България на три океана? Не, по-добре търговия на Запад, отколкото на Изток
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител на КС2 ЕООД. Статията му е препечатана от " Свободна Европа ".
Ухажването на вложители е доста друга прочувствена и дипломатическа процедура. Поне по този начин излиза от сравняването на българските управляващи с политици на Запад и Изток. Какви вложители си търсят другите страни? Как ги търсят и по какъв начин ги удържат? Ето образци.
Кога е най-голям политическият риск
От Запад се търсят частни вложители със значителен достъп до капитали и високо място във веригата на добавена стойност. Такива са случаите с " Фолксваген ", представян, прочее погрешно, като най-голямата (възможна) инвестиция в нова България и с концесията на Летище София (приходите от която към този момент са планувани в бюджета).
От Изток се търсят вложения от държавни компании. Наскоро председателката на Народното събрание Цвета Караянчева и президентът Румен Радев поканиха тъкмо такива компании от Русия и Китай. Ако мостостроенето успее, твърди се, че вложенията ще потекат към България от Тихия, Атлантическия и Северния ледовит океан.
Държавните предприятия са по-рискови вложители от частните. Спрямо тях данъчни, природоопазващи и всички други държавни контролни органи не могат да подхващат същите ограничения, каквито ползват към частните предприятия, в случай че те нарушават законите. А задграничните държавни предприятия са още по-рискови.
При осъществяване на договорите частните предприятия са за предпочитане. След всяка по-значителна продажба на държавно дружество на частен задграничен вложител през 90-те НЕК незабавно предявяваше неплатените с години сметки за ток. Така беше със " Соди-Девня " и мина " Челопеч ". Но не и с " Кремиковци ", до момента в който беше държавно дружество. (Към датата на приватизацията то дължи към 2 млрд лева на други държавни предприятия. Те не бяха изплатени даже и след приватизацията.)
Случаят " Кремиковци " демонстрира още, че законите се ползват по-трудно по отношение на вътрешни частни вложители, в сравнение с по отношение на задграничните. Същото е ситуацията и при банките, както се видя в тази ситуация КТБ. Местните вложители имат политически връзки и чисто човешки другарства с ръководещите. Чуждестранните държавни вложители са директно свързани с техните лични ръководещи. При огромни страни с диктаторски режими дипломатическите старания за отнасяне на техните държавни вложители наедно с всички останали са обречени на крах.
Но има и странични изгоди от частни задгранични вложители: опитите за завладяване на такива предприятия неизбежно провокират демарши от посланиците на съответните страни. Резултатът нормално е възобновяване на правовия ред, отбрана на правото на благосъстоятелност и осъществяването на договорите. Най-известен е въпросът " Белведере ", а също и този с " Глориент ". Изземването на " Белведере " беше блокирано от изказване на посланика на Франция. Той уточни част от " гнилите ябълки " в правораздавателната система. Последва уволняване на правосъдните медиатори, само че не и следствие за това кой е поръчал експроприацията. Все отново въпреки историята да остана в публичната памет с неглижиращото фолклорно название " Двете каки ", заслугата е на седемте посланика. (Преди Коледа 2014 година, техни превъзходителства Роланд Хаусер (Австрия), Аник Ван Калстер (Белгия), Християн Конигсфелдт (Дания), Джонатан Алън (Великоритания), Том Ван Ооршхот (Холандия), Харри Салми (Финландия), разгласиха писмо в поддръжка на посланика на Франция, Ксавие Лапер дьо Кабан, с апел за попречване на враждебното усвояване на българския филиал на френската бизнес група " Белведере ".) Що се отнася до " Глориент ", без звук съдилищата сами блокираха отнемането на приход от английския вложител.
Любим илюзионистки прийом в основаването на илюзии в енергетиката са заклинанията против " американските централи ". Те са инвестиция, в която всяка поотделно е по-голяма от предстоящата от " Фолксваген ". Схемата по отношение на тях е типичен рекет: пускаш бизнес и по-късно искаш откуп за отбрана от закани, които самичък създаваш. Тези вложения са планувани от два Народното събрание (без възражения), а договорите – готови и презаверени от три държавни управления и две енергийни тактики, през 1998-2001 година договорите за изкупуване са единствената опция за финансиране на софтуерното и екологично възобновяване на Топлоелектрическа централа (в сходство със стандартите на Европейски Съюз, с цел да може страната да стане член на Съюза). " Американските " Топлоелектрическа централа създават над 1/3 от електрическата енергия, понижават зависимостта от импорт с към 8%, дават работа и приход на 25 хиляди души, със фамилиите това прави над 60 000 души. Точно тогава държавният регулатор възбуди следствие за " непозволена държавна помощ " в Европейски Съюз, а патриотите написаха проектозакон за национализация.
Какви са претенциите към раличните вложители
И сега никой не пречи нито на китайски, а още по-малко на съветски компании да влагат в България.
За Русия от години даже е тъкмо противоположното - към държавните компании РОСАТОМ и ГАЗПРОМ няма искания, а те получават привилегии: локалното се потиска, не разрешава, блокира или заплашва, различните доставки се оплитат в мрежата на бюрокрацията и държавното управление се отхвърля от отбрана на българската клиентела при нарушение на търговски практики. Преките загуби за българските консуматори и данъкоплатци от сходни дейности възлизат на към 4 милиарда лв.. Косвените са доста повече. Когато това се случи, десетина високопоставени лица на изборна служба декларират, че плановете са " необратими ".
Добре е, че плановете на ГАЗПРОМ в Европа, в това число новият " Южен поток " попаднаха под опасност от наказания, а РОСАТОМ в Турция през май т. година влезе в геополитическа задънена улица.
Към Русия и Китай няма рецензия. Към Европейски Съюз – " рецензия валяло ", казано на плевенски диалект. Един народен представител ще " брани България ": Европейски Съюз " колонизира ", постанова " мултикултурализъм ", " трети пол " и хомосексуализъм, и пробутва " отживяла времето си " демократична народна власт.
Всъщност обаче и в двете страни ситуацията с правата на индивида, върховенството на закона, свободата на медиите, битката с корупцията и контрола върху изпълнителната (там президентската) власт са на доста по-ниско ниво даже от България. Но и тук те имат едно доста значимо преимущество пред българските управляващи: президентите на Китай и Русия са на процедура несменяеми, имат доста повече време да прокарат ползите на своите другари.
Авторитарният прогрес на Китай и Русия наподобява конституционно обезпечен. Затова от Европейската мрежа на мозъчните тръстове, изследващи Китай, упорстват за водеща роля на политическите полезности в връзките на Европейски Съюз. Същото важи и за Русия.
Грешки в преценките
Оптимизмът за вложения в енергетиката (АЕЦ " Белене " ) и инфраструктурата е мощно пресилен. " Разгръщането на търговията ", износът на мляко, виновност и развиването и туристически услуги са дегизировка за " необратимите " държавни планове.
Русия поддържа високи, от време на време забранителни мита и случайно ползва нетарифни условия. Затова Русия е по-малко значима за българския експорт от Македония или Чехия. Българското кисело мляко, чиято продажба в Китай бе договаряна от президента преди 10 дни, се популяризира в Китай точно като български артикул от 2007 година от японската корпорация Мейджи. Впрочем 59% от българския експорт за света е машиностроене, селските артикули – под 6% от общия размер на износа.
Изобщо в региона на търговията България е по-напред от Русия и Китай към този момент 140 години.
И в региона на вложенията България има на какво да ги научи. Натрупаните задгранични вложения в България са 76% от Брутният вътрешен продукт съгласно УНКТАД, в Русия – три пъти, а в Китай шест пъти по-малко. От 1944 до 1989 година вложенията на " Русия " в България са в своя " разцвет ". Сега те са към 20 пъти по-малко от тези от Европейски Съюз и Северна Америка
Що се отнася до предлагането да си разменяме туристи с Китай, е симпатична, само че много смешна концепция: там е по-скъпо отсам, а тук е по-добре да се живее. Според Индекса на положителните страни България е на 12-то място в света, Русия на 41-то, а Китай – на 61-во. Туристите могат незабелязано да станат емигранти.
Ухажването на вложители е доста друга прочувствена и дипломатическа процедура. Поне по този начин излиза от сравняването на българските управляващи с политици на Запад и Изток. Какви вложители си търсят другите страни? Как ги търсят и по какъв начин ги удържат? Ето образци.
Кога е най-голям политическият риск
От Запад се търсят частни вложители със значителен достъп до капитали и високо място във веригата на добавена стойност. Такива са случаите с " Фолксваген ", представян, прочее погрешно, като най-голямата (възможна) инвестиция в нова България и с концесията на Летище София (приходите от която към този момент са планувани в бюджета).
От Изток се търсят вложения от държавни компании. Наскоро председателката на Народното събрание Цвета Караянчева и президентът Румен Радев поканиха тъкмо такива компании от Русия и Китай. Ако мостостроенето успее, твърди се, че вложенията ще потекат към България от Тихия, Атлантическия и Северния ледовит океан.
Държавните предприятия са по-рискови вложители от частните. Спрямо тях данъчни, природоопазващи и всички други държавни контролни органи не могат да подхващат същите ограничения, каквито ползват към частните предприятия, в случай че те нарушават законите. А задграничните държавни предприятия са още по-рискови.
При осъществяване на договорите частните предприятия са за предпочитане. След всяка по-значителна продажба на държавно дружество на частен задграничен вложител през 90-те НЕК незабавно предявяваше неплатените с години сметки за ток. Така беше със " Соди-Девня " и мина " Челопеч ". Но не и с " Кремиковци ", до момента в който беше държавно дружество. (Към датата на приватизацията то дължи към 2 млрд лева на други държавни предприятия. Те не бяха изплатени даже и след приватизацията.)
Случаят " Кремиковци " демонстрира още, че законите се ползват по-трудно по отношение на вътрешни частни вложители, в сравнение с по отношение на задграничните. Същото е ситуацията и при банките, както се видя в тази ситуация КТБ. Местните вложители имат политически връзки и чисто човешки другарства с ръководещите. Чуждестранните държавни вложители са директно свързани с техните лични ръководещи. При огромни страни с диктаторски режими дипломатическите старания за отнасяне на техните държавни вложители наедно с всички останали са обречени на крах.
Но има и странични изгоди от частни задгранични вложители: опитите за завладяване на такива предприятия неизбежно провокират демарши от посланиците на съответните страни. Резултатът нормално е възобновяване на правовия ред, отбрана на правото на благосъстоятелност и осъществяването на договорите. Най-известен е въпросът " Белведере ", а също и този с " Глориент ". Изземването на " Белведере " беше блокирано от изказване на посланика на Франция. Той уточни част от " гнилите ябълки " в правораздавателната система. Последва уволняване на правосъдните медиатори, само че не и следствие за това кой е поръчал експроприацията. Все отново въпреки историята да остана в публичната памет с неглижиращото фолклорно название " Двете каки ", заслугата е на седемте посланика. (Преди Коледа 2014 година, техни превъзходителства Роланд Хаусер (Австрия), Аник Ван Калстер (Белгия), Християн Конигсфелдт (Дания), Джонатан Алън (Великоритания), Том Ван Ооршхот (Холандия), Харри Салми (Финландия), разгласиха писмо в поддръжка на посланика на Франция, Ксавие Лапер дьо Кабан, с апел за попречване на враждебното усвояване на българския филиал на френската бизнес група " Белведере ".) Що се отнася до " Глориент ", без звук съдилищата сами блокираха отнемането на приход от английския вложител.
Любим илюзионистки прийом в основаването на илюзии в енергетиката са заклинанията против " американските централи ". Те са инвестиция, в която всяка поотделно е по-голяма от предстоящата от " Фолксваген ". Схемата по отношение на тях е типичен рекет: пускаш бизнес и по-късно искаш откуп за отбрана от закани, които самичък създаваш. Тези вложения са планувани от два Народното събрание (без възражения), а договорите – готови и презаверени от три държавни управления и две енергийни тактики, през 1998-2001 година договорите за изкупуване са единствената опция за финансиране на софтуерното и екологично възобновяване на Топлоелектрическа централа (в сходство със стандартите на Европейски Съюз, с цел да може страната да стане член на Съюза). " Американските " Топлоелектрическа централа създават над 1/3 от електрическата енергия, понижават зависимостта от импорт с към 8%, дават работа и приход на 25 хиляди души, със фамилиите това прави над 60 000 души. Точно тогава държавният регулатор възбуди следствие за " непозволена държавна помощ " в Европейски Съюз, а патриотите написаха проектозакон за национализация.
Какви са претенциите към раличните вложители
И сега никой не пречи нито на китайски, а още по-малко на съветски компании да влагат в България.
За Русия от години даже е тъкмо противоположното - към държавните компании РОСАТОМ и ГАЗПРОМ няма искания, а те получават привилегии: локалното се потиска, не разрешава, блокира или заплашва, различните доставки се оплитат в мрежата на бюрокрацията и държавното управление се отхвърля от отбрана на българската клиентела при нарушение на търговски практики. Преките загуби за българските консуматори и данъкоплатци от сходни дейности възлизат на към 4 милиарда лв.. Косвените са доста повече. Когато това се случи, десетина високопоставени лица на изборна служба декларират, че плановете са " необратими ".
Добре е, че плановете на ГАЗПРОМ в Европа, в това число новият " Южен поток " попаднаха под опасност от наказания, а РОСАТОМ в Турция през май т. година влезе в геополитическа задънена улица.
Към Русия и Китай няма рецензия. Към Европейски Съюз – " рецензия валяло ", казано на плевенски диалект. Един народен представител ще " брани България ": Европейски Съюз " колонизира ", постанова " мултикултурализъм ", " трети пол " и хомосексуализъм, и пробутва " отживяла времето си " демократична народна власт.
Всъщност обаче и в двете страни ситуацията с правата на индивида, върховенството на закона, свободата на медиите, битката с корупцията и контрола върху изпълнителната (там президентската) власт са на доста по-ниско ниво даже от България. Но и тук те имат едно доста значимо преимущество пред българските управляващи: президентите на Китай и Русия са на процедура несменяеми, имат доста повече време да прокарат ползите на своите другари.
Авторитарният прогрес на Китай и Русия наподобява конституционно обезпечен. Затова от Европейската мрежа на мозъчните тръстове, изследващи Китай, упорстват за водеща роля на политическите полезности в връзките на Европейски Съюз. Същото важи и за Русия.
Грешки в преценките
Оптимизмът за вложения в енергетиката (АЕЦ " Белене " ) и инфраструктурата е мощно пресилен. " Разгръщането на търговията ", износът на мляко, виновност и развиването и туристически услуги са дегизировка за " необратимите " държавни планове.
Русия поддържа високи, от време на време забранителни мита и случайно ползва нетарифни условия. Затова Русия е по-малко значима за българския експорт от Македония или Чехия. Българското кисело мляко, чиято продажба в Китай бе договаряна от президента преди 10 дни, се популяризира в Китай точно като български артикул от 2007 година от японската корпорация Мейджи. Впрочем 59% от българския експорт за света е машиностроене, селските артикули – под 6% от общия размер на износа.
Изобщо в региона на търговията България е по-напред от Русия и Китай към този момент 140 години.
И в региона на вложенията България има на какво да ги научи. Натрупаните задгранични вложения в България са 76% от Брутният вътрешен продукт съгласно УНКТАД, в Русия – три пъти, а в Китай шест пъти по-малко. От 1944 до 1989 година вложенията на " Русия " в България са в своя " разцвет ". Сега те са към 20 пъти по-малко от тези от Европейски Съюз и Северна Америка
Що се отнася до предлагането да си разменяме туристи с Китай, е симпатична, само че много смешна концепция: там е по-скъпо отсам, а тук е по-добре да се живее. Според Индекса на положителните страни България е на 12-то място в света, Русия на 41-то, а Китай – на 61-во. Туристите могат незабелязано да станат емигранти.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ