Родилните петна на прехода. Някои обяснения на успеха и несполуките
Красен Станчев е създател на Института за пазарна стопанска система. Бил е депутат във Великото национално заседание (1990-1991), член на Съвета за икономическа политика към президента (1996 - 2001) и доцент в Софийския университет " Св. Климент Охридски ". Управител е на КС2 ЕООД. Текстът му е препечатан от " Свободна Европа ".
Прегледах огромна част от писаното за прехода и съвсем всички филми за 1989 година, показани на вниманието на телевизионната аудитория.
Историята, която те описват в несъгласие с рационално избраните критерии за преход, е следната:
- 1989 година най-често е " скрит план на великите сили " ;
- НАТО желали " мир непременно ", по тази причина Джордж Буш и Михаил Горбачов се договорили " западняците " да не преследват комунистите, а да им дадат пари на заем, с цел да поддържат безкръвния преход;
- Комитет за Държавна сигурност (на СССР), надлежно Комитетът за Държавна сигурност (ДС) и техните поделения в Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавски контракт, има силата и уменията да ръководи мимикриите и промяната на остарелия режим;
- Наивни жители се хващат за ръце в 600-километрова " жива верига ", желаят си бащинските имена, демонтират Желязната завеса, крият се по задгранични посолства и т.н.;
- А режимът внезапно единствено видимо се разпада, до момента в който " тайните служби " завземат партии и бизнес, вместо да ги дават на наивните граждани;
- Инфилтрирани ченгета от Държавна сигурност завладяват първо политическите партии, по-късно изборните органи на властта (парламент, изпълнителна власт, съд, прокуратура и локални власти) и вършат каквото си искат;
- Тези недоунищожени останки от предходния режим " трансформират политическата си власт в икономическа ", застават на " входа " и на " изхода " на другояче добре работещите предприятия, експлоатират наивния народ, забогатяват на негов тил и конфигурират своите другари на командните висоти в страната, банките, индустрията и, несъмнено, дипломатическите служби;
- През това време гласоподавателите не престават да са наивни, не-комунистите са безсилни или корумпирани, а изначалните заговорници стрижат дял след дял.
- Историческите сили са отговорни за несполуките на народа, както и на, по дифолт, самите тълкуватели.
Напук на тези заприказва и разпадналата се страна (макар " да няма такава страна " ), на операциите и кражбите на прехода, хората през днешния ден са доста по-заможни от когато и да било в историята на България и на другите страни от групата на контрактувания разпад на комунизма.
Обяснението е в събитието, че неприятните неща идват от предишното, а хубавите от бъдещето, колкото и неразбираемо да е то. Това бъдеще " още не се е развило на лична основа, а в противен случай, зародило е от социалистическото общество и затова във всички връзки в икономическо, морално и психическо отношение резервира родилните петна на остарялото общество, от недрата на което то се е появило. Това е парафраза от последния научен опит на Карл Маркс.
Родилните " петна " на 1989 година
Във втората половина на 80-те години стартира класическа промяна на диктаторските режими. Логиката и микроикономиката на диктатурите е такава, че против тях се изправят хора от близкото обграждане на диктатора. Масовите митинги нормално са вторични. Само Октомврийската гражданска война през 1917 година е дело на новобранци. Но и тя става допустима с помощта на абдикацията на императора и демократичната еуфория от март до октомври онази година.
Икономически процесът на ерозия на руската система стартира в средата на 1950-те, когато възобновяване от разрухата на войната е завършило. Но той е спрян от потъпкването на унгарските протести от алената войска, построяването на Желязната завеса (от 1945 година и след това физически от 1961 година, с цел да не се изнесат източногерманците на Запад), възбраната (под опасност от нова инвазия) за присъединение на Унгария към Международния валутен фонд (1967 г.) и нахлуването на Варшавския контракт в Чехословакия (през август 1968 г.). Но се възражда от така наречен Хелзинкски развой към средата и края на 1970-те години, както и от възванието на цяла плеяда писатели, режисьори, музиканти и рок-музиканти - като Георги Марков, Вацлав Хавел, Александър Солженицин - хората да живеят почтено, без боязън и не в неистина.
По силата на " Хелзинки " комунистическите страни се съгласяват, че следва да съблюдават главните човешки права и да позволяват на родственици да посещават своите близки в некомунистически страни. За да изпълнят изискванията за кандидатстване за заеми в твърда валута (преди това те задлъжняват към Съюз на съветските социалистически републики, който през 1940-1950-те години ги е ограбил).
" На войските няма да бъде подредено... "
На 2 май 1989 година стартира демонтажът на Желязната завеса на унгарско-австрийската граница. По решение на ръководещите комунисти в Унгария. На 8 май те уволняват Янош Кадар, който е отпред на страната от 1956 година Действията на държавното управление са координирани преди този момент от премиера Миклош Немет с Михаил Горбачов (през март 1989 г.). Аргументите са създадени от шефа на Министерство на вътрешните работи Ищван Хорват и се свеждат до следното: унгарските жители разполагат със независимост на напредване, 6 милиона от тях пътуват всяка година; на година има не повече от 10 случая на незаконно прекосяване на границата от маджарски жители (най-вече заблудили се пияници и бягащи от учебно заведение ученици), както и 200-250 опита от чужденци; при толкоз стеснен трафик изразходването на 50 милиона щатски $ (които държавното управление няма) за ремонт на Завесата е изцяло неправилен разход.
През март Немет споделя с Горбачов желанието да се проведат диалози с опозицията на Кръглата маса по полски пример и пита по какъв начин биха реагирали 80 000 руски бойци, разквартирувани в Унгария. Отговорът на Горбачов е: " Аз не съм склонен с многопартийната система... и с въвеждането й в Унгария. Но това не е моя работа. Вие сами решавате. Но можете да сте сигурни, че на войските няма да бъде подредено да разгромят вашата многопартийна система ".
Лятото на 1989 година
На 7 май 1989 година в Германска демократична република са извършени локални избори, на които Народният фронт (по сходство на Отечествения фронт в България) " побеждава " с 98,6% (в Магдебург – 99,7%, в Ерфурт – 99%, в дъното на класацията е Дрезден – едвам 97,5%). Но тези избори са разнообразни от провежданите в продължение на 44 години. На тях са позволени самостоятелни наблюдаващи и за първи път има очевидци, че изборите са фалшифицирани. Наблюдателите са от протестантската черква, които по конституция имат правото да следят изборите. Два месеца преди вота берлинският свещеник Райнер Епелман е изискал от управляващите църквата да упражни това право и те се съгласяват. Свидетелствата на пасторите са публикувани от западногерманската телевизия и стават съображение за летните политически митинги в Германска демократична република, които приключват с отварянето на Стената на 9 ноември.
В трите балтийски републики на Съюз на съветските социалистически републики на 23 август 1989 година (50 години след подписването на пакта " Рибентроп-Молотов " ) жителите стачкуват за самостоятелност, хванати за ръка в най-голямата жива верига в историята на човечеството, дълга 630 км.
Пак през август 1989 година, румънският водач Николае Чаушеску предлага инвазия на Варшавския контракт в Полша, " с цел да се унищожат анти-социалистическите детайли ". През септември същата година Тадеуш Мазовиецки ще оглави държавното управление на Полша, а Лешек Балцерович ще създаде и стартира да прокарва проект за излизане на Полша от положението на банкрут.
По това време и Съвет за икономическа взаимопомощ, и Варшавският контракт са към момента на мястото си, а Съюз на съветските социалистически републики има ситуирани в Централна Европа с 10 000 повече нуклеарни бойни ракети от НАТО. Тодор Живков пък предлага на Горбачов да му помогне с разпростирането на социалистическите хрумвания в Балтийските републики (също през март 1989 г.). В България неговото държавно управление се занимава с други проблеми - то следи " неформалите ", няколко души са уволнени от работа.
В това време в България
На 3 май 1989 година е признато Постановление на Министерски съвет № 19 ( " За разпоредбите на организация на банковото дело " ), с което стартира основаване на частни банки с обществени, т.е. на данъкоплатците средства и със спестяванията им в ДСК. Още преди първите избори са лицензирани към 30 банки. Също през май 1989 година в Джебел, Каолиново, Езерче и на други места турските общности стартират митинги за връщане на имената, които са заменени принудително през 1984-1985 година
Това форсира приемането на 10 май 1989 година на Закона за задграничните паспорти и пътуванията в чужбина, с цел да може на 29 май Тодор Живков, в послание по държавните радио и телевизия, да призове Турция: " Отворете границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция краткотрайно или желаят да живеят там ". Между 3 юни и 21 август 1989 година 360 000 души (55-60 хиляди семейства) напущат България, доста от тях продават имущественото си на функционери, близки до Българска комунистическа партия и службите за сигурност. Имотите бързо са препродадени и през 90-те години едвам към 300 фамилии съумяват да възстановят собствеността си.
Някои пояснения на триумфа и несполуките
Колебанието сред разнообразни крайни, въпреки и в самозаблуда, тълкувания е естествено. Борещите се за власт строят утопии, а когато такива няма в бъдещето, те ги търсят в предишното. Онези на власт пък си оправдават сегашното. Когато няма с какво, на помощ идват " родилните петна " на предишното. И двата метода са тип химера с друга цел, прецизира Карл Манхайм през 1929 година
Възможно е да няма никакво значение какво е първичното разделяне на права на благосъстоятелност и приходи. При изискване, че разпоредбите и разноските по корекциите разрешават задоволително преразпределение. Иначе казано: без значение кой какво е заграбил първоначално, към 1989 година, в случай че тези условия се извършват, след време разногласията и несъгласията се изглаждат - неспособните банкрутират, ощетените биват възмездени, а тези, което оферират нещо, което хората търсят, не престават напред. Пречките за сходно развиване след 1991 година в България са две.
Споменатите към този момент наивни гласоподаватели, които разрешават, вярвайки на съответните политици, нездравословна политика, която усилва разноските за информация, договаряне и решение на разногласия.
И самостоятелната прокуратура, каквато няма преди 1989 година В конституцията от 1991 година тази фигура на основния прокурор си проби път, тъй като имаше боязън от гонене на политически съперници. Едва след повече от 20 години някои хора се сетиха, че институцията може да се употребява за преразпределение на стопанско и политическо въздействие. Но този феномен е нов, не е родилно леке на развития преход.
Прегледах огромна част от писаното за прехода и съвсем всички филми за 1989 година, показани на вниманието на телевизионната аудитория.
Историята, която те описват в несъгласие с рационално избраните критерии за преход, е следната:
- 1989 година най-често е " скрит план на великите сили " ;
- НАТО желали " мир непременно ", по тази причина Джордж Буш и Михаил Горбачов се договорили " западняците " да не преследват комунистите, а да им дадат пари на заем, с цел да поддържат безкръвния преход;
- Комитет за Държавна сигурност (на СССР), надлежно Комитетът за Държавна сигурност (ДС) и техните поделения в Съвет за икономическа взаимопомощ и Варшавски контракт, има силата и уменията да ръководи мимикриите и промяната на остарелия режим;
- Наивни жители се хващат за ръце в 600-километрова " жива верига ", желаят си бащинските имена, демонтират Желязната завеса, крият се по задгранични посолства и т.н.;
- А режимът внезапно единствено видимо се разпада, до момента в който " тайните служби " завземат партии и бизнес, вместо да ги дават на наивните граждани;
- Инфилтрирани ченгета от Държавна сигурност завладяват първо политическите партии, по-късно изборните органи на властта (парламент, изпълнителна власт, съд, прокуратура и локални власти) и вършат каквото си искат;
- Тези недоунищожени останки от предходния режим " трансформират политическата си власт в икономическа ", застават на " входа " и на " изхода " на другояче добре работещите предприятия, експлоатират наивния народ, забогатяват на негов тил и конфигурират своите другари на командните висоти в страната, банките, индустрията и, несъмнено, дипломатическите служби;
- През това време гласоподавателите не престават да са наивни, не-комунистите са безсилни или корумпирани, а изначалните заговорници стрижат дял след дял.
- Историческите сили са отговорни за несполуките на народа, както и на, по дифолт, самите тълкуватели.
Напук на тези заприказва и разпадналата се страна (макар " да няма такава страна " ), на операциите и кражбите на прехода, хората през днешния ден са доста по-заможни от когато и да било в историята на България и на другите страни от групата на контрактувания разпад на комунизма.
Обяснението е в събитието, че неприятните неща идват от предишното, а хубавите от бъдещето, колкото и неразбираемо да е то. Това бъдеще " още не се е развило на лична основа, а в противен случай, зародило е от социалистическото общество и затова във всички връзки в икономическо, морално и психическо отношение резервира родилните петна на остарялото общество, от недрата на което то се е появило. Това е парафраза от последния научен опит на Карл Маркс.
Родилните " петна " на 1989 година
Във втората половина на 80-те години стартира класическа промяна на диктаторските режими. Логиката и микроикономиката на диктатурите е такава, че против тях се изправят хора от близкото обграждане на диктатора. Масовите митинги нормално са вторични. Само Октомврийската гражданска война през 1917 година е дело на новобранци. Но и тя става допустима с помощта на абдикацията на императора и демократичната еуфория от март до октомври онази година.
Икономически процесът на ерозия на руската система стартира в средата на 1950-те, когато възобновяване от разрухата на войната е завършило. Но той е спрян от потъпкването на унгарските протести от алената войска, построяването на Желязната завеса (от 1945 година и след това физически от 1961 година, с цел да не се изнесат източногерманците на Запад), възбраната (под опасност от нова инвазия) за присъединение на Унгария към Международния валутен фонд (1967 г.) и нахлуването на Варшавския контракт в Чехословакия (през август 1968 г.). Но се възражда от така наречен Хелзинкски развой към средата и края на 1970-те години, както и от възванието на цяла плеяда писатели, режисьори, музиканти и рок-музиканти - като Георги Марков, Вацлав Хавел, Александър Солженицин - хората да живеят почтено, без боязън и не в неистина.
По силата на " Хелзинки " комунистическите страни се съгласяват, че следва да съблюдават главните човешки права и да позволяват на родственици да посещават своите близки в некомунистически страни. За да изпълнят изискванията за кандидатстване за заеми в твърда валута (преди това те задлъжняват към Съюз на съветските социалистически републики, който през 1940-1950-те години ги е ограбил).
" На войските няма да бъде подредено... "
На 2 май 1989 година стартира демонтажът на Желязната завеса на унгарско-австрийската граница. По решение на ръководещите комунисти в Унгария. На 8 май те уволняват Янош Кадар, който е отпред на страната от 1956 година Действията на държавното управление са координирани преди този момент от премиера Миклош Немет с Михаил Горбачов (през март 1989 г.). Аргументите са създадени от шефа на Министерство на вътрешните работи Ищван Хорват и се свеждат до следното: унгарските жители разполагат със независимост на напредване, 6 милиона от тях пътуват всяка година; на година има не повече от 10 случая на незаконно прекосяване на границата от маджарски жители (най-вече заблудили се пияници и бягащи от учебно заведение ученици), както и 200-250 опита от чужденци; при толкоз стеснен трафик изразходването на 50 милиона щатски $ (които държавното управление няма) за ремонт на Завесата е изцяло неправилен разход.
През март Немет споделя с Горбачов желанието да се проведат диалози с опозицията на Кръглата маса по полски пример и пита по какъв начин биха реагирали 80 000 руски бойци, разквартирувани в Унгария. Отговорът на Горбачов е: " Аз не съм склонен с многопартийната система... и с въвеждането й в Унгария. Но това не е моя работа. Вие сами решавате. Но можете да сте сигурни, че на войските няма да бъде подредено да разгромят вашата многопартийна система ".
Лятото на 1989 година
На 7 май 1989 година в Германска демократична република са извършени локални избори, на които Народният фронт (по сходство на Отечествения фронт в България) " побеждава " с 98,6% (в Магдебург – 99,7%, в Ерфурт – 99%, в дъното на класацията е Дрезден – едвам 97,5%). Но тези избори са разнообразни от провежданите в продължение на 44 години. На тях са позволени самостоятелни наблюдаващи и за първи път има очевидци, че изборите са фалшифицирани. Наблюдателите са от протестантската черква, които по конституция имат правото да следят изборите. Два месеца преди вота берлинският свещеник Райнер Епелман е изискал от управляващите църквата да упражни това право и те се съгласяват. Свидетелствата на пасторите са публикувани от западногерманската телевизия и стават съображение за летните политически митинги в Германска демократична република, които приключват с отварянето на Стената на 9 ноември.
В трите балтийски републики на Съюз на съветските социалистически републики на 23 август 1989 година (50 години след подписването на пакта " Рибентроп-Молотов " ) жителите стачкуват за самостоятелност, хванати за ръка в най-голямата жива верига в историята на човечеството, дълга 630 км.
Пак през август 1989 година, румънският водач Николае Чаушеску предлага инвазия на Варшавския контракт в Полша, " с цел да се унищожат анти-социалистическите детайли ". През септември същата година Тадеуш Мазовиецки ще оглави държавното управление на Полша, а Лешек Балцерович ще създаде и стартира да прокарва проект за излизане на Полша от положението на банкрут.
По това време и Съвет за икономическа взаимопомощ, и Варшавският контракт са към момента на мястото си, а Съюз на съветските социалистически републики има ситуирани в Централна Европа с 10 000 повече нуклеарни бойни ракети от НАТО. Тодор Живков пък предлага на Горбачов да му помогне с разпростирането на социалистическите хрумвания в Балтийските републики (също през март 1989 г.). В България неговото държавно управление се занимава с други проблеми - то следи " неформалите ", няколко души са уволнени от работа.
В това време в България
На 3 май 1989 година е признато Постановление на Министерски съвет № 19 ( " За разпоредбите на организация на банковото дело " ), с което стартира основаване на частни банки с обществени, т.е. на данъкоплатците средства и със спестяванията им в ДСК. Още преди първите избори са лицензирани към 30 банки. Също през май 1989 година в Джебел, Каолиново, Езерче и на други места турските общности стартират митинги за връщане на имената, които са заменени принудително през 1984-1985 година
Това форсира приемането на 10 май 1989 година на Закона за задграничните паспорти и пътуванията в чужбина, с цел да може на 29 май Тодор Живков, в послание по държавните радио и телевизия, да призове Турция: " Отворете границата за всички български мюсюлмани, които желаят да отидат в Турция краткотрайно или желаят да живеят там ". Между 3 юни и 21 август 1989 година 360 000 души (55-60 хиляди семейства) напущат България, доста от тях продават имущественото си на функционери, близки до Българска комунистическа партия и службите за сигурност. Имотите бързо са препродадени и през 90-те години едвам към 300 фамилии съумяват да възстановят собствеността си.
Някои пояснения на триумфа и несполуките
Колебанието сред разнообразни крайни, въпреки и в самозаблуда, тълкувания е естествено. Борещите се за власт строят утопии, а когато такива няма в бъдещето, те ги търсят в предишното. Онези на власт пък си оправдават сегашното. Когато няма с какво, на помощ идват " родилните петна " на предишното. И двата метода са тип химера с друга цел, прецизира Карл Манхайм през 1929 година
Възможно е да няма никакво значение какво е първичното разделяне на права на благосъстоятелност и приходи. При изискване, че разпоредбите и разноските по корекциите разрешават задоволително преразпределение. Иначе казано: без значение кой какво е заграбил първоначално, към 1989 година, в случай че тези условия се извършват, след време разногласията и несъгласията се изглаждат - неспособните банкрутират, ощетените биват възмездени, а тези, което оферират нещо, което хората търсят, не престават напред. Пречките за сходно развиване след 1991 година в България са две.
Споменатите към този момент наивни гласоподаватели, които разрешават, вярвайки на съответните политици, нездравословна политика, която усилва разноските за информация, договаряне и решение на разногласия.
И самостоятелната прокуратура, каквато няма преди 1989 година В конституцията от 1991 година тази фигура на основния прокурор си проби път, тъй като имаше боязън от гонене на политически съперници. Едва след повече от 20 години някои хора се сетиха, че институцията може да се употребява за преразпределение на стопанско и политическо въздействие. Но този феномен е нов, не е родилно леке на развития преход.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ