Треньорката на Краси: Той щеше да вземе медал
Краси беше едно слънчево дете, идваше постоянно на тренировки. Както знаете спортът възпитава, пази режим. Нямам концепция какво е правил този ден в мола, защото аз го чаках да пристигна на тренировки. Не е конфликтна персона - едно прелестно дете, пристигнаха ни поръчките, той в този момент щеше да вземе орден. За страдание, неговата по този начин мечтана - този орден той го желаеше. Казваше „ Спокойно, аз ще взема орден, ще видиш тренер “. Животът го лиши от нас “.
Това разяснява в „ Тази заран “ Кристиана Колева, треньор на момчето.
„ Ние упражняваме по 5 часа дневно. Те си прибират изтощени. Оттам нататъка какво вършат, аз не мога да кажа. Той е възпитаник и състезател. Аз съм ходила при майка му, при баба му. Разведени са неговите родители. Той живее с баба си, с майка си - естествени хора. Майка му е доста културен човек. И двете работят. Аз не съм виждала нещо отрицателно в държанието на това дете. Сериозно ви го споделям. Ние ги учим всеки ден в залата по какъв начин да бъдат почтени хора “, показа още тя.
„ Темата е извънредно сензитивна освен заради трагичния случай, който за жалост докара до летален излаз за едно младо момче при започване на своя витален път, а и заради спецификата на възрастовата граница, която обгръща тези тинейджърски групи - постоянно малолетни, а от време на време и малолетни лица. Поради този факт, тя от извънредно социална значителност и мога да ви уверя, че последната една година много интензивно се работи по този въпрос. И по линия на браншовите организации на частно-охранителната активност, и по линия на Министерство на вътрешните работи, се организираха няколко междуинституционални срещи по тематиката “, разяснява инж. доктор Енчо Енчев, специалист по сигурност и частна охранителна активност, Българска камара за защита и сигурност.
„ Трябва да се вземат незабавни ограничения, да се усили защитата преди всичко, защото за такива огромни търковски центрове е прекомерно малко защитата. Аз съм работил освен в един мол, в доста молове съм бил в София. Охранителите почти са към пет индивида на промяна. Твърде малко е за такова огромно пространство “, означи Георги Ерменков, някогашен управител по сигурността в столичен мол.
„ Първата причина е фамилната среда. Когато работя с деца, като консултант-терапевт, аз постоянно обръща внимание на културалната среда, откъдето идва детето. Не би трябвало да си затваряме очите и да кажем, че тези двете деца са циганчета. Работил съм много години за Комисията за протекция от дискриминация и знам тези хора по какъв начин избират да се назовават сред си. Но, когато приказваме за това, не можем да приказваме за обединен етнос. Защото има най-малко 40 разнообразни културални среди в циганските общности. Има такива, които ние просто не бихме могли да отличим. Където вървят на работа, децата вървят на учебно заведение. И други общности, като тази в която израства като дребен, за жалост, килъра - което е гето “, разяснява Иван Игов.
