Национални интереси в ЕС? Да обясниш българската политика на чужденци
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Народен представител във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". " Дневник " препечатва текста му от " Свободна Европа ".
" С нас идва редът. "
(Мото на българска политическа партия)
С две изключения, претендентите за Европейския парламент обещаваха, че ще вкарат ред в Европейския съюз. Как – не споделиха, само че създателят на мотото показа, че ще е с " твърда отбрана на националните ползи ".
Making sense of all this
Да обясниш българската политика на чужденци не е лесна работа. Например " цензурата ". Каква цензура, кой е цензорът, за какво хората имат вяра на герой като този – на тези въпроси няма логичен отговор. За Вътрешна македонска революционна организация провождам приятелите си към " Уикипедия ". Там за възгледите на партията е казано единствено, че " Slav Macedonians are in fact Bulgarian ". Историята на Вътрешна македонска революционна организация (Вътрешна македонска революционна организация) е дадена обективно. Но е препълнена с през днешния ден подсъдни действия. " Толкова е от дълго време, че към този момент не е истина " и прочие Но незабавно се пита: в случай че е " вътрешна ", за какво не е в Македония, а в случай че е " македонска " - за какво е " българско национално придвижване ", желаят ли да причислят някого към България?
На ГЕРБ (Граждани за европейско развиване на България) названието също е необичайно. Развитието на България преди 2007 година къде е протичало, кой е срещу то да е в Европа, а имало ли е " развиване "? Щом са за " европейско " развиване – за какво поддържат ползи на държавните съветски компании " Газпром " и " Росатом "? Отговорът е, че групата на обичайните национални партии взема решение множеството проблеми, без този с съветските ползи.
Най-лесно е обяснението на Българска социалистическа партия (Българска социалистическа партия), въпреки и тук за познавачите да пораждат подвъпроси за съветските ползи. Известно просветление е препратката към чешката КПБМ (Комунистическа партия на Бохемия и Моравия). За Движение за права и свободи (Движение за права и свободи) предисторията изяснява съвсем всичко, а участието в Либералния интернационал отстранява у събеседника подвъпросите. " Да, България " те кара да питаш за какво не " не " ; само че новото име (Демократична България) е намек, че другите не са демократи.
Слава Богу, че " Атака " и НФСБ нямат депутати в идващия Европейски парламент. За тях е комплицирано да се дава отговор на въпроси от рода на " офанзива против кого ", какви са тези военно-тактически термини в парламентарен подтекст и какво значат лозунги като " ромите на Сатурн " или плакатите на съветски език? Ами НФСБ (Национален фронт за избавление на България) " Фронт " против кого, " избавление " от какво или от кого, да не приказваме за лозунга – заемка от Хайтов: " Изпуснем ли България, изтървали сме всичко ". (Превеждал съм го на родственик от Кеймбридж, който упражняваше българския си, четейки реклами по автомагистрала " Струма ".)
" Чужди полезности "
Национализмът в страните от нова Европа е разследване на триумфа на прехода. Той приключва към началото на договарянията за участие в Европейски Съюз, т.е. към 1998-1999 година Към 2004 година този триумф, както е ставало дума, дава нетривиално позитивни резултати за благосъстоянието на жителите, както спрямо края на 1980-те години, по този начин и в по-дългосрочна вероятност. Не е допустимо да се твърди, че ситуацията се утежнява, най-малко не на рационални учредения.
Популярността бе потърсена и открита в обичайни, нереални и идеологизирани послания, че преходът е " тотално сгрешен ", " отчасти престъпен " и прочие Те не могат да се потвърдят, само че са потребни. И без изключително въображение могат да се трансфорат в изказвания за " колонизация " от Световната комерсиална организация, Европейски Съюз и НАТО. Когато се изтъркат, може да се измисли кражба на деца и настъпление на " непознати полезности ", каквото и да значи това.
Националните ползи в Европейски Съюз
От работата на предходните депутати излезе, че най-важният народен интерес е да бъдат оставени водачите на мира. Това в действителност не е работа нито на съюза, нито на обособените юрисдикции, в случай че обикновено се практикуват свободите на придвижване на хора, артикули, услуги и капитали.
От леката глава на политолозите излезе вопълът за " Европа на две скорости ". Съюзът в действителност има толкоз скорости, колкото и страни членки. Той е федерация в смисъл, че обособените страни могат да се съревновават на всички поприща, стига да са покрили политическите критерии за участие.
Те са сумирани в член 2 от Лисабонския контракт като европейски полезности: човешко достойнство; независимост на придвижване и ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, религията и мненията (защитени с Хартата на главните права на ЕС); представителна демокрация; равни права и господство на закона, и права на индивида (недискриминация, отбрана на персонални данни и правото на достъп до правораздаване и информация). Кондензиран техен израз е " върховенството на закона ". Цитираното мото допуска господство на индивида, а не на закона.
Отвъд тези полезности, всички или съвсем всички " интер-еси " са частни. Дори етимологията е удостоверение за това - от латински " inter " - " сред " и " esse " - " битие ", " съществуване ", " същина " или рекламация към нещо.
" Интерес " значи, че нещо е значимо за някого, негова грижа. Хората нормално избират нещата, които обичат, да са тяхна благосъстоятелност – не биха били съгласни родителите им, съпрузите им или децата им да са обществен интерес. Същото важи и за правата върху пари и имущество, добити със лично или на предците усърдие.
В стопанската система " интерес " се отнася към полезността на някакъв запас от становище на разполагането с него – вложения, работни места, контракти (сделки за замяна, отдаване под наем/лизинг, работа и други подобни) и вземания, и разноски по тях. Ако няма интерес към нещо, това значи, че не му се придава " полезност ".
В правото на Европейски Съюз няма определение на " общ интерес ". Общи за него са критериите за участие, разказани в упоменатия член 2. Ако националните ползи се надграждат над ползите на обособените хора, семейства и предприятия, участието в Европейски Съюз (а и в НАТО) би следвало да бъде подобен интерес, както отбраната на полезностите по член 2 от Лисабонския контракт. Но не е в техен интерес съюзът и представителите им в него да ги лимитират.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (624)
" С нас идва редът. "
(Мото на българска политическа партия)
С две изключения, претендентите за Европейския парламент обещаваха, че ще вкарат ред в Европейския съюз. Как – не споделиха, само че създателят на мотото показа, че ще е с " твърда отбрана на националните ползи ".
Making sense of all this
Да обясниш българската политика на чужденци не е лесна работа. Например " цензурата ". Каква цензура, кой е цензорът, за какво хората имат вяра на герой като този – на тези въпроси няма логичен отговор. За Вътрешна македонска революционна организация провождам приятелите си към " Уикипедия ". Там за възгледите на партията е казано единствено, че " Slav Macedonians are in fact Bulgarian ". Историята на Вътрешна македонска революционна организация (Вътрешна македонска революционна организация) е дадена обективно. Но е препълнена с през днешния ден подсъдни действия. " Толкова е от дълго време, че към този момент не е истина " и прочие Но незабавно се пита: в случай че е " вътрешна ", за какво не е в Македония, а в случай че е " македонска " - за какво е " българско национално придвижване ", желаят ли да причислят някого към България?
На ГЕРБ (Граждани за европейско развиване на България) названието също е необичайно. Развитието на България преди 2007 година къде е протичало, кой е срещу то да е в Европа, а имало ли е " развиване "? Щом са за " европейско " развиване – за какво поддържат ползи на държавните съветски компании " Газпром " и " Росатом "? Отговорът е, че групата на обичайните национални партии взема решение множеството проблеми, без този с съветските ползи.
Най-лесно е обяснението на Българска социалистическа партия (Българска социалистическа партия), въпреки и тук за познавачите да пораждат подвъпроси за съветските ползи. Известно просветление е препратката към чешката КПБМ (Комунистическа партия на Бохемия и Моравия). За Движение за права и свободи (Движение за права и свободи) предисторията изяснява съвсем всичко, а участието в Либералния интернационал отстранява у събеседника подвъпросите. " Да, България " те кара да питаш за какво не " не " ; само че новото име (Демократична България) е намек, че другите не са демократи.
Слава Богу, че " Атака " и НФСБ нямат депутати в идващия Европейски парламент. За тях е комплицирано да се дава отговор на въпроси от рода на " офанзива против кого ", какви са тези военно-тактически термини в парламентарен подтекст и какво значат лозунги като " ромите на Сатурн " или плакатите на съветски език? Ами НФСБ (Национален фронт за избавление на България) " Фронт " против кого, " избавление " от какво или от кого, да не приказваме за лозунга – заемка от Хайтов: " Изпуснем ли България, изтървали сме всичко ". (Превеждал съм го на родственик от Кеймбридж, който упражняваше българския си, четейки реклами по автомагистрала " Струма ".)
" Чужди полезности "
Национализмът в страните от нова Европа е разследване на триумфа на прехода. Той приключва към началото на договарянията за участие в Европейски Съюз, т.е. към 1998-1999 година Към 2004 година този триумф, както е ставало дума, дава нетривиално позитивни резултати за благосъстоянието на жителите, както спрямо края на 1980-те години, по този начин и в по-дългосрочна вероятност. Не е допустимо да се твърди, че ситуацията се утежнява, най-малко не на рационални учредения.
Популярността бе потърсена и открита в обичайни, нереални и идеологизирани послания, че преходът е " тотално сгрешен ", " отчасти престъпен " и прочие Те не могат да се потвърдят, само че са потребни. И без изключително въображение могат да се трансфорат в изказвания за " колонизация " от Световната комерсиална организация, Европейски Съюз и НАТО. Когато се изтъркат, може да се измисли кражба на деца и настъпление на " непознати полезности ", каквото и да значи това.
Националните ползи в Европейски Съюз
От работата на предходните депутати излезе, че най-важният народен интерес е да бъдат оставени водачите на мира. Това в действителност не е работа нито на съюза, нито на обособените юрисдикции, в случай че обикновено се практикуват свободите на придвижване на хора, артикули, услуги и капитали.
От леката глава на политолозите излезе вопълът за " Европа на две скорости ". Съюзът в действителност има толкоз скорости, колкото и страни членки. Той е федерация в смисъл, че обособените страни могат да се съревновават на всички поприща, стига да са покрили политическите критерии за участие.
Те са сумирани в член 2 от Лисабонския контракт като европейски полезности: човешко достойнство; независимост на придвижване и ценене на персоналния живот, независимост на мисълта, религията и мненията (защитени с Хартата на главните права на ЕС); представителна демокрация; равни права и господство на закона, и права на индивида (недискриминация, отбрана на персонални данни и правото на достъп до правораздаване и информация). Кондензиран техен израз е " върховенството на закона ". Цитираното мото допуска господство на индивида, а не на закона.
Отвъд тези полезности, всички или съвсем всички " интер-еси " са частни. Дори етимологията е удостоверение за това - от латински " inter " - " сред " и " esse " - " битие ", " съществуване ", " същина " или рекламация към нещо.
" Интерес " значи, че нещо е значимо за някого, негова грижа. Хората нормално избират нещата, които обичат, да са тяхна благосъстоятелност – не биха били съгласни родителите им, съпрузите им или децата им да са обществен интерес. Същото важи и за правата върху пари и имущество, добити със лично или на предците усърдие.
В стопанската система " интерес " се отнася към полезността на някакъв запас от становище на разполагането с него – вложения, работни места, контракти (сделки за замяна, отдаване под наем/лизинг, работа и други подобни) и вземания, и разноски по тях. Ако няма интерес към нещо, това значи, че не му се придава " полезност ".
В правото на Европейски Съюз няма определение на " общ интерес ". Общи за него са критериите за участие, разказани в упоменатия член 2. Ако националните ползи се надграждат над ползите на обособените хора, семейства и предприятия, участието в Европейски Съюз (а и в НАТО) би следвало да бъде подобен интерес, както отбраната на полезностите по член 2 от Лисабонския контракт. Но не е в техен интерес съюзът и представителите им в него да ги лимитират.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Евроизбори 2019 (624)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ