Доналд Тръмп и Камала Харис скараха бургаски пенсионери
Който и да завоюва Ваньо и Ахмед отново ще играят табла
В пенсионерски клуб „ Приятели “ в бургаския квартал " Меден рудник " животът течеше с ритъма на постепенно пиринско хоро. Старците идваха сутринта, само че не прекомерно рано. Жените плетяха, решаваха кръстословици, судоку и пееха остарели градски песни. Мъжете играеха белот, шах и табла. Председателят на клуба приготвяше кафе и чай, като при потребност от барман се превръщаше в сервитьор.
Днес прага на „ Приятели “ прекрачи нов член – младият пенсионер Минко. Той си поръча едно дълго кафе и седна в ъгъла, покрай двамата табладжии Ваньо и Ахмед, които настървено търкаляха заровете. По някое време той се заслуша в течащия сред тях диалог. Минко с удивление откри, че той няма нищо общо с играта.
– Да ти кажа, Ахмедчо – стартира Ваньо с изражение на човек, който знае тъкмо по какъв начин стоят нещата в международната политика, – в случай че Тръмп отново стане президент, България ще дръпне нагоре! Само гледай! " Америка първа " значи, че и ние ще вървим нагоре дружно с него!
– Ти си вманиачен, бе! – подигра му се Ахмед, хвърляйки заровете и премествайки един пул много напред. – Тоя Доналд Трън, дето е като бодил в задника на половината свят, ще оправи България? Смешко си ти! Камала Харис е същинският избор. Ако тя стане президент, най-малко ще знаем, че ще гледат и на нас като на хора!
Ваньо тропна нервно с една ръка по масата, до момента в който с другата подреждаше в купчинка четирите пула, които извади едновременно, откакто хвърли две шестици.
– Камала Харис?! – увеличи глас той. – Такава Камила на нас не ни би трябвало! Само ще прекара България през пясъците на някоя пустиня, без вода и без вяра!
Ахмед закачливо, само че уверено му отвърна:
– Слушай ме, Ваньо, Камила е 100 пъти по-добра от твоя Доналд Трън! Поне с нея има късмет за повече обществени грижи. А твоят Трън мисли единствено за бизнеса и за себе си! България има потребност от поддръжка, не от тръне!
Те продължиха да спорят още по-разгорещено, като най-странното беше, че това въобще не им пречеше да пресмятат мислено и да местят пуловете по дъската. Минко гледаше като на тенис мач ту към Ваньо, ту към Ахмед и не вярваше на ушите си. Кой би предположил, че двама дядовци от „ Меден рудник “ могат да се вкопчат в подобен яростен спор за съдбините на Америка и по какъв начин това ще повлияе на България?
Малко по малко политическата свада мина в персонални обиди.
– За мен ти си затворена страница, Ахмед! – извика Ваньо, тропвайки по масата. – Повече не желая да те виждам! Изкуфял старец подобен!
– Да ми се махаш от главата! – отвърна Ахмед. – Гледай си тръните и оттук-нататък не ме търси ни за приказка, ни за табла!
Както бяха седнали от двете страни на дъската, те се надигнаха по едно и също време и поеха с куцукане в разнообразни направления, всеки мърморейки си под носа нещо за другия.
– Бай Тодоре – обърна се втрещеният Минко към индивида зад бара, който редеше чаши за кафе и чай – всеки ден ли е по този начин при вас?
Председателят на клуба се усмихна като човек, който е виждал всичко.
– Не се притеснявай, Минко – махна с ръка той, – тук е умерено и радостно. Неслучайно клубът се споделя „ Приятели “. А тия двамата? Утре отново ще дойдат и ще наредят таблата, ни лук яли, ни лук мирисали. Само преди значими избори се карат по този начин. Миналата година беше същото. Като стана време за президентските избори в Китай и Турция, напряко щяха да се изядат. Но и тогава на другия ден пристигнаха и играха табла, все едно нищо не е било.
Минко се отпусна, допи си кафето и тихичко се посмя. Явно животът в пенсионерския клуб бе като шекспирова комедия – една дъска за табла, две късметлийски зарчета и другарство, което нито тръни, нито камили можеха да скапват.
В пенсионерски клуб „ Приятели “ в бургаския квартал " Меден рудник " животът течеше с ритъма на постепенно пиринско хоро. Старците идваха сутринта, само че не прекомерно рано. Жените плетяха, решаваха кръстословици, судоку и пееха остарели градски песни. Мъжете играеха белот, шах и табла. Председателят на клуба приготвяше кафе и чай, като при потребност от барман се превръщаше в сервитьор.
Днес прага на „ Приятели “ прекрачи нов член – младият пенсионер Минко. Той си поръча едно дълго кафе и седна в ъгъла, покрай двамата табладжии Ваньо и Ахмед, които настървено търкаляха заровете. По някое време той се заслуша в течащия сред тях диалог. Минко с удивление откри, че той няма нищо общо с играта.
– Да ти кажа, Ахмедчо – стартира Ваньо с изражение на човек, който знае тъкмо по какъв начин стоят нещата в международната политика, – в случай че Тръмп отново стане президент, България ще дръпне нагоре! Само гледай! " Америка първа " значи, че и ние ще вървим нагоре дружно с него!
– Ти си вманиачен, бе! – подигра му се Ахмед, хвърляйки заровете и премествайки един пул много напред. – Тоя Доналд Трън, дето е като бодил в задника на половината свят, ще оправи България? Смешко си ти! Камала Харис е същинският избор. Ако тя стане президент, най-малко ще знаем, че ще гледат и на нас като на хора!
Ваньо тропна нервно с една ръка по масата, до момента в който с другата подреждаше в купчинка четирите пула, които извади едновременно, откакто хвърли две шестици.
– Камала Харис?! – увеличи глас той. – Такава Камила на нас не ни би трябвало! Само ще прекара България през пясъците на някоя пустиня, без вода и без вяра!
Ахмед закачливо, само че уверено му отвърна:
– Слушай ме, Ваньо, Камила е 100 пъти по-добра от твоя Доналд Трън! Поне с нея има късмет за повече обществени грижи. А твоят Трън мисли единствено за бизнеса и за себе си! България има потребност от поддръжка, не от тръне!
Те продължиха да спорят още по-разгорещено, като най-странното беше, че това въобще не им пречеше да пресмятат мислено и да местят пуловете по дъската. Минко гледаше като на тенис мач ту към Ваньо, ту към Ахмед и не вярваше на ушите си. Кой би предположил, че двама дядовци от „ Меден рудник “ могат да се вкопчат в подобен яростен спор за съдбините на Америка и по какъв начин това ще повлияе на България?
Малко по малко политическата свада мина в персонални обиди.
– За мен ти си затворена страница, Ахмед! – извика Ваньо, тропвайки по масата. – Повече не желая да те виждам! Изкуфял старец подобен!
– Да ми се махаш от главата! – отвърна Ахмед. – Гледай си тръните и оттук-нататък не ме търси ни за приказка, ни за табла!
Както бяха седнали от двете страни на дъската, те се надигнаха по едно и също време и поеха с куцукане в разнообразни направления, всеки мърморейки си под носа нещо за другия.
– Бай Тодоре – обърна се втрещеният Минко към индивида зад бара, който редеше чаши за кафе и чай – всеки ден ли е по този начин при вас?
Председателят на клуба се усмихна като човек, който е виждал всичко.
– Не се притеснявай, Минко – махна с ръка той, – тук е умерено и радостно. Неслучайно клубът се споделя „ Приятели “. А тия двамата? Утре отново ще дойдат и ще наредят таблата, ни лук яли, ни лук мирисали. Само преди значими избори се карат по този начин. Миналата година беше същото. Като стана време за президентските избори в Китай и Турция, напряко щяха да се изядат. Но и тогава на другия ден пристигнаха и играха табла, все едно нищо не е било.
Минко се отпусна, допи си кафето и тихичко се посмя. Явно животът в пенсионерския клуб бе като шекспирова комедия – една дъска за табла, две късметлийски зарчета и другарство, което нито тръни, нито камили можеха да скапват.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ