Който се повдига на пръсти, не може дълго да стои.
Който познава хората, е образован.
Който познава себе си, е умен.
Който побеждава другите, е мощен.
Който побеждава себе си, е всесилен.
Който знае задоволително, е богат.
Който работи настойчиво, е волеви.
Който не се самопогубва, е дълговечен.
Който почине и не го не помнят, е вечен.
Когато хората узнаха хубостта на красивото, схванаха грозното.
Когато хората узнаха добротата на положителното, схванаха злото.
Ето за какво
битието и небитието взаимно се пораждат,
трудното и лесното взаимно се основават,
дългото и късото взаимно се съпоставят,
високото и ниското взаимно се склоняват,
гласните и съгласните взаимно хармонират,
предишното и идващото взаимно се редуват.
Който се повдига на пръсти, не може дълго да стои.
Който прави огромни крачки, не може дълго да върви.
Който се уповава единствено на своите очи, недовижда.
Който се самопредставя, не свети.
Който се хвали, не се популяризира.
Който атакува, няма триумф.
Който се гордее, не може да е старши.
Щом не величаеш нечии способности – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и грабеж.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква.
Колкото повече закони и забрани има,
толкова по-бедни стават хората.
Колкото по-остри са хорските оръжия,
толкова по-неспокойна е страната.
Колкото по-умни и изобретателни са хората,
толкова по-странни неща стават.
Колкото повече закони и забрани,
толкова повече крадци и разбойници.
Имам три съкровища, които оценявам и вардя.
Първото е милостта; второто е пестеливостта;
третото е да не се осмеляваш
да оглавяваш другите.
От милостта идва смелостта;
от пестеливостта идва щедростта;
от скромността идва водачеството.
Мъдрецът в никакъв случай не се пробва да натрупа движимости.
Колкото повече работи за другите,
толкова повече има.
Колкото повече дава на другите,
толкова по-голямо е неговото обилие.
Да раждаш и да отглеждаш,
Да създаваш, само че да не присвояваш,
Да действаш, без да бъдеш самоуверен,
Да управляваш, само че да не подчиняваш –
Това се назовава най-дълбока Добродетел.
Който познава себе си, е умен.
Който побеждава другите, е мощен.
Който побеждава себе си, е всесилен.
Който знае задоволително, е богат.
Който работи настойчиво, е волеви.
Който не се самопогубва, е дълговечен.
Който почине и не го не помнят, е вечен.
Когато хората узнаха хубостта на красивото, схванаха грозното.
Когато хората узнаха добротата на положителното, схванаха злото.
Ето за какво
битието и небитието взаимно се пораждат,
трудното и лесното взаимно се основават,
дългото и късото взаимно се съпоставят,
високото и ниското взаимно се склоняват,
гласните и съгласните взаимно хармонират,
предишното и идващото взаимно се редуват.
Който се повдига на пръсти, не може дълго да стои.
Който прави огромни крачки, не може дълго да върви.
Който се уповава единствено на своите очи, недовижда.
Който се самопредставя, не свети.
Който се хвали, не се популяризира.
Който атакува, няма триумф.
Който се гордее, не може да е старши.
Щом не величаеш нечии способности – няма и свади,
Щом не трупаш съкровища – няма и грабеж.
Щом не виждаш примамливи неща,
сърцето ти не се обърква.
Колкото повече закони и забрани има,
толкова по-бедни стават хората.
Колкото по-остри са хорските оръжия,
толкова по-неспокойна е страната.
Колкото по-умни и изобретателни са хората,
толкова по-странни неща стават.
Колкото повече закони и забрани,
толкова повече крадци и разбойници.
Имам три съкровища, които оценявам и вардя.
Първото е милостта; второто е пестеливостта;
третото е да не се осмеляваш
да оглавяваш другите.
От милостта идва смелостта;
от пестеливостта идва щедростта;
от скромността идва водачеството.
Мъдрецът в никакъв случай не се пробва да натрупа движимости.
Колкото повече работи за другите,
толкова повече има.
Колкото повече дава на другите,
толкова по-голямо е неговото обилие.
Да раждаш и да отглеждаш,
Да създаваш, само че да не присвояваш,
Да действаш, без да бъдеш самоуверен,
Да управляваш, само че да не подчиняваш –
Това се назовава най-дълбока Добродетел.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ