Кога България ще има правителство? На куково лято, на върба в сряда или когато цъфнат налъмите!
Който от трите израза за безизходност, означаващ в никакъв случай, да изберете, все ще е правилен. С такова чувство ни оставиха народните представители след яловите си изявления през днешния ден, откакто отхвърлиха препоръчаният проектосъстав на кабинет от първата по избирателен резултат коалиция ГЕРБ-.
Продължилите с часове партийни изказвания не ни споделиха нищо, безусловно нищо ново. Познатите до болежка взаимни обвинявания на едни към други депутати, отново бяха повторени с непристорена завист и нетърпимост и през днешния ден.
С какво могат да обогатят индивида и страната сходни теснопартийни речитативи? Точно с нищо. Едните упрекват и викат на другите, че са крадци и измамници, а те пък им дават отговор със същото.
Неразбираемо за здравомислието е да вземем за пример съчетанието от взаимно противоречащи си изречения като
„ Аз желая да има държавно управление, но няма да поддържа този кабинет ”.
Нещо като циганина дето викал „ желая, но нямам предпочитание ”. Цялата им работа на нашите политици в съвремието ни е такава – желаят и против корупцията да се борят, но не пожелават, когато им се дава опция. Едно споделят пред камерите, микрофоните и на площада, друго правят, когато попаднат във властта.
Аз разбирам, че всеки от партийните вождове през днешния ден прекалено много се обича, но почтено казано към този момент се тормозя, че някои ще вземат да се удавят в собствененото си самолюбие.
От нарцистичните си заблуди, те не излизат и след ясни изборни резултати, реализирани посредством машинно гласоподаване на последния избор.
Знам, че по никакъв начин не е оптимистично, само че в действителност не виждам никаква опция за сформиране на кабинет в границите на този парламент от тук насетне. Още по-тъжно и безнадеждно е, че не зървам друга светлина в тунела, с изключение на тази от насрещния трен, т.е. и на последващи избори през март, резултатите ще са отново като сегашните. Независимо дали гласуваме с хартия или с машини. Впрочем дни наред депутатите се дърляха и по тази причина, без да им светне, че по-важният проблем е да върнат хората към гласуването, тъй като изборната интензивност пада от избор на избор и това ще продължи. Като едни простаци /по определението на Айнщайн/, ще продължаваме да вършим едно и също, само че ще се надяваме на разнообразни резултати.
Що за участ е това – да желаеме, но да нямаме предпочитание?!
Продължилите с часове партийни изказвания не ни споделиха нищо, безусловно нищо ново. Познатите до болежка взаимни обвинявания на едни към други депутати, отново бяха повторени с непристорена завист и нетърпимост и през днешния ден.
С какво могат да обогатят индивида и страната сходни теснопартийни речитативи? Точно с нищо. Едните упрекват и викат на другите, че са крадци и измамници, а те пък им дават отговор със същото.
Неразбираемо за здравомислието е да вземем за пример съчетанието от взаимно противоречащи си изречения като
„ Аз желая да има държавно управление, но няма да поддържа този кабинет ”.
Нещо като циганина дето викал „ желая, но нямам предпочитание ”. Цялата им работа на нашите политици в съвремието ни е такава – желаят и против корупцията да се борят, но не пожелават, когато им се дава опция. Едно споделят пред камерите, микрофоните и на площада, друго правят, когато попаднат във властта.
Аз разбирам, че всеки от партийните вождове през днешния ден прекалено много се обича, но почтено казано към този момент се тормозя, че някои ще вземат да се удавят в собствененото си самолюбие.
От нарцистичните си заблуди, те не излизат и след ясни изборни резултати, реализирани посредством машинно гласоподаване на последния избор.
Знам, че по никакъв начин не е оптимистично, само че в действителност не виждам никаква опция за сформиране на кабинет в границите на този парламент от тук насетне. Още по-тъжно и безнадеждно е, че не зървам друга светлина в тунела, с изключение на тази от насрещния трен, т.е. и на последващи избори през март, резултатите ще са отново като сегашните. Независимо дали гласуваме с хартия или с машини. Впрочем дни наред депутатите се дърляха и по тази причина, без да им светне, че по-важният проблем е да върнат хората към гласуването, тъй като изборната интензивност пада от избор на избор и това ще продължи. Като едни простаци /по определението на Айнщайн/, ще продължаваме да вършим едно и също, само че ще се надяваме на разнообразни резултати.
Що за участ е това – да желаеме, но да нямаме предпочитание?!
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ