Кралица Виктория
Кралица Виктория била най-влиятелната жена в света през XIX век. Тя управлявала Англия 63 години 7 месеца и 2 дни…
През март 1819 година от Германия към Англия препускала карета с шест черни коня. Управлявал я персонално принц Едуард Август, херцог на Кент и граф на Дъблин. В каретата стенела бременната му брачна половинка – Виктория Сакс-Кобург Заалфелд.
Съпрузите имали всички учредения да бързат. Някаква гадателка им била предсказала, че бъдещото дете ще ръководи голямата тогава Британска империя, над която в действителност, както гласяла известната фраза, слънцето в никакъв случай не залязвало. Въпреки, че бащата на бъдещата кралица нямал пари даже да наеме файтонджия и трябвало самичък да ръководи конете, той чул предсказанието и неотложно тръгнал за Англия.
Но двамата съпрузи на вятъра бързали толкоз. Момиченцето, на което дали името Виктория, се родило едвам на 24 май 1819 година в двореца Кенсингтън в Лондон. Оставали още осемнадесет години до деня, когато дъщерята на херцога на Кент щяла да бъде оповестена за кралица на Англия. Самият той не доживял предсказаното събитие. Починал малко след раждането на своята щерка, като оставил жена си и детето съвсем без никакви средства за прехранване.
Техният живот, макар високата купа, бил доста непретенциозен. Впоследствие кралица Виктория се гордеела, че знае по какъв начин живеят хората, защото тя самата в детството си била бедна.
Разбира се, това било заблуда. Отказът от удоволствия, намаляването на броя на чиновниците, прекосяването към постна храна – всичко това било обвързвано единствено с краткотрайни парични неудобства. Нещо повече, такива ограничавания съответствали на строгото образование, което херцогинята на Кент се пробвала да даде на щерка си. Контролът на майката бил толкоз непоколебим, че като дете Виктория изглеждала по-голяма от годините си, държала се и говорела като стара. Никога не й разрешавали да остане сама, да играе с деца, потискали всичките й естествени стремежи, присъщи на детската възраст. Навикът да слага своя дълг преди всичко останал с нея до края на живота й и се оказал доста потребен, когато почнала да ръководи Англия.
Силният темперамент, основан в детството, се проявявал във всичко. Виктория стигала даже до своебразни перверзии, с цел да се усъвършенства. В яките на нейните рокли зашивали бодли от джел (самодивски чимшир), които мъчително се забивали в кожата й, когато свеждала глава, и я принуждавали да държи брадичката си високо.
Така възпитаната у нея воля не разрешавала по-късно на близките да подозират съществуването на недостатъци, присъщи на елементарните смъртни – тъй като монархът трябвало да е модел за подражателство на цялата нация.
Населението по това време било извънредно суеверно. За всички случаи имало признаци, по които гадаели за бъдещето. След нейната коронация на 28 юни 1838 година се пръснали клюки, че царуването на кралицата ще бъде малко и нещастно – тъй като този ден всичко било не както би трябвало.
Архиепископът сложил коронационния пръстен на Виктория на неправилен пръст, а основният страж на хазната несъзнателно разпилял златните и сребърни медали на пода. Когато най-сетне съумели да възстановят реда и лордовете един след различен почнали да се кълнат във честност към кралицата, дебелият лорд Рол се спънал и паднал, увивайки се в наметалото си. По време на церемонията архиепископът неправилно обърнал две страници на молитвеника, като по този метод приключил церемонията по-рано от нужното съгласно етикета. Символите на властта били поднесени толкоз бързо на кралицата, че тя насмалко не ги изпуснала.
Скоро след коронацията, през 1840 година, Виктория се оженила за братовчед си Алберт Сакскобургготски, в който се влюбила от пръв взор. Горкото момиче било насила да му направи предложение, тъй като никой нямал право да предложи ръката и сърцето си на кралицата. Тя обожавала своя брачен партньор, макар че първоначално фамилният им живот не вървял добре. Двамата имали 9 деца.
Алберт не станал крал. Позицията му в двореца била на „ принц-консорт “, което безусловно значи „ принц-съпруг “. Въпреки това, той бил за Виктория доста повече от брачен партньор – а още и неин консултант, асистент, шеф, уредник. Във всички сложни обстановки тя постоянно можела да разчита на него. След гибелта му Виктория до края на живота си носила печал, като забранила на прислужниците в двореца да се усмихват. Те трябвало да носят единствено черни облекла. До края на живота й камериерките подготвяли за него облекла всеки ден, като че ли бил жив. Когато нейният обичан министър-председател Бенджамин д`Израели умирал и роднините му го попитали дали желае да се сбогува с кралицата, той дал отговор: „ Защо? Тя единствено ще ме помоли да занеса известие до нейния Алберт “.
Примерът на кралския фамилен живот довел до това, че през XIX век фамилията било издигнато в фетиш във Англия. Наричали Виктория „ баба на цяла Европа “, защото нейните деца получили доста от короните на европейските страни. Една от дъщерите й, също Виктория, била императрица на Германия и майка на кайзер Вилхелм II, който разпалил Първата международна война. Синът й Бърти станал крал на Англия под името Едуард VII.
Въпреки суеверните признаци по време на коронацията, кралица Виктория царувала дълго и щастливо. Днес годините на нейното ръководство са получили названието „ викторианската ера “ и се считат за златния век на английската история.
