Любимата ви марка минерална вода скоро може да има ново име
Който следи постоянно медиите у нас, няма по какъв начин да не е попадал на тематиката за готвената смяна в етикетите на бутилираната минерална вода или по-точно за замяната на имената на обособените търговски марки с тези на минералните извори.
Надали обаче за българския консуматор това изобретение е толкоз значително. За фирмите на пазара, които генерира над 270 милиона лв. доходи, тази тематика обаче е от значително значение. Според оценката на някои специалисти, в случай че измененията в Закона за храните влязат в действие, това би могло да докара до облагодетелстване на едни компании за сметка на други.
Дали това ще стане, ще се разбере, в случай че промените в нормативния акт бъдат признати на второ четене от Народното събрание. Засега те са минали на първо и следва предложенията да бъдат прегледани още веднъж, като има опция за въвеждането на промени в текста.
Какво тъкмо планува законопроектът?
Обяснено в резюме нововъведенията в Закона за храните плануват на етикетите на бутилките минерална вода да стоят не имената на марки, като да вземем за пример " Горна баня " или " Банкя ", а с имената на техните залежи. При случаите, в които комерсиалната марка се разграничава от находището, първата би трябвало да се изписва с по-малки букви за сметка на наименованието на минералния извор.
В претекстовете за внасянето на законопроекта се показва нуждата от въвеждането на инструкция на Европейския съюз (ЕС), в която има тъкмо такова условие - при разлики сред двете имена, това на находището да бъде изписано с по-едър шриф т на етикета от името на марката. Според регламента разликата сред размера също е значима - 1,5 пъти.
" За " и " срещу " измененията
Производителите на бутилирана минерална вода у нас са разграничени в две организации - Асоциация на производителите на безалкохолни питиета в България (АПБНБ) и Съюз на безалкохолната индустрия в България (СБПБ). И техните членове са на противоположни позиции във връзка с законодателните промени. От съюза считат, че те би трябвало да бъдат въведени, а от асоциацията упорстват, че промените биха имали единствено отрицателен резултат върху пазара.
Сред членовете на СБПБ са фирмите зад марките " Балдаран Спринг ", " Горна баня ", " Булминвекс - Горна баня ", " Хисар ", Централният кооперативен съюз и други. В асоциацията пък влизат " Девин ", " Михалково ", " Банкя " ( " Кока-кола ХБК България " ) и други.
Какво е общото в историята им?
Общото касае не толкоз двете организации, а съответно два производителя, членуващи в тях, " Девин " и " Балдаран ". Компаниите от години са в спор, като и двете добиват минерална вода от един извор - " КЕИ Балдаран ". Това не е единственият подобен случай, като различен образец са двете марки " Горна баня ", ползващи още веднъж един и същи извор.
Основният спор сред " Девин " и " Балдаран " обаче касае марката, защото в комерсиалните наименования и на двете има името " Девин ". Така на продуктите на двата съперника е изписано " DEVIN натурална минерална вода от сърцето на Родопите " и " Изворна вода " Балдаран " бутилирана в гр. Девин ".
В случай, че законопроектът влезе в действие марката на " Девин " ще би трябвало да бъде изписана с 1,5 пъти по-малък шрифт от наименованието на употребената от производителя извор " Балдаран ".
Какви са позициите на двете страни?
От асоциацията считат, че измененията в етикетите ще доведат до комплициране на потребителите кой тъкмо артикул си купуват от една страна, а от друга ще има пренареждане на пазара в интерес на едни компании за сметка на други.
" Този вид на закона има съществени стопански и логичен недостатъци. За резултат въобще не може да се приказва. Вече няма някой, който да не е схванал, че такава процедура в Европейския съюз няма - отричане от наложения, скъпо струващ бранд по географско название и преименуване по име на извора ", разяснява изпълнителният шеф на " Михалково " АД и ръководител на УС на АПБНБ Димитър Дългъчев.
Членовете на АПБНБ се притесняват също, че в допълнение ще бъдат заличени съществуващите и наложилите се марки от една страна, а от друга вложителите ще се оттеглен. По отношение на отражението върху потребителите от организацията считат, че по магазините в страната може да се появи бутирилана вода с неразбираем генезис , което може да е рисково.
" Изрично условие и главен принцип на европейската инструкция 2009/54/ЕС е типът на водата и имената на изворите да дефинират комерсиалното изложение на бутилираните натурални минерални и изворни води, а не комерсиалните марки ", показват в мнението си от Съюзът на безалкохолната индустрия в България (СБПБ), представени от bTV.
От организацията считат, че би трябвало да има условие на етикетите да се показва типа на водата .
" Имената на изворите са национално благосъстояние и като такова принадлежат на потребителите, а не на производителите, по тази причина мястото им е на етикета ", споделят още те в своето мнение.
Надали обаче за българския консуматор това изобретение е толкоз значително. За фирмите на пазара, които генерира над 270 милиона лв. доходи, тази тематика обаче е от значително значение. Според оценката на някои специалисти, в случай че измененията в Закона за храните влязат в действие, това би могло да докара до облагодетелстване на едни компании за сметка на други.
Дали това ще стане, ще се разбере, в случай че промените в нормативния акт бъдат признати на второ четене от Народното събрание. Засега те са минали на първо и следва предложенията да бъдат прегледани още веднъж, като има опция за въвеждането на промени в текста.
Какво тъкмо планува законопроектът?
Обяснено в резюме нововъведенията в Закона за храните плануват на етикетите на бутилките минерална вода да стоят не имената на марки, като да вземем за пример " Горна баня " или " Банкя ", а с имената на техните залежи. При случаите, в които комерсиалната марка се разграничава от находището, първата би трябвало да се изписва с по-малки букви за сметка на наименованието на минералния извор.
В претекстовете за внасянето на законопроекта се показва нуждата от въвеждането на инструкция на Европейския съюз (ЕС), в която има тъкмо такова условие - при разлики сред двете имена, това на находището да бъде изписано с по-едър шриф т на етикета от името на марката. Според регламента разликата сред размера също е значима - 1,5 пъти.
" За " и " срещу " измененията
Производителите на бутилирана минерална вода у нас са разграничени в две организации - Асоциация на производителите на безалкохолни питиета в България (АПБНБ) и Съюз на безалкохолната индустрия в България (СБПБ). И техните членове са на противоположни позиции във връзка с законодателните промени. От съюза считат, че те би трябвало да бъдат въведени, а от асоциацията упорстват, че промените биха имали единствено отрицателен резултат върху пазара.
Сред членовете на СБПБ са фирмите зад марките " Балдаран Спринг ", " Горна баня ", " Булминвекс - Горна баня ", " Хисар ", Централният кооперативен съюз и други. В асоциацията пък влизат " Девин ", " Михалково ", " Банкя " ( " Кока-кола ХБК България " ) и други.
Какво е общото в историята им?
Общото касае не толкоз двете организации, а съответно два производителя, членуващи в тях, " Девин " и " Балдаран ". Компаниите от години са в спор, като и двете добиват минерална вода от един извор - " КЕИ Балдаран ". Това не е единственият подобен случай, като различен образец са двете марки " Горна баня ", ползващи още веднъж един и същи извор.
Основният спор сред " Девин " и " Балдаран " обаче касае марката, защото в комерсиалните наименования и на двете има името " Девин ". Така на продуктите на двата съперника е изписано " DEVIN натурална минерална вода от сърцето на Родопите " и " Изворна вода " Балдаран " бутилирана в гр. Девин ".
В случай, че законопроектът влезе в действие марката на " Девин " ще би трябвало да бъде изписана с 1,5 пъти по-малък шрифт от наименованието на употребената от производителя извор " Балдаран ".
Какви са позициите на двете страни?
От асоциацията считат, че измененията в етикетите ще доведат до комплициране на потребителите кой тъкмо артикул си купуват от една страна, а от друга ще има пренареждане на пазара в интерес на едни компании за сметка на други.
" Този вид на закона има съществени стопански и логичен недостатъци. За резултат въобще не може да се приказва. Вече няма някой, който да не е схванал, че такава процедура в Европейския съюз няма - отричане от наложения, скъпо струващ бранд по географско название и преименуване по име на извора ", разяснява изпълнителният шеф на " Михалково " АД и ръководител на УС на АПБНБ Димитър Дългъчев.
Членовете на АПБНБ се притесняват също, че в допълнение ще бъдат заличени съществуващите и наложилите се марки от една страна, а от друга вложителите ще се оттеглен. По отношение на отражението върху потребителите от организацията считат, че по магазините в страната може да се появи бутирилана вода с неразбираем генезис , което може да е рисково.
" Изрично условие и главен принцип на европейската инструкция 2009/54/ЕС е типът на водата и имената на изворите да дефинират комерсиалното изложение на бутилираните натурални минерални и изворни води, а не комерсиалните марки ", показват в мнението си от Съюзът на безалкохолната индустрия в България (СБПБ), представени от bTV.
От организацията считат, че би трябвало да има условие на етикетите да се показва типа на водата .
" Имената на изворите са национално благосъстояние и като такова принадлежат на потребителите, а не на производителите, по тази причина мястото им е на етикета ", споделят още те в своето мнение.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ




