Зад зелената ограда - една уникална книга
Красимир ГЕОРГИЕВ
Пред нас е 14-ата стихосбирка на Елена Алекова, трета от поредицата " Щрихи от... " - след " Сянка на ангел " (Щрихи от София) и " Природа " (Щрихи от Родопа) - в този момент " Зад зелената ограда " (Щрихи от душата). Книгата съдържа 248 стихотворения, обединени в 9 поетични структури, свързани с избрани времеви интервали през последните 45 години - " Пристан ", " Преди да падне синята мъгла ", " Искам някому нещо да кажа ", " По звездните клавиши ", " Дете на Бога ", " Отгласи ", " Зад зелената ограда ", " Каквото... " и " Равновесие ".
Поетичният свят на Елена Алекова е комплициран и древен стимулиран. Тя не търси дребни житейски битовизми и декларативни публични излияния; търси вътрешните битувания, вътрешните пейзажи на душата - положения, дълбоки метафизичен прозрения и догадки в дълбочината на мисли, усеща и думи. Взира се в гладната пръст на земята и в смисъла на живота, в пътя да гони неуловимото, който е избрала, в небето и гибелта.
Душата на индивида е многолика и безпределна, наранима и доста тъжна; душата, която като несмислена рибка се стрелка под кукичката на живота, само че постоянно се трансформира в примамка, над която животът размахва своите неведоми заклинания; душата с облика на нощната пеперуда, която се блъска в заледеното стъкло с безумен блян да стигне до пламъка на свещта; душата като разлистени интуиции и вяра. Тя е някъде там - в равновесието " зад зелената ограда " - сред съзнанието и подсъзнанието, сред тезата и антитезата, сред живота и гибелта, сред тематики и антитеми, свързани с необята на смисъла и мисълта.
В годината, когато Елена Алекова се ражда, популацията на Земята е малко над 3 милиарда души, когато поетесата прописва първите си стихотворения, популацията на Земята е към 4,5 милиарда, а през днешния ден, когато се радваме на книгата " Зад зелената ограда ", живеят над 8 милиарда души. 8 милиарда души, всяка със своята житейска вселена. Вселена на душите!
" Щрихи от... " Стигам до този като че ли логически свършек на последната строфа от последното стихотворение от последния цикъл на последния от тези три стълба на поетичната трилогия на Елена - София, Родопа, душата:
Премигва жълтата луна-стотинка.
Светът неистово искри, проблясва,
нахвърлен като схема в пустошта.
Обвързана със всичките неща,
ориси, души, галактики, и аз съм
потребна май за нещо си прашинка.
За момент най-малко. Поне до сутринта.
" Среднощни мисли "
" Зад зелената ограда " е една неповторима книга със мощна личностна психика.
Твърдо считам, че Елена Алекова е измежду най-талантливите представители на новата българска лирика. Фаталната Елена, скандалната Елена, хубавата Елена, Елена, която е безпределно сама и постоянно се снабдява с врагове, Елена, която се е зарекла да гони неуловимото, Елена, която живее на ускорени креативен обороти, Елена, която и до през днешния ден чака " небето да се отвори и от пролуката да се спусне златна стълба ".
Да й пожелаем здраве и още доста светли книги и усмивки!
Пред нас е 14-ата стихосбирка на Елена Алекова, трета от поредицата " Щрихи от... " - след " Сянка на ангел " (Щрихи от София) и " Природа " (Щрихи от Родопа) - в този момент " Зад зелената ограда " (Щрихи от душата). Книгата съдържа 248 стихотворения, обединени в 9 поетични структури, свързани с избрани времеви интервали през последните 45 години - " Пристан ", " Преди да падне синята мъгла ", " Искам някому нещо да кажа ", " По звездните клавиши ", " Дете на Бога ", " Отгласи ", " Зад зелената ограда ", " Каквото... " и " Равновесие ".
Поетичният свят на Елена Алекова е комплициран и древен стимулиран. Тя не търси дребни житейски битовизми и декларативни публични излияния; търси вътрешните битувания, вътрешните пейзажи на душата - положения, дълбоки метафизичен прозрения и догадки в дълбочината на мисли, усеща и думи. Взира се в гладната пръст на земята и в смисъла на живота, в пътя да гони неуловимото, който е избрала, в небето и гибелта.
Душата на индивида е многолика и безпределна, наранима и доста тъжна; душата, която като несмислена рибка се стрелка под кукичката на живота, само че постоянно се трансформира в примамка, над която животът размахва своите неведоми заклинания; душата с облика на нощната пеперуда, която се блъска в заледеното стъкло с безумен блян да стигне до пламъка на свещта; душата като разлистени интуиции и вяра. Тя е някъде там - в равновесието " зад зелената ограда " - сред съзнанието и подсъзнанието, сред тезата и антитезата, сред живота и гибелта, сред тематики и антитеми, свързани с необята на смисъла и мисълта.
В годината, когато Елена Алекова се ражда, популацията на Земята е малко над 3 милиарда души, когато поетесата прописва първите си стихотворения, популацията на Земята е към 4,5 милиарда, а през днешния ден, когато се радваме на книгата " Зад зелената ограда ", живеят над 8 милиарда души. 8 милиарда души, всяка със своята житейска вселена. Вселена на душите!
" Щрихи от... " Стигам до този като че ли логически свършек на последната строфа от последното стихотворение от последния цикъл на последния от тези три стълба на поетичната трилогия на Елена - София, Родопа, душата:
Премигва жълтата луна-стотинка.
Светът неистово искри, проблясва,
нахвърлен като схема в пустошта.
Обвързана със всичките неща,
ориси, души, галактики, и аз съм
потребна май за нещо си прашинка.
За момент най-малко. Поне до сутринта.
" Среднощни мисли "
" Зад зелената ограда " е една неповторима книга със мощна личностна психика.
Твърдо считам, че Елена Алекова е измежду най-талантливите представители на новата българска лирика. Фаталната Елена, скандалната Елена, хубавата Елена, Елена, която е безпределно сама и постоянно се снабдява с врагове, Елена, която се е зарекла да гони неуловимото, Елена, която живее на ускорени креативен обороти, Елена, която и до през днешния ден чака " небето да се отвори и от пролуката да се спусне златна стълба ".
Да й пожелаем здраве и още доста светли книги и усмивки!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ