Козите могат да предчувстват земетресения, а кучетата - изригвания на вулкани
Козите могат да предскажат трусове, а кучетата предчувстват изригвания на вулкани. Това откриха в свое огромно проучване учени от Германия, които приказват пред английския в. „ Гаридън “, предава бТВ.
Проектът, управителен от професор Мартин Викелски от Института за държание на животните „ Макс Планк “, включва хиляди животни – кози, кучета и други бозайници, както и птици и инсекти.
Животните носят дребни предаватели, които наблюдават придвижванията им. Събраните данни се проучват от специфичен спътник, който ще бъде изстрелян в космоса през идната година.
„ Целта ни е да създадем световна мрежа за наблюдаване, която да разкрие по какъв начин животните реагират на естествени феномени като трусове и изригвания на вулкани. Надяваме се също да получим по-добро схващане за миграцията, разпространяването на заболявания и въздействието на климатичната рецесия “, изяснява Викелски.
Проектът към този момент дава резултати. Те се проучват вместо от спътника, от наземни датчици и GPS устройства. Екипът организира проби в Сицилия към вулкана Етна.
„ Открихме, че козите реагират мощно преди огромни вулканични изригвания. Те стават нервни и отхвърлят да се реалокират на нормалните си пасища. Те знаят авансово какво ще се случи. Не разбираме изцяло по какъв начин го вършат, само че обстоятелствата са налице “, споделя Викелски.
Подобни наблюдения са направени и в планините Абруцо край Рим, където селскостопански животни предсказват седем от осемте огромни трусове в района през последните 12 години.
Идеята за потребление на животни за предсказание на бедствия не е нова. Още през 373 година пр.н.е. гръцкият историк Тукидид разказва по какъв начин плъхове и кучета напущат град Хелис преди огромно земетресение. Подобни случаи са документирани и в Китай през 1975 година
Според Викелски животните евентуално реагират на йони, освободени от скалите при напрежение сред тектонски плочи. „ Това е единствено догадка, само че държанието им е задоволително безапелационно, с цел да заслужи в допълнение изследване “, споделя той.
Сензорите към този момент потвърждават цената си и при наблюдението на здравето на животните.
Например, благодарение на електронни марки е открито по какъв начин африканската чума по свинете се популяризира измежду дивите и домашните прасета. Това може да помогне за ранното ограничение на огнищата.
„ Това трансформира разпоредбите за мониторинг на заболяванията по дивите животни “, споделя Кевин Морел от института „ Макс Планк “.
Проектът „ Икар “ отваря нови хоризонти в разбирането на държанието на животните и взаимоотношението им с околната среда. С времето технологията дава обещание освен да ни защищава от естествени бедствия, само че и да ни помогне да разберем по-добре света на дивата природа и измененията в климата.
