Историци от Сливен ще се включат в честванията и кръглата маса в памет на втория знаменосец на Ботевата чета Димитър Стефанов - Казака
Кръгла маса, отдадена на сливенеца Димитър Стефанов - Казака – втория знаменосец на Ботевата чета и неговите съратници, ще се състои на 12 юни в конферентната зала на Кремиковския манастир „ Св. Георги “. Това заяви за Българска телеграфна агенция Виктория Михнева, организатор в Регионалния исторически музей „ Д-р Симеон Табаков “ в Сливен.
Събитието е под надпис „ 150 години величие “ и е част от деянията, отдадени на 150-годишнината от Априлското въстание и подвига на Ботевите четници. Научният конгрес ще бъде управителен от проф. Пламен Митев, а присъединяване ще вземат историци и музейни експерти от страната, измежду които и проф. Вера Бонева.
По думите на Михнева Димитър Стефанов - Казака е една от малко познатите, само че значими персони в националноосвободителното придвижване. Роден е в Сливен и израства на същата улица, на която живее и Хаджи Димитър. Къщите на двамата се намирали в двата края на улицата, а по-големият брат на Димитър – Иван, бил непосредствен другар на войводата и участник в акции против османската власт. След арест Иван е изпратен в Одринския затвор, където умира, а останалите братя са принудени да емигрират.
Димитър отпътува за Румъния и се причислява към хъшовските среди. През 1876 година става част от четата на Христо Ботев. След гибелта на първия знаменосец Никола Симов - Куруто, по разпореждане на Ботев, знамето е поверено на младия сливенец. Ботев предава знамето " на едно сливналийче, което се намираше до него ", написа в спомените си Никола Обретенов, описа Михнева.
След разгрома на четата Димитър Казака търси леговище в Кремиковския манастир дружно с още трима свои приятели. Няколко дни по-късно, в резултат на изменничество, те са принудени да изоставен укритието си. В близката гора младият въстаник е хванат от потеря.
По думите на историчката той е подложен на жестоки изтезания, само че не издава нито местонахождението на своите приятели, нито сведения за четата. При обиск мъчителите му откриват скритото, навито към кръста му, знаме.
„ Изключително тежки тествания е претърпял, само че не е предал никого “, уточни Михнева. Четникът е погубен едвам на 22-годишна възраст.
Паметникът на Димитър Казака се намира в местността Извора край Кремиковския манастир, покрай София, на към 300 километра от родния му Сливен. Паметникът е повдигнат през 1912 година със средства, събрани от локални учители, които решили да увековечат паметта на незнайния тогава за тях Ботев въстаник.
В рамките на тазгодишното поклонение са планувани и съпътстващи прояви – заря-проверка с присъединяване на Националната гвардейска част, панихиди в Кремиковци, Локорско и Желява, както и присъединяване на училищен групи. Традиционното честване се провежда годишно към празника Свети Дух по самодейност на Общината и читалището в Кремиковци, а представители на
„ Всеки, който е дал живота си за свободата на България, заслужава да бъде помнен. Това е и повода да продължаваме да описваме историята на Димитър Стефанов - Казака “, сподели Виктория Михнева.
Пред постройката на музея в Сливен е подредена галерия във връзка 150-годишнината от Априлското въстание.
Събитието е под надпис „ 150 години величие “ и е част от деянията, отдадени на 150-годишнината от Априлското въстание и подвига на Ботевите четници. Научният конгрес ще бъде управителен от проф. Пламен Митев, а присъединяване ще вземат историци и музейни експерти от страната, измежду които и проф. Вера Бонева.
По думите на Михнева Димитър Стефанов - Казака е една от малко познатите, само че значими персони в националноосвободителното придвижване. Роден е в Сливен и израства на същата улица, на която живее и Хаджи Димитър. Къщите на двамата се намирали в двата края на улицата, а по-големият брат на Димитър – Иван, бил непосредствен другар на войводата и участник в акции против османската власт. След арест Иван е изпратен в Одринския затвор, където умира, а останалите братя са принудени да емигрират.
Димитър отпътува за Румъния и се причислява към хъшовските среди. През 1876 година става част от четата на Христо Ботев. След гибелта на първия знаменосец Никола Симов - Куруто, по разпореждане на Ботев, знамето е поверено на младия сливенец. Ботев предава знамето " на едно сливналийче, което се намираше до него ", написа в спомените си Никола Обретенов, описа Михнева.
След разгрома на четата Димитър Казака търси леговище в Кремиковския манастир дружно с още трима свои приятели. Няколко дни по-късно, в резултат на изменничество, те са принудени да изоставен укритието си. В близката гора младият въстаник е хванат от потеря.
По думите на историчката той е подложен на жестоки изтезания, само че не издава нито местонахождението на своите приятели, нито сведения за четата. При обиск мъчителите му откриват скритото, навито към кръста му, знаме.
„ Изключително тежки тествания е претърпял, само че не е предал никого “, уточни Михнева. Четникът е погубен едвам на 22-годишна възраст.
Паметникът на Димитър Казака се намира в местността Извора край Кремиковския манастир, покрай София, на към 300 километра от родния му Сливен. Паметникът е повдигнат през 1912 година със средства, събрани от локални учители, които решили да увековечат паметта на незнайния тогава за тях Ботев въстаник.
В рамките на тазгодишното поклонение са планувани и съпътстващи прояви – заря-проверка с присъединяване на Националната гвардейска част, панихиди в Кремиковци, Локорско и Желява, както и присъединяване на училищен групи. Традиционното честване се провежда годишно към празника Свети Дух по самодейност на Общината и читалището в Кремиковци, а представители на
„ Всеки, който е дал живота си за свободата на България, заслужава да бъде помнен. Това е и повода да продължаваме да описваме историята на Димитър Стефанов - Казака “, сподели Виктория Михнева.
Пред постройката на музея в Сливен е подредена галерия във връзка 150-годишнината от Априлското въстание.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ