Кралицата на джаза, Лейди Ела – както и да наричаме

Кралицата на джаза, Лейди Ела – както и да назоваваме именитата Ела Фицджералд, мъчно бихме могли да сложим в рамка нейната мелодична изисканост, безупречна дикция и кристалната изясненост на гласа.

Джаз певицата оживи поп музиката на 20 век с репертоара си, който включва незабравими композиции от Коул Портър, Дюк Елингтън, Джордж Гершуин и неговата сестра Айра, наред с още други известни имена в музикалния свят. През цялата си карирера Ела работи с джаз величия като Луис Армстронг, Нат Кинг Коул и Франк Синатра – сбъдната фантазия, до която не всеки е определен да се допре.

„ Никога не съм знаела какъв брой хубави са нашите песни ”, споделя Айра Гершуин пред New York Times и продължава – „ Докато не чух Ела Фицджералд да ги извършва ”.

Приживе Кралицата на джаза продава над 40 благ. копия от албумите си и печели сърцата на публиката за повече от шест десетилетия, без значение от тяхната раса, пол и обществена принадлежност. Това, което обаче остава изън светлината на прожекторите са сложното ѝ детство, животът на улицата и мъчителното отбиване, което получава, борейки се да преодолее съществуващата тогава сегрегация.

Животът на Ела Фицджералд е нелек. Блясъкът на триумфа крие суровата реалност по трънливия път на триумфа. Често историята ѝ е определяна като трагична поради непредвидимите условия, с които нито едно дете не трябва да бъде принуждавано да се оправя.

Нека се разходим из улиците на Ню Йорк и да проследим по какъв начин дребното момиченце на име Ела се трансформира в Кралицата на джаза, способна с гласа си да премине всяка съществуваща преграда.

Ела Фицждералд се ражда в Нюпорт Нюз, щата Вирджиния, на 25 април 1917 година Майка ѝ Темперънс работи в пералня, а татко ѝ Уилям е водач на камион. Когато дребната Ела е единствено на две години и половина, фамилията се разпада – бащата напуща дома и в никакъв случай повече не поддържа връзка или търси връзка с щерка си.

Ела и майка ѝ отпътуват за Йонкърс, Ню Йорк, където младата Фицджералд стартира да върви на учебно заведение. Справя се добре и демонстрира интерес към църковния хор, танците и се влюбва в джаз музиката, която майка ѝ пуска вкъщи.

Като момиче Лейди Ела е кротка, само че много амбициозна. Анет Милър, съседка на фамилията, си спомня по какъв начин певицата говорела на приятелите си в квартала – „ Някой ден ще ме видите в заглавията на вестниците. Ще бъда известна ”, представена в биографичната книга на Стюарт Никълсън Ella Fitzgerald: A Biography of the First Lady of Jazz.

Любопитството на Ела към изкуството я предизвика да попива всичко от околния свят, което би ѝ помогнало да построи бъдещия си облик на звезда – имитира обичаните си артисти от радиото и фотографиите им, пътува до града, с цел да учи най-новите стъпки в залите по танци. Животът обаче е решил друго и розовият свят, в който Фицджералд живее до този миг, се сгромолясва с цялостна мощ, белязан от ужасна покруса.

През 1932 година майка ѝ умира при автомобилна злополука, оставяйки 15-годишната Ела сираче в разгара на Голямата меланхолия. Има изказвания, че след гибелта на Темперънс вторият татко на джаз певицата я малтретира, поради което тя бяга при вуйна си в Харлем.

След преместването в Харлем над живота на Фицджералд като че ли надвисва тъмна мъгла и тя навлиза в един от най-тежките си интервали, за който съвсем в никакъв случай не приказва обществено.

Започва да отсъства от учебно заведение, защото събитията я принуждават да работи. Съгласява се да бъде съгледвач в обществен дом и в допълнение става пощальон на мръсни пари. Бягствата от учебните занятия и връзката ѝ с незаконния свят я водят в пренаселения подслон за цветнокожи сираци в Ривърдейл. По-късно е преместена в държавното поправително учебно заведение в Олбъни, известно с тежките си мизерни условия. Някои изказвания гласят, че там Ела е държана в мазето на една от постройките, хранена е единствено с самун и вода и е измъчвана физически. Въпреки нечовешките условия, певицата продължава да намира лъч светлина в музиката, по тази причина и желае да стане част от учебния хор. Но и това ѝ е неразрешено, а повода е произходът на нейната раса.

Ела заживява в един дискриминационен свят – необщителен, леден и изпълнен с тежестта на нищетата. Решава да избяга от интерната в Олбъни и да се оправя сама. За да оцелява, тя е принудена да танцува за бакшиши на 125-а улица в Ню Йорк, позната като основната улица на Харлем. Така Ела живее на ръба на оцеляването – без дом и протекция.

Може световноизвестната джаз певица да съумява да скрие травматичните си прекарвания от публиката, само че споменът за претърпяното оставя вечно щемпел в сърцето ѝ. Когато след години управлението на поправителното учебно заведение я кани да се „ върне ” като образец за сполучливо осъществена персона, тя отхвърля изрично името ѝ да бъде споменавано.

Големият пробив на Ела Фицджералд идва, когато е единствено 17-годишна. Тогава тя взема решение да взе участие във „ Вечер на гениите ” за непрофесионалисти, който се организира в Apollo Theatre. Първоначалнта ѝ концепция е да се яви с танц, само че в последния миг взема решение да пее. Публиката е зашеметена от гласа ѝ. Същата вечер се среща с барабаниста Чик Уеб, прочут в джаз средите музикант, управляващ лична тайфа. Той предлага на Ела да се причисли към групата и единствено след няколко пробни концерта тя публично заема своето място в нея.

Няколко години по-късно се появява и емблематичната за Лейди Ела ария A-Tisket, A-Tasket. Освен, че я пее, тя взе участие и в основаването на мелодията, с която ще бъде свързвана до края на живота си. Но триумфът е съпроводен с поредна загуба. Чик Уеб се разболява от туберколоза и умира, а Фицджералд се постанова да се сбогува с още един обичан човек, който с изключение на другар, назовава и собствен татко. Така, единствено на 22 години, тя поема водачеството на групата, към този момент преименувана на Ella and Her Famous Orchestra. Съставът съумява да запише над 150 песни, преди да се разпадне през 1941 година

По време на Втората международна война Ела взе участие интензивно като доброволец. По това време тя към този момент е известна измежду хората. Дори гласът ѝ излиза отвън рамките на Америка, с помощта на множеството записи, които прави.

Освен със славата обаче Фицджералд не стопира да се среща от близко и с расовата дискриминация. Дори във време на война, когато взема решение да се включи с всички останали актьори с безплатен труд, правейки концерти, които да повдигат духа на бойците, тя не е сложена на равни начала с белите. Ела може да взе участие едвам в 109 клуба в Съединени американски щати, от общо 3 хиляди, готови за тази цел.

Освен това се сблъсква с тежки рестрикции, свързани с елементарни неща като градския превоз и местата за настаняване. Част от турнето из страната бива белязано от безкомпромисна дискриминация, само че макар нея на 24-годишна възраст певицата е оповестена за „ специфичната атракция ” в поредицата от подкрепящи бойците концерти.

Повратна точка в живота на Ела Фицджералд се явява запознанството ѝ с Норман Гранц след края на войната. Той я кани да се причисли като реализатор към поредицата джаз концерти Jazz at the Philharmonic. По-късно, през 1949 година, става неин импресарио под лейбъла му Verve. Гранц е и индивидът, който предизвиква Лейди Ела да направи записи с музиката на едни от най-големите имена в джаза, като Коул Портър, Дюк Елингтън и Джордж Гершуин.

След тази значима крачка в живота си, от певица Фицджералд се трансформира в тълковник на творбите на някои от легендите в композирането на джаз музика и стъпва на сцените на най-престижните международни концертни зали, измежду които фамозната „ Карнеги хол ”.

И даже на върха на славата си, Лейди Ела остава все по този начин срамежлива във връзка външния си тип.

Притесненията за тежестта ѝ и какво си мислят останалите за нея я вършат несигурна в общуването. Тя постоянно пропуща събиранията след участия, прибирайки се незабавно вкъщи. Харизмата ѝ обаче не може да я остави в сянка и като че ли това е една от аргументите да се снабди с прозвището Кралицата на джаза, отвън безспорната заложба на гласа ѝ, защото мястото, където плува в свои води, е сцената.

В огромна част от времето си Ела обръща по-сериозно внимание на артистичното си амплоа, в сравнение с здравето.

След три десетилетия на път и претрупания от концерти график, тялото ѝ стартира да не устоя на напрежението.

През 70-те години тя влиза няколко пъти в болница поради респираторни болести или безсилие на организма. През 1986 година Фицджералд претърпява тежка интервенция за слагане на байпас и почива единствено девет месеца преди още веднъж да се качи на сцена. Причините за нейното неспокойствие могат да се прегледат от две направления – едната е пристрастеността ѝ към пеенето, а другата – фамилният дълг и финансовата грижа към роднините си, която приема за своя отговорност.

Здравето на Ела стартира да се утежнява напълно при започване на 90-те години. В разследване на затруднения от диабет и двата ѝ крайници биват ампутирани до коленете. Този толкоз тежък и преломен миг в живота на певицата я принуждава да се откаже дефинитивно от сцената.

Няколко години по-късно, лишена от смисъла, който ѝ носи музиката, Кралицата на джаза претърпява инсулт и вечно напуща този свят.

Ела Фицджералд има невероятна кариера, продължаваща над шест десетилетия. Талантът и любовта ѝ към песента ѝ донасят 14 награди „ Грами ”, една от които връчена за първи път на чернокожа певица, 40 благ. продадени записа и срещата с едни от най-големите величия на джаза.

Извън кариерата си Ела е отдадена на друга доста значима идея в живота си – да усъвършенства изискванията, в които живеят деца, останали без дом и родители. През 1993 година тя основава благотворителна фондация, с която дава помощ на младежи в риск и развива стратегии за изкуства.

Преди всичко светът ще запомни Ела Фицджералд с нейната тиха покорност, непретенциозен външен тип и безкрайна отдаденост към музиката, с която и до през днешния ден печели всяко сърце, докоснало се до гласа ѝ. Тя вечно ще свети с ослепителния си искра в диаматнената корона на джаза и ще приканя слушателите си да се провиснал във великолепието на нейната харизматична душа.