-старите футболисти. Тогава се получи гръбнак и тимът стана мощен. Може би и в този момент би трябвало да действат по този начин. Не давам хрумвания и не им споделям какво да вършат, само че по-скоро това текучество да престане – тази промяна на треньори, на хора. Би трябвало да се обособи едно съществено управление, което да направи сериозен тим. А не да се вземат футболисти, които идват за пет-шест месеца да вземат пари, да видят София и т. н. Това е несериозно.
- Как гледаш на изказванието, че който излезе от управлението на Левски, надали не става зложелател на клуба?
- За мен не е по този начин. Левски е институция, Левски е нещо велико.
- Това не го разясняваме, само че се приказва, че който началник го отстранят или си тръгне, по-късно няма положителни усеща. Например за какво не взимат Наско Сираков?
- За мен Наско е доста добър кадър и доста добър образец. Той би трябвало да е в този тим, тъй като е малко по-твърд. Но не мисля, че някой би трябвало да таи завист към Левски, откакто напусне.
- Защо не се дава път на юношите в клуба?
- Много е просто – всички хора, които са в Левски, желаят резултати, а на младите футболисти им би трябвало време. А това време липсва откъм резултати в Левски – приказвам за купа, за шампионат. Всеки залага на нещо, което ще му даде резултат, т.е. подготвен футболист, който примерно е чужденец. Няма кой да чака играчите да пораснат. Но по наше време, нас ни изчакаха, пораснахме и се вляхме. Сега това нещо отсъства.
- Относно треньорите – българин или чужденец?
- Твърдо за българин. И теб да те сложа, и ти ще бъдеш добър треньор. Откъде идват някакви незнайни? Например и в ЦСКА – сърбин, който приказва на британски. Някакви такива неприемливи неща, които за мен са доста огромна изненада. Хайде, връзката е окей, те ще си я създадат на британски, само че за мен това не е добра концепция.
- Но в този момент няма треньори като Бобата Жечев, които да рискуват и да включат шест-седем 18-20-годишни момчета в първия тим на „ сините “, а и сякаш няма и такова надарено потомство.
- Има единици, само че Левски ги изпуска, те си отиват в други тимове, развиват се и стават футболисти. И в този момент желаят да ги купят назад на доста по-висока цена. Явно нещо куца в детско-юношеската школа. Но би трябвало с един-двама да рискуваш. Тогава се получи доста добра заварка – играеха Спасов, Вълчев, Пламен Николов и ние влязохме 6-7 индивида и се споихме с по-старите. Те ни дадоха мощ и се получиха нещата.
- Говори се, че Габриел Обертан е прибирал сума от към 40 хиляди евро. За благополучие на новите притежатели, които ще влязат в ръководство, той бе продаден в Турция. Но въпреки всичко става въпрос за клуб, който 10 години не е печелил нищо и взривява съблекалнята с такава сума. Реална ли е тази заплата за България?
- Вътре на терена, когато влязат всички да играят, няма значение кой какви пари взима. На тези времена се движех с кола, която не беше „ Трабант “ или „ Лада “, само че това не значеше, че се взривява съблекалнята. Когато излезеш с емблемата и с името на Левски, ти се раздаваш. И няма значение кой какъв брой пари взима. Тези връзки „ умират “ и не се усещат вътре. Влизаш, играеш за тима, за идеята и за успеха.
- Но се дават пари, а няма резултати. - Тук идва и мениджърската мисъл. Той би трябвало да вземе в действителност действителен футболист за тези пари и вероятно този състезател да бъде мотор на тима. Това са към този момент мениджърски неща, които би трябвало да се мислят от управлението. Да бъде мотор на тима, да дава разликата.
- Георги Дерменджиев - изкусен човек, който не обича да е в центъра на шумотевицата, ще се оправи ли в тежката обстановка на „ Герена “?
- Аз персонално не желая да съм на неговото място. Нито е правил селекция, ще направи някаква полу-подготовка, тъй като е пристигнал две седмици след началото на подготовката. Той е утвърден и потвърдил се човек, само че не му изпитвам завист. Левски е изпуснал всичко за някакви купи и по-скоро може да гради нещо. Дано до остане до края на този сезон, тъй като публиката на Левски е доста взискателна в това отношение. Тя е барометър, който може да наклони нещата и да го изгонят или да остане. Не му изпитвам завист, само че все пак му поисквам триумф!
- Да поговорим малко за кариерата ти – кой те заведе на „ Герена “?
- Никой не ме е завел. Проблемът беше, че майка ми и татко ми бяха от дребен град и татко ми пристигна да работи в София. Живеехме на 20 метра от стадиона. Отидох на 7 години и на 12 към този момент почнах. Нямаше по какъв начин да не отида – орис. Постепенно попаднах в цялата месомелачка на Левски, на юношеските, на националните тимове. Опитах се да мисля с един ход напред – тъй като откъм гърба играех финален и трябваше да ограбвам топките.
- В тези години учебните шампионати бяха извънредно оспорвани. Защо се записа да учиш в 44-о и кои към този момент бяха водачите на този тим?
- 44-o учебно заведение беше на 200 метра от у дома и нямаше къде другаде да се отиде. Но тогава имаше един преподавател по трудово образование, който ни събираше в 12:30 часа преди учебно заведение. На асфалта правеше два тима и започвахме да играем. Нямаше водачи, тъй като имаше толкоз доста футболисти, че трима-четирима се състезаваха за един пост. Толкова доста спорт и придвижване имаше тогава, за разлика от днешните времена.
- Гибона беше един от възпитаниците на 44-о учебно заведение.
- Много бяха, Гибона също живееше в съседство. Нямаше къде да се отиде, с изключение на в това учебно заведение. То даде подтик на доста бъдещи футболисти.
- Кой беше първият ти мач в мъжкия тим на Левски?
- Ако не се неистина против Спартак (Плевен). Играхме още горе на „ Раковски “, когато към момента съществуваше този терен и тогава по една случайност, без да желая вкарах и един гол. Понеже съм бранител и виждам да не ни вкарат и ритнах топката нанякъде, а тя взе, че влезе. Това беше първият ми мач, който бе незабравим за мен.
- Как те одобриха в съблекалнята „ старите кучета “? Даваха ли прякори?
- Искат, не желаят, ни одобриха. По-скоро ние си давахме на нас прякори.
- Кой те кръсти „ Джуджето “?
- Джуджета, магарета, прасета, гибони – тези прякори си пристигнаха от единствено себе си.
- Разкажи ни за епичните борби сред Левски и ЦСКА – какво ги отличаваше от тези, които следим в този момент?
- По-скоро напрежението, стягането, самонавиването. Израснал си в този клуб, събличал си се под портретите на Гунди и Котков, носиш в себе си спортната завист против ЦСКА още от младеж – тези неща ни подтикнаха за победа. Ние си го имахме още от дребни.
- Но по-късно всички дружно ходехте по заведения.
- Задължително! Който не идваше, на другия ден беше осъден.
- Кои са мачовете с екипа на Левски, които в никакъв случай няма да забравиш?
- Имаше един героичен мач за купата на „ Народна войска “ – 3:0. Емо Спасов ги побърка тогава. Убихме ги навръх техния терен и този мач в никакъв случай няма да го не помни. Както и този прославен дуел, след който ни смениха имената. Всеки, който ме види, ме пита – какъв пердах стана? Нямаше никакъв пердах, всичко беше предрешено преди този момент. Аз по този начин си мисля най-малко. - Защо Иван Вуцов те слагаше десен бек? Как се усещаше на тази позиция в националния тим?
- Лека му пръст, Иван Вуцов беше доста предвидлив човек. Беше ми като втори татко и залагаше на мен. Казваше ми: „ Ти си немски вид футболист. “ Защото германците постоянно се биеха за първа топка, постоянно отиваха на шпагат или на по-твърда игра, по-близка игра. Може би по тази причина залагаше на темперамента, който имаше в мен. Бърз, повратлив… Но Вуцов беше неповторим човек!
- Разпускаше нетрадиционно за тогавашните футболисти – ходеше повече на спектакъл, по-изискана музика слушаше. Сега по какъв начин са нещата, имаш ли време за постановки?
- Шпайдела споделяше: „ Имаш едно-две неща, само че не знам футболът на кое място ти е. “ И аз му обяснявах, че обичам музика, да вървя по заведения. Викам: „ Дай да го сложим на трето място, в случай че искаш… “ С работата, която имам, има време, съумявам. Но музиката ми остана като занимание. И до ден-днешен си чувам, диря си музика и т. н.
- Сега всички футболисти са със слушалки, преди време имаше ли я тази екстра?
- Не, тогава имаше касети. В рейса преди всеки мач тръгвахме с едно парче на Сабрина – „ Бойс, бойс “. Задължително се пускаше преди да тръгнем от лагера. Тогава аз бях диджеят и беше доста хубаво.
- Съпругата ти Мариела Пашалиева, която е някогашна гимнастичка, работи в Швейцария, а ти си в България. Намирате ли време да сте дружно?
- Да, когато има време, тя постоянно идва в България. И поради щерка ни и поради мен. Дори в този момент на Нова година си беше тук. Предполагам, че и тя е натоварена, и тя е заета с нейната работа в Швейцария, само че постоянно, когато има опция идва, а и към този момент дистанциите са дребни с помощта на отзивчивия свят.
- Дъщеря ти Катя с какво се занимава?
- Учи в Нов български университет. Сега ще приключи висшето си обучение, последна година е. Учи „ Биология “ – нещо съществено и хубаво. Не стана състезател като нас, макар че спортуваше художествена гимнастика и волейбол, само че не се разви в спортната активност. Чувства се щастлива, което е най-важното.
- Гледаш ли мачове?
- Гледам доста. Много ми харесват британските тимове. Много прекрасен футбол играят и нашите, в случай че могат да почерпят някакъв опит от тези хора – с какво себераздаване играят. Това е най-важното във футбола. - Кога Левски ще завоюва купа или купа – една прогноза? - Левски постоянно е бил име, институция. Реално този сезон няма да бъде, само че допускам, че след една-две години Левски ще се бори и ще завоюва. Убеден съм и го имам вяра!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ