Красен Станчев Корупцията си вървеше нормално, докато не се намесиха

Красен Станчев

Корупцията си вървеше обикновено, до момента в който не се намесиха генералите.Хашек, Храбрият боец Швейк (парафраза).

По мотив напъните да бъде потвърдено, че приватизацията е лишила 27 милиарда лв. или евро (и двете валути битуват в оценките), писах, че това е невероятно по каквато и да е справедлива методика и обясних за какво.

Филчев и сие

Приватизационната „ кражба “ бе измислена от някогашния основен прокурор Филчев. Сумата бе по-малка – 10 млрд лева Но той бе задоволително почтен да намекне, че тази „ цена “ била съгласно оценка на специалисти, допуска се – бизнес оценители. (Такава оценка се изисква по закона за приватизация от 1992 г.) Тогава, а при идващите негови и на други хора сходни заявки, аз обяснявах същото.

Сумата последователно набъбваше до 30 млрд еди-какво-си. И най-сетне тя бе упомената от другояче разбиращия от микроикономика президент Плевнелиев. Пак разясних нелепостта на тази оценка. Доколкото си припомням това изявление бе във връзка 23 септември – годишнина на комунистически протест, финансиран от Коминтерна. Но тогава (през септември 2012 г.) не устоя и Иван Костов (вече умишлен от Българска социалистическа партия за злодей) и като се изключи че изясни глупостта й, уточни на президента, че в действителност оправдава безумието на централното обмисляне и целия комунистически режим.

Тези дни болшинството в Народното събрание сподели, че готви законопроект за отпадане на отминалостта по хипотези, съвпадащи с съмнението на прокурора Филчев.

С наслаждение разпространих писмото на Иван Костов от 24 септември 2012 година

Уважаема сътрудник разяснява, че една от аргументите тези напъни непрестанно да не престават било събитието, че не е извършена лустрация.

В този подтекст се вписва и фигурата на настоящия основен прокурор.

Лустрация и политическа воля

Лустрация можеше да се получи в някаква форма, само че не считам, че това можеше да стане с 34% от местата в законодателното заседание след първите избори и 33% след вторите някой би дал своя вот подобен закон, а законът на Георги Панев (1992 г.) е пречистване на висшето образования. С 54% от местата в Народното събрание Българска социалистическа партия на драго сърце го анулира през 1995 година

Законът за оповестяване на комунистическия режим за противозаконен, доколкото знам писан от Панев още през 1992 година, бе признат на 26 април 2000 година със 123 гласа.

Преди малко повече от година, с болшинство 11 против един (Филип Димитров), по дело провокирано от основния прокурор (с доста забавни аргументи), конституционният съд анулира отпадането да отминалостта за закононарушения на комунистическия режим.

Главният прокурор явно има политическа воля да оправдава комунизма.

От отговора на Конституционния съд неговото дело може да се съди за скритата обосновка, мислене на съдиите във връзка отминалостта (чл. 31/7 от конституцията).

Конституционен съд явно счита, че този режим не правил закононарушения " против мира ", а единствено е нападнал друга страна през 1968 година " за възобновяване на мира и попречване на експанзия " (каквото е формалното мнение на Комунистическа партия на Съветския съюз, Българска комунистическа партия и каквото е заявката на Варшавския договор).

Този съд явно счита, че режимът няма и закононарушения " против човечеството ". Т.е. концентрационните лагери, затварянето на хора без съд и убийствата, инициирани от управляващите, не са такива закононарушения.

Тук има една специфичност: конституционното заседание гласоподава текст за закононарушения " против човечността ". Текстът се е получил след редакция на Валери Петров върху признатия текст на конституцията. (Той направи такава записка по времето на гласуването на текста, само че му бе обяснено, че " човечеството " като такова не можа да бъде обещано като предмет на закононарушение, тъй като не съществува.) Никой с изключение на мен не бе прочел новата редакция на текста, която – доколкото разбирам, това би трябвало да се ревизира – бе направена по персонална самодейност на Гиньо Ганев, за която е известен единствено Николай Тодоров.

Тъй или инак, не чакам, че в този момент основният прокурор ще провокира демонстративно дело в конституционния съд, в случай че бъде признат проектозакона за отпадане на отминалостта за действия, свързани с приватизацията. Човекът няма воля за това.

Причината е доста елементарна - този закон ще му даде спомагателна независимост да преследва който сметне за добре.

Ако аз бях основен прокурор

За мен би било ясно, че замисълът на начинанието с този проектозакон е да ми се даде повече опция за преценка кого да преследвам.

Ако тези ми дейности са сполучливи, аз бих могъл да основа еднопартийна система на ръководство в България. Управляващата партия ще се състои от някогашни и бъдещи клиенти на основния прокурор.

Нейните членове могат, несъмнено, да споделят, че са от която си желаят партия. Но това е единствено, с цел да се провеждат свободни и демократични избори. Иначе нещата ще наподобяват много неловко, всички ще се досетят защо става дума. Хората не са дебили (каквито са, да вземем за пример поляците, протестиращи в името на независимостта на съда), против тях би трябвало да се работи с доста илюзии и ловкост.

Но като основен прокурор аз мога да реша и друго. Ето три вероятни и евентуални стъпки на моето бъдещо държание.

Първата дреболия е да предизвикам дело в конституционния съд по въпросния законопроект за отминалостта на " приватизационните обири ", в случай че бъде признат. Бих могъл да употребявам даже същите изречения.

В реалност цялата концепция на законопроекта е юридически неуместна и е необичайно по какъв начин хора, които се считат за правници, могат да я оферират и пазят. Това може да хрумне единствено на „ адвокати “ от руската школа на сътрудника Вишински. Такива даже в Руската федерация останаха малко и сегашният основен прокурор поддържа положителни контакти с тях, с цел да черпи ентусиазъм и опит.

Второто нещо, което бих направил е да желая от съда пояснение на това дали експанзията по отношение на Чехословакия и поддържането на военни и партизански режими по света е политика в интерес на „ мира “. Тъй или другояче следващата година е 50-тата годишнина от експанзията на Варшавския контракт против Чехословакия. Дори сегашният прокурор би добил известно утвърждение в Брюксел при подобен ход.

Делото за лагерите и тълкуването на „ човечество “ е по-сложна работа и ще я отложа за края на мандата.

*Текстът е от фейсбук профила на създателя.