„Кралят на доматите“ Рамеш Пангал, фермер в северния индийски щат Харяна, имаше добър добив въпреки горещата вълна, която започна по-рано от обикновено това лято. До май доматите, които е отгледал на 21 хектара (52 акра), след като е взел заем от $22 000, са червени, узрели и готови за прибиране на реколтата.
Цената на едро на доматите беше ниска през последните осем месеца, но Пангал, който спечели няколко награди и си спечели титлата „Крал на доматите“ за използването на технологии за модернизиране на земеделието в своя регион, се надяваше цените да се стабилизират .
Те не го направиха и след отчитане на разходите за труд всичко, което получи, бяха 1,24 рупии (1 цент) на килограм, което дори не покриваше производствените му разходи.
До средата на май, когато фермерите в централния индийски щат Махаращра започнаха да изхвърлят реколтата си по пътищата и нивите, защото мизерните 2-3 рупии [2,5-3,5 цента] за килограм, които им се предлагаха на пазарите на едро не беше достатъчно, за да покрие дори разходите им за транспортиране на доматите, Пангал се присъедини.
„Иронията е, че когато през 2007 г. започнах да отглеждам домати на около 100 акра, цената на едро беше около 4-5 рупии [4,9-6 цента]. Оттогава разходите за труд са се увеличили три пъти. Разходите за транспортиране, които през 2007 г. бяха 60-70 пайси [по-малко от цент] на килограм, сега са 2-2,50 рупии [2,5-3 цента] на килограм. Торбата с тор, която купувах за 200 рупии [2,43 $], сега струва 1350 рупии [16,41 $]. Но цената на едро на доматите през май беше 2-3 рупии [2,5-3,5 цента]“, каза Пангал.
В продължение на 10 дни, започвайки от 25 май, той караше трактор в нивата си, превръщайки почти половината си реколта от домати в мулч.
Фермерите в цяла Индия или унищожиха, или изоставиха реколтата си. Това, което беше останало, беше разрушено от проливните дъждове в средата на юни, което доведе до внезапен недостиг на домати, основна храна в индийските кухни. Това повиши цените и до юли доматите се продаваха на дребно за 200 рупии (2,43 долара) за килограм, дори 250 рупии (3,04 долара) и повече в някои градове.
Докато това почти 1500 процента увеличение за няколко седмици разстрои бюджетите на домакинствата и менютата на ресторантите, някои фермери като Ешвар Гаякар в Махаращра преживяха сезон на награди след години на дългове и затруднения.
Гаякар, който претърпя загуба от около 24 400 долара през 2021 г., каза пред Ал Джазира, че през април тази година, когато е започнал да засажда домати, цената на пазара на едро е била 3 рупии (3,5 цента) за килограм. До юни цената на едро се повиши, първо до 35 рупии (42 цента) за килограм, а след това се изстреля до 120 рупии (1,46 долара) през юли.
„Продадох реколтата си от домати за 462 100 долара тази година“, каза той.
Приблизително по същото време централната банка на Индия, Резервната банка на Индия, чийто мандат е да поддържа инфлацията между 2 и 6 процента, изрази „загриженост“ относно нарастващите цени на дребно на доматите. Храната има най-голямо тегло, около 45 процента, в индекса на потребителските цени на Индия, а цените на доматите заплашваха да разстроят общите данни за инфлацията.
Федералното правителство се намеси, като закупи домати от фермери и ги достави на потребителите в някои градове на субсидирана цена.
„Когато цените на доматите паднаха и фермерите изхвърлиха камиони, правителството не се намеси. Но когато цената се повиши, те започнаха да купуват домати на по-висока цена и ги продаваха на субсидирана цена. Така че, ако трябва да се намесите, намесете се и двата пъти. Или го оставете на пазара и той ще намери решение“, каза GV Ramanjaneyulu, земеделски учен от Центъра за устойчиво земеделие.
Цените на доматите отново се покачиха. В четвъртък доматите се продаваха на дребно на около 260 рупии (3,15 долара) за кг в Делхи и други градове.
Правителството обвини за недостига и покачването на цените нападенията от вредители и времето. Първо горещата вълна, след това непрестанните дъждове и наводнения, твърдят служители, са унищожили реколтата и са нарушили разпространението.
Експертите казват, че този непълен, изкривен анализ е част от стар проблем със селективната интерференция за осигуряване на временни бързи решения за повтарящ се проблем, който изисква дългосрочно планиране.
„Това, което се случва в тази страна, е проблем на здравия разум. Има лято и веднага след лятото има недостиг. Преди лятото всъщност можете да съхранявате домати. Така че как да се обърнете към това е нещо, което човек трябва да търси. [Но] освен ако не приемете проблем, няма да намерите решение,” каза Раманджанейулу.
Храната е политическа
Храната в Индия е емоционален и политически въпрос.
Покачващите се цени на лука от 80-те години на миналия век предизвикаха сълзи в политическите кампании на няколко упорити лидери и доведоха до шокиращи поражения на изборите. Така че правителствата не рискуват с „ТОП зеленчуците“ – домати, лук и картофи, трите най-големи култивирани, произведени и консумирани зеленчуци в Индия – особено не около изборите, които предстоят в няколко критични щата след няколко месеца.< /p>
Селското стопанство е основният източник на препитание за около половината от 1,4-милиардното население на Индия, но делът му в брутния вътрешен продукт (БВП) е 16,6 процента през 2022 г.
Загубата за индийските фермери чрез така нареченото „имплицитно данъчно облагане“ – търговски политики, правителствена намеса и контрол на цените, който е предубеден към потребителя – е била умопомрачителните 5472 милиарда долара между 2000 г. и 2016 г., каза според съобщенията икономистът Ашок Гулати, който основава своя математика по доклад на OECD-ICRIER по темата.
През 2016 г., две години преди излизането на доклада, министър-председателят Нарендра Моди обяви, че неговото правителство ще удвои доходите на фермерите до 2022 г., годината, в която Индия отпразнува 75 години от независимостта си. И по време на предизборен митинг през 2018 г. той каза: „Вземете T от домат, O от лук и P от картоф, ще получите TOP. Фермерите са ТОП приоритет за нас.“
Но някои икономисти казват, че оттогава приходите на фермите са намалели.
„Между 2016-17 и 2020-21, последната година, за която има налични данни, доходите на фермерите са намалели с 1,5 процента годишно“, каза Химаншу, доцент по икономика в университета Джавахарлал Неру в Делхи, пред Ал Джазира.
Има няколко държавни схеми за застраховане на реколтата, заеми и дори пряко подпомагане на доходите на фермерите. „Кралят на доматите“ Пангал казва, че всеки има много предупреждения и малко фермери могат да се възползват от тях.
Едно решение, за което се говори, е да се приложи минимална цена за подпомагане на по-чувствителните към цената зеленчуци.
В Индия правителството предлага това за 22 селскостопански продукта, включително пшеница, ориз и варива. Ако пазарната цена падне под MSP – която е поне 1,5 пъти производствените разходи, но често е по-ниска от пазарната цена – правителството купува продукцията от фермерите. Това гарантира приходи на фермерите и излишък за износ.
През 2021-2022 г. износът на селско стопанство на Индия за първи път надхвърли 50 милиарда долара, воден от пшеница, ориз и захар.
Но MSP може да не е решение за домати, които имат кратък срок на годност при откъсване и са култура с висок риск, която е чувствителна към промените във времето. Ако температурата достигне повече от 25-30 градуса по Целзий, доматите не получават наситения си червен цвят. Ако има твърде много дъжд, растенията са лишени от кислород и започват да увяхват и умират.
През лятото температурата в повечето части на Индия надвишава 40 градуса и общото производство е много ниско. Исторически погледнато, цените на доматите се повишават през юли в сравнение с по-ниските цени през февруари-март.
„Този недостиг на домати през юли е известен от последните 25 до 30 години. Ако случаят е такъв, тогава това е потенциален бизнес, нали? Защо нито една компания не излезе да се справи с този проблем? Защото има страх, че ако инвестирам и предложа някакво решение, изведнъж правителството ще направи нещо, което ще изкриви целия пазар“, каза Раманджанейулу.
Правителството, казва той, трябва да инвестира в преработвателни единици и достъпни хладилни съоръжения, особено с увеличаването на честотата и интензивността на екстремните метеорологични условия.
Промяна на модела на валежите
В Индия броят на дните в годината, в които температурата се повишава над 33 градуса по Целзий, се е увеличил от 70 на 89 през последните три десетилетия.
Моделът на валежите по време на мусоните в Индия, които обикновено продължават от юни до септември, също се промени.
„За 10 дни получавате максимален дъжд. А през останалите дни валя минимален дъжд“, каза Раманджанеюлу.
Това засилва страданието на фермерите.
Сунил Синха, старши директор и главен икономист в India Ratings and Research, казва, че създаването на верига за хладилни складове със складови съоръжения и хладилни превозни средства за транспорт не е ракетна наука.
„Това е изпитана и тествана технология, която е достъпна в световен мащаб. Но това изисква значително количество инвестиции, които трябва да дойдат от частния сектор“, каза той пред Al Jazeera.
Но той казва, че има дефицит на доверие.
„Фермерите се страхуват, че частните компании ще създадат монополи, ще ги експлоатират и ще продават продукцията си на „супер нормални печалби“. Корпорациите се страхуват... фермерите няма да спазват договора си, което ще доведе до дълго проточени съдебни дела“, каза той.
Назначаването на регулатор, който да управлява функционирането на пазара на селскостопанска продукция, както направи правителството в секторите на застраховането, недвижимите имоти, фондовия пазар и енергетиката, е един от начините за смекчаване на това недоверие, каза Синха.
„Регулаторният орган ще защити интересите на всички и везната няма да се наклони в полза на потребителя, производителя, инвеститора или посредника“, каза той.
Друга идея да се гарантира, че фермерите получават по-добри цени, като същевременно се изолират потребителите от внезапни ценови сътресения, е фермерите да създадат кооперативи и да инвестират в създаването на свои собствени вериги за хладилни складове, с подкрепата на правителството, както се случи с млякото в началото на 70-те години.< /p>
Вергезе Куриен, тогавашен председател на Националния съвет за развитие на млечните продукти, ръководи движение за създаване на национална млечна мрежа, свързвайки производителите с потребителите, като по този начин намалява вариациите в цените и гарантира, че производителите получават основен дял от печалбата. Той също така превърна Индия от нация с дефицит на мляко в най-големия производител на мляко в света.
„Млякото беше единична стока, така че ще бъде малко сложно поради многото разновидности на зеленчуците, но е изпълнимо“, каза Синха.
Индийското правителство изглежда се движи в тази посока. През юли 2021 г. те създадоха Министерство на сътрудничеството, за да осигурят правна, административна и политическа рамка за укрепване на кооперативното движение в страната. Министърът на вътрешните работи на Индия Амит Шах, който оглавява министерството, настоява фермерите да създадат колективи или организации на фермерски производители (FPO), за да се възползват от кредити и друга подкрепа.
Но това е дългосрочно решение, което не се справя с ежедневния стрес на фермерите и потребителите, който според експерти по климата ще се влошава.
Очаква се през август валежите да намалеят.
„Това отново ще засегне реколтата. Каквото и да е оцеляло сега, може да не оцелее тогава“, каза Раманджанеюлу.
Бхаскар Госвами, експерт по селскостопанска политика, каза пред Al Jazeera, че „нещото, което минава през ума ми всяка сутрин, е дали да купя два литра дизел или един килограм домати.“
Източник: Ал Джазира
