Какво да се прави с икономиката по време на пандемия
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД. Текстът му е от " Икономически живот ".
Какво знаем от историята
Пандемиите се популяризират залпово, като гърмеж. Най-леталната от околните 100 години е онази от 1918 година, лишила живота на (вероятно) два пъти повече души от гибелта, породена от първата международна война. Известно е още, че от този момент до момента броят на жертвите понижава. Включително дотолкоз, че суматохите във връзка заболявания като " птичи грип ", " луда крава " или в резултат на ебола, наподобяват на езоповата приказка за лъжливото овчарче. Те са ненапълно повода, че сегашната пандемия бе посрещната безразсъдно.
" Правителствата вземат верни решения, нормално откакто изчерпят всички останали други възможности. "
Уинстън Чърчил
(парафраза на негов афоризъм, изказан във връзка държавното управление на САЩ)
Общото ниво на хигиена и културата на ограничение ( " другарство " ) на разнообразни приносители на вируси - нормално бозайници с генна конструкция, позволяваща транспорт на вирус към хора. Например, плъховете са приносителят и на чумата, и на вируса, предизвикал сегашната пандемия. Някои наблюдаващи даже се учудват, че няма интернационален стандарт за ограничение на достъпа до такива бозайници.
Пандемиите са доста разнообразни от естествените бедствия като икономически резултат.
От икономическо становище бедствията и пандемиите са институционални нарушавания в основите на съществуването и натрупването на капитал, т.е. на условия за по-добър живот, които са подбудени от естествени или публични (свързани с активността и изборите, които вършат хората) аргументи. Закономерностите на възобновяване след естествени бедствия и огромни промишлени повреди са, че:
• обособените хора и локалните общности се нагаждат доста бързо, оживелите не са безпомощни жертви;
• незабавно след първичния потрес, хората стартират да си оказват помощ един на друг;
• нараства публичната отъждествимост и солидарност;
• в следствие се разпростират невероятни старания за избавяне, помощ и възстановителни и ремонтни работи;
• проучванията и историческите летописи демонстрират, че макар случаите на антиобществени и аморални прояви, публичната пристойност и взаимопомощ доминират (тази причинност е изведена от Питирим Сорокин през 1942 г.).
Повечето от тези неща не се случват при пандемии или се случват с известно закъснение. Проблемите са най-малко два:
а) хората ги е боязън от " другите " и
б) на държавните управления и политиците е преференциално да следват метод, който може да бъде наименуван " всички несгоди идват от чужбина и чужденците ".
И тези реакции са естествени.
Към това отношение в този момент се прибавя и дежурното обвиняване към глобализацията. Всъщност интернационалната търговия и другарство са част от естественото приспособяване и възстановяване на имунната система на човешкия жанр.
Паниката от незнайното е по-характерна при пандемиите и монументалните несгоди по публични и политически аргументи (войни, хиперинфлация, класови битки и пр.), в сравнение с при естествени бедствия.
В нашето съвремие гибелта, провокирана от заразни заболявания, е в пъти по-ниска при всички възрасти спрямо непредаваните директно от човек на човек заболявания (ако изключим родовата генетика). Например смъртните случаи, породени от пиене при възрастните, са неведнъж повече от болестите.
Какво държавното управление прави погрешно
Правителствените мероприятия последователно получават известна рационалност, в случай че се съди по оповестените през днешния ден планове. Онези от тях, които съгласно мен следва да останат, са упоменати и ненапълно обяснени по-долу.
Но първата работа на държавното управление бе да не помни една от очевидните аксиоми на стопанската политика, по-точно събитието, че стопанската система не е тостер, с цел да се изключва ненадейно. Въпреки че визитата на заведения за хранене и места за бързо хранене се сви съвсем до нула и обслужващите вземаха защитни ограничения още преди решението за изключително състояние, държавното управление ги изключи ненадейно от през днешния ден за през днешния ден. Мерките се взимаха, доколкото мога да осъждам съвсем навсякъде. И даже в студентския град на София заведения още в сряда и четвъртък бяха безусловно празни.
Пак първоначално държавното управление разгласи, че ще се " бори със спекулата " и ще фиксира тавани на цените. Бизнесът отговори с повече от уместна рецензия, че това е рецепта за основаване на неестествен дефицит. Но добави, че би трябвало да се лимитират количествата артикули, закупувани от обособените консуматори. Знаейки от опит какво значи надзор на цените и купонна система, хората дадоха отговор съответно с презапасяване. " Щабът " назова това " суматоха " и превключи конференциите си в поучителен тембър.
Философската настройка на " щаба " в началото бе, че " всички неприятни неща са от чужденците ". Така постъпиха първоначално Италия, Съединени американски щати, Унгария и други страни. Правителствата на Израел и Тайван се насочиха към ограничение на разпространяването на болестта на място. Тръгнаха по различен път. Китай и Южна Корея след време също потеглиха по този път. Вероятно всички, в това число България, към този момент вършат същото.
Едно от най-съмнителните инициативи е обещанието, че държавното управление (министърът на финансите) дружно " с ББР ще предложи ограничения за ликвидна поддръжка за бизнеси, наранени от ограниченията за ограничение на ковид ". Едната от аргументите е имиджът на банката. В предишното тя е употребена неведнъж за съмнителни начинания и за " избавяне " на привилегировани икономически деятели. Познавайки от вътрешната страна работата на полската и чешко-моравската банки за развиване (те прочее са и банки за " гаранции " ), считам, че те нямат същите имиджови проблеми като Българската банка за развиване (ББР). Основен проблем в схемите й е, че те не третират еднообразно стопанските деятели на България. Обещаните ограничения следва да са неутрални и да обгръщат голям брой предприятия от разнообразни браншове. За тази година, към този момент след възникването на епидемията, управлението на ББР даде обещание, че ще работи предпочитано по " Зеления проект " на Европейски Съюз и в региона на инфраструктурните планове. Струва ми се явно, че най-малкото тези цели би трябвало да отпаднат.
А в случай че ББР в действителност ще разпределя 500 млн. лв., то би трябвало да има нов метод на надзираване на нейната политика.
Една от ограниченията на държавното управление е да поеме посредством Агенцията по заетостта 3/5 от запратите на заетите в засегнатите от изключителното състояние компании. Тук са явни следните три резултата. Сумата най-вероятно е голяма, само че няма никакъв намек за план какъв брой е тъкмо и по какъв аршин може да бъде изработен подобен. Създава се администрация, която няма по какъв начин да работи без спомагателни разноски за себе си и за възможните бенефициенти. И най-важното: основава се опашка за помощи, която не може да бъде безстрастно ръководена.
Струпването на генерали в обществената политика не е добра препоръка за триумф. Само в армията (и то не винаги) заповедта е дълбинната основа на човешките мисли и дейности. В публичният живот нещата са по-сложни. В допълнение към това скупчване се включи и основният прокурор. Освен с научно-изследователски начинания в региона на стопанската история на последните 29 години, той към този момент ще следи и дезинфекцията на количките в комерсиалните вериги, неспазването на карантина и впрочем " препоръки на щаба ". Сега към неговите задължения ще би трябвало да се добави и работата на бюрокрацията.
Какво въпреки всичко следва да се направи
Както нормално частният бранш предложи по-разумен и постоянно непринуден (а не заповеден) метод към създалото се състояние.
Първа капиталова банка (ПИБ) разгласи, че ще вкара " лихвена почивка " за всички свои клиенти - без значение от вида заем, те могат да отсрочат заплащанията по тях. Това разсъни съмнения, че с това ПИБ ще оправдава необслужени заеми. Не мисля, че подобен план би бил счетоводно изпълним. Очевидно кредиторите по занимание нямат интерес нито клиентите им да загинат, нито да влезнат в процедури на събиране на вземания, които няма по какъв начин да бъдат финансирани.
Камарата на частните правосъдни реализатори предложи да се спрат обществени продажби на имущество на длъжници и да се замрази описването му, както и налагането на запори на трудови хонорари и банкови сметки.
Веднага откакто бе оповестено изключителното състояние, Експертният клуб по стопанска система и политика (ЕКИП) предложи три пакета ограничения против криза, а КРИБ направи това на втория ден с 16 оферти. Повечето от тях имат смисъл. Но би трябвало да се ползват деликатно и да са ситуирани във времето по този начин, че да не основават спомагателни проблеми, отговаряйки на остротата и стадиите на развиване на пандемията.
Ето един опит политиките да бъдат подредени по този метод.
1 . Очевидно е, че държавните планове следва да бъдат освен преоценени, само че когато е допустимо спрени или отсрочени за по-добри времена.
Милен Велчев предложи преди изключителното състояние увеличение на бюджетния недостиг и нови държавни, т.е. с парите на данъкоплатците, вложения. Не виждам за какво би трябвало да се прави това. По-скоро би трябвало да се съкратят нерационалните и грандомански планове.
Това не значи прекъсване на заплащанията за към този момент свършена работа по държавни и общински поръчки. Такъв случай имаше през 2009 година и той резултира в 1-1.5% спомагателен спад на Брутният вътрешен продукт и способства за повишаване на безработицата. На това обърна внимание Петър Чобанов, също преди изключителното състояние.
Не виждам опция да се спре " Южен поток ". Но това е допустимо с АЕЦ " Белене " и евентуално редица други инициативи. Инвестициите в " зелена стопанска система " ще би трябвало да бъдат оставени на настоящето ниво. Те и без друго са едни от вай-високите в Европа, в случай че се отчетат макроикономическите индикатори: като дял от Брутният вътрешен продукт българските жители и компании заплащат за " зелена " сила колкото и тези в Германия, а като дял от сметките за електричество тукашният " зелен " съставен елемент е колкото италианския.
Идеята на КРИБ за понижаване на съставния елемент " отговорности към обществото " следва да бъде премислена деликатно, тъй като в сегашната обстановка може да докара до спомагателни проблеми. Има други запаси в ценообразуването на електрическа енергия, които могат да бъдат пакетирани към средата на годината, когато е срокът за предоговаряне на изискванията на пазара на електрическа енергия. Напомнянето към " Булгаргаз ", че дължи обезщетения за изкуствено високи цени в предишното, е на място. Но може би мъчно осъществимо.
- Изглежда рационално значително нарастване, да вземем за пример удвояване, на бюджета (бюджетният принос в НЗОК) на здравната система.
Това не са единствено пари за хонорари и консумативи. Важно е да се плануват средства за инспекция на заразяванията на цялото население, започвайки от рисковите групи. При днешните цени на тестванията за COVID-19 и вероятни предвиждания за тяхната динамичност, за тестванията за всеки жител на България сумата няма да надвиши 130 млн. лева Този разход наподобява безусловно нужен, в случай че философията на " щаба " се промени от " карантина " към определяне на фактически инфектираните. (Мисля, че такава смяна към този момент е налице.)
- Най-съществената дълготрайна политика е не просто " данъчна почивка ", а анулация на корпоративното подоходно облагане.
Аз предложих такава промяна още напролет на 2016 година Оттогава до момента индикаторите на стопанските развития в България единствено са се подобрили. В края на 2018 година Стефан Стоянов от ЕКИП добави причините и добави основни механически детайлности за тази възможна промяна.
Основната концепция тук е че този принос към държавния бюджет е двойно данъчно облагане на потребителите (доколкото компаниите могат да го включат в цените), вложенията (които основават приход в бъдеще) или на приходите на работещите във компанията физически лица.
От промяната бюджетът за 2020 година би претърпял " загуба " от 2.7 милиарда лева Но това би било по този начин, в случай че ситуацията се развива, както е планувано в закона за бюджета. Това сигурно няма да се случи. Не е фиктивен метод да се изяжда приход, който не е създаден. Но предплатено заплащане на корпоративен налог съгласно българското законодателство съставлява тъкмо това. И от КРИБ са изцяло в правото си да упорстват това заплащане да бъде отсрочено или най-малко замразено.
Моето предложение е данъкът въобще да отпадне. Почти половината кратковременен негативен резултат за бюджета ще бъде обезщетен от налога върху приходите на физическите лица, отчасти от потреблението (когато то бъде възобновено след пандемията или във времето, когато краят й се вижда).
По този метод стопанската система и компаниите стартират да възнамеряват дълготрайно и се резервират някои конкурентни преимущества. Допълнително съображение за тази промяна е и събитието, че индиректно спадът на международните тържища и задаващата се криза ще понижат и без друго незначителните задгранични директни и портфейлни вложения. Единственият минус на начинанието е, че България ще загуби статута си на единствената страна в Европейски Съюз, в която интернационалните компании извършват данъчните си отговорности.
- Ако изключителното състояние продължи след май, наподобява неотложно въвеждането на данъчна почивка и за " налозите върху труда " - вноските към Национален осигурителен институт и НЗОК.
Тази вероятност допуска доста други актуализации. Вероятно ще се наложи заледяване на пенсиите за интервал от най-малко една година, както и увеличение на възрастта за пенсиониране, и увеличение на " тежестта " на частното обезпечаване. Другите релативно твърди доходи в държания бюджет не могат да се реформират. Предложенията на КРИБ и ЕКИП за процедурите по Данък добавена стойност се постанова да бъдат подкрепени с съответни калкулации, когато се обясни динамичността на стопанската интензивност и ще могат да бъдат въведени след промените в разноските на Национален осигурителен институт.
- Много е значимо държавното управление и народните представители да се откажат от недалновидните хрумвания за контролиране.
Те засягат и утежняват ситуацията точно на браншовете, които най-дълбоко са и ще бъдат наранени от пандемията. Същата политика би трябвало да се отстоява и в Европейски Съюз. Основните старания на държавното управление следва да бъдат по посока на разбора на създалото се състояние, актуализация на бюджета и усилване на прозрачността. (Практиката на законодаване и редица нови законопроекти е тъкмо в посока, противоположна на усилването на прозрачността.)
Бюджетът за 2020 година е с минимални вътрешни запаси. Правителството разчиташе и разчита на фискалния запас. Но актуализацията (актуализациите) на бюджета следва на се насочат към редуциране и усъвършенстване на разноските.
- Ако изключителното състояние продължи и през юни, следва да се планува увеличение на държавния дълг.
Не чакам до тогава изискванията на пазара на върховен дълг и кредитният рейтинг на България да се трансформират. Предполагам, че до тогава ще бъдат изчерпани ресурсите на банките за отсрочване и преструктуриране на към този момент отпуснатите заеми. Съответно новият дълг, с изключение на за запалване на нови дефицити по настоящите разноски, следва да бъде ориентиран за обезпечаване на гаранции, само че вероятно необслужените към този миг заеми и обезпечаване на ликвидност на банките.
Трудно е без специфичен разбор през днешния ден да се предложи явен модел на консумиране на този нов дълг. Ако ББР ще се занимава с инфраструктура, допустимо е банките да бъдат финансирани по различен канал.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (566)
Какво знаем от историята
Пандемиите се популяризират залпово, като гърмеж. Най-леталната от околните 100 години е онази от 1918 година, лишила живота на (вероятно) два пъти повече души от гибелта, породена от първата международна война. Известно е още, че от този момент до момента броят на жертвите понижава. Включително дотолкоз, че суматохите във връзка заболявания като " птичи грип ", " луда крава " или в резултат на ебола, наподобяват на езоповата приказка за лъжливото овчарче. Те са ненапълно повода, че сегашната пандемия бе посрещната безразсъдно.
" Правителствата вземат верни решения, нормално откакто изчерпят всички останали други възможности. "
Уинстън Чърчил
(парафраза на негов афоризъм, изказан във връзка държавното управление на САЩ)
Общото ниво на хигиена и културата на ограничение ( " другарство " ) на разнообразни приносители на вируси - нормално бозайници с генна конструкция, позволяваща транспорт на вирус към хора. Например, плъховете са приносителят и на чумата, и на вируса, предизвикал сегашната пандемия. Някои наблюдаващи даже се учудват, че няма интернационален стандарт за ограничение на достъпа до такива бозайници.
Пандемиите са доста разнообразни от естествените бедствия като икономически резултат.
От икономическо становище бедствията и пандемиите са институционални нарушавания в основите на съществуването и натрупването на капитал, т.е. на условия за по-добър живот, които са подбудени от естествени или публични (свързани с активността и изборите, които вършат хората) аргументи. Закономерностите на възобновяване след естествени бедствия и огромни промишлени повреди са, че:
• обособените хора и локалните общности се нагаждат доста бързо, оживелите не са безпомощни жертви;
• незабавно след първичния потрес, хората стартират да си оказват помощ един на друг;
• нараства публичната отъждествимост и солидарност;
• в следствие се разпростират невероятни старания за избавяне, помощ и възстановителни и ремонтни работи;
• проучванията и историческите летописи демонстрират, че макар случаите на антиобществени и аморални прояви, публичната пристойност и взаимопомощ доминират (тази причинност е изведена от Питирим Сорокин през 1942 г.).
Повечето от тези неща не се случват при пандемии или се случват с известно закъснение. Проблемите са най-малко два:
а) хората ги е боязън от " другите " и
б) на държавните управления и политиците е преференциално да следват метод, който може да бъде наименуван " всички несгоди идват от чужбина и чужденците ".
И тези реакции са естествени.
Към това отношение в този момент се прибавя и дежурното обвиняване към глобализацията. Всъщност интернационалната търговия и другарство са част от естественото приспособяване и възстановяване на имунната система на човешкия жанр.
Паниката от незнайното е по-характерна при пандемиите и монументалните несгоди по публични и политически аргументи (войни, хиперинфлация, класови битки и пр.), в сравнение с при естествени бедствия.
В нашето съвремие гибелта, провокирана от заразни заболявания, е в пъти по-ниска при всички възрасти спрямо непредаваните директно от човек на човек заболявания (ако изключим родовата генетика). Например смъртните случаи, породени от пиене при възрастните, са неведнъж повече от болестите.
Какво държавното управление прави погрешно
Правителствените мероприятия последователно получават известна рационалност, в случай че се съди по оповестените през днешния ден планове. Онези от тях, които съгласно мен следва да останат, са упоменати и ненапълно обяснени по-долу.
Но първата работа на държавното управление бе да не помни една от очевидните аксиоми на стопанската политика, по-точно събитието, че стопанската система не е тостер, с цел да се изключва ненадейно. Въпреки че визитата на заведения за хранене и места за бързо хранене се сви съвсем до нула и обслужващите вземаха защитни ограничения още преди решението за изключително състояние, държавното управление ги изключи ненадейно от през днешния ден за през днешния ден. Мерките се взимаха, доколкото мога да осъждам съвсем навсякъде. И даже в студентския град на София заведения още в сряда и четвъртък бяха безусловно празни.
Пак първоначално държавното управление разгласи, че ще се " бори със спекулата " и ще фиксира тавани на цените. Бизнесът отговори с повече от уместна рецензия, че това е рецепта за основаване на неестествен дефицит. Но добави, че би трябвало да се лимитират количествата артикули, закупувани от обособените консуматори. Знаейки от опит какво значи надзор на цените и купонна система, хората дадоха отговор съответно с презапасяване. " Щабът " назова това " суматоха " и превключи конференциите си в поучителен тембър.
Философската настройка на " щаба " в началото бе, че " всички неприятни неща са от чужденците ". Така постъпиха първоначално Италия, Съединени американски щати, Унгария и други страни. Правителствата на Израел и Тайван се насочиха към ограничение на разпространяването на болестта на място. Тръгнаха по различен път. Китай и Южна Корея след време също потеглиха по този път. Вероятно всички, в това число България, към този момент вършат същото.
Едно от най-съмнителните инициативи е обещанието, че държавното управление (министърът на финансите) дружно " с ББР ще предложи ограничения за ликвидна поддръжка за бизнеси, наранени от ограниченията за ограничение на ковид ". Едната от аргументите е имиджът на банката. В предишното тя е употребена неведнъж за съмнителни начинания и за " избавяне " на привилегировани икономически деятели. Познавайки от вътрешната страна работата на полската и чешко-моравската банки за развиване (те прочее са и банки за " гаранции " ), считам, че те нямат същите имиджови проблеми като Българската банка за развиване (ББР). Основен проблем в схемите й е, че те не третират еднообразно стопанските деятели на България. Обещаните ограничения следва да са неутрални и да обгръщат голям брой предприятия от разнообразни браншове. За тази година, към този момент след възникването на епидемията, управлението на ББР даде обещание, че ще работи предпочитано по " Зеления проект " на Европейски Съюз и в региона на инфраструктурните планове. Струва ми се явно, че най-малкото тези цели би трябвало да отпаднат.
А в случай че ББР в действителност ще разпределя 500 млн. лв., то би трябвало да има нов метод на надзираване на нейната политика.
Една от ограниченията на държавното управление е да поеме посредством Агенцията по заетостта 3/5 от запратите на заетите в засегнатите от изключителното състояние компании. Тук са явни следните три резултата. Сумата най-вероятно е голяма, само че няма никакъв намек за план какъв брой е тъкмо и по какъв аршин може да бъде изработен подобен. Създава се администрация, която няма по какъв начин да работи без спомагателни разноски за себе си и за възможните бенефициенти. И най-важното: основава се опашка за помощи, която не може да бъде безстрастно ръководена.
Струпването на генерали в обществената политика не е добра препоръка за триумф. Само в армията (и то не винаги) заповедта е дълбинната основа на човешките мисли и дейности. В публичният живот нещата са по-сложни. В допълнение към това скупчване се включи и основният прокурор. Освен с научно-изследователски начинания в региона на стопанската история на последните 29 години, той към този момент ще следи и дезинфекцията на количките в комерсиалните вериги, неспазването на карантина и впрочем " препоръки на щаба ". Сега към неговите задължения ще би трябвало да се добави и работата на бюрокрацията.
Какво въпреки всичко следва да се направи
Както нормално частният бранш предложи по-разумен и постоянно непринуден (а не заповеден) метод към създалото се състояние.
Първа капиталова банка (ПИБ) разгласи, че ще вкара " лихвена почивка " за всички свои клиенти - без значение от вида заем, те могат да отсрочат заплащанията по тях. Това разсъни съмнения, че с това ПИБ ще оправдава необслужени заеми. Не мисля, че подобен план би бил счетоводно изпълним. Очевидно кредиторите по занимание нямат интерес нито клиентите им да загинат, нито да влезнат в процедури на събиране на вземания, които няма по какъв начин да бъдат финансирани.
Камарата на частните правосъдни реализатори предложи да се спрат обществени продажби на имущество на длъжници и да се замрази описването му, както и налагането на запори на трудови хонорари и банкови сметки.
Веднага откакто бе оповестено изключителното състояние, Експертният клуб по стопанска система и политика (ЕКИП) предложи три пакета ограничения против криза, а КРИБ направи това на втория ден с 16 оферти. Повечето от тях имат смисъл. Но би трябвало да се ползват деликатно и да са ситуирани във времето по този начин, че да не основават спомагателни проблеми, отговаряйки на остротата и стадиите на развиване на пандемията.
Ето един опит политиките да бъдат подредени по този метод.
1 . Очевидно е, че държавните планове следва да бъдат освен преоценени, само че когато е допустимо спрени или отсрочени за по-добри времена.
Милен Велчев предложи преди изключителното състояние увеличение на бюджетния недостиг и нови държавни, т.е. с парите на данъкоплатците, вложения. Не виждам за какво би трябвало да се прави това. По-скоро би трябвало да се съкратят нерационалните и грандомански планове.
Това не значи прекъсване на заплащанията за към този момент свършена работа по държавни и общински поръчки. Такъв случай имаше през 2009 година и той резултира в 1-1.5% спомагателен спад на Брутният вътрешен продукт и способства за повишаване на безработицата. На това обърна внимание Петър Чобанов, също преди изключителното състояние.
Не виждам опция да се спре " Южен поток ". Но това е допустимо с АЕЦ " Белене " и евентуално редица други инициативи. Инвестициите в " зелена стопанска система " ще би трябвало да бъдат оставени на настоящето ниво. Те и без друго са едни от вай-високите в Европа, в случай че се отчетат макроикономическите индикатори: като дял от Брутният вътрешен продукт българските жители и компании заплащат за " зелена " сила колкото и тези в Германия, а като дял от сметките за електричество тукашният " зелен " съставен елемент е колкото италианския.
Идеята на КРИБ за понижаване на съставния елемент " отговорности към обществото " следва да бъде премислена деликатно, тъй като в сегашната обстановка може да докара до спомагателни проблеми. Има други запаси в ценообразуването на електрическа енергия, които могат да бъдат пакетирани към средата на годината, когато е срокът за предоговаряне на изискванията на пазара на електрическа енергия. Напомнянето към " Булгаргаз ", че дължи обезщетения за изкуствено високи цени в предишното, е на място. Но може би мъчно осъществимо.
- Изглежда рационално значително нарастване, да вземем за пример удвояване, на бюджета (бюджетният принос в НЗОК) на здравната система.
Това не са единствено пари за хонорари и консумативи. Важно е да се плануват средства за инспекция на заразяванията на цялото население, започвайки от рисковите групи. При днешните цени на тестванията за COVID-19 и вероятни предвиждания за тяхната динамичност, за тестванията за всеки жител на България сумата няма да надвиши 130 млн. лева Този разход наподобява безусловно нужен, в случай че философията на " щаба " се промени от " карантина " към определяне на фактически инфектираните. (Мисля, че такава смяна към този момент е налице.)
- Най-съществената дълготрайна политика е не просто " данъчна почивка ", а анулация на корпоративното подоходно облагане.
Аз предложих такава промяна още напролет на 2016 година Оттогава до момента индикаторите на стопанските развития в България единствено са се подобрили. В края на 2018 година Стефан Стоянов от ЕКИП добави причините и добави основни механически детайлности за тази възможна промяна.
Основната концепция тук е че този принос към държавния бюджет е двойно данъчно облагане на потребителите (доколкото компаниите могат да го включат в цените), вложенията (които основават приход в бъдеще) или на приходите на работещите във компанията физически лица.
От промяната бюджетът за 2020 година би претърпял " загуба " от 2.7 милиарда лева Но това би било по този начин, в случай че ситуацията се развива, както е планувано в закона за бюджета. Това сигурно няма да се случи. Не е фиктивен метод да се изяжда приход, който не е създаден. Но предплатено заплащане на корпоративен налог съгласно българското законодателство съставлява тъкмо това. И от КРИБ са изцяло в правото си да упорстват това заплащане да бъде отсрочено или най-малко замразено.
Моето предложение е данъкът въобще да отпадне. Почти половината кратковременен негативен резултат за бюджета ще бъде обезщетен от налога върху приходите на физическите лица, отчасти от потреблението (когато то бъде възобновено след пандемията или във времето, когато краят й се вижда).
По този метод стопанската система и компаниите стартират да възнамеряват дълготрайно и се резервират някои конкурентни преимущества. Допълнително съображение за тази промяна е и събитието, че индиректно спадът на международните тържища и задаващата се криза ще понижат и без друго незначителните задгранични директни и портфейлни вложения. Единственият минус на начинанието е, че България ще загуби статута си на единствената страна в Европейски Съюз, в която интернационалните компании извършват данъчните си отговорности.
- Ако изключителното състояние продължи след май, наподобява неотложно въвеждането на данъчна почивка и за " налозите върху труда " - вноските към Национален осигурителен институт и НЗОК.
Тази вероятност допуска доста други актуализации. Вероятно ще се наложи заледяване на пенсиите за интервал от най-малко една година, както и увеличение на възрастта за пенсиониране, и увеличение на " тежестта " на частното обезпечаване. Другите релативно твърди доходи в държания бюджет не могат да се реформират. Предложенията на КРИБ и ЕКИП за процедурите по Данък добавена стойност се постанова да бъдат подкрепени с съответни калкулации, когато се обясни динамичността на стопанската интензивност и ще могат да бъдат въведени след промените в разноските на Национален осигурителен институт.
- Много е значимо държавното управление и народните представители да се откажат от недалновидните хрумвания за контролиране.
Те засягат и утежняват ситуацията точно на браншовете, които най-дълбоко са и ще бъдат наранени от пандемията. Същата политика би трябвало да се отстоява и в Европейски Съюз. Основните старания на държавното управление следва да бъдат по посока на разбора на създалото се състояние, актуализация на бюджета и усилване на прозрачността. (Практиката на законодаване и редица нови законопроекти е тъкмо в посока, противоположна на усилването на прозрачността.)
Бюджетът за 2020 година е с минимални вътрешни запаси. Правителството разчиташе и разчита на фискалния запас. Но актуализацията (актуализациите) на бюджета следва на се насочат към редуциране и усъвършенстване на разноските.
- Ако изключителното състояние продължи и през юни, следва да се планува увеличение на държавния дълг.
Не чакам до тогава изискванията на пазара на върховен дълг и кредитният рейтинг на България да се трансформират. Предполагам, че до тогава ще бъдат изчерпани ресурсите на банките за отсрочване и преструктуриране на към този момент отпуснатите заеми. Съответно новият дълг, с изключение на за запалване на нови дефицити по настоящите разноски, следва да бъде ориентиран за обезпечаване на гаранции, само че вероятно необслужените към този миг заеми и обезпечаване на ликвидност на банките.
Трудно е без специфичен разбор през днешния ден да се предложи явен модел на консумиране на този нов дълг. Ако ББР ще се занимава с инфраструктура, допустимо е банките да бъдат финансирани по различен канал.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Коронавирусът (566)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ