„Крал Лир, Легенда за изгубените очи“ по Уилям Шекспир е

...
„Крал Лир, Легенда за изгубените очи“ по Уилям Шекспир е
Коментари Харесай

„Крал Лир, Легенда за изгубените очи“ по Шекспир е най-новото заглавие в афиша на „Алма алтер“


„ Крал Лир, Легенда за изгубените очи “ по Уилям Шекспир е най-новото заглавие в афиша на театър-лабораторията „ Алма алтер “, осведомят от трупата.

„ Крал Лир “, в тази нова интерпретация, е кабаретен прорез на властта – хирургически, музикален и безмилостно странен. Спектакълът не преразказва нещастието, а я слага под светлината на прожектор, който непреклонно разголва самата структура на властта, изследвайки я като сценичен механизъм, като обществена заблуда, като жест на самозаблуда, като настоящо събитие и най-големият проблем на нашето модерно живеене, самото живеене въобще “, описват от „ Алма алтер “.

Режисьор е Валерия Димитрова , хореограф – Ерол Александър , музикално оформление – Игнасио Карвахал, Константин Кучев, Жулиян Желязков и Мариела Димитрова . Участват Жулиян Желязков, Мариела Димитрова, Орнелла Цолканов, Димитър Димитров, Георги Арсов, Угне Тумоните и Михаил Бонев .

„ Лир е обърнал тил към света и лице към пианото – сваляйки владетеля от неговия фундамент, с цел да забележим индивида, капсулиран в личния си разпаднат безреден космос. Сега неговите екзистенциални устои са разтърсени, той се намира в „ празно “-то на човешкото битие. В тази театрална логичност пианото е престол, чиито клавиши са царски декрети. Музиката е метафизично изискване за битие и единствената материя, посредством която Лир продължава да приказва, да мисли, да се задържа в света. Кабарето конфигурира света на Лир в логиката на парадокса, където всеки гестус е подкопан от личната си превзетост. Тук величието не се унищожава извън. То се самоинсценира, трансформира се в проява на личните си имитации, в подигравка на самото себе си, до момента в който в последна сметка не остане единствено чистата, гола, разтреперана човешка накърнимост “, допълват от екипа.

Според тях спектакълът утвърждава концепцията, че човешкото съществуване не е трагично, а неуместно: „ Един карнавал на смисъла, който непрестанно сменя маските си. Едно налудно битие, което обезверено се пробва да резервира съвестност в свят, който към този момент не позволява сериозното “.

Следващото зрелище е на 27 януари.

/ДД
Източник: bta.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР