Крали Марко е най-известният герой на юнашките песни не само

Крали Марко е най-известният воин на юнашките песни освен в българския фолклор, само че и във фолклора на южните славяни, основан и разпространявал се в продължение на епохи на Балканите по време на османското господство.

Подобно и на останалите герои в този вид песни, Крали Марко също е един сборен облик, съчетал в себе си истина и небивалица, историческа действителност и фантазията на националния създател.

Владетели

Марко Мърнявчевич, както са същинските имена на Крали Марко, е историческа персона. Роден е към 1335 година в днешния югозападен босненски град Ливно и има благороден генезис. Баща му Вълкашин Мърнявчевич е жупан на Прилеп, като някои средновековни създатели пишат, че има български генезис.

След гибелта на сръбския крал Стефан Душан новият държател Стефан Урош дава на своя васал купата диктатор. Вълкашин обаче ловко се възползва от слабостта на новия крал. Той бързо скъсва с васалитета, като се афишира за независим държател на Северна и Западна Македония и за „ господин на сръбската земя и гърците и западните страни “.

Брат му Углеш пък се прогласява за държател на Средна и Южна Македония. Когато тези събития се случват, синът на Вълкашин, Марко, е към този момент на 35 години.

Когато османските нашественици настъпват на запад и доближават до земите на двамата братя, те събират 60 хиляди армия. На 26 септември 1371 година в борбата при селището Черномен османските войски, ръководени от пълководеца Лала Шахин, разрушават войските на Вълкашин и Углеш, а двамата братя умират посечени.

От непокътнати османски извори стават ясни и аргументите за провалянето на християнската армия. Доста безгрижно за далновидни пълководци двамата братя поставят слаба стража, а вечерта преди решителното стълкновение на бойците е раздадено и вино, с цел да се почерпят. Османците научават за пиянството, на което се отдала сръбската армия, и обратно на мюсюлманската традиция да не се води война след залез-слънце, под прикритието на нощта атакуват сръбския стан.

Преди още опиянените бойци да съумеят да сграбчен оръжието си, те били посечени. А множеството пленници били отведени от османците в Галиполи и там били обезглавени пред очите на султана.

Когато научава за гибелта на своя брачен партньор, дамата на крал Вълкашин влиза в манастир и остава монахиня до края на живота си.

Вълкашин има четирима синове: Иваниш, Марко, Андреаш и Димитър и една щерка Оливера. След гибелта на татко си най-големият наследник Иваниш, който би трябвало да наследи татко си, напуща земите му и бяга в Зета при свои родственици от рода Балшичи.

Така тежката задача да заеме кралския престол се пада на втория наследник Марко Мърнявчевич. Много от историците упрекват Марко, че бързо и без пердах се е съгласил и е дал клетва да стане васал на османския султан.

Васал

Погледнато действително обаче, в оня миг това е било най-хубавото решение, което той би могъл да вземе, написа „ Телеграф “. По това време, последната четвърт на XIV век, Балканите са разграничени на голям брой дребни феодални държавици, които враждуват и водят война между тях, а техните владетели не желаят и да чуят за основаване на общ съюз против азиатските нашественици. Това е и главната причина за подчинение на по-голямата част от полуострова.

Всъщност в своите битки за превъзходство и власт точно локалните феодали първи докарват османците на Балканите, употребявайки ги като съдружници един против различен. А когато схващат, че сами са вкарали вълка в кошарата, към този момент е прекомерно късно. Поради тази причина и в оня значим миг да се разгласи самичък против османските пълчища и да се насочи на война против тях би било същинско самоубийство както за младия крал Марко, по този начин и за запазване на бащините му земи.

Затова той прави това, което няколко години по-късно ще стори и българският държател Иван Шишман – афишира се за османски васал. Относно спазването на васалитета от страна на Марко Мърнявчевич има много диспути и полемики измежду историците.

Според множеството от тях кралят фактически спазвал прецизно поетите васални отговорности, като взел присъединяване в няколко похода на османските войски против други балкански християнски владетели. При едно от тези участия, в борбата при Ровине на 25 май 1395 година, крал Марко е посечен. В тази борба се изправят османските турци дружно с васалите си против влашкия челник Мирчо Стари.

Любопитно е, че съгласно един сръбски извор – Дечанската хроника от втората половина на ХV век, на бойното поле при Ровине един против различен застават крал Марко и родните му двама братя Андреаш и Димитър, които са на работа при унгарския крал Сигизмунд. Андреаш умира с Марко, като двамата напущат този свят като врагове.

Ореол

Крал Марко Мърнявчевич е заровен покрай Скопие в манастира „ Св. Димитър “, който през днешния ден носи името Марков манастир. В храма има стенна живопис, на който Марко е показан с татко си Вълкашин, като на главата му има корона, а към нея – ореол на светец.

Надписът на стенописа гласи: „ В Христа Бога блажен крал Марко “. Това е и надписът върху монетите, които кралят сече по време на своето ръководство.

Това, общо взето, е и цялата информация, която е достигнала до наши дни за крал Марко.

Как обаче става по този начин, че от изменник на християнския жанр и религия синът на крал Вълкашин се издига до ситуацията на народен воин във фолклора на балканските славянски нации?

Според някои създатели трансформацията на облика на османския васал и превръщането му в воин и избавител на балканските нации е станало последователно през вековете на османското господство, когато в облика на Марко Мърнявчевич са се натрупали спомените и за други герои от това време и по този начин той се е трансформирал в един сборен облик.

От друга страна, в него са въплътени и очакванията, и въжделенията на елементарните хора за появяването на един всеизвестен левент, който да прогони османските нашественици и да освободи балканските земи от тях. Това научно мнение обаче се опровергава от обстоятелството, че единствено век и половина след гибелта на крал Марко в творбата си „ Царството на славяните “ дубровнишкият историк и пътеписец Мавро Орбини оповестява, че към този момент са се появили първите митове за юнака Крали Марко.

Много днешни фолклористи пък пробват да видят в облика на Крали Марко едни доста по-стари пластове още от езическите предхристиянски времена, като го свързват с тракийския господ конник.

Според някои историци Вълкашин и синът му Марко имат български генезис. Дали това е правилно, не може да се каже сигурно.

Кино

А до момента в който това се случи у нас, от 10 години Крали Марко към този момент е воин на Боливуд. През 2014 година при визитата си в Белград индийският режисьор Шридар научил легендата за Крали Марко и бил толкоз впечатлен, че решил да направи филм за него.

Но изцяло в комерсиалния жанр на Боливуд, филмът „ Фантастичното премеждие “, както се вижда и от заглавието му, не е документален, нито биографичен, а е фентъзи екшън. Режисьорът споделя, че концепцията му е била да показа Крали Марко като сръбски вид на Конан Варварина, измисления воин от страната Кимерия, който от апаш и престъпник със силата на меча си съумява да завладее великата страна Аквилония и става неин държател.

Сюжетът на сръбско-индийския вид на този екшън е много балкански и ориенталски. Според него по време на османското господство в Косово идва нов паша, който издава заповед всяка госпожица, която желае да се омъжи, да мине първо през неговото легло.

Единственият, който дръзва да се изправи против пашата и неговата армия, е героят Крали Марко. За ролята на именития левент режисьорът избира младия сръбски артист Матея Попович.

Според режисьора Шридар Крали Марко е въплъщение освен на силата и положителното, а е и знак на Сърбия и сръбския народ в предишното и през днешния ден. Ако индиецът беше пристигнал първо в България, през днешния ден евентуално щеше да има филм за българския воин Крали Марко.