Не реформирай това: 7 аргумента срещу идеите за промяна на ДДС
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". " Дневник " препечатва текста му от " Свободна Европа ".
Не е фиктивен метод да поправиш нещо, което не е счупено. През 1977 година бюджетарят на президента Джими Картър предлага тази житейска мъдрост ( " if it ain’t broke, don’t fix it " ) да стане водещ принцип на държавното ръководство. И разяснява, че главният проблем при политиката е, че " поправя " неща, които не са счупени, като ги скапва, и не поправя неща, които не работят.
Точно такава е концепцията на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи за разнообразни Данък добавена стойност за самун, медикаменти и още нещо. На тях им е простено да се вършат на другари на народа. На него пък му е простено да се оставя да го водят за носа. Но не е простено на грамотната аудитория да поддържа това съзнателно лицемерно предложение.
1. Слухът, че Данък добавена стойност въздейства значително върху цената, е мощно пресилен . Този налог не е главен претекст да се използва или не която и да е стока и услуга. Както написа във втория урок по стопанска система, цената се дефинира от търсенето и предлагането. В това съответствие се намесват хиляди други фактори, свързани с приходи, мода, ограничавания на прилагане и доставка, контролиране, потребление на заместители и потребление на дадена стока като сурогат за други артикули и услуги.
2. Случаят с хляба е характерен. През 1965 година, когато няма естествени цени на хляба, т.е. цената му е нещо като " налог самун " (умишлено поддържан на ниско равнище), в България, по домовете – не в заведенията за хранене (малко на брой) и столовете по предприятия и институции, се използва три пъти повече самун, в сравнение с през 2018 година Най-вероятно с това голямо количество самун са се изхранвали освен хората, само че и магаретата, кокошките и другата стока в хорските дворове. За последните 25 години потреблението на самун е намаляло към два пъти. Намаляването стартира преди въвеждането на Данък добавена стойност през 1992 година и като се изключи 2010 година се удостоверява като наклонност всяка година.
3. При медикаментите и книгите също не се вижда нито един проблем от страната на потреблението.
Преди две години, във връзка съответната статистика, имаше радостни възгласи в медиите, че България " не е на дъното " на класациите по четене на книги. За последните девет години цените на книгите порастват приблизително с към 3% на година, а броят на отпечатаните книги – с по 5%. Печалбите на издателите са релативно непрекъснати, а броят на четящите нараства. (Тук главният фактор е работата – в случай че имаш работа, четеш повече.) Това не значи, че се усилват тиражите. При актуалните технологии издателите печатат единствено толкоз, колкото поема пазарът. По това книгите се разграничават от доста други артикули.
С медикаментите, макар забрани, ограничавания, нездравословна (понякога смъртоносна) политика на държавните органи, картината е още по-ясна: за 10 години цените са намалели с 4%, през 2018 година нарастването им е с 0.1% - над 20 пъти по-ниско от междинната инфлация. През 1997 година продължителността на живота е до нивото на 1969 година След 1998 година тя се е нараснала с 4.5 години. На последните десетина години изискуем 4/5 от подобрението за последните 50 години. При смъртността има пръст и Господ, само че е ясно, че и медицината, и качеството на живот, и това на медикаментите се усъвършенства.
4. Хленчът е главно занятие на политиците и пресата: в случай че всичко е наред, те се продават по-малко. Остава въпросът кой с изключение на политиците би счечелил от другите ДДС-та. На първо място това ще са хлебарите и мелничарите. Отрасълът е много стеснен като брой компании и притежатели, с него са свързани и политици и министри. Един от резултатите ще бъде, че те затварят процеса – хем получават нещо от земеделските дотации, хем за известно време ще се усилят крайните облаги от продажба на самун. Подобно предусещане кара и други производители да застанат на опашка пред кабинетите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
5. Някои сигурни крайни резултати от замисъла им също са в директно несъгласие със декларираната грижа за народа и бедните. Един от правилата на фискалната политика е, че това, което субсидираш, го получаваш допълнително. Субсидираш нелепост, получаваш повече нелепост. И противоположното. Освен това е ясно, че субсидираш сякаш един, а постоянно печели някой различен.
Тъй като регулирането на търсенето и предлагането, цените, е най-глупавото допустимо контролиране, по-страведливо е налозите да са ценностно неутрални, равни за всички.
С Данък добавена стойност би се получило, че тези, които използват повече, ще спестят повече от всички останали и ще станат малко по-богати. За другите относителното положение ще е по-лошо и в смисъл на качество на потребяваните артикули. Цената на качествения самун няма да се промени от размера на този налог. При по-некачествения спадът на цената ще е по-съществен. Но би трябвало ли да се яде повече фалшив самун и даже повече самун въобще – това е тематика, от която политиците не се интересуват.
Същото е и с медикаментите и книгите. По-ниският Данък добавена стойност не дава гаранции, че ще има измислени, доставени и купени по-добри книги и медикаменти.
6. Неутралността на налога е значима и по механически аргументи. Никой не може да каже къде тъкмо стартира производството на една стока и услуга. Например ще включите ли дърводобива и въглищарството в производството на класическия молив с графит?
За всяка стока и услуга пораждат сходни въпроси, които, първо, не могат да бъдат контролирани, второ, в случай че бъдат контролирани, ще усилят решенията по убеждение на данъчните управляващи. Първите, които печелят, са отново политиците: освен, че пред вратата им ще има опашка и от други браншове, които ще желаят понижение на Данък добавена стойност, само че тъжителите ще желаят и повече детайлности в регулирането.
Това ще отбрани към този момент почналите бизнес на обещано занятие от тези, които занапред желаят да навлезнат на пазара. Политиците се вършат, че не схващат, че конкуренцията е лява концепция. От нея и либерализацията печелят най-вече малоимотните, тъй като получават повече по-качествени артикули на по-ниски цени, а на другите им е безразлично какъв брой коства едно или друго. Вследствие на отбраната на производителите ще набъбнат разноските на потребителите.
7. Въпреки воплите, че се не се заплащат налози и че набъбват измамите с Данък добавена стойност , след 2012 година събираемостта на Данък добавена стойност доста се усъвършенства - сумата на " загубите " от него спада съвсем 3.5 пъти. Това е по този начин по доста аргументи, само че преди всичко тъй като след спада на потреблението през 2009-2010 година, то след 2013 година пораства заради растеж на приходите и заетостта.
В тази обстановка разнообразяването на Данък добавена стойност може да докара до следните шест последствия за фиска:
а) опашка за други по-ниски ставки по Данък добавена стойност
б) измами от платците и корупция при данъчните чиновници
в) ремонт и на равния (плоския) налог, тъй като ще намалеят приходите по линия на Данък добавена стойност и ще се търси отплата посредством увеличение на директните налози
г) понижаване на бюджетните доходи и заради тази причина
д) понижаване на приходите на хората със междинни и ниски приходи
е) отлив на капитали и хора.
Не е фиктивен метод да поправиш нещо, което не е счупено. През 1977 година бюджетарят на президента Джими Картър предлага тази житейска мъдрост ( " if it ain’t broke, don’t fix it " ) да стане водещ принцип на държавното ръководство. И разяснява, че главният проблем при политиката е, че " поправя " неща, които не са счупени, като ги скапва, и не поправя неща, които не работят.
Точно такава е концепцията на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи за разнообразни Данък добавена стойност за самун, медикаменти и още нещо. На тях им е простено да се вършат на другари на народа. На него пък му е простено да се оставя да го водят за носа. Но не е простено на грамотната аудитория да поддържа това съзнателно лицемерно предложение.
1. Слухът, че Данък добавена стойност въздейства значително върху цената, е мощно пресилен . Този налог не е главен претекст да се използва или не която и да е стока и услуга. Както написа във втория урок по стопанска система, цената се дефинира от търсенето и предлагането. В това съответствие се намесват хиляди други фактори, свързани с приходи, мода, ограничавания на прилагане и доставка, контролиране, потребление на заместители и потребление на дадена стока като сурогат за други артикули и услуги.
2. Случаят с хляба е характерен. През 1965 година, когато няма естествени цени на хляба, т.е. цената му е нещо като " налог самун " (умишлено поддържан на ниско равнище), в България, по домовете – не в заведенията за хранене (малко на брой) и столовете по предприятия и институции, се използва три пъти повече самун, в сравнение с през 2018 година Най-вероятно с това голямо количество самун са се изхранвали освен хората, само че и магаретата, кокошките и другата стока в хорските дворове. За последните 25 години потреблението на самун е намаляло към два пъти. Намаляването стартира преди въвеждането на Данък добавена стойност през 1992 година и като се изключи 2010 година се удостоверява като наклонност всяка година.
3. При медикаментите и книгите също не се вижда нито един проблем от страната на потреблението.
Преди две години, във връзка съответната статистика, имаше радостни възгласи в медиите, че България " не е на дъното " на класациите по четене на книги. За последните девет години цените на книгите порастват приблизително с към 3% на година, а броят на отпечатаните книги – с по 5%. Печалбите на издателите са релативно непрекъснати, а броят на четящите нараства. (Тук главният фактор е работата – в случай че имаш работа, четеш повече.) Това не значи, че се усилват тиражите. При актуалните технологии издателите печатат единствено толкоз, колкото поема пазарът. По това книгите се разграничават от доста други артикули.
С медикаментите, макар забрани, ограничавания, нездравословна (понякога смъртоносна) политика на държавните органи, картината е още по-ясна: за 10 години цените са намалели с 4%, през 2018 година нарастването им е с 0.1% - над 20 пъти по-ниско от междинната инфлация. През 1997 година продължителността на живота е до нивото на 1969 година След 1998 година тя се е нараснала с 4.5 години. На последните десетина години изискуем 4/5 от подобрението за последните 50 години. При смъртността има пръст и Господ, само че е ясно, че и медицината, и качеството на живот, и това на медикаментите се усъвършенства.
4. Хленчът е главно занятие на политиците и пресата: в случай че всичко е наред, те се продават по-малко. Остава въпросът кой с изключение на политиците би счечелил от другите ДДС-та. На първо място това ще са хлебарите и мелничарите. Отрасълът е много стеснен като брой компании и притежатели, с него са свързани и политици и министри. Един от резултатите ще бъде, че те затварят процеса – хем получават нещо от земеделските дотации, хем за известно време ще се усилят крайните облаги от продажба на самун. Подобно предусещане кара и други производители да застанат на опашка пред кабинетите на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи.
5. Някои сигурни крайни резултати от замисъла им също са в директно несъгласие със декларираната грижа за народа и бедните. Един от правилата на фискалната политика е, че това, което субсидираш, го получаваш допълнително. Субсидираш нелепост, получаваш повече нелепост. И противоположното. Освен това е ясно, че субсидираш сякаш един, а постоянно печели някой различен.
Тъй като регулирането на търсенето и предлагането, цените, е най-глупавото допустимо контролиране, по-страведливо е налозите да са ценностно неутрални, равни за всички.
С Данък добавена стойност би се получило, че тези, които използват повече, ще спестят повече от всички останали и ще станат малко по-богати. За другите относителното положение ще е по-лошо и в смисъл на качество на потребяваните артикули. Цената на качествения самун няма да се промени от размера на този налог. При по-некачествения спадът на цената ще е по-съществен. Но би трябвало ли да се яде повече фалшив самун и даже повече самун въобще – това е тематика, от която политиците не се интересуват.
Същото е и с медикаментите и книгите. По-ниският Данък добавена стойност не дава гаранции, че ще има измислени, доставени и купени по-добри книги и медикаменти.
6. Неутралността на налога е значима и по механически аргументи. Никой не може да каже къде тъкмо стартира производството на една стока и услуга. Например ще включите ли дърводобива и въглищарството в производството на класическия молив с графит?
За всяка стока и услуга пораждат сходни въпроси, които, първо, не могат да бъдат контролирани, второ, в случай че бъдат контролирани, ще усилят решенията по убеждение на данъчните управляващи. Първите, които печелят, са отново политиците: освен, че пред вратата им ще има опашка и от други браншове, които ще желаят понижение на Данък добавена стойност, само че тъжителите ще желаят и повече детайлности в регулирането.
Това ще отбрани към този момент почналите бизнес на обещано занятие от тези, които занапред желаят да навлезнат на пазара. Политиците се вършат, че не схващат, че конкуренцията е лява концепция. От нея и либерализацията печелят най-вече малоимотните, тъй като получават повече по-качествени артикули на по-ниски цени, а на другите им е безразлично какъв брой коства едно или друго. Вследствие на отбраната на производителите ще набъбнат разноските на потребителите.
7. Въпреки воплите, че се не се заплащат налози и че набъбват измамите с Данък добавена стойност , след 2012 година събираемостта на Данък добавена стойност доста се усъвършенства - сумата на " загубите " от него спада съвсем 3.5 пъти. Това е по този начин по доста аргументи, само че преди всичко тъй като след спада на потреблението през 2009-2010 година, то след 2013 година пораства заради растеж на приходите и заетостта.
В тази обстановка разнообразяването на Данък добавена стойност може да докара до следните шест последствия за фиска:
а) опашка за други по-ниски ставки по Данък добавена стойност
б) измами от платците и корупция при данъчните чиновници
в) ремонт и на равния (плоския) налог, тъй като ще намалеят приходите по линия на Данък добавена стойност и ще се търси отплата посредством увеличение на директните налози
г) понижаване на бюджетните доходи и заради тази причина
д) понижаване на приходите на хората със междинни и ниски приходи
е) отлив на капитали и хора.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ