Карл Маркс е човекът, който е дал хоризонт на прогресивното мислене
Кръгла маса „ Карл Маркс- 200 години по-късно ", проведена от Областния съвет на Българска социалистическа партия Пловдив във връзка 200 години от рождението на Карл Маркс
„ Правдиви или не, възгледите на Карл Маркс носят отпечатъка на своето историческо време, което обаче надалеч не значи, че би трябвало да се пренебрегват или не помнят. Защото всяко тяхно подценяване значи единствено едно: теоретично незнание, идеологическо антипристрастие или краен субективизъм. ", по този начин проф. дпн Георги Манолов очерта наследството на политически възгледи на младия К. Маркс за властта, демокрацията и новото социалистическо общество.
В провелата се в Пловдив Кръгла маса „ Карл Маркс- 200 години по-късно ", проведена от Областния съвет на Българска социалистическа партия Пловдив във връзка 200 години от рождението на Карл Маркс участниците обгърнаха другите стадии в развиването на икономическите, политическите и метафизичен хрумвания на Маркс, тяхната роля в актуалното общество, мястото им в политикономическите пояснения на днешния свят. В първата част свои отчети, показаха националният представител от Българска социалистическа партия Валери Жаблянов, проф. дпн Георги Манолов, проф. дсн Максим Мизов и доцент д- р Борис Попиванов.
В изявлението си Валери Жаблянов сложи жалоните на полемиката, обрисувайки ролята на Карл Маркс като академик, идеолог и политик. Според политолога Карл Маркс е индивидът, който е дал небосвод на прогресивното мислене, а най-големият му принос е научният метод към обществената реалност и обществената процедура и стопанската система, прегледани като едно цяло. Маркс е първият академик, който преглежда капитализма като сложно отношение. Не просто като икономическа система, като система на обществени и политически връзки, смята той. В ревюто си Жаблянов подчертава върху някои от откритията на Маркс, които имат отношение към актуалния стопански и политически развой. Сред тях бяха въпросите за капитализма и може ли той да се модифицира и да продължи да съществува безпределно, за всеобщото схващане за класите, за принадената стойност и за левите партии.
„ Маркс не е просто мъдрец. Той е фигурата, основател и ръководител на Първата международна партия на служащите, на първия Интернационал. При него се следи единение сред теоретичните му търсения, концепциите му, убежденията и практическата му политическа активност. Той една извънредно приключена фигура като историческо и политическо наличие. Стои ли въпросът обратно към марксизма или стои въпросът напред към бъдещия социализъм е огромната тематика за полемика за завещание на Карл Маркс. И Българска социалистическа партия е една от дребното леви партии в Европа, която към момента има капацитета и мотивацията да потърси нови пътища за развиването на прогресивната левица. ", бе заключението на Валери Жаблянов.
Проф. Манолов подчертава върху концепциите на младият Карл Маркс за властта и демокрацията в бъдещото общество. Според него Маркс постоянно е правил основна разлика сред демократични и недемократични страни, демократична и недемократична власт, демократични и недемократични институции. За основателя на марксизма демокрацията съставлява на първо място една от формите на страната, които са лично дело на самия народ, а изборите са непосредственото, директното, освен въображаемото, а фактически съществуващото отношение на гражданското общество към политическата страна. „ В подтекста на Марксовите възгледи за демокрацията, на Народното събрание (и парламентаризма) е отредена не по-малко значима роля като институция на властта. Според К. Маркс Народното събрание би трябвало по този начин да устрои своята работа, че да се трансформира от говорилня в „ работещо институция ", т.е. в същински демократична институция на властта. И още нещо - тази институция е належащо да съхранява по-малко, само че за сметка на това най-важните, функционалности на централизираната власт. ", смята проф. Манолов. В провелата се полемика той показа, че ранните марксистки възгледи за демокрацията разумно водят и до някои основни заключения: първият извод е, че през младохегелианския интервал К. Маркс третира демокрацията като държавен строй, чието развиване е непрестанен развой на придвижване по пътя на рационализиране на страната и обществото; вторият извод се отнася до стадиите на развиване на демокрацията изобщо, които са: демокрацията като държавен строй, диктатурата на пролетариата като форма на народна власт и публичното самоуправление като върховен етап на демокрацията; и третият извод е, че в подтекста на антиномията народна власт - тирания се вижда противоречивост от позиция и на същността на демокрацията и изключително на концепцията за диктатурата на пролетариата.
За старите разногласия и нови оценки на наследството на Маркс приказва доцент Борис Попиванов.
Според него нашето време, към този момент от 10 години насам, е време на систематична рецесия на капитализма, която се възпроизвежда, в разнообразни измерения и рецесия, която по силата на обществените напрежения, на общественото неодобрение, на обществените наслоения, които провокира още веднъж връща в международната и европейската полемика въпросът за класите. „ Какъв е казусът от тук нататък, казусът е, че с тази поява на все по- остри обществени напрежения, избуяли обществени проблеми, реакцията против всевластния неконтролируем и противообществен капитализъм се ускорява. Тоест получава се нещо наречено дясно пренасочване на лявата вълна, т.е. общественото неодобрение се пренасочва в друга посока и вместо търсене на общество се стартира търсене на нация.
В този смисъл историческа задача на левите партии сега би трябвало да бъде не по какъв начин да се отхвърлят от Маркс, което ги прави от ден на ден беззъби, а да решат един проблем, който не съумяха да решат тогава. Това е казусът по какъв начин да се спрат едни феномени, които разделят хората, които работят в антихуманна посока и които трансформират справедливия яд на хората в неправдив яд против други хора, вместо да насочат своята заостреност там, където би следвало да се насочи, а точно към несправедливата надълбоко порочна симбиоза на политическа и икономическа власт, вместо да го насочват против други хора, против най почтените, за което човечеството към този момент е платило с прекалено много кръв и се надяваме повече да не плащаме такава. "
Въпросът „ Защо Маркс се завръща Маркс " в никакъв случай не ни е напускал, смята проф. дсн Максим Мизов и в доказателство даде образец за това, че в Конгресната библиотека на Ню Йорк, в последните десетилетия, преди всичко стои търсенето на трудовете на Карл Маркс. „ Капиталът " е тематика за разнообразни комикси, опери, филми и други форми на изкуството, показа Мизов, разказвайки за актуалното звучене на концепциите на марксизма.
Три хрумвания, съгласно него намират своето доказателство в днешно време. Това са концепцията за отмирането на страната, и тук Маркс се оказва прав, съгласно професора. „ Маркс приказва повече за гражданското общество, а не за страната. Неолибералната вълна, която потопи и нанесе цялостен разгром върху някогашния социалистическата лагер употребява тази съпротива „ Държавата против гражданското общество ", и това е марксистка концепция. Още нещо - Маркс е първият, който стартира концепцията за „ всеобщия разсъдък ". Идея, която от 60-те години на предишния век е в основата на доста европейски проучвания.
Ричард Барбрук споделя, че комунизмът се завръща във виртуалните пространства и слуша към този момент теориите не от Кремъл, а от Силиконовата котловина. ", даде образец за значимостта на концепциите на Маркс през днешния ден проф. Мизов.
„ Правдиви или не, възгледите на Карл Маркс носят отпечатъка на своето историческо време, което обаче надалеч не значи, че би трябвало да се пренебрегват или не помнят. Защото всяко тяхно подценяване значи единствено едно: теоретично незнание, идеологическо антипристрастие или краен субективизъм. ", по този начин проф. дпн Георги Манолов очерта наследството на политически възгледи на младия К. Маркс за властта, демокрацията и новото социалистическо общество.
В провелата се в Пловдив Кръгла маса „ Карл Маркс- 200 години по-късно ", проведена от Областния съвет на Българска социалистическа партия Пловдив във връзка 200 години от рождението на Карл Маркс участниците обгърнаха другите стадии в развиването на икономическите, политическите и метафизичен хрумвания на Маркс, тяхната роля в актуалното общество, мястото им в политикономическите пояснения на днешния свят. В първата част свои отчети, показаха националният представител от Българска социалистическа партия Валери Жаблянов, проф. дпн Георги Манолов, проф. дсн Максим Мизов и доцент д- р Борис Попиванов.
В изявлението си Валери Жаблянов сложи жалоните на полемиката, обрисувайки ролята на Карл Маркс като академик, идеолог и политик. Според политолога Карл Маркс е индивидът, който е дал небосвод на прогресивното мислене, а най-големият му принос е научният метод към обществената реалност и обществената процедура и стопанската система, прегледани като едно цяло. Маркс е първият академик, който преглежда капитализма като сложно отношение. Не просто като икономическа система, като система на обществени и политически връзки, смята той. В ревюто си Жаблянов подчертава върху някои от откритията на Маркс, които имат отношение към актуалния стопански и политически развой. Сред тях бяха въпросите за капитализма и може ли той да се модифицира и да продължи да съществува безпределно, за всеобщото схващане за класите, за принадената стойност и за левите партии.
„ Маркс не е просто мъдрец. Той е фигурата, основател и ръководител на Първата международна партия на служащите, на първия Интернационал. При него се следи единение сред теоретичните му търсения, концепциите му, убежденията и практическата му политическа активност. Той една извънредно приключена фигура като историческо и политическо наличие. Стои ли въпросът обратно към марксизма или стои въпросът напред към бъдещия социализъм е огромната тематика за полемика за завещание на Карл Маркс. И Българска социалистическа партия е една от дребното леви партии в Европа, която към момента има капацитета и мотивацията да потърси нови пътища за развиването на прогресивната левица. ", бе заключението на Валери Жаблянов.
Проф. Манолов подчертава върху концепциите на младият Карл Маркс за властта и демокрацията в бъдещото общество. Според него Маркс постоянно е правил основна разлика сред демократични и недемократични страни, демократична и недемократична власт, демократични и недемократични институции. За основателя на марксизма демокрацията съставлява на първо място една от формите на страната, които са лично дело на самия народ, а изборите са непосредственото, директното, освен въображаемото, а фактически съществуващото отношение на гражданското общество към политическата страна. „ В подтекста на Марксовите възгледи за демокрацията, на Народното събрание (и парламентаризма) е отредена не по-малко значима роля като институция на властта. Според К. Маркс Народното събрание би трябвало по този начин да устрои своята работа, че да се трансформира от говорилня в „ работещо институция ", т.е. в същински демократична институция на властта. И още нещо - тази институция е належащо да съхранява по-малко, само че за сметка на това най-важните, функционалности на централизираната власт. ", смята проф. Манолов. В провелата се полемика той показа, че ранните марксистки възгледи за демокрацията разумно водят и до някои основни заключения: първият извод е, че през младохегелианския интервал К. Маркс третира демокрацията като държавен строй, чието развиване е непрестанен развой на придвижване по пътя на рационализиране на страната и обществото; вторият извод се отнася до стадиите на развиване на демокрацията изобщо, които са: демокрацията като държавен строй, диктатурата на пролетариата като форма на народна власт и публичното самоуправление като върховен етап на демокрацията; и третият извод е, че в подтекста на антиномията народна власт - тирания се вижда противоречивост от позиция и на същността на демокрацията и изключително на концепцията за диктатурата на пролетариата.
За старите разногласия и нови оценки на наследството на Маркс приказва доцент Борис Попиванов.
Според него нашето време, към този момент от 10 години насам, е време на систематична рецесия на капитализма, която се възпроизвежда, в разнообразни измерения и рецесия, която по силата на обществените напрежения, на общественото неодобрение, на обществените наслоения, които провокира още веднъж връща в международната и европейската полемика въпросът за класите. „ Какъв е казусът от тук нататък, казусът е, че с тази поява на все по- остри обществени напрежения, избуяли обществени проблеми, реакцията против всевластния неконтролируем и противообществен капитализъм се ускорява. Тоест получава се нещо наречено дясно пренасочване на лявата вълна, т.е. общественото неодобрение се пренасочва в друга посока и вместо търсене на общество се стартира търсене на нация.
В този смисъл историческа задача на левите партии сега би трябвало да бъде не по какъв начин да се отхвърлят от Маркс, което ги прави от ден на ден беззъби, а да решат един проблем, който не съумяха да решат тогава. Това е казусът по какъв начин да се спрат едни феномени, които разделят хората, които работят в антихуманна посока и които трансформират справедливия яд на хората в неправдив яд против други хора, вместо да насочат своята заостреност там, където би следвало да се насочи, а точно към несправедливата надълбоко порочна симбиоза на политическа и икономическа власт, вместо да го насочват против други хора, против най почтените, за което човечеството към този момент е платило с прекалено много кръв и се надяваме повече да не плащаме такава. "
Въпросът „ Защо Маркс се завръща Маркс " в никакъв случай не ни е напускал, смята проф. дсн Максим Мизов и в доказателство даде образец за това, че в Конгресната библиотека на Ню Йорк, в последните десетилетия, преди всичко стои търсенето на трудовете на Карл Маркс. „ Капиталът " е тематика за разнообразни комикси, опери, филми и други форми на изкуството, показа Мизов, разказвайки за актуалното звучене на концепциите на марксизма.
Три хрумвания, съгласно него намират своето доказателство в днешно време. Това са концепцията за отмирането на страната, и тук Маркс се оказва прав, съгласно професора. „ Маркс приказва повече за гражданското общество, а не за страната. Неолибералната вълна, която потопи и нанесе цялостен разгром върху някогашния социалистическата лагер употребява тази съпротива „ Държавата против гражданското общество ", и това е марксистка концепция. Още нещо - Маркс е първият, който стартира концепцията за „ всеобщия разсъдък ". Идея, която от 60-те години на предишния век е в основата на доста европейски проучвания.
Ричард Барбрук споделя, че комунизмът се завръща във виртуалните пространства и слуша към този момент теориите не от Кремъл, а от Силиконовата котловина. ", даде образец за значимостта на концепциите на Маркс през днешния ден проф. Мизов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ